Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.10.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдия
Чомпалов т.дело № 2292/17 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „С.“ АГ, с
която е предявен срещу С. О.иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 456
607,69 лв. Твърди се от ищеца, че по договор N СО –РД-55-622/30.09.2013 г. е изпълнил строителни работи на стойност 9 594 663,89 лв., но ответникът е платил
частично и остава да дължи сумата от 2 030 706,25 лв. Сочи се, че за
неплатеното възнаграждение по процесния договор ответникът е изпаднал в забава
от 01.12.2014 г., когато изтича 30-дневният срок от съставяне на протокол за
установяване на извършени СМР от 01.11.2014 г., поради което ответникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от 456 607,69 лв. Иска се от ищеца
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 456 607,69 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2014 г. – 15.02.2017 г. върху
главница по чл.266 ал.1 ЗЗД в размер на 2 030 706,25 лв.
При условията на евентуалност е предявен иск
по чл.86 ЗЗД за сумата от 473 581,01 лв., която се претендира като
обезщетение за забава за периода 01.11.2014 г. – 15.02.2017 г. върху вземане по
чл.59 ЗЗД в размер на 2 030 706,25 лв., с която стойност ответникът
се е обогатил без основание за сметка на ищеца.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението,
че в полза на ищеца не съществува вземане за главница по чл.266 ал.1 ЗЗД,
поради което няма и вземане по чл.86 ЗЗД. Освен това се оспорва на 01.12.2014
г. да е настъпил падежът на вземането за главница, защото не е представен
констативен протокол за непредвидени работи, сметка 22 и фактура.
Представен
е договор N СО-РД-55-622/30.09.2013
г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, по което ищецът е поел по възложение на ответника задължението
да извърши ремонт на бул.“Ботевградско шосе“ от ул.“Л.“ до СОП, включително и
на прилежащите съоръжения, а ответникът е поел насрещното задължение да плати
възнаграждение в размер на 9 594 663,89 лв., а според клаузата на
чл.3.4 окончателното плащане се извършва в 30 –дневен срок от подписване на
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа.
Представен
е констативен протокол от 01.11.2014 г., в който се сочи, че възложената по
договора работа е изпълнена от ищеца и приета от ответника.
Представена е фактура N 016/31.01.2015 г., в която се сочи, че ищецът има срещу
ответника за изпълнени работи по процесния договор вземане в размер на 2 030
706,25 лв.
Представено е решение от 15.02.2019 г. на САС по т.дело N 5685/18 г., с което е отменено решение от
25.09.2018 г. на СГС по т.дело N 737/17 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца срещу
ответника иск по чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата от 154 634,91 лв. и вместо това
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 154 634,91 лв. –
неплатено възнаграждение по договор N СО-РД-55-622/30.09.2013 г. за възлагане на обществена поръчка за
строителство с предмет ремонт на бул.“Ботевградско шосе“ от ул.“Л.“ до СОП, включително
и на прилежащите съоръжения, ведно със законната лихва от 15.02.2017 г. до
окончателното плащане, а в останалата отхвърлителна част решението на СГС е потвърдено.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание
чл.86 ЗЗД за забава на вземане по чл.266 ал.1 ЗЗД, а при условията на
евентуалност е предявен иск по чл.86 ЗЗД за забава на вземане по чл.59 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор N СО-РД-55-622/30.09.2013 г. за възлагане на
обществена поръчка, че между страните е възникнало облигационно правоотношение,
по което ищецът е поел по възложение на ответника задължението да извърши
ремонт на бул.“Ботевградско шосе“ от ул.“Л.“ до СОП, включително и на
прилежащите съоръжения, а ответникът е поел насрещното задължение да плати
възнаграждение в размер на 9 594 663,89 лв.
От представеното по делото влязло в сила
решение на САС от 15.02.2019 г. по т.дело N 5685/18 г. се установи, че е отменено решение
от 25.09.2018 г. на СГС по т.дело N 737/17 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца срещу
ответника иск по чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата от 154 634,91 лв. и вместо това
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 154 634,91 лв. –
неплатено възнаграждение по процесния договор N СО-РД-55-622/30.09.2013 г., ведно със
законната лихва от 15.02.2017 г., а в останалата отхвърлителна част решението
на СГС е потвърдено.
Решението
на САС е формирало сила на присъдено нещо, от която на основание чл.298 ал.1 ГПК са обвързани страните, поради което на основание чл.297 ГПК съдът по
настоящето дело е длъжен да приеме, че в полза на ищеца съществува вземане по
чл.266 ал.1 ЗЗД до размера от 154 634,91 лв., произтичащо от процесния
договор, както и че не съществува вземане по чл.59 ЗЗД.
В полза на ищеца съществува непогасено вземане по чл.266 ал.1 ЗЗД в
размер на 154 634,91 лв., поради което съдът приема, че в полза на ищеца би
могло да съществува акцесорно вземане по чл.86 ЗЗД само върху главница от
154 634,91 лв. Вземането по чл.86 ЗЗД е акцесорно, поради което
отхвърлянето на иска по чл.266 ал.1 ЗЗД за разликата от 154 634,91 лв. до 2 030 706,25
лв. изключва възможността за съществуването на вземане по чл.86 ЗЗД върху
главница за тази разлика.
След
като се установи, че в полза на ищеца съществува вземане по чл.266 ал.1 ЗЗД в
размер 154 634,91 лв., следва да се прецени дали по отношение на този дълг
ответникът е изпаднал в забава. За отношенията между страните във връзка с
настъпване на падежа за плащане на дължимото по договора възнаграждение,
съответно за изпадането в забава на възложителя, следва да се прилага клаузата
на т.3.4 от договора, според която окончателното плащане се извършва при
условията на т.3.2 в 30-дневен срок от подписване на констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа. По делото е представен констативен протокол от 01.11.2014 г., в който
се сочи, че възложената по договора работа е изпълнена от ищеца и приета от
ответника. Следва да се спомене, че в решението на САС /стр.10-та, абзац 1-ви/
е прието, че „строителството е започнало на 23.05.2014 г. и е приключило на
01.11.2014 г., за което е съставен протокол от 01.11.2014 г.“, поради което
съдът по настоящето дело е длъжен да приеме, че изпълнението на възложената
работа е завършено на 01.11.2014 г.
Съставянето на констативния протокол от
01.11.2014 г., който носи подписа на ответника и удостоверява направеното от
него в качеството на възложител признание, че ищецът е изпълнил възложените по
договора работи, не е достатъчно за настъпване на падежа на вземането за
главница от 154 634,91 лв. и за поставянето на ответника в забава. Това е
така, защото клаузата на т.3.4 от договора препраща към т.3.2, според която
плащане се дължи след съставяне на 1. протокол за установяване на извършени
СМР; 2. сметка 22 и 3. фактура.
По делото не е представена сметка 22, в която
да се сочи, че по договора са изпълнени работи на стойност 9 594 663,89 лв. /
дължимата главница от 154 634,91 лв. е част от тази сума и се получава
след отчитане на платената сума от 9 440 028,98 лв./.
В
решението на САС /стр.7-ма първи и втори абзац/ е прието, че по договора са
издадени фактури от 30.05.2014 г., 28.08.2014 г., 16.09.2014 г., 30.09.2014 г.,
30.10.2014 г., 30.11.2014 г. и от 08.12.2014 г., които са на обща стойност
9 440 028,98 лв., която е платена. Единствената издадена от ищеца
фактура, чиято стойност надвишава платената и фактурирана сума в размер на 9 440 028,98
лв., е фактура N 016/31.01.2015 г. за сумата от 2 030 706,25 лв. Тази фактура не носи подписа на
ответника, а в решението на САС е прието, че не е осчетоводена при ответника.
Важно е да се отбележи, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът не
се позовава на тази фактура, поради което съдът намира, доколкото няма данни за
друго, че фактурата била получена от ответника с връчването на препис от исковата молба и от
приложенията към нея по т.дело N 737/17 г. на СГС.
При
тези факти съдът приема, че до предявяване на иска по т.дело N 737/17 г. на СГС /на 15.02.2017 г./,
ответникът не е бил поставен в забава по отношение на задължението за плащане
на главница в размер на 154 634,91 лв. Това е така, защото издадените от
ищеца фактури от 30.05.2014 г., 28.08.2014 г., 16.09.2014 г., 30.09.2014 г.,
30.10.2014 г., 30.11.2014 г. и 08.12.2014 г. са на стойност 9 440 028,98
лв., а тази сума е била заплатена от ответника, но фактура N
016/31.01.2015 г. за сумата от
2 030 706,25 лв., част от която е процесната главница от 154 634,91 лв., не е била получена от
ответника и не е била осчетоводена при него. Освен това не е представена сметка
22, която да сочи стойността на всички изпълнени от ищеца работи по договора, част
от която стойност е неплатената сума от 154 634,91 лв., поради което
ответникът не е бил поставен в забава по отношение на дълга за главница от 154 634,91
лв.
Съществуването на вземането за главница в
размер на 154 634,91 лв. е установено едва в хода на процеса по т.дело N 737/17 г. на СГС, но след преценка на
заключения на СТЕ и на ССЕ за стойността на заплатените по договора работи - 9 440 028,98
лв., за стойността на неплатените по договора работи 1 023 908,44 лв. и при отчитане на
клаузата на 12.7 от договора, според която не се заплащат изпълнени извън
договорените СМР – за над 9 594 663,89 лв.
Процесната сума от 154 634,91 лв. е част от задължението по фактура
N 016/31.01.2015 г. на
стойност 2 030 706,25 лв., но, както се спомена, тази фактура не е
получена от ответника преди завеждане на иска за главница и не е осчетоводена
при него, а освен това не е представена сметка 22, която да сочи, че са сторени
работи на стойност 154 634,91 лв., респ. на стойност 1 023 908,44
лв., на която стойност е прието в решението на САС, че възлизат изпълнените и
неплатени по договора работи.
В
действителност на 01.11.2014 г. е бил съставен протокол, с който е установено,
че възложените по договора работи са изпълнени, но издадените от ищеца фактури
са били на стойност 9 440 028,98 лв., която стойност е заплатена, а за
остатъка в размер на 154 634,91 лв., респ. за 1 023 908,44 лв., не
е била издадена сметка 22, както и фактура, поради което ответникът не е бил
поставен в забава, доколкото фактура N 016/31.01.2015 г. не е била получена и осчетоводена от ответника.
По отношение на главницата от 154 634,91
лв. ответникът е в забава от 15.02.2017 г., когато е предявен искът по т.дело N 737/17 г. на СГС и от която дата е присъдена
законната лихва с решението на САС. Главният иск по чл.86 ЗЗД е неоснователен и
следва да се отхвърли.
С
отхвърляне на главния иск настъпва вътрешнопроцесуалното условие, под което е
предявен евентуалният иск, поради което по него съдът дължи произнасяне.
Предявеният
при условията на евентуалност иск по чл.86 ЗЗД, с който се претендира
обезщетение за забава върху вземане по чл.59 ЗЗД в размер на
2 030 706,25 лв., с която стойност ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, е неоснователен, защото с решението на САС е
потвърдено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният
евентуален иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 2 030 706,25 лв. След като е
отречено в полза на ищеца да съществува вземане по чл.59 ЗЗД в размер на 2 030 706,25
лв., съдът по настоящето дело е длъжен да приеме, че в полза на ищеца не
съществува и акцесорно вземане по чл.86 ЗЗД върху несъществуващото вземане по
чл.59 ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че
главният иск по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърли изцяло, както и евентуалният
иск.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“ АГ срещу С. О.иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата
от 456 607,69 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.12.2014 г. – 15.02.2017 г. върху главница по чл.266 ал.1 ЗЗД от 2 030 706,25
лв. - по договор N СО-РД-55-622/30.09.2013
г. за възлагане на обществена поръчка за строителство с предмет ремонт на
бул.“Ботевградско шосе“ от ул.“Л.“ до СОП, включително прилежащите му
съоръжения.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на
евентуалност от „С.“ АГ срещу С. О.иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата
от 473 581,01 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.11.2014 г. – 15.02.2017 г. върху главница по чл.59 ЗЗД от 2 030 706,25
лв.
ОСЪЖДА
„С.“ АГ /S. AG/ , регистрирано по ф.д. N 61689w в ТР на областен съд Клагенфурт, с адрес на
управление - Република Австрия, гр.********ул.“********, да заплати на С. община, гр.София, ул.“********, съдебни разноски в размер на 6600,97 лв.
ОСЪЖДА
„С.“ АГ /S. AG/, регистрирано по ф.д. N 61689w в ТР на областен съд Клагенфурт, с адрес на управление - Република Австрия, гр.********ул.“********,
на основание чл.77 ГПК да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на
678,94 лв., която се дължи върху разликата от 456 607,69 лв. до 473 581,01
лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: