Решение по дело №4394/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Ива Илиева Стойчева-Коджабашева
Дело: 20202230104394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260264

 

гр. Сливен, 22.04.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4394 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Е.И.Е., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Н.И.Е. и Х.К.Е. *** да му заплатят сумата от 4000,00 лв., представляваща стойността на извършени от ищеца неотложни строителни работи и смяна на входна врата в имота на ответниците. Предявен е и насрещен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск Е.Е. да заплати на ищците по насрещния иск - Н.И.Е. и Х.К.Е., сумата от 4900,00 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на техния имот с идентификатор 67338.507.145 за периода от м. януари 2016 г. до м. февруари 2020 г.

В първоначалната искова молба се твърди, че през 2015 г. страните сключили договор за доброволна делба, като в общ дял на ответниците бил поставен имот с идентификатор 67338.507.145, а в дял на ищеца бил поставен имот с идентификатор 67338.507.146, двата на адрес гр. Сливен, ул. „А.“ № 15. Ищецът твърди, че в периода от 2017 г. до 2020 г. е извършил ремонтни дейности в имота на ответниците с тяхно знание и непротивопоставяне. Твърди, че е извършил ремонт на северната оградна стена, която е била от кирпич и е започнала да пропада. Излага, че на 05.12.2018 г. е поставил нова метална врата на имота, тъй като старата е била дървена и в лошо състояние и след удар с камък са били счупени две от челните дъски. Твърди също, че е извършил ремонт на покрива на съществуващия в имота на ответниците навес, тъй като е бил сериозно нарушен и наводнявал съседите от южната страна. Ищецът излага още, че ответниците са продали имота, като са отказали да заплатят стойността на извършените ремонти. Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 4000 лв., представляваща стойността на направените неотложни ремонтни дейности и смяната на входната врата. Претендира и направените по делото разноски.

Ответниците са депозирали отговори в законоустановения срок, в който излагат становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не оспорват обстоятелството, че между страните е сключен договор за доброволна делба. Оспорват твърдението, че ищецът е извършил ремонт на северната оградна стена, както и че ги е информирал за това. Не оспорват, че е извършена смяна на входната врата, но твърдят, че това е станало без тяхно знание и без да е необходимо, тъй като е имало дървена врата. Излагат, че смяната е била обусловена от обстоятелството, че ищецът е ползвал този вход за достъп до своя имот. По отношение на навеса ответниците твърдят, че през м. юли 2019 г. са установили, че има спукана греда на покрива и са планирали ремонт, но впоследствие са разбрали, че ищецът е извършил такъв без да е поискал съгласието им. Ответниците твърдят още, че на 07.10.2020 г. Н.Е. получил покана от ищеца за заплащане на 4000 лв., но в нея е описано, че ремонтните дейности са извършени преди делбата като са посочени и различни от исковата молба описания на извършените дейности, което внася объркване по отношение предмета на правния спор. Претендират отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на направените по делото разноски.

Предявен е и насрещен иск от Н.И.Е. и Х.К.Е. с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск Е.Е. да им заплати сумата от 4900 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на техния имот с идентификатор 67338.507.145 за периода от м. януари 2016 г. до м. февруари 2020 г.

Ищците по насрещния иск твърдят, че за посочения период ищецът е ползвал имота им без тяхно съгласие и без правно основание за това.

В срок е постъпил отговор на насрещния иск, с който ответникът по него Е.Е. изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва да е ползвал имота, както и ищците по насрещния иск да са били лишени от възможността да ползват собствения си имот. Твърди, че не е получавал покана за заплащане на обезщетение, както и релевира възражение за изтекла погасителна давност за претендираното обезщетение предвид характера му на месечен наем. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.

С протоколно определение от 02.04.2021 г. съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение на предявения главен иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД чрез намаляване на размера му от 4000,00 лв. на 3362,00 лв., както и на предявения насрещен иск по чл. 59 ЗЗД чрез намаляване на размера му от 4900,00 лв. на 4651,92 лв.

В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск Е.Е., редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Моли насрещният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата по главния иск и ищца по насрещния иск Х.Е., редовно призована, не се явява лично.

Ответникът по главния иск и ищец по насрещния иск Н.Е., редовно призован, се явява лично. Двамата ответници/насрещни ищци се представляват от пълномощник - адвокат, чрез който изразяват становище за неоснователност на главния иск и претендират отхвърлянето му. Молят за уважаване на предявения насрещен иск и присъждане на направените по делото разноски.

И двете страни са представили писмени защити по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа следното:

Безспорни са между страните, а се установяват и от представения като писмено доказателство Договор за доброволна делба на недвижим имот  обстоятелствата, че през 2015 г. страните сключили договор за доброволна делба, като в общ дял на ответниците бил поставен имот с идентификатор 67338.507.145, ведно с построената в него сграда с идентификатор 67338.507.145.1 с площ от 12 кв. м., начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване, с адрес гр. Сливен, ул. „А.“ № ., а в дял на ищеца бил поставен имот с идентификатор 67338.507.146, ведно с построените в него сгради с идентификатори 67338.507.146.1, 67338.507.146.2 и 67338.507.146.3, с адрес гр. Сливен, ул. „Д.” № ..

Взаимното разположение на имотите се установява от представената скица (л. 7 от делото).

Ответникът Н.Е. е представил като писмено доказателство получена на 07.10.2020 г. покана, от която се установява, че ищецът Е.Е. е поканил ответника в срок до 30.11.2020 г. да заплати сумата от 4000 лв. за извършени преди доброволната делба неотложни действия за запазване и поддържане на имота и подобрения - подмяна на входна врата, смяна на покривна конструкция на съществуващ навес, СМР на северната и източната огради, заливане на алея с циментова настилка, поставена в дял на ответника след делбата, поставяне на метални мрежи на източната ограда.  

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните.

От него се установява, че стойността на заявените с исковата молба СМР и входна врата са на обща стойност 3362 лв., подробно описани по пера в Приложение № 1 към заключението. В констативно съобразителната част на ексертизата вещото лице е описало, че северната имотна граница на ПИ с идентификатор 67338.507.145, граничеща с ПИ с идентификатор 67338.507.109, вкл. и до уличнорегулационната линия (ул. „Аспарух”) е материализирана на място с масивна плътна ограда, която е измазана и боядисана и е с много добро общо техникоексплоатационно състояние. Входната врата на имота представлява метална двукрила плътна врата в отлично експлоатационно състояние, а стопанската сграда с идентификатор 67338.507.145.1 е с изпълнен изцяло нов покрив, който е в отлично експлоатационно състояние.

Изслушан в съдебно заседание, вещото лице допълва, че в заключението си е дал стойност само на подобренията, описани в исковата молба. Количествата материали по отношение на северната оградна стена е изчислил върху квадратурата на стената, като е калкулирал и изстъргване на мазилка, шприцоване, поставяне на рабица, които са скрити работи и не може да ги установи, защото няма как да ги види. Вещото лице описва, че видимо е извършен ремонт на оградата, който е скорошен, вероятно около 2019 год., но е възможно и до 3 - 4 години по-рано. Експертът пояснява още, че при една зидария от кирпич, за да се положи качествена мазилка, трябва да се направи изстъргването и шприцоването, но не може да се установи категорично кога са извършени скритите работи.

По делото е допусната и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвено, задълбочено мотивирано и неоспорено от страните.

От него се установява, че пазарният наем на имота с идентификатор 67338.507.145 на адрес гр. Сливен, ул. „Аспарух“ № 15 за периода от м. януари 2016 г. до м. февруари 2020 г. възлиза на 4651,92 лв.

По делото са разпитани и свидетелите Минчо Михайлов, Станимир Йорданов, Мария Н. и Георги Николов.

От показанията на свид. М. М., се установява, че свидетелят живее в съседния на страните имот от южна страна. Свидетелят описва, че навесът в имота на ответниците, означен с № 1 на приетата по делото скица, се намира към неговия двор, като през 2019 г. покривът му пропаднал и се стичала вода в двора на свид. М.. Тъй като оградата на свид. М.била от кирпич, започнала да се разпада, което му създавало неудобства, като според свидетеля ако този теч продължил във времето, оградата му щяла да падне. За този теч свидетелят уведомил ищеца Е. и съпругата му. Свид. М. излага, че по молба на ищеца направили ремонт и сменили покрива на навеса. Сменили гредите, керемидите и сложили нови керемиди с метално покритие. Свидетелят описва, че разходите за ремонта на покрива поел ищецът Е., който им заплатил и за труда.

Споделя също, че ищецът поправил и вратата на имота на ответника, която преди години била ударена от автобус и създавала проблеми, започнала да провисва. Вратата била сменена от съседа Станимир (свид. Станимир Йорданов) и синовете на ищеца Е.. Свидетелят изтъква, че не може да каже дали е било възможно да се ползва старата врата, но според него, предвид района, в който се намират имотите, е по-добре вратата да е сигурна.

Свидетелят излага още, че ответникът Н. не живее в имота си, но го е виждал понякога да идва. Описва, че след разделянето на имотите между страните, до пролетта на 2020 г., ищецът Е. и семейството му не са имали вход към имота си, като са ползвали входа на имота на ответника Н. *** и преминавали по пътеката до своя имот. Свидетелят пояснява още, че имотът на ответника Н. представлява дворно място с навес и тоалетна, като дворното място било с трева. Ищецът Е. не държал свои вещи в това дворно място, не е отглеждал цветя или зеленчуци, като съпругата на ищеца косяла тревата. Свид. Михайлов описва, че може би за известно време е имало люлка в имота, а басейн е имало за 4-5 дни, когато внуците на Е. са били на гости.

Разпитаният свидетел С. Й. също е съсед на страните. От неговите показания се установява, че северната ограда в имота на ответниците, била кирпичена и започнала да пада. Свидетелят участвал в ремонтните дейности, като съборили старата мазилка, поставили рабица, шприцовали, измазали и боядисали оградата. За труда им заплатил ищецът Е.. Свидетелят описва, че е участвал и в монтажа на пътната врата, като старата била дървена, изгнила и счупена, преди време била ударена от автобус и се наложило да я вдигат с крикове. Новата врата била метална, изработена от фирма и закупена от Е..

Свидетелят излага, че не е виждал ответника Н. да посещава имота си, нито да се противопоставя на извършените от ищеца ремонти, но не знае и дали ответникът е знаел за извършването им. Свидетелят описва още, че пред северната стена в имота на ответника имало циментова пътека, направена от ищеца и съпругата му още преди делбата, а ремонтът на оградата бил извършен през 2017 г., след циментовата пътека. Свид. Йорданов изтъква, че ищецът Е. не е ползвал имота на ответника Н., но е виждал съпругата на Е. да го поддържа, да коси тревата. До 2020 г., когато ответникът продал имота си, входът и за двата имота на страните бил един - този откъм ул. „Аспарух“.

От показанията на свид. М. Н., дъщеря на ответника Н.Е./ищец по насрещния иск, се установява, че след делбата на имотите семейството на ответника по насрещния иск Е.Е. продължили да минават през входа на ул. „Аспарух“, защото нямали друг вход. Съпругата на Е. помолила, а бащата на свидетелката - Н.Е., им позволил да продължат да минават през неговия имот докато не направят вход към собствения си имот. Свидетелката описва, че живее в гр. Казанлък и след делбата е минавала покрай имота един или два пъти. През 2017 год., когато починала сестра й, свидетелката видяла снимки във Фейсбук как „ползват” имота на баща й - „басейни, партита”. Свид. Н. излага, че през 2018 или 2019 година, в телефонен разговор, баща й разказал, че е отишъл до имота си и е видял, че входната врата е сменена, като свидетелката описва, че баща й е имал винаги ключ за вратата, тъй като бравата била една и съща и на старата, и на новата врата. Според свидетелката баща й не е бил уведомен за смяната на вратата.

Разпитаният свидетел Г. Н., приятел на ответника/ищец по насрещния иск Н.Е. описва, че веднъж е влизал в имота на Н. като придружител след делбата, когато са ходили двамата да вземат бидони от сервизно помещение в имота, както и още един път, наскоро, когато Н. е оградил имота си. До този момент имотът на Е. нямал самостоятелен вход, като всички влизали откъм ул. „Аспарух“. Свидетелят споделя, че отношенията между братята Е. и Н. се развалили, като имало момент, когато и Н. не ходел в имота си. Излага, че е виждал снимки, на които има надуваем басейн в двора на Н.. Свидетелят описва още, че знае за извършените от Е. ремонти в имота на Н., като според Н. те не са били наложителни и той не е бил съгласен. Свидетелят допълва, че Н. не е имал интерес да се правят подобрения в имота, защото е искал да го продаде, като за него единственото наложително е било да си огради имота, което и наскоро е направил.

Показанията на свидетелите М. и Й. съдът кредитира изцяло като обективни и безпристрастни, логични и непротиворечиви помежду си, както и кореспондиращи на останалия събран доказателствен материал - приетите писмени доказателства и заключението на СТЕ. Свидетелите, които са съседи на имотите на страните, не са заинтересовани от изхода на спора, а и споделят последователни, преки и непосредствени впечатления, събирани ежедневно и за дълъг период от време, поради което съдът им се довери при установяване на релевантните за изхода на спора факти и обстоятелства.

Показанията на свидетелите М. Н. и Г.Н., съдът прецени критично, като отчете от една страна близката роднинска връзка на свид. Н. с ответника Н.Е. и близката приятелска връзка на свид. Николов с ответника Н.Е., а от друга страна липсата на техни преки и непосредствени наблюдения върху имота. Свид. Н. ***, минавала е покрай имота един или два пъти, но не е влизала вътре, а за случващото се в него знае от баща си. Свид. Николов описва, че е влизал два пъти в имота, а показанията му са производни и се базират на споделеното му от неговия приятел Н.. Ето защо съдът кредитира показанията на свид. Н. и Николов в непротиворечивите им с останалите събрани доказателства части, изложени по-горе, като отказа да им се довери по отношение на обстоятелството, че ответникът по насрещния иск Е. е ползвал имота на ищеца по насрещния иск Н.Е., както и че старата врата на имота е била дървена, но здрава и не е имала нужда от подмяна. Прави впечатление настойчивото изтъкване на тези обстоятелства и от двамата свидетели, без обаче да се посочват конкретни действия на ответника по насрещния иск Е.Е., в които да се изразява това ползване. Свидетелите описват, че са видели снимки с „басейни, партита” и „надуваем басейн”, но от кредитираните изцяло от съда показания на свид. М. М. се установи, че басейн в имота на ищеца по насрещния иск Н.Е. е имало за 4-5 дни, когато внуците на Е. са били на гости, а не и през целия исков период от м. януари 2016 г. до м. февруари 2020 г.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Н.И.Е. и Х.К.Е. *** да заплатят на ищеца Е.Е. сумата в размер на 3362,00 лв., представляваща стойността на извършени от ищеца неотложни строителни работи и смяна на входна врата в имота на ответниците.

Предявен е и насрещен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск Е.Е. да заплати на ищците по насрещния иск - Н.И.Е. и Х.К.Е., сумата от 4651,92 лв., представляваща обезщетение за ползване от ответника без основание на техния имот с идентификатор 67338.507.145 за периода от м. януари 2016 г. до м. февруари 2020 г.

Предявените искове са процесуално допустими.

По иска с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД:

При воденето на чужда работа без пълномощие гесторът съзнателно се намесва в правната сфера на друго лице и въздейства върху чуждото имущество. Управителят на чуждата работа (правна или фактическа) има възможност да претендира от носителя на интереса да изпълни личните му задължения и да претендира връщане на необходите и полезни разноски заедно с лихвите, независимо от това, дали в патримониума на носителя изобщо е настъпила облага или пък, ако такава е възникнала - дали тя отговаря на задълженията на носителя на интереса към управителя. В този смисъл е и Решение № 385 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 6740/2014 г., ГК, IV г. о. на ВКС, в което воденето на чужда работа без поръчка е определено като законово облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице, наречено управител на работата или гестор, съзнателно предприема извършване на чужда работа. Правоотношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени действията, което е наречено заинтересовано лице или доминус, или стопанин. По силата на него гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси, трябва да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се задължава да плати направените разноски. Съобразно установената съдебна практика в такива случаи заинтересованият, в чиято полза е извършената работа, дължи обезщетение в размер на действително извършените разходи в негова полза. В този смисъл е Решение № 797/23.10.2006 г. по г. д. № 948/2005 г. на ВКС, ГК, II г. о., постановено по реда на отменения ГПК, в което е прието, че доколкото управителят на чуждата работа със знанието и без противопоставянето на заинтересования, е свършил чужда работа, нему се дължат само необходимите и полезни разноски със законната лихва от извършването им, на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД. С оглед на посоченото разбиране, при регламентацията на отношенията между страните по правилата на „водене на чужда работа без пълномощие”, извършващият тази работа е длъжен да представи на заинтересувания доказателства за извършените от него полезни разноски и разноските, които са довели до възникване, респективно реализиране на определени облаги за заинтересувания или до запазване на съществуващи блага на заинтересувания. В тази хипотеза на доказване подлежат действително сторените от гестора разноски, а не спестените от доминуса разходи, поради което основателността на претенцията е обусловена от безспорното установяване от страна гестора на размера на действително изразходваните необходими и полезни разноски при осъществяването на водената без пълномощие чужда работа.

В конкретната хипотеза основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на доброволно извършване на действия по управление на чужда работа, без надлежно натоварване от доминуса /заинтересованото лице/, последиците от работата да настъпват в чужда правна сфера - тази на заинтересованото лице; работата да е била предприета уместно и да е била добре управлявана от страна на гестора; във връзка с воденето на работата да са били направени разходи /необходими или полезни/ от гестора; размерът на тези разходи, които са направени с цел обезпечаване предприетото управление на чуждата работа.

От съвкупния анализ на събраните по делото свидетелски показания се установи, че ищецът Е.Е. е осъществил твърдените в исковата молба ремонт на северната оградна стена на имота на ответниците, ремонт на покрива на съществуващ в имота на ответниците навес и смяна на входната врата на имота, по собствена инициатива и без да е надлежно натоварен за това от ответниците.

Установи се, че предприемането на ремонтите е било необходимо, тъй като според св. Михайлов течащият покрив на навеса е разрушавал оградата в имота на свидетеля, а според св. Йорданов северната ограда в имота на ответниците била кирпичена и започнала да пада. Установи се и необходимостта от смяната на входната врата, тъй като свид. Йорданов описва, че старата е била изгнила и счупена, а св. Михайлов излага, че е започнала да пропада. Според св. Михайлов районът, в който се намират имотите на страните, налага входната врата да бъде стабилна. Необходимостта от извършването на ремонтите и смяната на входната врата води до извода, че работата е била предприета уместно от страна на ищеца.

Обстоятелствата, че ремонтните дейности са извършени качествено, както и качествата на новата врата се доказват по безспорен начин от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, според която масивната плътна ограда на северната имотна граница е с много добро общо техникоексплоатационно състояние, а входната врата на имота и изцяло новият покрив на стопанската сграда, са в отлично експлоатационно състояние. От заключението на СТЕ се доказва и стойността на извършените разходи, а именно 3362 лв.

От показанията на свид. Николов се установи, че ответникът Н.Е. е знаел за извършваните от ищеца ремонти, но според него те не са били наложителни и ответникът не е имал интерес да се правят подобрения в имота, защото е искал да го продаде.

Предвид изложеното, съдът намира предявения иск по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за основателен и доказан, поради което и същият следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

Неоснователно е възражението на ответниците по този иск за неяснота в предмета на правния спор, поради непълното съответствие на твърденията в исковата молба и претенциите в отправената преди завеждане на делото покана от ищеца до ответника за заплащане на сумата от 4000 лв., в която било посочено, че ремонтните дейности са извършени преди делбата и са посочени различни от исковата молба описания на извършените дейности.

Установи се от показанията на свид. Йорданов, че действително преди доброволната делба на имотите, ищецът Е.Е. и съпругата му са излели в имота на ответниците циментова пътека на мястото на съществуваща стара такава в лошо състояние, но заливането на алеята, описано в поканата, не е предмет на делото. Не са предмет на делото и описаните в поканата СМР на източната ограда и поставяне на метални мрежи на източната ограда. В исковата молба ясно се твърди извършването на СМР на северната оградна стена, ремонт на покрива на съществуващия в имота на ответниците навес и смяна на входната врата, за стойността на които разходи се претендира и осъждането на ответниците. Тези дейности са посочени по идентичен начин в изпратената до ответника покана.

По дадената от съда правна квалификация на иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД е отправено възражение в писмената защита на ответниците по делото, в която се твърди, че ищецът е извършил процесните подобрения в свой собствен интерес и без съгласието на ответниците, поради което и претенцията му по чл. 61, ал. 1 ЗЗД е неоснователна, а отговорността по чл. 61, ал. 2 ЗЗД е различна и е единствено до размера на обогатяването на ответниците.

Съдът намира посоченото възражение за неоснователно.

Действително, разпоредбите на чл. 61, ал. 2 и 3 ЗЗД уреждат две различни от тази на чл. 61, ал. 1 ЗЗД хипотези. Според чл. 61, ал. 3 ЗЗД ако някой е предприел чужда работа, въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване. Посочената хипотеза в случая не е налице. От показанията на св. Николов се установи, че ответникът Н.Е. е знаел за извършваните от ищеца Е.Е. ремонти, но не ги е намирал за необходими, тъй като е искал да продаде имота си. Изложеното от св. Николов обстоятелство, че ответникът „не е бил съгласен” с извършването им, не може да се приеме като изрично заявено от ответника противопоставяне. Липсват доказателства за т. ясно и недвусмислено противопоставяне на ответниците срещу извършването на предприетите необходими ремонти от ищеца и смяна на входната врата. Този извод се потвърждава и от показанията на св. Михайлов и св. Йорданов, които не са виждали или чували ответникът да се противопоставя на извършваните от ищеца ремонти в имота му.

Според разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. В случая съдът намира, че не е налице и посочената хипотеза. Установи се от показанията на св. Михайлов, че ремонтът на покрива на съществуващия в имота на ответниците навес е бил необходим заради теч, който е рушал оградата на свидетеля, тоест липсва свой интерес у ищеца за предприемането му. Установи се от показанията на св. Йорданов, че северната оградна стена в имота на ответниците е била от кирпич и се е рушала, като липсват основания да се приеме, че ищецът е предприел ремонта й в някакъв конкретен свой интерес.

Що се отнася до смяната на входната врата, ищецът твърди в исковата молба, че смяната се е наложила, за да се опази имотът на ответниците, предвид рисковия район, в който се намира. Изложеното обстоятелство се доказа от показанията на свидетелите Михайлов и Йорданов. Действително се установи от всички свидетелски показания, че след доброволната делба на имотите и до началото на 2020 г. ищецът и семейството му не са имали собствен вход към имота си, а са ползвали входа и са преминавали през имота на ответниците. Това обстоятелство обаче не е достатъчно да се приеме за безспорно установено, че  смяната на входната врата в имота на ответниците е извършена и в собствен на ищеца интерес.

Следва да се отбележи, че ищецът Е.Е. и ответникът Н.Е. са братя. Ето защо изпълнението на нравствения дълг да се предприеме уместно работа за запазване на чуждия, братския имот без натоварване за това от собственика му, не бива да се отъждествява с наличие на собствен интерес на ищеца.

Предвид изложеното и на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 3362,00 лв., представляваща стойността на извършени от ищеца неотложни строителни работи и смяна на входна врата в имота на ответниците.

По насрещния иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Според Решение № 398 от 06.08.2014 г. по гр. д. № 1933/2013 г. по описа на IV г. о. на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 ГПК, общата хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижим имот /вещ/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика - ответник на собствения недвижим имот /вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.

Ето защо основателността на предявения насрещен иск предполага доказването на фактически състав със следните елементи: 1) ищецът да е собственик на имота /вещта/; 2) ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3) размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти.

Безспорно е, че ищците по насрещния иск са собственици на имот с идентификатор 63337.507.145. Безспорно се установи по делото и размерът на наемната цена на имота за претендирания исков период от м. януари 2016 г. до м. февруари 2020 г. от 4651,92 лв., съгласно заключението на излушаната съдебно-икономическа експертиза.

Не се установи обаче при условията на пълно и главно доказване наличието на втория елемент от фактическия състав, а именно ответникът да е ползвал фактически имота.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи, че до началото на 2020 г. ответникът е достъпвал до собствения си имот през входа в имота на ищеца като е преминавал по циментова пътека, намираща се в имота на ищеца. Свид. Н. излага, че преминаването е ставало с изричното съгласие на баща й - ищецът Н.Е.. Свидетелите Михайлов и Йорданов, чиито показания съдът кредитира изцяло, са категорични, че ответникът не е ползвал имота на ищеца, не е държал свои вещи в него, не е отглеждал цветя или зеленчуци, а единствено е преминавал по пътеката до своя имот, като съпругата му е косила тревата. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Н. и Николов, че ответникът е ползвал имота на ищеца през исковия период по съображенията, изложени вече от съда при установяване на фактическата обстановка по делото. От показанията на свид. Н. се установи, че в нито един момент от исковия период ищецът по насрещния иск Н.Е. не е бил лишен от ползването на собствения си имот, тъй като е имал ключ за входната врата. От показанията на св. Николов пък се установи, че ищецът по насрещния иск е държал собствени вещи в имота си, тъй като след доброволната делба са ходили заедно да взимат бидони на ищеца от имота.

Не може да се приеме за фактическо ползване на имота от ответника по насрещния иск нито преминаването през имота, за което е имал съгласието на ищеца, нито поставянето в имота на надуваем детски басейн за период от 4 - 5 дни, за което свидетелстват разпитаните свид. Михайлов, Н. и Николов. Посочените действия са търпими и за тях не се дължи обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Практиката на ВКС и по-конкретно Решение № 483 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г., по описа на І г. о. е възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. При търпимите действия временното упражняване на фактическата власт е със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличности отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право. Ако волята /изрична или предполагаема/ е свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква облигационна връзка, а са налице единствено търпими действия.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ищците по насрещния иск, че е налице признание на ответника, направено още с исковата молба, че е ползвал имота на ищците. В обстоятелствената част на първоначалната искова молба е описано, че от смъртта на родителите на Е. и Н. Егови до пролетта на 2020 г. ответниците по главния иск са проявили незаинтересованост към съсобствения имот. Следващите изречения от този абзац са логично свързани, поради което и изявлението, че ищеца и семейството му са живели в имота, касае именно съсобствения имот, преди доброволната делба между страните. Един абзац по-надолу в исковата молба ищецът започва да описва случващото се „след доброволната делба“, поради което и в последващият абзац  ищецът описва, че със съпругата си са живели в имота, който е в съседство на този на ответника. Ето защо не може да се приеме, че в исковата молба е налице признание, че ищецът по главния иск/ответник по насрещния иск е ползвал имота, получен в дял от ответниците по главния иск/ищци по насрещния иск след извършената между страните доброволна делба.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният насрещен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Единствено за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че възраженията на ответника по насрещния иск, че претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неоснователна, тъй като липсва отправена покана за заплащането й, както и поради погасяването й по давност, са неоснователни.

Покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имот законът изисква само в хипотезата на ползване на съсобствен имот от един от съсобствениците /чл. 31, ал. 2 ЗС/. В настоящата хипотеза, когато собствените на ищеца помещения се ползват неоснователно от несобственик, се касае за безсрочно задължение /обезщетение при неоснователно обогатяване/, за настъпване на чиято изискуемост законът не изисква отправяне на покана от кредитора.

На следващо място, претенцията по чл. 59 ЗЗД не е такава за периодични плащания, а за заплащане на едно общо обезщетение за неоснователно обогатяване, поради което тази претенция се погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Този извод не би могъл да бъде разколебан от обстоятелството, че в случаите на ползване на чужди блага вземането по чл. 59 ЗЗД се съизмерява с месечния пазарен наем за ползвания без основание недвижим имот и се дължи за всеки ден от установяване на ползването до предаването на имота.Това категорично не придава на вземането правната характеристика на наем или на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора по иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски в общ размер на 970,00 лв., от които 160,00 лв. заплатена държавна такса, 300,00 лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице и 510,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие на л. 22 от делото.

Предвид отхвърлянето на насрещния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ищците по него следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 570,00 лв. направени разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие на л. 27 от делото.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Н.И.Е., ЕГН: ********** и Х.К.Е., ЕГН: **********, двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.И.Е., ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 362,00 лв. /три хиляди триста шестдесет и два лева/, представляваща стойността на извършени от ищеца неотложни строителни работи и смяна на входна врата в имота на ответниците с идентификатор 67338.507.145, на адрес гр. Сливен, ул. „Аспарух“ № 15.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Е., ЕГН: ********** и Х.К.Е., ЕГН: **********, двамата с адрес *** насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е.И.Е., ЕГН: **********, с адрес *** да им заплати сумата от 4 651,92 лв. /четири хиляди шестстотин петдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за ползване от ответника без основание на собствения на ищците имот с идентификатор 67338.507.145, на адрес гр. Сливен, ул. „А.“ № ., за периода от м. януари 2016 г. до м. февруари 2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Н.И.Е., ЕГН: ********** и Х.К.Е., ЕГН: **********, двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.И.Е., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 970,00 лв. /деветстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски по иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 570,00 лв. /петстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски по насрещния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните пълномощници.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: