РЕШЕНИЕ

 

№   493

 

гр. Троян, 25.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд,  четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и  пети октомври  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария С. и в присъствието на прокурора …………………….  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. Дело № 712 по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

В.Д.С. *** е предявила срещу Д.Д.С. и С.А. *** три обективно съединен иска с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, чл. 537 ал. 2 от ГПК и чл. 42 от ЗН. Ищцата твърди, че ответника Д.Д. е неин брат, а втората ответница С.С. е негова съпруга. Предмет на настоящия процес е недвижими имот, находящ се в гр. А., кв. „О.”, за който имот С. твърди, че е техен наследствен, останал от тяхната майка А. С., която е починала през 2018 г, и като нейни наследници се явяват ищцата, първия ответник и техния баща Д. С., като и тримата притежават равни права от имота – по 1/3 ид. част. Веднага след смъртта на майка им, Д.С. се снабдил с нот. акт по давностно владение върху целия процесен имот. Като начало на това давностно владение С. представя саморъчно завещание от 2004 г., с което тяхната баба Ц.В.М., починала през 2006 г., му е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество към момента на смъртта си, което завещание ищцата намира за недействително. За установяване на изложените обстоятелства са ангажирани писмени и гласни доказателства, ищцата се явява лично в с. з. и  пълномощника си адвокат Д.П. от САК, моли съда да уважи иска така, както е предявен, като признае ищцата за собственик и ответниците да бъдат осъдени да предадат собствеността и владението върху 1/3 ид. част от процесния имот, както и съответно да отмени издадения нот. акт до размера на нейните права и да обяви завещанието за недействително.

Ответниците Д.С. и С.С. са представили писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК в едномесечен срок, с който изцяло оспорват исковата претенция. В с. з. се явява първия от тях, двамата са представлявани от адв. В.А. от ЛАК, който доразвива аргументите си в хода на процеса, като счита претенцията за неоснователна и недоказана. Ангажирани са гласни и писмени доказателства.  

От приложените писмени доказателства: Нотариален акт № 008, том ІІІ, рег. № 2584, дело № 322 от 2018 г. на нотариус Б.Кожухаров, рег. № 337 на НК, копие от кадастрална карта с данни КРНИ  на сграда с идентификатор 52218.546.349.1, удостоверение за наследници на В.А.М.от 18.04.1994 г., изд. от Община гр.Л., завещание от 21.07.2004 г.,  протокол за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано в нотариата от 23.04.2018 г., Декларация по чл. 4, буква „к“ от Правилника за вписванията от Д.Д.С. от 10.05.2018 г.,  удостоверение за наследници на Ц.В.М.изх. № АО-У-190 от 01.06.2018 г., изд. от Община гр.Л., молба от А. С. и Д. С. до Районна прокуратура гр.Л. вх. № 556 от 26.05.1998 г., Нотариална покана от В.С.  до Д.С. рег. № 349 от 15.06.2018 г., Отговор на нотариална покана от Д.С. от 04.07.2018 г., Пълномощно отА.В.С. рег. № 439 от 27.01.2017 г., извадка от Служба по вписване гр.Л. по партида на Ц.В.М., Строително разрешение № 108 от 1969 г., Скица на имота от 1998 г., Удостоверение от Областен управител Ловеч изх. № УДС-1337/19.01.1998 г., Удостоверение от Община А. изх. № 1331, Удостоверение за данъчна оценка от Община А. изх. № 1330, разписка за платено вилно място, Удостоверение от Община А. № 1327 от 28.07.1997 г., Извадка от Служба по вписване гр. Луковит и гр.Л. по партиди наА.В.С., удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК от 27.09.2018 г., извадка от Общ регистър за 2017 г. на нотариус Любомира Аджарска относно пълномощно рег. № 439 от 27.01.2017 г., копие от нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти акт № 176, том І, н.д. № 36 от 2017 г. на Нели Найденова  помощник-нотариус по заместване на Бойка Маринова, нотариус с рег. № 591 на НК с район на действие РС гр. Луковит,  извадка от Служба по вписване  гр. Троян по партида на Ц.В.М., писмо с вх. № 1651 от 20.03.2019 г. от МБАЛ „Д-р Д. Павлович“ ЕООД гр. Свищов, писмо до Районна прокуратура гр.Л. и протокол от 25.05.2018 г. на нотариус Б. Кожухаров, от показанията на разпитаните свидетели: В.Б.С., М.Н.А., В.Ц.Б., П.Й.П.,П.Х.П.и В. Н.В., Д. Д.С. и Ц.Д.Б., както и от заключението на допуснатата  и назначена съдебно-графологическа експертиза с вещо лице М.К., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата В.С. и първия ответник Д.С. са брат и сестра, съответно втората ответница С.С. е съпруга на С.. Ищцата и първия ответник са наследници на своята майкаА.В.С., починала на 11.03.2018 г. От своя страна А. С. е единствен наследник на своята майка и баба на страните Ц.В.М., починала на 28.11.2006 г.

Видно от представените доказателства /строителни книжа/, бабата и дядото на страните Ц.и В.М.са построили двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застр. площ 62 кв. м, в гр. А., кв. „О.”, представляваща имот с идентификатор 52218.546.349.1 по действащата КККР на гр. А., която сграда е построена върху имот – общинска собственост с идентификатор 52218.546.349.

По делото е представено саморъчно завещание от 21.07.2004 г., с което Ц.М.е завещала на своя внук Д.С. цялото си движимо и недвижимо имущество, които притежава. Завещанието е обявено с протокол от 23.04.2018 г. пред Нотариус Христо Кулев с р-он на действие РС – гр.Л..

На 25.05.2018 г. Д.Д.С. и С.А.С. са признати за собственици на целия процесен недвижим имот, придобит по давнстно владение с нот. акт № 8, т. ІІІ, н. д. № 322/2018 г. на Нотариус Борис Кожухаров, рег. № 337 в НК.

В.С. излага в исковата си претенция, че процесния имот е собственост по наследство на тяхната майка А. С., когато ищцата е искала да отиде там, тя е уведомявала за това майка си и е вземала ключ от нея.

След смъртта на майка си, С. научила от брат си, че майка им е искала да му прехвърли имота. Д.С. притежавал пълномощно от 2017 г. от майка им, с което като единствен наследник и собственик на този имот, го упълномощава да се снабди с нотариален акт.

С. излага, че посетила процесния имот на 04.05.2018 г. и установила, че е сменена ключалката. Потърсила отговор от Д.С., но не осъществила контакт с него и се принудила да му отправи нотариална покана. От отговора, който получила, С. разбрала, че ответника се счита за собственик на процесиня имот и се е снабдил с нот. акт по обстоятелствена проверка, както и че е обявил саморъчното завещания на тяхната баба.

На първо място и основния спор в настоящия казус е действителността на процесното завещание, което ищцата оспорва на няколко основания. В.С. излага, че баба им е страдала от заболяване, в резултата на което към момента на съставяне на завещанието, същата не е могла да разбира свойството и значението на действията си. В тази връзка по делото е представена медицинска документация и се установява, че Ц.М.е била настанена за лечение в „Неврологично отделение” при МБАЛ – гр.С.за периода 14.08 – 29.08.1995 г., но не се съхраняват данни какво е било заболяването й.

На 26.05.1998 г. А. С. е депозирала молба до РП – гр.Л. за настаняването на Ц.М.на принудително лечение по чл. 36 от ЗНЗ. С писмо от 18.08.1998 г. на ДП – гр. Плевен е информирана РП – гр.Л., че след прегледа на Ц.М.не е установено същата да страда от психично заболяване, което да налага лечение по смисъла на чл. 36 от ЗНЗ. Една част от разпитаните свидетели установяват в показанията си именно в какво състояние е била Ц.М.докато е живеела в гр.Л.. Свидетелите В.С.иМ.А.са били съседи наМ.в гр.Л., когато тя е живеела там сама. Излагат, че е имала нормално поведение, но последните години е започнала да им създава много проблеми и е започнала да проявява неадекватност в действията си. С.излага как е идвала до къщата й посред нощ и е тропала с капаци от тенджера. Имало е случай, когатоМ.се била качила на гаража на С.и е започнала да сваля цигли, като е казвала на свидетелката да събори постройката.М.А.разяснява, чеМ.е пускала жалби срещу нейните синове, които са прокопали тунел до имота й и са извършвали кражби. Имало е случай, когатоМ.е направила пожар в кухнята си и свидетелката А. и съпруга й са се притекли на помощ, иначе е щяла да изгори къщата. От показанията се установява, чеМ.им се е обаждала и е казвала, че умира, свидетелите са викали лекарски екип, който е оказвал помощ и след предписано лечение, дъщерята наМ.е идвала да купи лекарства. Ц.М.е заявявала, че искат да я уморят. През последните години състоянието й се влошило и се наложило дъщеря й да я вземе при себе си в гр.С.да я гледа. След това къщата в гр.Л. била продадена. Установява се по делото, чеМ.не е поставяна под запрещение.

Свидетелката П.П.излага, че познава В.С. и нейната майка, която е починала през 2018 г. Излага, че два пъти е ходила на тяхната вила в гр. А., кв. „О.”. Първия път е било през 2016 г., а последния път не са могли да влязат там, тъй като В. не е имала ключ. Свидетеля В.Б.излага, че повече от 10 години живее заедно със ищцата, знае за наследствения й имот в гр. А., който представлява вила. Ходили са там няколко пъти. Последно Б.е ходил там преди три години. Свидетеля си спомня за случай, когато през 2012 г. там са се събрали семейството на Д.С., В.С. с двете си деца иБ., като тогава не е ставало дума, че ответника е собственик на имота. Свидетелите знаят, че процесния имот е наследствен.

Другата група свидетели П. П.в и В. В.притежават имот в съседство до процесния. Дават показания, че имота е бил обрасъл и занемарен. От преди повече от десет години Д.С. е започнал да го разчиства и облагородява. Ответника е изкопал септична яма, поправил е покрива на къщата. В двора е имало няколко борове, които са били опасни и свидетелите са му помагали да ги отсече и изчисти двора. П. П.в е косял двора и вземал тревата за животните си. Свидетелите излагат, че къщата е била собственост на бабата и дядото на Д.. През 2001 г. – 2003 г. там е идвала бабата на ответника с колата си. И след това изцяло грижите по поддръжката на имота е поел Д.. Свидетелите излагат, че през това време на ремонти и облагородяване на къщата, други хора там не са идвали. СвидетеляЦ.Б.е бил нает от Д.С. да извърши ремонта на покрива, изкопал е септичната яма, и тъй като ответника не живее там, активно му е помагал другия свидетел П. П.в, който му е съсед.

Свидетеля Д. С. е баща на ищцата и първия ответник. Излага, че имота в А. е наследствен от неговата съпруга, когато са били по-млади са ходили там, след това децата му са започнали да го ползват. С. излага, че съпругата му е упълномощила сина им Д. да се снабди с документи относно процесния имот, после тя е починала. Свидетеля излага, че земята, върху която е изградена вилата, не е общинска или държавна, тя е закупена от бащата на съпругата му. За завещанието на Ц.М.е научил миналата година, преди това не е знаел, че в полза на сина му е имало завещание.

По изслушаното и прието заключение на графологическата експертиза, се установява, че подписа за завещател е положен от Ц.М.. 

При така изяснената фактическа обстановка съдът излага следните правни изводи: Предявени са няколко обективно съединени искове - Ищцата В.С. претендира собственост върху 1/3 ид.ч. от процесната сграда с идентификатор 52218.546.349.1 – иск с по чл. 108 от ЗС, иск за отмяна на констативен нотариален акт за собственост - чл. 537 ал. 2 от ГПК, иск по чл. 42 от ЗН за недействителност на саморъчно завещание.

Ответника Д.С. се позовава на процесното завещание като начало на придобивната давност в негова полза, /съответно и за втората ответница/.

На първо място завещанието представлява едностранен строго формален личен акт, с който едно лице се разпорежда със своето имущество за след смъртта си. Според чл. 42, б. “б“ от ЗН нищожно е саморъчно завещание когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25 от ЗН като едно от съществените изисквания на тази разпоредба е датирането на завещанието. В тази връзка ищцата е направила оспорване на действителността на процесното завещание. В процеса не се установи, че Ц.М.от какво заболяване е страдала, но е факт, че същата не е поставяна под запрещение, както заяви и В.С.. Относно датата /както и другите зачертавания/ на завещанието, съда намира, че става ясно след изписване с думи, а видно и от протокола да обявяване на Нотариус Христо Кулев, датата на завещанието е 21.07.2004 г. Съда приема за доказано от графологическата експертиза, че подписа на завещател е на Ц.М.. Съда приема, че е налице едно валидно саморъчно завещание.

Съгласно чл. 27 ал. 1 от ЗН, лицето, в което се намира саморъчното завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването ме от нотариус. Ц.М.е починала на 28.11.2006 г., саморъчното завещание е обявено с протокол от 23.04.2018 г., т. е. почти 12 години след смъртта на завещателя. Това е факт, който не случайно съда обсъжда, тъй като това доказва намеренията на ответника Д.С.. Майката на страните А. С. умира през м. март 2018 г., като едва след нейната смърт ответника обявява завещанието и се снабдява с констативен акт за собственост по давност върху целия процесен имот /съответно заедно със съпругата си С.С./.

Решаващия съд намира, че процесния имот е наследствен. Още в момента когато Ц.М.се е разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на внука си Д.С., същата не е била едноличен собственик и в частност по отношение на процесния имот в гр. А.. В процеса бяха събрани убедителни доказателства, че този имот е закупен и построен по времето на Ц.М.и нейния съпруг /дядо на странитеВ.М./, т. е. към момента на завещанието права върху имота е имала и майката на страните А. С..

Относно другия главен въпрос – института на придобивна давност. В случая съда приема, че предмет на делото е наследствен имот, от който съсобствени права имат ищцата, ответника и техния баща Д. С., който беше разпитан като свидетел по делото. Всеки сънаследник владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници от общия имот. За да придобие собствеността по давност върху процесния имот, Д.С. следваше да установи по безспорен начин, че е променил намерението си и вече свои вещта като своя. В случая следва да са на лице следните елементи: - владението да бъде непрекъснато – установи се в процеса, че С. е посещавал имота през последните 10-15 години, като е правил ремонти, облагородявал го е; владението да е явно, а не скрито, т. е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Владелецът следва да демонстрира открито намерение да стане собственик. Като изражение на намерението да се свои вещта (т. нар. animus) са всички онези действия по демонстриране на властта и управление на имота, както и деклариране на имота в данъчна служба на името на същият този владелец, заплащане на данъци и такси за имота, откриване на партиди за ток и вода на името на владелеца и други подобни; владението да е необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителният собственик да не се противопоставя на факта, че имотът се владее от трето лице –владелец; да не води дела срещу него; да не оспорва този факт по никакъв начин. В настоящия казус обаче бяха представени други доказателства. А. С. е дала през 2017 г. пълномощно на сина си да подготви изготвянето на документ за собственост за процесния имот на нейно име. Въпреки това обаче е факт, че С. се снабдява с документ за собственост и то изцяло на свое име, след смъртта на своята майка.

Бащата на страните Д. С. посочи в свидетелските си показания, че няколко пъти са започвали да подготвят документи за снабдяване с нотариален акт за къщата и дворното място, но по различни причини са спирали. В процеса беше доказано, че до м. май 2018 г. Д.С. не е заявявал собственически права върху този имот. Реално от този момент, той е демонстрирал пред ищцата поведението си на собственик върху процесния имот, като е ограничил достъпа й до имота. Следователно С. не би могъл да се ползва от придобивната десетгодишна давност в своя полза и да се счита за едноличен собственик на имота, предмет на делото. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 115 от ЗС от пълномощника на ищцата – закона определя детето, като всяко физическо лице до навършване на пълнолетие /18 години/ и най-важното тук се има предвид - докато родителите упражняват родителски права. 

При тези съображения иска по чл. 108 от ЗС се явява основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен. Налице са всички необходими реквизити: претенцията на  невладеещия собственик В.С. за собствената си 1/3 ид. част от имота срещу владеещия несобственик Д.С. и С.С., които владеят нейните части без правно основание. Ще следва съда да признае по отношение на Д.С. и С.С., че ищцата е собственик на 1/3 ид. част от процесния имот и ответниците да бъдат осъдени да й предадат владението. Ще следва да бъде също така уважен и иска по чл. 537 ал. 2 от ГПК, който е акцесорен по отношение на главния, а именно да бъде отменен констативния нот. акт до размера на 1/3 ид. част.

Иска по реда на чл. 42 от ЗН следва изцяло да бъде отхвърлен, предвид на горните изводи. 

Страните претендират за присъждане на разноски. В.С. е представила списък по чл. 80 от ГПК за сумата от 2050 лева, а съответно ответника Д.С. – списък за сумата от 1000 лева. С оглед изхода на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответниците да заплатят на ищцата сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 1 366,67 лева, съразмерно с уважената част от иска. Ищцата следва да заплати на ответника сумата 333,33 лева разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от изложеното съдът

 

Р      Е       Ш     И      :

 

               ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от ЗС за установено по отношение на Д.Д.С., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че В.Д.С. ЕГН **********, адрес: *** е собственик на 1/3 идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застр. площ 62 кв. м, в гр. А., кв. „О.”, представляваща имот с идентификатор 52218.546.349.1 по действащата КККР на гр. А., като ОСЪЖДА Д.Д.С. и С.А.С. ДА ПРЕДАДАТ владението на описания имот на В.Д.С..

         На основание чл. 537 ал. 2 от ГПК ОТМЕНЯ нотариален акт № 8, т. ІІІ, н. д. № 322/2018 г. на Нотариус Борис Кожухаров, рег. № 337 в НК до размера на 1/3 идеална част.

         ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователен и недоказан, предявения от В.Д.С. ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 42 от ЗН.

ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на В.Д.С. ЕГН **********, адрес: *** сумата 1 366,67 – хиляда триста шестдесет и шест лева и 67 стотинки съдебно - деловодни разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковата претенция.

ОСЪЖДА В.Д.С. ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Д.Д.С., ЕГН ********** с адрес: *** сумата 333,33 – триста тридесет и три лева и 33 стотинки съдебно - деловодни разноски по делото, съразмерно с отхвърлената  част от исковата претенция.

Решението подлежи на въззивно пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                               Районен съдия: