Р Е
Ш Е Н И Е
№ 103
от 04.05.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административно дело №79
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Делото
е образувано по касационна жалба с вх. № 143/13.01.2020 г. по описа на съда от К.Д.И.,
с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора –
Пазарджик, срещу Решение № 332/19.12.2019 г., постановено по административно
дело № 465/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С обжалваното
решение са отхвърлени предявените от К.И. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) при Министерството
на правосъдието искови претенции с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, както следва: за заплащане на обезщетение в размер
на 25 000,00 лева за неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и страдания от заболяването „хемороиди”, причинено вследствие
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – Бобов
дол във връзка със задължението за осигуряване на условия за поддържане на
физическото здраве на лишените от свобода, включително за участие в спортни
игри и упражнения, и във връзка със задължението за достъп
до течаща вода в санитарния възел, за периода 09.10.2015 г. – 22.10.2018 г.; и за заплащане на
обезщетение в размер на 25 000,00 лева за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически страдания – психическо разстройство, както и чувство
на отхвърленост, малоценност, безпокойство, вследствие незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията на Затвора –
Бобов дол във връзка със задължението за осигуряване на условия за поддържане
на психическото здраве на лишените от свобода, чрез
участие в спортни игри и упражнения, и
гледане на телевизия чрез монтиране на телевизор в спалното помещение или в
помещението за групова работа, за периода 09.10.2015 г. – 22.10.2018 г. В касационната жалба са изложени
съображения за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон и необоснованост –
касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК.
Иска се отмяна на решението и уважаване на
предявените искови претенции.
В
съдебното заседание по делото К.И. поддържа жалбата.
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния
си представител по пълномощие юрисконсулт ЕленаГ., оспорва жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурорът дава заключение
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена от
страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание
по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че лишеният от свобода К.И. *** на
09.10.2015 г., като е преведен от Затвора – София, а на 26.06.2019 г. е
преведен в Затвора – Пазарджик. При постъпването му в Затвора – Бобов дол
режимът на изтърпяване на наказанието, определен на И., е „специален”, което е
наложило настаняването му в първа група, където са и осъдените на доживотен
затвор, при съобразяване с режимните и охранителни изисквания по чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно – в постоянно заключени помещения при
засилен надзор и охрана, като на етажа на първа група липсва
оборудвана фитнес зала, но е обезпечена възможност за двигателна активност и
спорт по един час дневно в обособена за целта площадка, която е оборудвана със
съответните уреди и съоръжения, разположени на открито, при съобразяване с
правилата на зоната с повишена сигурност. На 02.04.2018 г. И. подал молба до
началника на затвора с искане да бъде обособено помещение за фитнес зала. Върху
молбата има резолюция от 04.04.2018 г. от инспектор „Социална дейност и
възпитателна работа” (ИСДВР), че
не съществуват условия за обособяване на помещение за фитнес зала. Съобразно
график, утвърден от началника на затвора, времето за престой на открито на
лишените от свобода на специален режим е от 10:40 ч. до 11:40 ч. всеки ден. При постъпването в Затвора – Бобов дол И.
е настанен в самостоятелно спално помещение № 11, но поради възникнала
необходимост от ремонт на същото, е преместен през месец октомври 2017 г. в
спално помещение № 4, което е оборудвано с легло, маса със стол и шкаф, с пряк
достъп на дневна светлина и свеж въздух. В помещението е обособен санитарен възел
с площ около 2 кв. м, оборудван с тоалетна чиния и тоалетно казанче. На
30.10.2017 г. И. подал молба до началника на затвора с искане да бъде подменено
кранчето на тоалетната, което „... тече и не
може да пуска вода”. Върху молбата е налице вписване, неизвестно от кого, че е
извършено отремонтиране на 01.11.2017 г. На 12.03.2018
г. И. е подал нова молба, в която е посочил, че
кранът на тоалетната не може да се затваря докрай. Върху молбата е отразено от
стоковед, че тоалетната е отремонтирана с нов кран. На 22.03.2018 г. И. е преместен по негово желание в килия № 9.
През
месец август 2017 г. по искане на лишените от свобода в първа група е извършено
преустройство на помещението за групова работа (т. нар. клуб) в кухненски бокс,
оборудван с мебели, посуда и техника за приготвяне на храна, което се извършва
по график, в който е включен и И. – по един час четири дни от седмицата.
Предвид предназначението на помещението, наличие
на влага и изпарения при готвенето, в него не е монтиран телевизор. На
29.03.2018 г. И. подал жалба до началника на затвора с искане за оборудване на
помещение в първа група с телевизор и книги. Върху жалбата на 30.03.2018 г. е
отразено от ИСДВР, че помещението се ползва за кухненски цели, поради което е
неуместно съхраняване на книги и монтиране на телевизор.
В
Затвора – Бобов дол е осигурен достъп до кабелна телевизия въз основа на
абонамент, подписан от администрацията и по този начин лишените от свобода
могат да гледат програмите, включени в абонамента на собствен приемник.
Поддръжката на кабелната телевизия е задължение на лицето, което поддържа и
охранителните съоръжения на територията на затвора, по която причина са
допускани забавяния на дейностите във връзка с отстраняването на проблеми с
телевизионния сигнал. С молба от 08.01.2018 г. И. поискал разрешение при
свиждането на 14.01.2018 г. да получи цифров приемник – тунер, тъй като
телевизорът му е стар модел и с по-слаб тунер, поради което не може
да гледа телевизия. Видно от отразеното на молбата, И. е получил тунер. На
06.03.2018 г. той подал молба с искане на разрешение при свиждането
на 11.03.2018 г. да
получи 3 бр. букси за кабелна телевизия, върху която има положителна
резолюция. Полученият от И. на 14.01.2018
г. тунер – усилвател за ефирна телевизия, е върнат (изнесен)
на 08.04.2018 г.
От
показанията на свидетелите К. Л.К.(на длъжност ИСДВР в Затвора – Бобов дол) и Ц.Б.Х.(на
длъжност началник сектор ФЛКР в Затвора – Бобов дол) се установява, че в килия
№ 4 по искане на И. е извършена подмяна, двукратно, на повреден кран на
тоалетната чиния в рамките на ден-два след подаване на жалбата, в общото
помещение на първа група не е монтиран телевизор, включително след
преустройството му в кухня, но И. е имал собствен телевизор, който е работел с
декодер за ефирна телевизия, че понякога е имало проблеми с телевизионния
сигнал, част от които са били извън територията на затвора, както и че лишените
от свобода от първа група са ползвали фитнес уреди – лежанка, гири, щанги и
др., разположени на открито.
Относно здравословното състояние на И.
от приетите медицински документи – епикризи, амбулаторни листове и медицински
справки, се установява, че същият при постъпване в Затвора – Бобов дол е
диспансеризиран към медицинския център с диагноза „смесено тревожно –
депресивно разстройство с чести декомпенсации; зависимост към кокаин и
амфетамини”, което състояние е уточнено след хоспитализация в
психиатричното отделение на СБАЛЛС – Ловеч през 2009 г., последвана от многократни
епизоди на психомоторни възбуди, автоагресивни действия, самонараняване,
проблеми с НОС. Последвала е нова хоспитализация на И. в СБАЛЛС – Ловеч от
08.05.2018 г. до 21.05.2018 г. с диагноза „разстройство в адаптацията с
преобладаващо засягане на емоциите”, а последната му
хоспитализация в болницата е от 29.03.2019 г. до 05.04.2019 г. с диагноза „личностово
разстройство, неуточнено; параноидна шизофрения”. По време на
престоя в Затвора – Бобов дол в периодите на тревожност и депресивни изживявания
на
И. са осигурявани лекарствена терапия и ежемесечни консултации с психиатър. Видно
от амбулаторен лист от 24.04.2018 г., на
И. е извършен преглед в Медицински център „Св. И. Р.”, гр.
Дупница, във връзка с оплаквания от болки в
ануса, при който са констатирани два вътрешни леко уголемени, слабо болезнени
при туширане, хемороидални възела и е предписана
лекарствена терапия. Във връзка с това заболяване по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза. Видно от
изготвеното заключение с вх. №4950/08.110.2019 г. и обясненията на вещото лице
в съдебно заседание, хемороидите са едно от най-честите заболявания на аналния
канал, които след появата им прогресират и
съпътстват човека през целия живот. Вещото лице сочи, че причините, които
предразполагат и предизвикват хемороидите са наследственост, продължително
стоене в право положение, констипация (запек), тежки физически натоварвания, с
оглед на което обосновава извод, че липсата на физически
упражнения и продължителното седене не могат да причинят хемороидална болест, като заявява и че при такова заболяване препоръката е за
подмиване с хладка към студена вода.
При
тези фактически установявания съдът е приел, че не са налице твърдените от И.
действия и бездействия на затворническата администрация, които да нарушават
забраната по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС за унизително отношение спрямо него,
т.е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, и е
отхвърлил иска като неоснователен.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Фактическият състав на отговорността
включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който/което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС;
настъпили вреди за ищеца, като настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното
(чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и
пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на
неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило
на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд за недоказано нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС през процесния период във
връзка със задължението на затворническата администрация за осигуряване на
условия за поддържане на физическото здраве на лишените от свобода чрез участие
в спортни игри и упражнения, и достъп до
течаща вода в санитарния възел, както и във връзка със задължението ѝ за
осигуряване на условия за поддържане на психическото
здраве на лишените от свобода чрез участие в спортни игри и упражнения,
и гледане на телевизия чрез монтиране на телевизор в спалното помещение или в
помещението за групова работа. Съобразно
разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС
поправителното действие на наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за
уважаване на човешкото достойнство на осъдените. От събраните по делото
доказателства се установява, че на етажа
на първа група, където е бил настанен И., липсва оборудвана фитнес
зала, но е обезпечена възможност за двигателна активност и спорт по един час
дневно в обособена за целта площадка, която е оборудвана със съответните уреди
и съоръжения, разположени на открито. Правилен е изводът на първоинстанционния
съд, че при това положение не би могло да се приеме, че е налице
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация във връзка с
горното задължение. Изпълнението на същото като ред и условия е съобразено със
специалния режим, при който И. изтърпява наказанието си и ограниченията,
свързани с него по чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС.
Неблагоприятните метеорологични условия са преодолим проблем с подходящите
дрехи и принадлежности, а и същите са съобразени при определяне на графика за
спортни занимания – от 10:40 ч. до 11:40 ч. всеки ден. Неоснователни са
доводите на И., основаващи се на разпоредбите на чл. 164, ал. 1 и 2
от ЗИНЗС, според които по възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват
условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън
времето, определено за престой на открито (ал. 1), като при неблагоприятни
условия спортните игри и упражнения се провеждат на закрито (ал. 2). Нормите са
неотносими към разглеждания случай, а и уреждат правна възможност,
а не задължение на органите по изпълнение на наказанията, неизпълнението на което
да ангажира отговорността на ГДИН на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд за недоказано нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС през процесния период във
връзка със задължението на затворническата администрация да осигури на И. достъп
до студена вода в килията, каквато вода му е била необходима
за поддържане на личната хигиена по начина, подходящ за заболяването му от
хемороиди. Достъпът до санитарен възел и течаща вода за лишените от свобода е
неотменимо задължение за държавата, респ. за органите по изпълнение на
наказанията, предвидено в чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС и
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНС. От събраните по делото доказателства не се
доказаха твръденията на И. за повреди на водопроводния кран, които не са
отстранени своевременно, в резултат на което водната струя от мивката и на
тоалетната чиния е била слаба. И. е разполагал с обособен санитарен възел в
килията, оборудван с тоалетна чиния и тоалетно казанче, като повредите на
водопроводния кран са извършвани в рамките на ден-два след възникването им.
В
съответствие с материалноправните норми и доказателствата по делото е и изводът
на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдението
на И. за неизпълнение от затворническата администрация на задълженията
по чл. 87, изр. 2, пр. 2 от ЗИНЗС,
съотв. по чл. 83, ал. 1 от ППЗИНЗС
във връзка с предвиденото в посочените норми право на лишените
от свобода да гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното
място за лишаване от свобода, както и по чл. 22а, ал. 1 от ППЗИНЗС за обзавеждане
на стаите за групова работа се с телевизор. От събраните по делото
доказателства се установява, че стаята за групова работа на първа група не е
била обзаведена с телевизор, с оглед на което И. е подавал оплаквания до
началника на затвора. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че това неизпълнение на задължението по чл.
22а, ал. 1 от ППЗИНЗС не е от вид и характер, квалифициращи го като нарушение
по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.
Същото е компенсирано с осигуряването на достъп до кабелна телевизия въз основа
на абонамент, подписан от администрацията на затвора, каквото
задължение същата няма по арг. от чл. 83, ал. 4 от ППЗИНЗС (в посочената разпоредба е предвидено,
че администрацията на затвора няма
задължение да осигурява достъп до различни телевизионни канали и програми). По
този начин лишените от свобода са получили възможност да гледат програмите,
включени в абонамента на собствен приемник. От тази възможност се е възползвал
и И., който е получил собствен телевизор, а във връзка с оплакванията му за лош
телевизионен сигнал, допълнително са му доставени тунер-усилвател и букси, т.
е. в пълна степен е осигурено правото му да гледа телевизия по чл. 83, ал. 1 от
ППЗИНЗС.
Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за
недоказаност на претендираните от И. неимуществени вреди, изразяващи
се в психически страдания. Медицинската
документация по делото сочи на съществуващо психическо заболяване на И.,
възникнало далеч преди исковия период, а симптоматиката на същото е свързана с
тревожност, стрес и депресивни изживявания. Последното изключва наличието на
причинна връзка между сочените незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация и
настъпилите вреди. Идентични са констатациите и по отношение на искането за
обезвреда на физическите болки от заболяването „хемороиди”. Видно от заключението на вещото лице по назначената
по делото съдебно-медицинска
експертиза, няма причинна връзка между поведението на затворническата
администрация и заболяването, тъй като причините, които предразполагат и
предизвикват хемороидите,
са наследственост, продължително стоене в право положение, констипация (запек),
тежки физически натоварвания, и липсата на физически упражнения и продължителното седене не
могат да причинят хемороидална болест.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено
в сила.
Независимо
от изхода на спора пред касационната инстанция на ГДИН не следва да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт. Такова не се
дължи в
нито една от хипотезите на чл. 286,
ал. 2 и 3 от ЗИНЗС, в
това число и за касационното производство.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от ЗИНЗС,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 332/19.12.2019 г., постановено по
административно дело № 465/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.