Решение по дело №17667/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1614
Дата: 4 април 2024 г.
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20231110217667
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1614
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110217667 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В. З. Д. против електронен фиш /ЕФ/ серия Г
№ 0060039, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр.
чл.628, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането
/КЗ/ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 250 лв.
С жалбата се иска отмяна на процесния електронен фиш по подробно
изложени аргументи, в посока незаконосъобразност и неправилност на същия.
Моли се за присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и
не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се
представлява от процесуален представител. ангажира писмено становище
касателно законосъобразност и обоснованост на електронния фиш. Възразява
срещу прекомерност на адвокатски хонорар и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът намери за установено следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 19.10.2023 г. в 10.21 ч. е извършена проверка по отношение на МПС
лек автомобил „Т.“ с рег. номер .., движил се в с.Д.Богров, бул.“Ботевградско
шосе“ и ул.“2-ра“, с посока от гр.София към с.Г.Богров, при ограничение на
скоростта 50 км./час за населено място. Извършена е констатация за
нарушение посредством АТСС, след приспаднат толеранс от -3% . При
извършената проверка от органите на СДВР било констатирано, че за
моторното превозно средство, регистрирано в Р България и неспряно от
движение, няма сключен от страна на собственика договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
По повод на установеното е издаден електронен фиш серия Г с №
0060039, според който на 19.10.2023 г. в 10.21 ч. в с.Д.Богров,
бул.“Ботевградско шосе“ и ул.“2-ра“, с посока от гр.София към с.Г.Богров,
при ограничение на скоростта 50 км./час за населено място, е установено
нарушение с АТТС, след приспаднат толеранс от -3%. С АТТС е установено
управление на МПС лек автомобил „Т.“ с рег. номер .., регистрирано в
РБългария и неспряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Същото е
квалифицирано като нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, във връзка с чл.638,
ал.4, във вр. с чл. 638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от КЗ, като е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 250 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –
справка за собственост на МПС, заповед за компетентност, справка от
Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и приложения към него, снимков материал, приобщени по делото
по предвидения в закона ред, които цени като еднопосочни и
непротиворечиви.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Депозираната жалбата е процесуално допустима, подадена е в
2
законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане
от чл. 647, ал. 3 от КЗ, тя изхожда от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата се явява основателна по следните съображения:
Касателно правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателят изисква посочване на териториалната структура
на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно да
рамкира авторството на нарушението. Изключението следва по силата на
специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от
общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит е налице,
видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната
единица - СДВР - в структурата на МВР. Посочването на дата на издаване на
ЕФ не е реквизит, задължителен за ЕФ. Що се отнася до спазването на срока
по чл. 34 от ЗАНН: ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции, който се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 от
ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване.
Следователно, изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура
(включително срокове) за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН,
са неприложими по отношение на ЕФ. В тази връзка и предвид Тълкувателно
решение № 1/2014 г. по ТД № 1/2013 г. на ВАС, настоящият съдебен състав
намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и
да се приеме обратното, релевантно в случая е, че към датата на връчване на
ЕФ не е бил изтекъл, тоест несъмнено е спазен общият давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
КЗ извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Не се установява да са съобразени нормативните изисквания на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП. Съгласно сочената разпоредба данните, които следва да се
съдържат в електронния фиш, са териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за
доброволното заплащане. Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ,
3
„Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор“. Нормата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ предвижда, че на лице по чл. 483,
ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба
от 250 лв. за физическо лице, докато според ал.4 на същия член, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Видно от
визираното в чл.461, т.1 от КЗ, задължителни застраховки са: "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от
приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите". Основният въпрос, който се
поставя, е съдържа ли електронният фиш, предмет на настоящото обжалване,
всички предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Тази
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт и в него
следва да бъде отразена структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. В електронния фиш е посочено времето,
мястото на извършване на нарушението, като не са налице пречки и за
извършване на преценката, дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР, с оглед посочване на СДВР.
В обжалвания електронен фиш се четат още точен час на извършване на
нарушението, регистрационен номер на моторното превозно средство,
нарушени разпоредби, размер на имуществената санкция, срок, сметка,
начини за доброволно заплащане. При все това основателно се явява
твърдението на жалбоподателя в аспект на допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на описание на твърдяното
нарушение. Следва изрично да се отбележи, че волята на издателя на ЕФ не
може да се извлича по пътя на субективната мисловна дейност, а от
цитирания по-горе диспозитив (“На 19.10.2023 г. в 10.21 ч. в с.Д.Богров,
4
бул.“Ботевградско шосе“ и ул.“2-ра“ “, с посока от гр.София към с.Г.Богров,
при ограничение на скоростта 50 км./час за населено място, е установено
нарушение с АТТС, след приспаднат толеранс от -3%. С АТТС е установено
управление на МПС лек автомобил „Т.“ с рег. номер .., регистрирано в
РБългария и неспряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.) не става ясна тя,
доколкото не се установява свързаност и логика в сочената формулировка,
визираща противоречиво едновременно местонахождение на моторното
превозно средство и на бул.“Ботевградско шосе“, и на ул.“2-ра“. Така
неправилно, противоречиво се визулизира писмено в описателната част на
ЕФ мястото на извършване, обсъдено по-горе. По този начин е нарушено
правото на жалбоподателя да разбере административното обвинение и да
организира адекватно защитата си. При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че в случая производството по ангажиране на
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш
не се е развило в унисон с установените материалноправни и процесуални
правила, като не намира за необходимо да излага други доводи по същество.
Отделно от това, остава напълно неясно, какво нарушение се сочи в ЕФ да е
извършил жалбоподателят - при визирано „ограничение на скоростта 50
км./час населено място, установено с АТСС, след приспаднат толеранс от -
3%“ -доколкото липсва каквато и да е конкретика в тази връзка, нито пък е
налице смислова свързаност, позволяваща да се разбере волята на
санкциониращия.
Затова процесният ЕФ се явява незаконосъобразен и като такъв следва
да бъде отменен.
По претенциите за разноски: с оглед отмяната на обжалваното
наказателно постановление, следва да бъде разгледана тази на жалбоподателя
за направени разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда
наАдминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Отговорността за разноски
по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В настоящия
случай жалбата е уважена и обжалваният акт е отменен. Нормата на чл. 143,
ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен
5
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Следователно, при уважаване на подадената
жалба и отмяна на обжалваното НП, и при претенция за разноски от
жалбоподателя, съответния административнонаказващ орган /АНО/, издал
отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство
разноски. В жалбата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение,
като е приложен договор за правна защита и съдействие. Искането за
присъждане на разноски е направено своевременно. С оглед изискванията за
осъществено оказване на правна защита и съдействие по административното
дело, то следва да бъде уважено като основателно и да бъде присъдено в
размер на 400 лв. /минимален такъв/.
При този изход на делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и
като такова следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш /ЕФ/ серия Г № 0060039, издаден от СДВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6