№ 591
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора С. Анг. С.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100600764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 24.11.21г. СРС, н.о., 12 състав по нохд № 307/2020г., подс. С. В. е
призната за виновна за престъпление от 31.01.2017г. по чл. 194, ал.1 вр. с чл. 63, ал.1 т.3
НК и на осн. чл. 55, ал.1 т.2 б. „б“ НК е осъдена на пробация чрез „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца и периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца . Осъдена е
да заплати разноските по делото .
В постъпила на 08.12.2021г. жалба от защитника адв. А. Х. се настоява, че присъдата
е незаконосъобразна и се иска се отмяната й, постановяване на нова присъда, с която
подсъдимата да бъде признат за невиновна по обвинението и оправдана.
В допълнително изложение към въззивна жалба от 09.02.2022г. се твърди отсъствие
на мотиви; възразява се срещу доказателствения анализ на първия съд и приетите от него
за установени факти относно извършеното деяние; предмета на престъплението и неговата
стойност срещу чиято доказателствената обезпеченост се възразява.
Прави се искане за допускане на допълнителна СОЕ, като се отчетат представените
документи от дружество „И.“ ЕООД. Такъв документ видно, че е постъпил в хода на
съдебното производство пред СРС.
В закрито заседание, въззивният съд е оставил искането без уважение, т.к.
1
първоначалната експертиза е пълна, обоснована и не се обосновава необходимост от
допълнително изследване.
Пред въззивния съд се проведе съдебно следствие и извърши оглед на ВД – си ди със
записи от училищния салон; подсъдимата депозира обяснения, в които сочи, че кадрите
отразяват взимането на собствения й телефон.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение сочи, че фактите и
правото са правилно установени от първия съд, а наложеното наказание е минимално,
поради което настоява жалбата да се остави без уважение , а присъдата – потвърди.
Защитата поддържа доводите от жалбата и допълнителното изложение присъдата и
въз основа на това пледира за оправдателна присъда, а алтернативно – преквалифициране на
извършеното по по –леко наказуем състав на престъпление – чл. 194, ал.3 от НК .
Подсъдимата в право на защита и право на последна дума моли за оневиняване .
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.314 от НПК провери и служебно
изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела съдебно
следствие по глава двадесета от НПК, като извършените процесуални действия са
съобразени с изискванията на закона.
Въз основа на годни събрани доказателствени източници се установява следната
фактическа обстановка :
Подсъдимата С. В. В. с ЕГН **********, родена на ****г. в гр. София,българка,
българско гражданство, не осъждана, със средно образование, неомъжена, понастоящем
студентка в УНСС.
Към учебната 2017г. подс. В. - 16 годишна била ученичка в 31 СУЧЕМ
„И.В.“,находящо се в гр. София.
Към същият момент св. А.Д. бил ученик в 8-ми клас, в същото училище.
В началото на 2017г. св. М.А., който живеел на семейни начала с майката на св. Д.,
предоставил на последния мобилен телефонен апарат „Айфон“, модел „7“, закупен от него,
чрез ТД за , което работел - „И.“ ЕООД, за сумата от 1449,98 лева с ДДС.
На 31.01.2017г. св. Д. бил на училище, като в 12:35 часа последния се намирал във
физкултурният салон на училището тъй като имал час по физическо възпитание.
Преди да започне учебния час св. Д. поставил ползвания от него мобилен телефон
„Айфон“, модел „7“ на перваза на прозорец находящ се във физкултурния салон, вместо в
специално предназначени кутии, съхранявани от учителите на масичка или в
хранилището.
Часът се провеждал паралелно за два класа и в салона имало много ученици.
След започване на учебния част във физкултурния салон влязла поде. С. В.,
придружена от св. А.Т..
Двамата седнали на пейка, която се намирала под перваза на прозореца на който св.
Д. оставил ползваният от него мобилен телефон.
Часът по физическо възпитание на св. Д. свършил в 13:15 часа и той отишъл до
съблекалнята на салона за да се преоблече.
След приключване на учебния час в 13:16 часа подс. В. взела мобилния телефон
2
марка „Айфон“,модел „7“ ползван от св. Д. от перваза на прозореца и заедно със св. А.Т.
напуснали салона.
След това подс. В. предала телефона на св. Т. за да го продаде. Последният сторил
това, като го продал в неустановен търговски обект, находят се на ул.“Пиротска“ за сумата
от 250 лева, от които в последствие дал 100 лева на поде. В..
След като се преоблякъл, св. А.Д. се върнал във физкултурния салон за да си вземе
мобилният телефон и установил, че липсва.
Св. Д. незабавно уведомил св. Р.К. - учител по физическо възпитание за случилото
се.
Последният от своя страна уведомил колегата си - св. Е. Д.а, също учител по
физическо възпитание.
Св. Е. Д.а веднага прегледала записите от охранителните камери във физкултурния
салон и видяла, че подс. С. В. станала от пейката, на която седяла в салона, върнала се до
прозореца и от перваза на същия взела вещ, която по описанието на св. Д. и мястото, на
което била можела да се приеме за липсващия телефон, след което напуснала физкултурния
салон, заедно с момче , което я придружавало.
Св. Е. Д.а провела разговор с подс. В. , в който последната признала, че е взела
телефона и потърсила съвет как да постъпи.Св. Д.а й казала да върне телефона, но подс. В.
казала, че го дала на приятеля си.
Съгласно заключението на изготвената по делото СОЕ , стойността на
инкриминираната вещ по средни пазарни цени , след приспадане на процент за амортизация
, към момента на деянието е 1305,00 лв. При минимална работна заплата за страната към
същия момент от 460 лева.
Съгласно заключението на изготвената комплексна КСППЕ подс. В. не страда от
психично разстройство и е психично здрава, като към момента на деянието, макар и
непълнолетна е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си и не е действала в условията на лекомислие или увлечение.
Въззивният съд приема, че подходът на първата инстанция за анализ на
доказателствените източници при съотнасяне с предмета на доказване е законосъобразен.
Съдържащата се информация е оценявана както самостоятелно, така и в съвкупно и според
точното й съдържание, поради което предвид извода и на настоящия състав, съвпадащ с
този на първия съд за достатъчно по обем доказателства, които обезпечават и доказват по
несъмнен начин обвинителната теза, то цялостен повторен анализ на данните няма да се
извършва, а ще се отговори на доводите, наведени от защитата.
Неоснователно е възражението, че имей 355328080693680 е регистриран на лице,
различно от посоченото от обвинението - св. М.А.. Доводът е неоснователен, т.к. данните
от нарочните справки от телефонните оператори, изискани съгласно чл. 159а от НПК, сочат
че посоченият имей към датата на деянието 31.01.2017г. е регистриран единствено в
мрежата на М - тел и се свързва с инкриминираната вещ, регистрирана на името на М.И.А..
А това е в кореспонденция с писмените доказателства за закупуване на телефонния апарат
с този имей от дружество „И.“ ЕООД на 16.12.16г. и последващото му предоставяне на св.
А.. Данните за регистриране едва на 22.02.2017г. на същия имей и с различен телефонен
номер от ползвания от св. А. и св. Д., не поставя под съмнение въпроса с
индивидуализацията на вещта, предмет на посегателство .
Възражението срещу определената стойност на вещта, също е неоснователно, т.к.
видно е, че според оценителната експертиза пазарната стойност към момента на деянието-
3
31.01.17. е 1305 лева / при първоначална цена 1450 и 10 процента определена амортизация/.
Стойността напълно кореспондира и с доказателствата, събрани от първия съд относно
първоначалната стойност на придобиване на вещта от търговското дружество от М – тел -
1 449, 98 лева с ДДС, поради което без основание се поддържа, че цената на която е закупен
телефона е в пъти по – ниска от посочената в ОА. Установява се, че МРЗ към момента на
деянието е 460 лв.
Поддържаните и пред въззивния съд доводи за отсъствие на данни за извършено
отнемане на вещта от подс. В. е неоснователно, като събраните доказателства по делото
опровергават поддържаната в обясненията й теза, че наблюдаваното действие при
прегледа на записите от училищния салон съставлява взимането на собствения й
телефон. В тази насока обясненията й се опровергават от данните от разпита на св. Т.,
който заедно с нея е бил на посоченото място и време. Показанията на свидетеля от
съдебно заседание и приобщените на осн. чл. 281, ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК са с
устойчив и еднопосочен характер. Няма основания показаното от него, а именно за
взимането на телефон „Айфон 7“ от перваз на училищния салон да се отхвърли като
недостоверно и да се поддържа, че това е бил телефона на самата С. В., т.к. това би
противоречало на цялостната насоченост на показанията на свидетеля - че се касае за
чужда вещ, а не такава на подс. В., още повече, че св. Т. скоро след това я е продал.
Допълнително в тази насока следва да се ценят и и факта на оставяне на телефона от св.
Д. именно на перваза във физкултурния салон и установената му последваща му липса
от посоченото място. Производните показания на св.Д.а относно направено пред нея в
училище признание на С. В. за взимането на вещта, депозирани пред състав на съда от
20.10.2020г. и приобщени от решаващия състав по реда на чл. 281, ал.1 т.1, т.2 от НПК
и потвърдени от свидетелката, също са в подкрепа на изводите на съда.
Обясненията на В. пред въззивния съд, че е взела единствено собствения си
телефон от пейката се опровергават от извършения оглед на записите, в които е
фиксирана визуална информация за действия на В. и от пейката, и от перваза. А
отделно от това обясненията й са в противоречие с предходни такива от 18.05.21г.,
приобщени от първия съд на основание чл. 279, ал.1 т.4 НПК, в които признава за
взимането на чужд телефон от перваза, но с намерението да намери собственика му,
което не е могла да стори.
Неоснователни са доводите на защитата, че не са установени действия на В. в
инкриминирания от обвинението времеви интервал на 31.01.2017г., около 13:16 минути.
И това е така, т.к. времето на инкриминираното деяние се извежда от информацията,
записана на опитчен носител, предаден от училището, за който вещото лице посочва, че
таймкодът е вкопиран в изображението и не се прекъсва, а това се наблюдава и от
въззивният съд при прегледа на кадрите, които са от две различни камери – в салона,
според която с такава точност прокуратурата е очертала времевите предели на деянието
и камера от коридор – салон, която е със собствен таймер.
Доводите, че отсъстват доказателства за умишления характер на действието, са
неоснователни. И това е така, доколкото подсъдимата е имала представи, че вещта е
чужда, че няма съгласие на лицето собственик, владелец или държател на същата за
фактическото и взимане от посоченото място . Извършеното от подсъдимата сочи, че тя е
имала представата, че прекъсва фактическата власт, упражнявана от досегашния й
ползвател и установява своя и то с намерение за противозаконното и присвояване. Явен
индикатор за това е напускането на салона с вещта при възможността да я остави там,
респ. да информира намиращия се там преподавател св. Р.К., а место това я
предоставянето на св. Т. по собствено усмотрение.
При тези данни, въззивният съд прие, че правните изводи на СРС за осъществен от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК вр. с чл. 63,
4
ал.1 т.3 от НК, е правилен и доводите не следва да се преповтарят.
Единствено следва да се изтъкне, че събраните по делото доказателства утвърждават
по несъмнен начин, че от подсъдимата В. е извършено виновно деяние и основания за
признаването й за невиновна и оправдаването й не съществуват . Доводите на защитата
алтернативно – за преквалифициране на престъплението като маловажен случай на
кражба, са неоснователни, т.к. визираните в нормата на чл. 93, т. 8 от НК критерии за
определяне случая като такъв не са налице, а те са : извършеното престъпление с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи
обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид .
В случая предмет на престъплението е вещ, чиято левова равностойност надхвърля
три минимални работни заплати за периода, при което вредните последици не са
незначителни, а те не са и възстановени. Не са налице и смекчаващи обстоятелства, които
да сочат че престъплението е с по – ниска степен на обществена опасност от тези, от
съответния вид, видно е че са касае до отнемане на нова и относително луксозна вещ /
спрямо средния потребител/, която очевидно е принадлежала на лице от училището на
подсъдимата, което не е изиграло роля на контрамотив за възпиране.
При определянето на наказанието правилно първият съд е отчел, че предвиденото в
законовия състав по чл. 194, ал.1 вр. с чл. 63, ал.1 т.3 НК наказание е до 3 години
лишаване от свобода. С извършената индивидуализация по чл. 55, ал.1 т.2, б. б“ от НК и
замяна с пробация чрез първите две пробационни мерки в минималния им времеви
период, е наложено справедливо наказание, което ще способства за поправяне на лицето и
въздействие върху останалите членове на обществото, съгл. чл. 36 от НК.
Предвид горното жалбата срещу присъдата се явява неоснователна, поради което
и на основание чл. 338 от НПК, същата следва да се потвърди .
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 24.11.21г., н.о., 12 състав по нохд № 307/2020г.
на СРС.
Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протест .
Да се уведомят страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5