Решение по дело №939/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 283
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 7 май 2019 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20191630100939
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2019 г.

Съдържание на акта

№ 283 / 7.5.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

07.05.2019 година, град Монтана

 

В   И М Е Т О   Н А    НА Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 25.04.2019 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора....................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 939 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

             

 

                        Производството е по молба с правно основание чл.50 от Семейния Кодекс, по реда на чл.330 ал.1 ГПК.

                        Молителите, М.Ц.О., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Ц.Б.О., ЕГН  xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Д.С.,xxx, с изрично пълномощно, дадено от М.Ц.О., съгласно изискването на чл.34 ал.2 ГПК от нотариус В. Т. на 004.2019 година, с рег.№ 2654, твърдят, че бракът им е първи и за двамата. Сключен е на 17.08.1991 г. в г. Монтана. Имат една дъщеря,  която е пълнолетна. Непълнолетни деца нямат.

                      Желаят да се прекрати брака им по взаимно съгласие. Съгласието им за това е взаимно, сериозно и непоколебимо.

                      Постигнали са споразумение относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, съгласно чл. 51 от СК.

                      Молят съда да постанови решение, с което, на основание чл. 50 от СК, да се допусне развод и се прекрати брака им по взаимно съгласие, като се утвърди постигнатото между тях споразумение, без да се издирват мотивите за прекратяването на брака.

                     Доказателствата по делото са писмени и гласни.

                     Съдът, след като прецени доводите на молителите, представените писмени доказателства и установени обстоятелства, приема следното:

                     Молбата е допустима и основателна.

                     Двамата молители са съпрузи, сключили граждански брак, единствено признат за официален такъв за страната, на 17.08.1991 г., за което е съставен АКТ за граждански брак № 268 от 17.08.1991 г. на Община Монтана.

                     Съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си, О..

                     Установено е също така, че в молителите е налице сериозно и непоколебимо желание да се прекрати брака им. 

                     Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.

                     Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.

                     Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.

                     В настоящият случай, сериозното и непоколебимо решение относно прекратяването на брака, без да се издирват и преценяват мотивите  за прекратяването му, е налице.

                     Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от изложените лични обяснения на молителя О., представени непосредствено пред съда. Той е категоричен, че решението им да се прекрати брака е сериозно и непоколебимо, добре обмислено и преценено, известни са им последиците от прекратяването на брака с допускането на развод. Същите обстоятелства са посочени и в изрично даденото пълномощно от М.Ц.О., приложено по делото. Постигнатото между молителите - съпрузи споразумение по предвидения в чл.51 от СК ред не противоречи на закона.

                     Разпитаният в качеството на свидетел Йордан Цветков Младенов, брат на молителката, посочи, че сестра му от 6-7 години живее и работи в Република Италия, а племенницата му живее и работи в Англия.

                     Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът на М.Ц.О. и Ц.Б.О. следва да бъде прекратен по заявеното взаимно съгласие, поради което следва да допусне развоД. без да е необходимо да се издирват мотивите за неговото прекратяване. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението и обичта, което и обуславя извода, че следва да бъде уважена тяхната молба.

                     Постигнато е споразумение, което е потвърдено изрично от страна на молителя - съпруг непосредствено пред съда, в проведеното съдебно заседание. Съдът счита, че следва да бъде утвърдено постигнатото между молителите споразумение, тъй като с него се уреждат всички последици от прекратяването на брака и отговаря на изискванията на закона.  

                    Съдът е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем молителката е променяла фамилното си име при сключването на брака, поради което и съда следва да допусне такава промяна.

                                       

                    Предвид горното и на основание чл.50 от Семейния Кодекс, съдът       

                                                Р   Е   Ш   И:

 

                   ДОПУСКА РАЗВОД между Ц.Б.О., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и М.Ц.О., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 17.08.1991 г., за което е съставен АКТ за граждански брак № 268 от 17.08.1991 г. на Община М. при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, при условията на чл.50 от СК.

 

                   УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което:

 

                   ОТНОСНО местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения  на детето и издръжката му:

                  От брака няма ненавършили пълнолетие деца.              

 

                  ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА между съпрузите:

                  Двамата съпрузи са категорични, че не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.

 

                  ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

                  Семейното жилище, с адрес: г. М. Ж. „. 5. в. Д. е. 8. а. 6., което е собственост на майката на Ц.Б.О. и остава за ползване от него.

 

                  ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ:

                  Нямат имуществени претенции един спрямо друг.

 

                  ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА

                  След прекратяването на брака, М.Ц.О. ще носи предбрачното си  фамилното име –  МЛАДЕНОВА.

         

                  ОСЪЖДА Ц.Б.О., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати  по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за допускането на развода и прекратяването на брака в размер на 25.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

                

                                        

                 РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

                                    

                                              

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: