Решение по дело №469/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Е. Е. Г. О. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б. 8001, жк. „Б. М.” бл. 1, вх. Г, . 8, П. от управителя Л. П. Л., Ч. адв П. Д. П., вписан в АК- гр. Б. против Решение № 2817 от 26.06.2012г. по гр. д. № 208/2012г. по описа на РС – гр. Р.. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстационното Решение е неправилно поради превратно тълкуване на фактите и необоснованост на направените изводи. Твърди се, че обжалваното Решение е непълно, тъй като липсвало произнасяне по всички доводи на страните, и специално на доводите на ищеца, изложени в исковата молба и в устните състезания. В подкрепа на твърденията си въззивникът е развил подробни съображения, с оглед на които иска от съда да отмени изцяло обжалваното Решение № 2817 от 26.06.2012г. по гр. д. № 208/2012г. по описа на РС – гр. Р. и да постанови ново Решение, с което да уважи предявените искове. Иска се и присъждане на направените по делото съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемото дружество „Д.” ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр. Р., О. Б., У. „В.” № 36, Ч. процесуалния му представител А. Е. Я. е депозирало отговор на въззивната жалба. В отговора на въззивната жалба се иска от съда да остави без уважение подадената въззивна жалба. Твърди се, че обжалваното първоинстационно Решение е правилно, постановено в съответствие със закона, като в тази насока са развити подробни съображения. Към отговора са приложени следните писмени документи: Акт за установяване на извършените дейности от 15.07.2012г.; Уведомление вх. № П2906/04.07.2012г. до Комисията за защита на личните данни ; Констативен протокол от 19.07.2012г. на КЗЛД; Фактура № */04.07.2012г.; Фактура № */10.07.2012г.; Фактура */22.04.2012г.; Фактура № *********/04.07.2012г.; Фактура № */18.05.2012г.; Фактура № *********/20.04.2012г.; Фактура № */18.05.2012г.; Фактура № *********/20.04.2012г.; Фактура № */18.07.2012г.; Фактура № */12.07.2012г, като с тези писмени доказателства въззиваемият се стреми да докаже, че въззивникът и към настоящия момент не изпълнявал задълженията си по процесния договор за поддръжка на общите части.

В проведеното на 02.10.2012г. (л. 42-43 от делото) открито съдебно заседание настоящият С. състав с Определение прие като доказателства част от представените от въззиваемото дружество писмени документи, а именно: Уведомление вх. № П2906/04.07.2012г. до Комисията за защита на личните данни ; Констативен протокол от 19.07.2012г. на КЗЛД; Фактура № */04.07.2012г.; Фактура № */10.07.2012г.; Фактура № *********/04.07.2012г.; Фактура № */18.07.2012г.; Фактура № */12.07.2012г, като останалите са изключени от доказателствения материал по делото, защото са издадени от дата предхождаща датата на приключване на устните състезания в първата инстанция – 25.06.2012г. – арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК. Като относимо към спора писмено доказателство беше приобщен към доказателствения материал по делото и представения от въззивника Протокол на заседание на УС на етажната собственост от 18.09.2012г.

В хода на устните състезания процесуалният представител на въззиника А. Д. И. Г. – И. (редовно преупълномощена от А. П. П. – видно от л. 36 от делото), моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като представя и списък за разноските.

В хода на устните състезания процесуалният представител на въззиваемия А. Е. Я. моли съда да бъде оставена без уважение предявената въззивна жалба, като представя и списък за разноските.

В предоставения от съда 5-дневен срок на страните за писмени бележки, процесуалният представител на въззивника А. Д. Г. – П. е депозирала писмена защита, в която развива доводи за уважаване на въззивната жалба.

Б. Окръжен съд, въз основа на доказателствата по делото, като взе предвид и становищата на страните, и в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК установи следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице - ищец в първоинстационното разглеждане на спора, постъпила е в двуседмичния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е допустима и редовна. Разгледана по същество е неоснователна. Аргументите за този извод са следните: Първоинстационното решение е валидно и допустимо.

Производството пред РС- гр. Р. е образувано по исковата молба на въззивника – ищец “. ЕН Г. О. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б. 8001, жк. „Б.М.” бл. 1, вх. Г, . 8, П. от управителя Л. П. Л., с искане ответника – въззиваем “. ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр. Р., О. Б., У. „В.” № 36 да бъде осъден да му заплати сумата от 23 415.05 евро (двадесет и три хиляди четиристотин и петнадесет евро и пет евроцента) или 45 795.86 лева( четиридесет и пет хиляди седемстотин и деветдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща цена по договор за поддръжка на недвижим имот от 16.05.2011 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 28.12.2011 г. до окончателното изплащане на главницата, както и заплащане на сторените по делото разноски.

Предмет на делото са предявени от въззивника – ищец при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 266, ал. ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Приобщеният в хода на въззивното производство доказателствен материал не разколебава установените от първостепенния съд фактически положения, които са следните: На 05.03.2011г. се е провело Общо събрание на собствениците в сграда в режим на етажна собственост – сграда апартамент комплекс „ Д.”, построен в ПИ с № 011027, находящ се в местността „ Г.”, гр. Б., на което е взето решение да се възложи дейността по управлението и поддръжка на общите части на сградата на юридическо лице, извън кръга на собствениците и обитателите. Въз основа на това решение се е сключил Договор за поддръжка на недвижим имот от 16.05.2011г. (л.88 – 91 от първоинстационното гр. д. № 208/2012г. по описа на РС – гр. Р.) между Комплекс в режим на етажна собственост „ Д.”(наречен в договора Възложителите) построен в ПИ с № 011027, находящ се в местността „ Г.”, гр. Б. и въззивника “. ЕН Г. ООД. Съгласно чл.1 от сключеният Договор за поддръжка на недвижим имот от 16.05.2011г. ищецът “. ЕН Г. ООД (наречен в договора изпълнител) се задължил срещу възнаграждение да осигури поддръжката на общите части на комплекса, както и охраната му. В чл. 3, ал.1, т.1 - 6 от процесния Договор били изброени и конкретизирани задълженията на въззивника: „ т.1 Осигуряване на охрана в комплекса – професионални охранители през деня (от 08.00 до 20.00 часа) и Ч. охранителни видеокамери през нощта (от 20.00 до 08.00 часа); т.2 Поддържане на хигиената, Ч. ежедневно почистване на общите части на сградата, в съответствие със стандартите приложими по отношение на подобни апартаментни комплекси; т. 3 Предприемане незабавно на всички действия по предотвратяване, ограничаване и/или отстраняване на щетите в случай на природни бедствия, пожар, авария на общите части и инсталации на етажната собственост, други събития от извънреден характер, увреждащи или застрашаващи да увредят комплекса или отделните апартаменти в него;т. 4 Текуща поддръжка и ремонт на общите части в комплекса, съобразно действащите технически норми и изисквания за своя сметка, освен в случаи когато се изисква основен ремонт на общи части и/ или съоръжения – то той ще е за сметка на възложителите; т. 5 Осигуряване непрекъснатото функциониране на комплекса (електрическо, водоснабдяване и др.); т.6 Да поддържа фасадата на сградата в добро състояние, а при необходимост от основен ремонт – след взето решение от Общото събрание на собствениците и предоставяне на необходимите за това суми, за чието изразходване изпълнителя е длъжен да представи фактури”. От представените и приети по делото в първа инстанция писмени доказателства (Нотариален акт № 199, том I, дело № 215/02.02.2004 г., PC Р.; Нотариален акт № 184, том V, дело № 1056/ 12.04.2005 г., PC Р.; Нотариален акт № 183, том V, дело № 1055/12.04.2005 г., PC Р.; Решение от 17.05.2006 г. за прехвърляне на предприятие по фирмено дело № 1857/2003 г. по описа на Б.окръжен съд; Нотариален акт № 62, том X, дело № 1982/05.04.2007 г., PC Р.; Нотариален акт № 63, том X, дело № 1983/05.04.2007 г., PC Р.; Справка от Имотна партида на ,Д." ООД при Агенция по вписванията; Уведомление до РПУ – Б. от “. ООД) се установява и обстоятелството, че въззиваемото дружество „Д. ООД притежава следните индивидуални обекти в сградата: Апартамент № 106; Апартамент № 201; Апартамент № 202; Апартамент № 204, Апартамент № 208; Апартамент № 215, Апартамент № 306; Апартамент № 315; Апартамент № 400; Апартамент № 408; Апартамент № 508; Апартамент № 510А; Апартамент № 516; Лоби – бар, Рецепция, Ресторант, СПА (сауни, руска баня, закрит басейн, масажни помещения), Котелно помещение, Лекарски кабинЕ. От представените от въззиваемия пред първата инстанция и приети по делото като писмени доказателства: Трудови догори (Трудов договор № 42/01.02.2007г.; Трудов договор № 100/03.11.2008г.; Трудов договор № 144/01.10.2009г), както и от показанията на свидетелите Л. Х.Б.(работник във въззиваемото дружество Д.”ООД – л. 78 – 79 от първоинстационното гр. д. № 208/2012г. по описа на РС – гр. Р.), Е. П. Б. (работник във въззиваемото дружество “.ООД – л.77 -78 от първоинстационното гр. д. № 208/2012г. по описа на РС – гр. Р.) и К. А. Р. (управител на клон С. на въззиваемиия – л.79 от първоинстационното гр. д. № 208/2012г. по описа на РС – гр. Р.) се установява обстоятелството, че поддръжката на общите части на процесния комплекс се извършва от служители на ответника, като действията по поддръжка се заключават във охрана на обекта, поддържане на двора, почистване на коридорите на комплекса, подмяна на плочки, боядисване на общите части, смяна на крушки, пожароизвестяване, видеонаблюдение. Ангажираните от въззивника гласни доказателства: показанията на свидетелите Георги Христов Я. (л.77 от първоинстанционното гр. д. № 208/2012г. по описа на РС – гр. Р.) и Георги Иванов Златев (л. 78 от първоинстационното гр. д. № 208/2012г. по описа на РС – гр. Р.), служители по трудови договори в”. ЕН Г. ООД не доказват при условията на пълно и главно доказване факта на надлежно и точно изпълнение на поетите от ищеца задължения по поддръжка на общите части. Свидетелите Г. Я. и Г. З. не отричат и факта, че служители на ответника поддържат и почистват общите части на процесния комплекс.

Представените и приети в хода на въззивното производство писмени доказателства (л. 11 – 15 от делото) установяват и обстоятелството, че въззиваемият “. ООД и след постановяване на приключване на устните състезания в първата инстанция- 25.06.2012г. продължава да извършва дейност по поддържане на общите части в процесния комплекс като подмяна на осветителни тела, закупуване на халогенни пури. Представеният от въззивника Протокол на заседание на УС на етажната собственост от 18.09.2012г(л.30 – 31 от делото) не доказва обстоятелството, че е изпълнил точно задълженията си по Договора от 16.05.2011г. за поддръжка на общите части на Комплекс в режим на етажна собственост „ Д. построен в ПИ с № 011027, находящ се в местността „ Г.”. Протоколът сам по себе си не може да установи надлежното изпълнение на задълженията на въззивника по поддръжката на общите части на процесната сграда – намира са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал – свидетелските показания на Л.Б. (работник във въззиваемото дриужество Д.”ООД – л. 78 – 79 от първоинстационното гр. д. № 208/2012г. по описа на РС – гр. Р.), Е. Бицин (работник във въззиваемото дружество “.ООД – л.77 -78 от първоинстационното гр. д. № 208/2012г. по описа на РС – гр. Р.) и К.Р. (управител на клон С. на въззиваемия – л.79 от първоинстационното гр. д. № 208/2012г. по описа на РС – гр. Р.), както и с писмените доказателства по делото, които установяват обстоятелството, че въззиваемиемото дружество, Ч. извършваната от служителите си дейност, както и Ч. закупуване на материали само е поддържало общите части. Във въззивната жалба въззивникът е дал различно тълкуване на събрания доказателствен материал по делото, като е посочил, че е изпълнил задълженията си по договора за управление на недвижим имот от 16.05.2011г. Настоящият С. състав не споделя тази теза, като освен посочените по – горе съображения, следва да се посочи и обстоятелството, че въззивникът като търговец по правноорганизационната си форма е длъжен да полага грижата на добър търговец, която се изразява в такова организиране на дейността си, че да може да изпълнява точно и в необходимия си обем задълженията си по договора– арг. от чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 302 ТЗ. От събраните по делото доказателства не се установи именно полагането на такава дължима грижа.

При така установената фактическа обстановка първостепенният съд е стигнал до правилни правни изводи относно неоснователността и недоказаността на предявените искови претенции. За да бъде уважен искът по чл. 266, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД ищецът “. ЕН Г. ООД следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. Наличието на валиден договор за изработка между него и Комплекс в режим на етажна собственост „ Д.” (като въззиваемия притежава индивидуални обекти на собственост в сградата, респективно идеална част от общите части) построен в ПИ с № 011027;2 . Че е изправна страна по договора – че е изпълнил точно и добросъвестно задължението си по договора. 3. Че ответникът “. ООД не е изпълнил задължението си по договора, като последната предпоставка само се твърди от ищеца като не е необходимо да я доказва – аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. В хода на процеса се установи, че е налице първата предпоствка за уважаване на иска - Наличието на валиден договор за изработка между “. ЕН Г. ООД и Комплекс в режим на етажна собственост „ Д.”(като въззиваемия притежава индивидуални обекти на собственост в сградата, респективно идеална част от общите части). Не се установи обаче наличието на следващите две предпоставки, за да бъде уважен иска: Че въззивникът е изправна страна по договора – че е изпълнил точно и добросъвестно задължението си по договора, Че ответникът “. ООД не е изпълнил задължението си по договора. От събрания по делото доказателствен материал се установи обстоятелството, че въззиваемото дружество само е поддържало общите части в комплекса, като за това е ангажирало персонал и закупуване на технически материали. С оглед обсъждане на направените в писмената защита на процесуалния представител на въззивника адв, Д. Г. – П. доводи, че сключеният от нейните доверители “. ЕН Г. ООД и Комплекс в режим на етажна собственост „ Д.”(като въззиваемия притежава индивидуални обекти на собственост в сградата, респективно идеална част от общите части), че по своето естество представлявал специфичен вид договор, взаимстван от чужд правен оборот – английския, и предопределен като съдържание от нововъзникнали отношения последните няколко години – новите отношения във връзка с нарастналия брой сгради в режим на етажна собственост, съдът следва да посочи, че не споделя тази теза. Основните белези на един договор за изработка са посочени в чл. 258 ЗЗД, съгласно който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Договорът е двустранен, консенсуален, неформален и възмезден. Процесният договор от 16.05.2011г. за Договор за поддръжка на недвижим имот отговаря на всички посочени по – горе белези. Въззивникът “. ЕН Г. ООД се е задължил на свой риск да „изработи нещо”, а именно да поддържа общите части в процесната сграда, като насрещната престация на въззиваемия е да заплати възнаграждение за постигнатия трудов резултат – качествената и надлежна поддръжка на общите части в сградата. По делото не се установи ищецът да е изпълнил надлежно и точно задълженията си по договора за изработка, с оглед на което претенцията му по чл. 266 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане от Д.” ООД на възнаграждение в размер на 23 415.05 евро (двадесет и три хиляди четиристотин и петнадесет евро и пет евроцента) или 45 795.86 лева( четиридесет и пет хиляди седемстотин и деветдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) се явява неоснователна и недоказана.

Правилен е и изводът на първостепенния съд за неоснователността и на предявеният акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД, поради недоказаност на главния иск по чл. 266, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД.

Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 80 от ГПК в полза на въззиваемия „Д.” ООД следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в рамер на 1400.00 (хиляда и четиристотин лева).

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Ето защо, обжалваното решение подлежи на потвърждаване от въззивната инстанция на основание чл. 271, ал. 1, пр. първо ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2817 от 26.06.2012г. на РС-Р. по гр.д. 208/2012 г. по описа на РС-Р..

ОСЪЖДА “. ЕН Г. О. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б. 8001, жк. „Б. М.” бл. 1, вх. Г, . 8, П. от управителя Л. П. Л. да заплати на “. ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр. Р., О. Б., У. „В.” № 36 разноски по делото в размер на 1400.00 (хиляда и четиристотин лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл. 280 и сл. ГПК

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: