Номер 130011.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна45 състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стояна И. Илиева Станева
Секретар:Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна И. Илиева Станева Административно
наказателно дело № 20203110203274 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. И. М. с
ЕГН ********** от гр.Долни чифлик, обл.Варна срещу НП № 20-0442-000449/17.06.2020
год. на Началник сектор към ОД МВР Варна, 04 РУ Варна, с което за извършено нарушение
на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
С жалбата се иска отмяната на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че процесния лек автомобил е надлежно регистриран съобразно Наредба № I-
45/2000 год. , за което е издадено и свидетелство за регистрация на автомобила. Доводите на
жалбоподателят са, че не е знаел, че регистрацията на автомобила е била
прекратена.Посочва се, че липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя, с оглед
липсата на уведомяване по реда на чл.143,ал.10 от ЗДвП на собственика на автомобила за
служебно прекратяване регистрацията на автомобила.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Пл. Събев, ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована, не изпраща представител,
депозирано е становище от юк Атанасова.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа
направените констатации в съставения АУАН.
1
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН , сер. GA, № 23159/04.06.2020 год. административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на 04.06.2020 год. в 09.30 часа по път 9042 на
кръстовището с път 9006 Община Аврен, жалбоподателя управлява лек автомобил с рег. №
*** като е с прекратена регистрация от 04.02.2020 год. по чл. 143,ал.10 от ЗДвП –
нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и
възражения не отразил да има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя В. А., който потвърждава изложеното в акта.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните
по делото гласни доказателства: показанията на св.А. , дадени в хода на съдебното
следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда
по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор към
ОД МВР Варна, 04 РУ Варна, въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на
Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при
2
извършване или установяване на нарушението.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.Съгласно
чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 200 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото не се спори, че на 04.06.2020 год. в 09.30 часа жалбоподателя е управлявал
автомобил с рег. № В*** и на път трети клас № 9042 на кръстовището с път 9006 Община
Аврен е бил спрян за проверка, при която е било установено, че към този момент
автомобилът е бил без сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”.Въз основа на събраните доказателства безспорно се установява и
обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението, автомобилът бил със
служебно прекратена регистрация от 04.02.2020 год. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
В този смисъл от обективна страна са налице всички елементи от обективната страна
на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме,
че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация.Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха. Жалбоподателят е управлявал МПС, собственост на сестра му,
същото е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото
МПС. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да
предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се
въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът
може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“.В
конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът,
респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното
прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това.Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя
да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.За разлика
от разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата
правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е
необходимо някакво отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на
регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на
3
закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните
органи отбелязване в автоматизираната информационна система.В тази връзка е и
изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП собственикът на ППС да бъде уведомен.Липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието,
извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на
автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не
следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя
нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се
отмени.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя, който чрез
процесуалния си представител не е направил изрично искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0442-000449/17.06.2020 год. на Началник сектор към ОД МВР
Варна, 04 РУ Варна, с което на В. И. М. с ЕГН ********** от гр.Долни чифлик, обл.Варна за
извършено нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4