РЕШЕНИЕ
№
09.07.2019 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на десети май през две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар
като разгледа докладваното от
съдия Михайлова АНД №375 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано по жалба Е.М.Л., ЕГН ********** ***-адв.В.С. против Заповед за задържане на лице рег. №1818зз-ЗЗ от 24.01.2019 г. на Мл.инспектор С.К. ***.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като постановена без законово основание. Прави се искане за отмяната й.
С допълнително становище на пълномощника се навеждат доводи за нарушение на правата на задържания, свързани с правото на адвокатска защита и правото на уведомяване на трето лице.
Ответникът, Полицейски орган–младши инспектор К. ***, оспорва жалбата. Представя преписка по издаване на заповедта за задържане.
Съдът
като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед
за задържане на лице рег. №1818зз-ЗЗ от 24.01.2019 г. на Мл.инспектор С.К. *** Е.М.Л.
е задържан за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, „а именно
за това, че на 21.01.2019 г. в гр.Пазарджик му е било разпоредено да не вика на
обществено място след 22,00 часа, както и да не отправя обиди и закани към
полицейски орган. Същият в явно нетрезво състояние не изпълнява полицейските
разпореждания на мл.инспектор К., в качеството му на охрана на обществения ред
и продължава противоправното си поведение.
Заповедта,
видно от отбелязаното в нея, е връчена на оспорващия на 24.01.2019 г., като
същият е отказал за получи препис от нея, което е удостоверено с подписа на
един свидетел.
За
удостоверяване на обстоятелството, че задържаният е запознат с правата му по чл. 72, ал. 3,
4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР,
на оспорващия е предоставена декларация, която той следва да попълни
собственоръчно /л. 13/ и която той е отказал да попълни и подпише, удостоверено
с подпис на един свидетел. По делото е приет като доказателство и протокол за
личен обиск на лице /л.14 по делото/, който жалбоподателят също е отказал да
подпише, но е подписал разписка, че е получил описаните в протокола вещи.
Като
част от административната преписка по делото е представена докладни записки от
24.01.2019 г., изготвени от ответника и адресирана до началника на Ру
Пазарджик, в които е описано, че за времето от 18.00 ч. на 23.01.2019 г. до 06.00 ч. аз
съвместно с мл.инсп.Д.М. изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул в Участък «Изток», обслужващ територията на кв.“Изток“, гр.Пазарджик в изпълнение на
утвърден седмичен график рег.№1818р-1340/18.01.2019 г. Използвали служебен лек автомобил марка „О.“.
Около 00.30 ч. на 24.01.2019 г. засекли лек автомобил марка „..”, с per. №..,
който излязъл от ул.“П.. Д. П.“***. На полицейските служители направило впечатление, че
автомобила криволичи по пътя и се удари в тротоара на улицата. Решили да извършим проверка на колата, настигнали
я и я спрели на ул.“М.“ пред №10. В
последвалата проверка на водача Т. Л. Х., ЕГН: **********, установили
че същият е неправоспособен водач
и не притежава свидетелство за управление на МПС. Поискали съдействие от колегите от сектор „Пътна Полица“ на смяна. Тогава от автомобила слезли още две жени и
лицето Е.М.Л., който започнал да се държи агресивно
спрямо полицаите да ги обижда и заплашва със
саморазправа. Л. викал и крещял силно на обществено място, с което нарушавл обществения ред, поради което многократно бил предупреден устно и от дмавата полицейски слежители да престане с противоправното си
поведение и да преустанови нарушението на обществения ред с виковете и
крясъците. Л. продължил да крещи и вика. Отправяше към полицаите закани и заплахи за
саморазправа и отказвал да изпълни дадените му
множество устни полицейски разпореждания. С поведението и действията си Л.
съзнателно ни пречел на служителите да възстановят обществения ред и да изпълнят задълженията си по
служба, макар, че беше многократно бил предупреден и му било обяснено, че ще бъде задържан. Вместо да престане същият продължил да вика и да заплашва като заявил, че живее в
гр.Пазарджик, защото е убил лице с което имал конфликт в гр.К., но не е в затвора защото непълнолетния му племенник поел вината за
деянието. Понеже Л. пречел на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба, както и не изпълнявал дадените му конкретни устни полицейски предупреждения и в последствие разпореждания, а именно да не вика и да
не нарушава обществения ред, да не заплашва и обижда му били поставени белезници и бил вкаран в патрулния
автомобил, докато служителите от сектор «Пътна Полиция» съставяли акт за установяване на административно нарушение на неправоспособния
водач на МПС Х.. Л. продължил да буйства вътре в патрулния автомобил, като с тялото и краката си
блъскал вратата и продължавал да крещи.
Тези
фактически обстоятелства, както и разясняването на правата молителя, при
задържането и отказа същият да подпише и получи заповедта се установяват от
показанията на свидетеля Д.М..
Оспорената заповед е издадена на основание чл.72,
ал.1, т.2 от ЗМВР. Тази разпоредба, предоставя възможност на полицейския
орган да задържи лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Анализът на разпоредбата
сочи, че при упражняване на тези правомощия полицейският орган разполага с
оперативна самостоятелност. В този смисъл, по силата на самата законова
разпоредба е предоставена възможност на административния орган, при наличие на
някоя от изброените хипотези в чл. 72 ЗМВР по своя
преценка да задържи лице, като в случая е приложена хипотезата по ал.1, т. 2.
С оглед това, настоящият съдебен състав намира, че административният
орган е разполагал с оперативна самостоятелност, даваща му право на свободна
преценка при постановяване на оспорената заповед и то по силата на самия закон
- ЗМВР.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - това е полицейски
орган, на когото изрично по силата на чл.72 от ЗМВР,
е предоставено правото да издава заповеди за задържане на лице при наличие на
визираните в нормата на чл.72 от ЗМВР
предпоставки. Заповедите за задържане на лице се издават от полицейски органи,
а такива според разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗМВР са органите на Главна дирекция "Криминална
полиция", Главна дирекция "Охранителна полиция", Главна дирекция
"Гранична полиция", областните дирекции, Специализирания отряд за
борба с тероризма, Дирекция "Сигурност" на Министерството на
вътрешните работи и звената "Общинска полиция", които пряко осъществяват
някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1 - 3, 6 и 7.
Става ясно от събраните доказателства, че младши инспектор С.В.К.,
изпълнява длъжността мл.инспектор при група в група "Охрана на обществения
ред" на Сектор "Охранителна полиция" към РУ Пазарджик, респ. че
е полицейски орган.
Спазени са изискванията на чл.59 от АПК
за форма на административния акт. Заповедта съдържа и предвидените в чл.74 от ЗМВР
задължителни реквизити - името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното
лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.72 от ЗМВР,
както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на
адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно
обаждане.
Обстоятелството, че оспорващият не е вписал нищо изрично в заповедта, за
уведомяване за невъзможността за ограничаване правата му извън правото на
свободно придвижване следва да бъде тълкувано съвместно с отказа му да получи
препис от заповедта, както и от протокола за личен обиск, както и отказа да
попълни декларацията, представена на л.13 по делото. Лицето не може да бъде
задължено за извършването на тези действия, а отказът му се удостоверява с
подписа на свидетел. Съответно при ясно манифестирано нежелание от Л. да
попълни предоставената му декларация, същият не може да твърди, че не е
запознат с правата, които има при задържането му. Като свидетел за посочените
откази е вписан мл.инспектор Д. Малинов, който не е издателят на обжалвания
акт, което допустимо и законоиздържано.
В този смисъл съдът намира, че при издаването на заповедта са спазени
процесуалноправните разпоредби на ЗМВР.
При издаването на оспорения акт, ответникът е спазил и
материалноправните разпоредби на ЗМВР. В разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието, на които
полицейските органи могат да задържат лице. В случая административният орган се
е позовал на две от тях – това по т.2, когато лицето след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си
по служба.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочената дата и час жалбоподателят на публично място е извършил действия нарушаващи обществения ред. Въпреки многократните устни предупреждения и разпореждания да преустанови противоправното си поведение, същият е продължил да крещи и обижда полицейските служители, с което им е попрачил да изпълнят задълженията си по охрана на обществения ред.
При наличие на такива данни,
каквито в случая безспорно са били налице, полицейският орган може да упражни
правомощието си по чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР, което и той е сторил.
Така посочените фактически
установявания на административния орган, установени и от съда в хода на
настоящото производство, обуславят извод за правилното прилагане и на двете
посочени правни основания за задържането на Е.Л. – това по чл.72,
ал.1, т.2 от ЗМВР,
съответно обезпечават извод за законосъобразност на оспорения акт. Същият е и
съответен на целта на закона - да се обезпечи изпълнение на задължението на
полицейските служители за опазване на обществения ред, за което те могат да
дават нареждания на съответните лица.
Предвид изложеното, съдът в
настоящия му състав намира, че оспореният акт е законосъобразен – издаден от
компетентен орган, в предвидената форма, при отсъствие на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на
материалния закон, в съответствие с целта му, с оглед което подадената срещу
него жалба като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора на
ответника не дължи от заплащане на разноски.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Е.М.Л., ЕГН ********** ***-адв.В.С. против
Заповед за задържане на лице рег. №1818зз-ЗЗ от 24.01.2019 г. на
Мл.инспектор С.К. ***.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: