№ 412
гр. София, 13.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503315 по описа за 2020 година
Производство по чл.248 ГПК.
С решение от 03.11.2022г. постановено по гр.д.№ 3315/20г. по описа на САС, ГО, 14
състав, е потвърдено решение от 29.04.2020г. постановено по гр.д.№ 12008/2016г. по описа
на СГС, ГО, 9 състав, в обжалваната осъдителна част. В необжалваната отхвърлителна част
решението е влязло в сила.
Присъдени са разноски, като Г. М. Ц., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, гр. София 1766, ул.„Околовръстен път“ №
260, сумата от общо 550 лв./петстотин и петдесет лева/, направени по делото разноски пред
въззивна инстанция на основание чл.78 ал.3 и 8 ГПК.
Съобщението за това решение е връчено на молителя, в лицето на държавата, на
21.11.2022г.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана на
20.12.2022г. т.е. преди изтичане на предвидения в чл.248 ГПК преклузивен срок. Твърди, че
в полза на банката не се дължат разноски, поради виновното поведение на ищеца, който
отстранил частично нередовността на исковата молба едва пред въззивна инстанция, като
уточнил за пръв път процесния период, поради което да се измени обжалваното решение в
частта, в която присъжда разноски на банката в размер на 6408,86 лв., сторени в
първоинстанционното производство, както и разноски в размер на 550 лв. пред въззивна
инстанция, както и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателите пълната сума на
сторените разноски от тях съгласно приложен списък на разноските по чл.80 ГПК както
пред СГС, така и пред САС. Твърди, че нормата на чл.83, ал.2 ЗЗД намира приложение и
при определяне размера на обезщетението за съдебни разноски, поради което длъжникът не
дължи обезщетение за вредите, в това число не дължи съдебни разноски, които кредиторът
1
би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
На осн.чл.248 ал.2 ГПК на ответната страна е връчен препис от молбата на
23.01.2023г. , като няма депозиран отговор.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства
намира, че молбата по чл.248 ГПК е редовна и допустима, а разгледана по същество –
същата е неоснователна.
С решение от 03.11.2022г. постановено по гр.д.№ 3315/20г. по описа на САС, ГО, 14 състав,
е потвърдено решение от 29.04.2020г. постановено по гр.д.№ 12008/2016г. по описа на СГС,
ГО, 9 състав, в обжалваната осъдителна част. Изрично е посочено, че жалбата е изцяло
неоснователна т.е. няма как да бъдат присъдени разноски в полза на страната, загубила
делото.
При този изход на въззивното производство и на осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката е
осъден да плати полза на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция
разноски, в размер на 200 лв. платен депозит за вещо лице и 350 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК.
При тези данни, САС намира искането за изменение на решението в частта за
разноските за неоснователно.
Първо – срещу решението на СГС в частта досежно присъдените от първа инстанция
разноски, е процесуално недопустимо, без депозиране на частна жалба по реда на чл.248
ГПК и без произнасяне от СГС в тази насока, да се иска директно изменение на решението
на първа инстанция от въззивния съд. Това би могло да се направи само при друг, различен
изход на производството и различен краен резултат.
Второ – по отношение на разноските, присъдени от САС разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
предвижда право на юридическите лица и едноличните търговци, когато са били защитавани
от юрисконсулт, да им бъде присъдено възнаграждение в размер, определен от съда.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПрП/.
Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПрП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Предвиденото в чл. 13, т. 2 от Наредбата за правната помощ /НПр П/
възнаграждение за правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПрП /подготовка на документи за
завеждане на дело/ е в размер от 15 до 80 лв. В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
правната помощ /НПр П/ е предвидено, че за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. САС е присъдил 350 лв.
Трето – на настоящата инстанция е ноторно известно определение № 50466 ОТ 30.11.2022 Г.
ПО Ч. Т. Д. № 2049/2022 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК,
което обаче не покрива настоящата хипотеза. В него се коментира въпросът за
приложението на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК в хипотезата на уважен иск на потребител
2
за прогласяване на нищожността на клауза от потребителски договор, когато ответната
страна-търговец е признал иска и е възразил, че не е дал повод за завеждане на делото.
В т. 96 на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на ЕС се е
произнесъл по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност възлагането на
потребителя на съдебните разноски в зависимост от присъдените му суми, когато искът му е
уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението
е посочено, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните
юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите - членки, при
условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки
принципа на ефективност, в посоченото решение е прието, че обвързването на
разпределението на съдебните разноски само с присъдените недължимо платени суми, може
да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води
предявяването на иск по съдебен ред (т. 98 от решението). По изложените съображения в
решението е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и
принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба,
която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в
зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на
установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния ѝ характер, тъй
като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя
да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Гореизложеното би имало значение единствено за разноските, присъдени от първа
инстанция и то само ако бе спазен предвидения в чл.248 ГПК процесуален ред за изменение
на решението в тази му част.
Предвид горните съображения и като съобрази че нормата на чл.83 ал.2 ГПК е правно
ирелевантна към присъждане на разноски, които противината страна е направила в хода на
въззивното производство, съдът намира молбата за неоснователна по отношение разноските,
присъдени от САС и процесуално недопустима по отношение разноските, присъдени от
СГС.
Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.3 и 8 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 27316/20.12.2022г. депозирана от Г. М. Ц., ЕГН
**********, чрез адв.А., В ЧАСТТА за изменение на решение от 03.11.2022г. постановено
по гр.д.№ 3315/20г. по описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските, присъдени в
полза на въззиваемата страна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.№ 27316/20.12.2022г. депозирана от Г. М.
Ц., ЕГН **********, чрез адв.А., В ЧАСТТА за изменение на решение от 29.04.2020г.
3
постановено по гр.д.№ 12008/2016г. по описа на СГС, ГО, 9 състав в частта за разноските,
присъдени в полза на ищеца.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна въззивна жалба в срока по чл.248
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4