РЕШЕНИЕ
№ 452
Добрич, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЛЮБОМИР ГЕНОВ |
При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20257100700032 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на А. Г. С. с [ЕГН] от с. Б., общ. Каварна, [улица], представляван от процесуалния представител адвокат Х. Х. с адрес за призоваване гр. Добрич, [улица], офис ...., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0283-000001/07.01.2025 г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич, с която на основание на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Изложените от жалбоподателя твърдения са за нейната незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и неспазване на административнопроизводствените правила. Настоява се за нейната отмяна.
В законния срок не е постъпил отговор по жалбата от страна на административния орган.
В съдебното заседание А. Г. С. чрез своя пълномощник е заявил, че с оглед на събраните гласни и писмени доказателства може да се направи законосъобразен извод, че е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно при съставянето на съответните документи по административното производство има сериозно разминаване при описването на мястото на извършването на нарушението; това води до съществено ограничаване на правото на защита, както и до онези абсолютни отрицателни предпоставки, които съществуват при едно административно производство, което чисто формално е нарушено; според съдебната практика при такова съществено процесуално нарушение обжалваната заповед трябва да бъде отменена; настоява за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и за присъждането на сторените разноски в размер на 10 лева заплатена държавна такса.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
От данните по административната преписка се установява, че на 07.01.2025 г. от Д. Т. П. – младши автоконтрольор в РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №1434565 на А. Г. С. за това, че на 07.01.2025 г. около 23.20 часа на път граница Румъния – Дуранкулак – Балчик – Варна – Слънчев бряг – Бургас – Малко Търново – граница Турция или по път 901 в посока от гр. Каварна към главен път I – 9 на изхода за град Шабла управлява лек автомобил „АУДИ 80“ с рег. №[рег. номер], като в сградата на РУ – Каварна отказва да бъде тестван за наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство „DRUGTEST 5000“ с фабричен номер ARRC-0013, като му е издаден талон за медицинско изследване; с деянието виновно е нарушен чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата. Актът за установяване на административно нарушение серия GA, №1434565 е връчен на водача при условията на отказ, което е надлежно удостоверено с подписа на 1 свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля П. Я. П.. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0283-000001/07.01.2025 г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич, с която на основание на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е записана разпоредбата на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание – отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Според т.1.5. от изисканата Заповед №357з – 924/07.04.2022 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил началниците на съответните РУ при ОД на МВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.
Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочената процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата.
В производството по издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Посоченото в издадения акт за установяване на административно нарушение и в издадената впоследствие заповед за прилагане на принудителна административна мярка място, където жалбоподателят е установен да управлява автомобил, е едновременно на път граница Румъния – Дуранкулак – Балчик – Варна – Слънчев бряг – Бургас – Малко Търново – граница Турция и по път 901 в посока от гр. Каварна към главен път I – 9 на изхода за град Шабла; волята на наказващия орган трябва да бъде ясна и конкретна за мястото, където жалбоподателят е установен да управлява автомобил, което в случая не е изпълнено. Това несъответствие представлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на жалбоподателя; затова обжалваната заповед трябва да бъде отменена.
Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина.
По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и при нейното издаване е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.3 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.
Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени сторените и поискани разноски в размер на 10 лева внесена държавна такса.
Водим от горното и на основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А. Г. С. с [ЕГН] от с. Б., общ. Каварна, [улица]издадената от началника на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0283-000001/07.01.2025 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич с административен адрес гр. Добрич, [улица], представлявана от директора старши комисар К. Т., да заплати на А. Г. С. с [ЕГН] от с. Б., общ. Каварна, [улица]направените разноски по административно дело №32/2025 г. по описа на ДАС в размер на 10 (десет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |