Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря
***, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 9835 по описа за 2018 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 ГПК.
Образувано е по искова молба,
предявена от ***, ЕИК ***, чрез юрисконсулт ***, срещу М.Ф.А., ЕГН **********,
с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 2179,82 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит; 1666,41 лв., представляваща неплатена
договорна възнаградителна лихва за периода от 03.03.2014г. до 23.05.2017г.; 203,35 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.03.2014г. до 23.05.2017г.; 120,00 лв., представляваща такса изискуемост, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението. В условията на
евентуалност се иска съдът да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество посочените суми.
В исковата молба се твърди следното:
На 03.02.2014г. между *** и М.Ф.А., в качеството на кредитополучател, е сключен
договор за стоков кредит, в изпълнение на който кредиторът *** е предоставил на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 2199,00 лв., предназначен за
закупуване на стоки и/или услуги, продавани от ***. Уговорено е усвояването на
предоставената сума да се извърши безкасово по сметка на търговеца ***. Сумата
е усвоена, а ответницата е получила желаната стока от търговеца. Срокът за
погасяване на кредита е бил 48 месеца от датата на усвояване на сумата.
Кредитът е олихвен с 23.69 % годишно. От самото
усвояване на кредита, кредитополучателят не е извършвал плащания по него. Кредитодателят е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като длъжникът е уведомен за това с нотариална покана. Претендираната сума за главница се явява размерът на
усвоения и неплатен остатък от главницата по кредита. Договорната лихва
представлява възнаградителна лихва, дължима на осн. чл. 6 от представения договор за кредит и раздел 3 от
ОУ. Сумата от 120,00 лв. представлява дължима и начислена такса при изискуемост
на кредита.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.
Първо по
делото заседание е проведено на 16.05.2019 год., като редовно призованият
ответник, на осн. чл. 41, ал. 1 ГПК, не се е явил и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от
приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи
по този ред.
Съобразно
изхода на спора, направените своевременни искания и представените
доказателства, ответникът следва да заплати разноски на ищцовата
страна в размер на 353,84 лв.,
представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Ф.А., ЕГН **********, дължи на ***,
ЕИК ***, сумата от 2179,82 лв.,
представляваща дължима главница по договор за стоков кредит от 03.02.2014г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.05.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Ф.А., ЕГН **********, дължи на ***,
ЕИК ***, сумата от 1666,41 лв.,
представляваща неплатена договорна възнаградителна
лихва за периода от 03.03.2014г. до 23.05.2017г. по
договор за стоков кредит от 03.02.2014г., сключен между страните.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Ф.А., ЕГН **********, дължи на ***,
ЕИК ***, сумата от 203,35 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 03.03.2014г. до 23.05.2017г. по договор за стоков кредит от
03.02.2014г., сключен между страните.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Ф.А., ЕГН **********, дължи на ***,
ЕИК ***, сумата от 120,00 лв., представляваща
такса изискуемост по договор за стоков кредит от 03.02.2014г., сключен между
страните.
ОСЪЖДА
М.Ф.А., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ***, сумата от общо 353,84 лв., представляваща сбор от сторените разноски в исковото и
заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: