НОХД № 358/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Т.Я.Б. ***, е за престъпление по чл.235 ал.4
пр.2-ро във вр. с ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 бук. „б“ от НК, а именно за това,
че на 30.11.2017 г. в землището на с. Л.
обл. Пазарджишка в местността „Б.“, при условията на посредствено
извършителство, чрез лицата Г. П. Г. ЕГН:********** и Г.Й.Г. ЕГН:********** без
редовно писмено позволително е отсякъл от Държавния горски фонд- отдел „161 м“
и отдел „161 п“ по горско стопанския план на ТП ДГС гр. Пазарджик 8 броя
дървета от дъб- 3.11 куб.м. на стойност 238.25 лв., 64 броя дървета от акация-
7.94 куб.м. на стойност 608.27 лв. или общо 72 броя дървета с обща кубатура
11.05 куб.м на обща стойност 846.52 лв. като деянието е извършено при условията
на „опасен рецидив“ и е извършил престъплението след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник. Не
се признава за виновен и дава обяснения. Лично и чрез защитника си моли да бъде
оправдан, като се излага становище за недоказаност на обвинението.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, излагайки доводи в подкрепа на тезата си. Пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен, като му се наложи наказание съответно на извършеното от
него престъпление.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Въз основа на Заповед № Р-50/22.03.2016
г. на Министър председателя на Р България от Междуведомствената комисия,
назначена със Заповед № РД- 85/27.04.2016 г. на Областния управител на
Пазарджик на основание чл.5 т.1 и чл.6 т.т.3 и 4 от Закона за защита при
бедствия били извършени проверки с цел предприемане на превантивни мерки за
защита на живота и имуществото на населението, както и опазване на изградената
общинска и държавна инфраструктура от разрушаване и във връзка с Протокол от
26.05.2017 г. на Комисия назначена със Заповед № РД-93/17.05.2017 г. на
Областния управител. С оглед на това било установено, че в землището на селата Л.
и Ц. в обл. Пазарджик се налагало почистване на участък от 12 км в р. Т.от
дървета и храсти.
За целта на 29.05.2017 г. между
Областна администрация- Пазарджик представлявана от Областния управител С. М.като
„възложител“ и „***“ ЕООД гр. р.представлявано от В.Г. като „изпълнител“ бил
сключен Договор №Д-68, по силата на който Областната администрация възлагала, а
дружество „***“ приемало да извърши почистването на цитирания участък от
реката. В договора били подробно описани координатите на участъка, който
следвало да се почисти. Контролът
по изпълнението на Договора се осъществявал от Комисия включваща служители на
различни институции в гр. Пазарджик.
Съгласно сключения договор предварителният оглед и маркиране на дървесните
видове се извършвал в присъствието на представител на съответната Община, в
случая Община Л., а когато се засягали горски територии с представители на ДГС
на чиято територия попадал участъка определен за почистване. Изпълнителят по
Договора дружество „***“ следвало да направи снимки на участъците за
почистване, преди започване на дейността и след приключване на почистването,
които да представи на възложителя. Срокът на Договора бил до 30.11.2017 г.,
като с Анекс № Д-68-1/01.12.2017 г. срокът бил удължен до 30.11.2018 г.
Във връзка със
сключения Договор и на основание писмо на Областния управител с изх.№ 2400-71-2/06.06.2017
г. и на основание чл.44 ал.1 т.7 и ал.2 от ЗМСМА кметът на Община Л. определил
св. К.Г. (зам. кмет на общината) да маркира с общинска марка „Л. 001“ добитата
при почистването на речното корито на река Т.дървесина на територията на Общината
и да издава превозните билети
Управителят на
дружество „***“ упълномощил с нотариално заверено Пълномощно от 09.06.2017 г. св.
С.С. да представлява дружеството пред Областната администрация, Общинската
управа и горските власти във връзка със сключения Договор за почистване на
коритата на реките Т.и Р.. Св. С. от своя страна възложил устно на подс. Т.Б.
да ръководи дейността по почистване на корито на река Т.. Подсъдимият работел
от няколко години при св. С. и бил добре запознат с дейността по добиване на
дървесина.
Подс. Б. работел без
трудов договор. Той наемал след устна договорка дървосекачите и общите
работници, на които плащал надница от името на св. С.. Подсъдимият се занимавал
с организацията на цялостната дейност по добиването, маркирането,
транспортирането до временните складове и извозването на дървесината. Когато
имало добита дървесина, подс. Б. се свързвал със св. Г., който идвал на
мястото, където се намирал временния склад и маркирал дървесината с общинската
марка, след което издавал превозен билет. Така дървесината се подготвяла за
извозване. С последната дейност подс. Б. ангажирал св. А.Х., който
транспортирал добитата и маркирана дървесина до съответните клиенти с товарен
автомобил „М.“ с рег.№ РА 9118 В.
По делото не се
установи от кога е започнало почистването на участъка от 12 км. на коритото на
р. Т., но през м. ноември 2017 г. вече се извършвало такова почистване. По
време на почистването не били заснемани участъците преди и след почистването
им, така както било разписано в договора. Дървета в тези участъци, подлежащи на
отсичане също не били маркирани нито от служители на Областната управа, нито от
служители на Община Л.. На практика контролът по изпълнението на договора бил
занижен. През м. септември и м. октомври 2017 г. от комисия, включваща
служители на Областната администрация, между които и св. А.С. ***, съответно на
20.09.2017 г. и на 06.10.2017 г. били извършени проверки на почиствания участък
от р. Т.в землището на селата Л. и Ц., като според проверяващите прочистването
протичало добре и при спазване на екологичното законодателство. За извършените
проверки били съставени съответните протоколи (л.126 и л.127 от ДП).
В края на м.
ноември 2017 г. коритото на р. Т.се почиствало в участъка, попадащ в местността
„Б.“ в землището на с. Л.. Дървосекачи в участъка били свидетелите Г.Г. и Г.Г.,
които били наети от подс. Б.. На 30.11.2017 г. сутринта, свидетелите Г. и Г. ***
започнали да секат. Вместо обаче в коритото не р. Т., те започнали да секат
дървета от вида акация и дъб в участък, който попадал в държавния горски фонд,
а именно в отдели „161 м“ и „161п“ по
държавния горскостопански план. След като добили известно количество дървесина
от вида акация, св. Г. с каруца и кон извозил дървесината до по-равен участък,
където обикновено складирали добитите дърва, от където били извозвани с камиона
от св. Х.. Така св. Г. извозил около 4 куб. м. дървесина от вида акация,
нарязана на секции от по 1 метър. Св. С.С. също пристигнал на мястото на
сечището, като предния ден бил нает като общ работник (товарач) от подс. Б..
Той започнал да товари от дървесината в камиона на св. Х.. През това време
свидетелите Г. и Г. продължавали да секат дървета в посочените горски отдели.
Междувременно
свидетелите И.В. и П.П.,***, извършвали обход на района си, в който попадали и
отделите 161м и 161п. Те се придвижвали със служебен автомобил и когато
наближили мястото, където била складирана отсечената дървесина и камиона на св.
Х. спрели. Излизайки от автомобила свидетелите В. и П. чули работещите резачки
на Г. и Г. и по шума се ориентирали, че се извършва сеч, но не в коритото на р.
Т., а на отстояние 20-30 метра от реката в посока към горския фонд. Поради тази
причина те решили да отидат на мястото на сечта, за да проверят дали не се
извършва нарушение. Когато пристигнали на мястото свидетелите П. и В. заварили
св. Г. да кастри отрязан и повален на земята дъб, а св. Г. разчиствал с
резачката пътя на каруцата, която била натоварена с нарязани акациеви дърва. Горските
служители забелязали, че от мястото на което е отрязан дъба на площ около 2 дка
през известно разстояние имало немаркирани пънове на прясно отрязани дървета от
вида акация и дъб. Горските служители наредили на резачите да преустановят
сечта и поискали надлежно разрешително за сеч. Свидетелите Г. и Г. им
отговорили, че имали документи за сечта, но те били при техния отговорник-
подс. Б.. Свидетелите В. и П. с помощта на GPS установили, че сечта се извършва в
горска територия и попада в отдели „161 м“ и „161 п“ на Държавния горски фонд. Те
обяснили на свидетелите Г. и Г., че секат в горска територия, която не попада в
територията за почистване на коритото на р. Т.. Резачите се свързали по
телефона с подс. Б., който отишъл на мястото и представил договора, сключен между
дружеството-изпълнител и Областната администрация. Свидетелите В. и П. обяснили
отново, че резачите са навлезли в горска територия и че нямат надлежно
разрешително за сеч в този район. На горските служители било обяснено, че св. К.Г.
наредил на резачите да режат дървета в този участък. Поради тази причина с Г.
по телефона се свързал св. В.. Св. Г. обаче отрекъл да е изпращал резачи в ДГФ.
След като преброили пъновете от прясната сеч в двата отдела, свидетелите В. и П.
установили, че били отсечени 8 дървета от вида дъб и 64 дървета от вида акация,
като отразили констатациите в съставения Констативен протокол. За случая била
уведомена полицията. На място пристигнала ОСГ, която извършила оглед, за който
бил съставен съответен протокол и фотоалбум към него. Измерено било
количеството на намерените при огледа отрязани на секция с дължина по един метър
дървета от вида акация, а именно 4 пространствени куб. м. Дървата били иззети и
извозени с камиона на св. Х. *** обл. Пазарджишка, където били оставени на
отговорно пазене. Намереното отсечено дърво от вида дъб, поради големите си
размери било оставено на място. Свидетелите Г. и Г. предали доброволно
резачките марка „Щил“, с които извършвали сечта, доброволно на полицейските
служители, за което били съставени протоколи за доброволно предаване.
Впоследствие същите били предадени на съхранение на домакина на РУ- Пазарджик с
разписка.
По повод на
горното било отпочнато настоящето наказателно производство.
В хода на
разследването от заключението на назначената лесотехническа експертиза, са
установява, че отсечените при незаконната сеч дървета ,били добити от отдели „161
м“ и „161 п“ на горска територия с. Л., общ. Л., устроена и картирана по горско
стопанския план на ТП ДГС Пазарджик 2013 г. Вещото лице е посочило, че отсечените
8 броя немаркирани дъбови дървета в отдел „161 м“ били с общ обем 3,11 куб. м и
възлизали на стойност 238,25 лв., а 64 броя немаркирани акациеви дървета добити
в отдел „161 п“ били с общ обем 7,94 куб. м, като общата им стойност възлизала
на 846,52 лв.
В хода на съдебното следствие бе допусната допълнителна
лесотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че отсечените немаркирани дървета в отдел „161м“ се намират на
отстояние от 10-12 до 20-25 метра от поречието на р. Т.и граничната линия с
отдел „161п“, отсечените немаркирани дървета в отдел „161п“ се намират на
отстояние от 8-10 до 14 метра от поречието на реката и в непосредствена близост
с граничната линия с отдел „161м“. Отделите „161м“ и „161п“ попадат в
териториалния обхват на ЮЦДП ТП ДГС Пазарджик и са държавна горска територия.
Отдел „161м“ е с площ 5,2 ха и е от категорията гори със защитна функция
защитна ивица край река) като в същия дървесните видове са благун, келяв габър,
зимен дъб, бял и черен бор. Отдел „161п“ е с площ 2,8 ха и дървесните видове в
него са акация, келяв габър, дъб, елша и върба.
Така описаната фактическа обстановка,
съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните свидетели, в това число
и прочетените по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания
на свидетелите Г.Г., И.В., С.П., С.С. и С.С. и тези на св. П.П. прочетени по
реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК, обясненията на подс. Т.Б., включително
и прочетените по реда на чл.279 ал.2 във вр. с ал.1 т.3 от НПК, частично от
показанията на свидетелите Ц.К., Г.В., И.К., К.Н. и Р.К., а също и от приетите
и инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и от
заключенията на основната и допълнителна лесотехнически експертизи.
От целия доказателствен материал по
делото безспорно се установява, че в отделите „161м“ и „161п“ по държавния
горскостопански план към 30.11.2017 г. е констатирана незаконна (без надлежно
писмено разрешително) сеч на дървета от вида дъб и акация, съответно- 8 броя от
първия вид и 64 броя от втория. Няма спор и за това, че цитираните отдели
представляват държавна горска територия и попадат в териториалния обхват на ЮЦДП ТП ДГС Пазарджик.
Несъмнено се установи, че свидетелите Г.Г. и Г.Г. са наети като работници-
секачи с устна договорка от подс. Б. и че същите са извършили незаконна сеч на
дървета от вида акация и дъб на 30.11.2017 г. Свидетелите И.В. и П.П. са
категорични в показанията си, че са заварили свидетелите Г. и Г. да секат
дървета с моторни резачки в държавна горска територия. Категорични са и че нито
двамата резачи, нито дружеството, за което те са извършвали дейността („***“
ЕООД), са имали надлежно разрешително за извършване на сеч в горската
територия. Дървета е следвало да се режат единствено в коритото на р. Т., в
12-километровия участък, попадащ в землището на с. Л. и с. Ц., съгласно
сключения договор между дружество „***“ и Областната администрация и съгласно
който договор е извършвана и дейността от подс. Б. и наетите от него работници-
резачи и товарачи. В този смисъл са и показанията на свидетелите Г., Г., С. и Г.,
както и обясненията на подс. Б.. Показанията на всички тези свидетели и на
обясненията на подсъдимия относно посочените обстоятелства се подкрепят и от
заключенията на двете лесотехнически експертизи, както и от писмените
доказателства, между които и констативен протокол, протокол за оглед и договор
за почистване коритото на р. Т..
Спорното в конкретния случай
обстоятелство е дали свидетелите Г. и Г. са извършили въпросната незаконна сеч
самоволно, по своя инициатива, като са действали съзнавано и целенасочено,
респ. са се заблудили и са навлезли в участъка представляващ горска територия,
като са се отклонили от коритото на р. Т.в участъка, който е бил почистван или
са действали по разпореждане на подс. Т.Б., в какъвто смисъл е твърдението на
държавното обвинение. Първо следва да се каже, че не може да се приеме, че
свидетелите Г. и Г. са се заблудили и са навлезли несъзнателно в горската
територия. От гласните доказателства, събрани посредством показанията на
свидетелите И.В., П.П., А.Х., С.С., С.П., както и от показанията на Г. и Г., се
установява категорично, че мястото където на инкриминираната дата двамата
резачи са извършвали сечта на дървета се е намирала на голямо отстояние от
коритото на реката, като някои от свидетелите сочат че това разстояние е било
около 20-30 метра. В заключението на допълнителната лесотехническа експертиза
вещото лице също категорично е посочило, че двата горски отдела се намират от
коритото на р. Т.на отстояние от 8 до 25 метра. Всичко това показва, че
свидетелите Г. и Г. са извършвали сечта в горската територия съзнателно, а не
защото случайно са попаднали там или защото са се заблудили.
Свидетелите Г. и Г. твърдят в
показанията си, че решението да секат дървета в инкриминираното място не е
тяхно, а е станало по разпореждане на св. Г., който им бил посочил предния ден
къде да секат. Вярно е, че св. Г. в първоначалните си показания дадени на ДП
както пред разследващия полицай, така и в разпита си пред съдия, е заявил, че
св. Г. заедно с подс. Б. са лицата, които са посочили на него и на св. Г. да
режат в горската територия. Прави впечатление обаче, че по-късно отново пред
разследващия полицай в поредните си показания св. Г. е заявил, че само подс. Б.
е лицето което е посочило къде да се реже, като твърди, че от сутринта е бил с
работниците като са режели първоначално в коритото на реката, а впоследствие
подсъдимия ги извел и им показал мястото, където са заварени от горските
служители и им казал да режат дъб. Съдът даде вяра на показанията на този
свидетел, дадени в съдебната фаза на процеса, в които заявява, че св. Г. е
разпоредил къде да режат, тъй като те кореспондират с показанията на св. Г.,
чиито показания са останали непроменени през целия наказателен процес, а са и в
унисон с показанията и на горските служители свидетелите В. и П., от които
става ясно, че още при пристигането им на място двамата резачи са заявили пред
тях, че зам. кметът св. Г. им е наредил да секат дърва във въпросното място.
Поради тази причина и св. В. се е свързал веднага по телефона със св. Г. като
го е попитал дали е наредил в действителност на Г. и Г. да режат дърва в
горската територия. Вярно е също, че св. Г. е отрекъл пред св. В. да е нареждал
както за този ден, така и за предходните дни на резачите къде да секат, като в
този смисъл са и неговите показания, в които категорично отрича да е давал
такива нареждания и че единствено е бил ангажиран с маркирането на добитата за
извозване дървесина и издаването на превозни билети. Въпреки проведените очни
ставки и допълнителни разпити обстоятелството дали св. Г. е лицето, което е
наредило на свидетелите Г. и Г. да секат дървета в горската територия остана
неизяснено, още повече че останалите свидетели, които са присъствали при
извършената проверка от горските служители и полицейските и разследващите
органи, не си спомнят за заявеното от резачите по отношение на това защо са
рязали дърва на инкриминираното място.
Съдът не даде вяра на показанията на св. Г. дадени на ДП в частта, в която
твърди, че подс. Б. сам или заедно със св. Г. е давал указания къде да се секат
дървета, в това число и за инкриминираната дата, не само поради заявеното
по-горе, но и с оглед на изнесеното твърдение от този свидетел, че всеки ден
подсъдимият е бил с тях и им е показвал къде да режат, в това число и на
инкриминираната дата. Установи се по делото от показанията на свидетелите Г., В.,
П.П., С. и С., че на инкриминираната дата подс. Б. не е бил на работа заедно с
другите работници, а е пристигнал впоследствие, след като горските служители са
установили незаконната сеч. Прави впечатление също, че св. Г. на ДП е разпитван
няколко пъти, като показанията му всеки път са били променени в посока
подкрепяща обвинението. Освен това в дадените показания същият е употребил думи
и изрази, които съдът се убеди, че не са от неговия речников запас. Всичко това
компрометира неговите показания по отношение на твърдението, че подс. Б. е
разпоредил на него и на Г. да секат дърва в горската територия.
Съдът не даде вяра и на показанията на св. П.П., дадени в съдебно
заседание, в частта, в която твърди, че пред него резачите били заявили, че
подс. Б. им бил казал да секат на въпросното място, защото в показанията си на
ДП той е заявил, че резачите са посочили св. Г. като лицето, което е наредило
сечта и тези му показания са в унисон с показанията на св. В. и св. Г., останали
непроменени през целия наказателен процес. Освен това на изричния въпрос на
съда защо в ДП е заявил, че св. Г. е наредил сечта, св. П. отговори уклончиво,
че „мисли, че резачите не са го споменали“ и „че не си спомнял дали са му
заявили за Г.“.
При това положение противоречивите показания на свидетелите Г. и П.П., не
са достатъчни и не могат в убедителна степен да обусловят вината на подс. Б..
Липсва каквото и да е пряко доказателство, което да уличава подсъдимия в това
на инкриминираната дата да е отсякъл без редовно писмено позволително
използвайки Г. и Г. общо 11,05 куб. м. дърва от вида дъб и акация в горска
територия- отделите „161м“ и „161п“.
Дали действително св. Г. е разпоредил рязането на дървата в горската
територия или това са голословни твърдения на свидетелите Г. и Г. с цел да оправдаят
незаконните си действия и да се защитят и избегнат наказателна отговорност, в
случая е без значение тъй като с оглед на направения по-горе доказателствен
анализ, стана ясно че твърдението, че подс. Б. е лицето което е разпоредило на
двамата резачи да секат дърва в горската територия, остана доказателствено
необезпечено.
Дори и обаче хипотетично да се приеме, че подс. Б. е дал такова нареждане
на свидетелите Г. и Г., то само по себе си не може да реализира и обоснове,
факта на посредственото извършителство, в какъвто смисъл е повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение. За да е налице посредствено извършителство е необходимо деецът
(подс. Б.), да използва като мотивира или улеснява трето лице/а (Г. и Г.) да
извършат умишлено престъпление (незаконна сеч, без писмено позволително, на
дървета в горска територия). В този случай от фактическите извършители на
деянието да не може да се търси наказателна отговорност, тоест те са
наказателно неотговорни. За да бъде едно лице наказателно неотговорно, съгласно
закона, то трябва или да е малолетно или да е невменяемо или да действа при
обстоятелства изключващи умисъла- невиновно или при непредпазливост, т.е.
лицето да е заблудено и да действа като „оръдие“. В конкретния случай
свидетелите Г. и Г. са пълнолетни лица, липсват доказателства същите да са
невменяеми, тоест да страдат от заболяване което изключва тяхната възможност да
разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
От показанията на самите извършители- Г. и Г. се установи, че те са били
наясно, че секат немаркирани дървета и че са се намирали на място извън коритото
на р. Т., представляващо гора и че за тази сеч не са имали надлежно
позволително. Св. Г. казва „знам, че дърветата което се режат трябва да са
маркирани“. И двамата са съзнавали, че режат извън коритото на р. Т., тъй като
сочат, че са се намирали на 20-30 метра от реката и в по-стръмен терен, който е
приличал на гора, още повече че св. Г. с оглед на приложената по делото справка
за съдимост, е осъждан за незаконно добиване на дървесина в горски фонд. Тоест
те съзнавано, виновно и умишлено са действали като са секли дърва в горската
територия. не са се намирали в грешка и са били наясно с фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението. Тяхното участие
в извършването на деянието не е несъзнавано. При това положение те са участвали
в извършването на престъплението в качеството си на извършители. А доколкото са
налице, макар и не безспорни доказателства, за това, че подс. Б. им е посочил
да секат дърва в горската територия срещу заплащане, то може да се приеме, че
ги е мотивирал да извършат противоправното деяние и в този смисъл той е
съучастник в деянието, но в качеството си на подбудител, а свидетелите Г. и Г.
са действали като извършители. Такова обвинение обаче спрямо подс. Б. не е повдигнато
от прокурора нито с внесения ОА, нито по реда на чл.287 от НПК.
На следващо място, обвинението спрямо подсъдимия Б. е за извършена на
30.11.2017 г. незаконна сеч в горска територия на 8 броя дървета от вида дъб и
на 64 броя дървета от вида акация. От заключенията на лесотехническите
експертизи се установява, че тези дървета се равняват на общо количество от
11,05 куб. м. дървесина. От протокола за оглед и от разписката за отговорно
пазене, но също така и от гласните доказателства, се установява, че са били
намерени и иззети общо 4 куб. м. дърва от вида акация, които са били отсечени и
са се намирали на терена, както и натоварени в камиона на св. Х.. Установи се
от гласните доказателства и това, че на инкриминираната дата преди пристигането
на горските служители на мястото на сечта, дърва не са били извозвани от
процесния терен. Стана ясно и това, че са били намерени и описани 8 бр.
немаркирани пъни на дървета от вида дъб и 64 бр. немаркирани пъни на дървета от
вида акация. По броя на тези пъни именно вещото лице е изчислило количеството
на добитата дървесина. Факт е, че тази дървесина е била отсечена без редовно
писмено позволително, но няма нито едно доказателство по делото, че тя е била
отсечена именно на 30.11.2017 г. от подс. Б. посредством използването на
свидетелите Г. и Г.. Намерената и иззета дървесина е в много по малко
количество и то само от вида акация. Вярно е, че подс. Б. и свидетелите Г. и Г.
са работели, като са секли дърва и предходните дни, в какъвто смисъл са събрани
и гласни (показанията на свидетелите Г., Г., Х., Г. и обясненията на подс. Б.),
и писмени доказателства- издадените превозни билети. Няма обаче нито едно
доказателство, че така добитата предходните дни дървесина е именно от отделите
„161м“ и „161п“ от горската територия. Напротив, доказателствата сочат, че
дървесината е добивана от коритото на р. Т.. Свидетелите В. и П. посочиха, че
при извършваните от тях обходи до инкриминираната дата не са били констатирани
от тяхна страна извършени нарушения на Закона за горите. Всичко това показва,
че макар и да е налице незаконна сеч в посочената горска територия на дървета
от вида акация и дъб в посоченото количество, то няма доказателства, че това е
станало на инкриминираната дата, още по-малко, че незаконното отсичане е
извършено от подс. Б. чрез използването на свидетелите Г. и Г..
При така установената фактическа
обстановка и с оглед липсата на доказателствена обезпеченост, съдът намира, че
поведението на подсъдимия Т.Б. не запълва от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.235 ал.1 от НК, а още по-малко, че същият е действал в
условията на опасен рецидив и в качеството си на посредствен извършител.
Поради изложените съображения и на основание чл.304 от НПК съдът призна за
невиновен и оправда подсъдимия Т.Б. по обвинението за извършено престъпление по
чл.235 ал.4 предл.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 бук. „б“ от НК а именно
за това, че на 30.11.2017 год. в землището на село Л., обл. Пазарджик, в
местността „Б.“, при условията на посредствено извършителство, чрез лицата Г.Н.Г.
и Г.Й.Г., без редовно писмено позволително е отсякъл от Държавния горски фонд –
отдел „161 м“ и отдел „161 п“ по горско стопанския план на ТП ДГС-гр. Пазарджик
– 8 броя дървета от дъб – 3.11 куб.м., 64 броя дървета от акация- 7,94 куб.м.,
или общо 72 броя дървета с обща кубатура 11.05 куб.м. на обща стойност 846,52
лв., като деянието е извършено при условията на „опасен рецидив“.
Съдът постанови веществените доказателства- 3 куб.м. дърва акация, оставени
на 30.11.2017 г. на отговорно пазене на Благой Петков Цонков, служител на
разсадник на ДЛ с. Ц. да се върнат на собственика им ТП ДГС- Пазарджик.
Съдът като съобрази, че двете бензинови резачки „Щил“ са собственост на
свидетелите Г. и Г., постанови същите, намиращи се на съхранение при домакина
на РУ на МВР гр. Пазарджик, да се върнат на собствениците им Г.Н.Г. и Г.Й.Г..
При този изход на делото, разноските направени в наказателното производство
в общ размер на 683.34 лева, съдът постанови да останат за сметка на държавата,
от които 270 лева за сметка на ОДМВР-Пазарджик, и 413.34 лева съдебно-деловодни
разноски за сметка на РС-Пазарджик, на основание императивната разпоредба на
чл.190 ал.1 от НПК.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: