№ 571
гр. Горна О., 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120100759 по описа за 2022 година
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127a от СК ввр. чл.45
от ЗБЛД; чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД.
Ищцата Р. М. М. - майка и законна представителка на М. Л. Ж.а с ЕГН**********(чрез адв.Д. Д.П. от
ВТАК) твърди в исковата молба, че Р. М. М. и Л. Ж. Ж. са родитЕ. на детето - М. Л. Ж.а - родена на ****., с
ЕГН**********. Страните не са сключвали граждански брак. След раждането на детето, отношенията между
страните се влошили, което довело до тяхната раздяла от 2016г., като детето останало да живее при майката.
Фактически майката упражнява родителските права и задължения спрямо детето. Към настоящия момент детето
се намира в гр.Л. Р.България. Ответникът преимуществено живеел и работeл в чужбина. Твърди се, че не помагал
лично или финансово за отглеждане на детето, освен издръжката, на която бил осъден. Не се грижел и не
прекарвал време с детето. Ищцата понастоящем работела в Р.Франция, където имала сигурни доходи и подходящ
ваканциите и други периоди, когато не е ангажирано с училище. Счита, че в интерес на детето е да осъществява
контакти с майка си и да посещава Франция и други държави , включително от ЕС и извън EC-Р.Турция, където
можело двете да почиват. Счита, че в чужбина би могла да осигури средства, необходими за издръжката на детето
М. и би подобрила качеството и на живот. Също така, във Франция щяла и бъде оказвана помощ в отглеждането
на детето от леля и нейното семейство. С оглед на ниската възраст на детето е необходимо и естествено то да я
посещава в чужбина, тъй като единствено тя полага пряко грижи за него. Противното би довело до нарушаване на
принципа за съвместно живеене на родитЕ. и деца, както и емоционалната връзка майка-дъщеря. Освен това
осъществяването на правото на свободно придвижване е регламентирана от Конституцията на Р.България и по
принцип би било в интерес на детето да пътува и да опознава други страни и култури. Твърди се, че след
фактическата им раздяла, бащата отказвал да даде нотариално заверено съгласие за пътуване на детето в чужбина,
съгласно изискванията на чл.76 т.9 от ЗБЛД. Бащата не съдействал и нямал съгласие за издаване на задграничен
паспорт на детето, необходим за пътуването му в чужбина. В производството по чл.127а от СК съдът следвало да
извърши преценка дали пътуването на детето е в неговия най-добър интерес, като се съобразят държавите, в които
се иска пътуване(в конкретния случай ставало въпрос за Р.Франция, където било гарантирано изпълнението на
съдебните решения). Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127a от СК ввр. чл.45 от
ЗБЛД; чл.127a от СК ввр. чл.76 т.9 от ЗБЛД: -да се даде разрешение на Р. М. М., заместващо съгласието на
родителя-баща Л. Ж. Ж., за издаване на необходимия документ/паспорт за пътуване в чужбина на малолетното
1
дете М. Л. Ж.а с ЕГН**********; -да се предостави на майката Р. М. М. упражняването на родителските права
относно пътуване на малолетното дете М. Л. Ж.а с ЕГН********** в Р.Франция и в други държави от ЕС и извън
EC - Р.Турция, за неограничен брой пътувания през периода на лятна ваканция на всяка година: 15.юни.-
15.септември. и през периодите на Коледната и ВЕ.кденската ваканции, което да замести липсващото съгласие на
бащата Л. Ж. Ж., детето да напуска предЕ.те на Р.България. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът Л. Ж. Ж.(чрез aдв.Е. Ст.Д. от ВТАК) oспорва предявените искове. От текста на исковата молба
се правел извод, че майката иска детето да я посещава единствено през ваканциите, когато не е ангажирано с
училище, т.е. единствената цел на искането за даване на разрешение за издаване на паспорт и пътуване в чужбина
на детето е ходене на почивка. Не било ясно къде точно във Р.Франция живее майката, има ли легално
регистриран адрес. Не били представени към исковата молба доказателства, от които да е видно, че действително
ищцата е назначена на работа, на каква длъжност и какви доходи реализира. Единственият извод, който можело
да се направи от всички тези обстоятелства е, че майката няма постоянно легално местожителство, както и работа,
нито в Р.Франция, нито, в която и да е друга държава извън Р.България. В този смисъл, даването на разрешение за
издаване на паспорт и пътуване в чужбина на М. Л. Ж.а, би създало сериозен риск за детето. Още през 2017г.,
видно от представената декларация, бащата бил дал такова разрешение. Впоследствие обаче, Л. Ж. бил принуден
да оттегли даденото съгласие, тъй като сериозно се е притеснил в каква среда и при какви условия живее
малолетното дете, докато е при майка си. Твърди се, че в края на 2018г. и началото на 2019г., ищцата съзнателно
била отклонила детето от посещаване на учебното заведение и го е взела при себе си в чужбина. Бащата разбрал,
че момиченцето придружавало майка си в нощни заведения и присъствало в компании на възрастни, които
демонстрирали поведение, неподходящо за малко дете. Нещо повече, бабата по майчина линия се обадила на Ж. с
молба да предприеме действия за прибирането на детето в Р.България, тъй като, според нея, било отглеждано във
вредна за него среда. Именно тогава, в резултат на всички тези обстоятелства, бащата оттеглил съгласието си
момичето да пътува в чужбина и ищцата повече не можела да го изведе. Отрича твърдението в исковата молба, че
не помагал лично или финансово при отглеждането на детето, освен издръжката, на която бил осъден.
Редовно(чрез бабата по майчина линия) ответникът превеждал издръжка, която надвишавала размера на
присъдената от съда(представя разписки). Ответникът и съпругата му, системно били тормозени от роднините на
майката, като на бащата се отказвал достъп до детето. В социалните мрежи, както и при лични срещи, бащата и
жена му били заплашвани и обиждани. Оспорва изцяло искането на Р. М. М., тъй като не била доказана нуждата и
интереса на детето да пътува в чужбина. Счита, че даването на разрешение за издаване на паспорт и пътуване на
М. Л. Ж.а би представлявало сериозен риск за малолетното дете, доколкото не е доказано местонахождението и
местоживеенето на майката. Вече се било случвало ищцата да злоупотребява и да извежда М. в чужбина през
учебно време, за дълъг период от време, което пък се отразява сериозно върху резултатите на детето в училище.
Предвид факта, че майката и роднините и всячески възпрепятствали срещите на момичето с бащата и желаЕ.
тяхното отчуждение, ответникът имал сериозни притеснения, че целта на настоящото дело и искането за
получаване на разрешение за издаване на паспорт и пътуване на детето в чужбина, е извеждане на М. извън
Р.България, откъдето нямало да бъде върната.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
РодитЕ.те Р. М. и Л. Ж. са осъществявали фактическо съжителство на семейни начала, без сключен
граждански брак, за период от около седем години. На 13.11.2010 г. е родено първото им и единствено за двамата
дете - М. Ж.а. РодитЕ.те са се разделяли неколкократно преди връзката им окончателно да приключи в края на
2016г., когато майката и детето се установяват в жилище - общинска собственост в гр.Л. на ул.**** ет.V ап.14, а
бащата остава в квартирата, която са ползвали като семейство, a впоследствие се премества в дома на своята
майка в гр.Г.О..
С Решение№503/20.12.2018(влязло в законна сила) по гр.дело№1888/2018г. Л. Ж. е задължен да заплаща
за детето М. Ж.а с ЕГН**********, чрез нейната майка и законен представителка Р. М. месечна издръжка в размер
на по 140.00лв., считано от 21.09.2018г., до настъпване на обстоятелства водещи до изменението и или
прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Не се спори от страните, че
издръжката се изплаща редовно от бащата, а също, че никой от родитЕ.те не е предявявал иск относно
упражняването на родителските права и/или режим на лични контакти.
2
Понастоящем бащата Л. Ж. има сключен граждански брак с Рени Ж.а, като двамата живеят в гр.Г.О.
ул.“Св.Княз Борис I"№15 вх.Б ет.II, съвместно с майката на ответника.
По делото са приложени: -Декларация от 20.03.2017г. с рег.№3212 на Нотариус Кр.Боева с район на
действие ГОРС, с която Л. Ж. е дал съгласието си дъщеря му М. Ж.а да пътува навсякъде в чужбина, придружена
от майка си Р. М. за срок до 30.05.2017г.; Удостоверение с изх.№166/07.11.2018г. на Нотариус Кр.Боева с район на
действие ГОРС, според което Л. Ж. е дал съгласието си дъщеря му М. Ж.а да пътува навсякъде в чужбина,
придружена от майка си Р. М. за неопределен срок; -Декларация от 22.04.2019г. с рег.№4079 на Нотариус
Кр.Боева с район на действие ГОРС, ведно с молба от 22.04.2019г., с която Л. Ж. декларира, че оттегля съгласието
си дъщеря му М. Ж.а да пътува навсякъде в чужбина, придружена от майка си Р. М., до издаване на актуално
съгласие, подписано от него.
По делото е депозиран социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето относно положението
на детето М. Л. Ж.а. Основни грижи за детето в момента полага майката. Майката и детето ползват общинско
жилище(гарсониера) в гр.Л. на ул.****. Двете стаи са обзаведени, съобразно функционалното си предназначение.
За детето е осигурено достатъчно лично пространство. Когато майката работи в чужбина, грижи за М. полагат
лелята П. М. и дядото М.М., като те живеят в къща в гр.Л. на ул.****. Бащата живее в гр.Г.О. в жилище,
собственост на неговата майка, като детето М. е живяла там преди родитЕ.те и да се разделят. С писмо вх.
№ПР/Д-ВТ-ГО/67-002/02.06.2022г. постъпил отговор от СУ“****“ гр.Л., в което е отразено, че М. Л. Ж.а
посещава редовно учебни занятия, няма допуснати неизвинени отсъствия. М. проявява отговорност към учебния
процес и има потенциал за развитие. Детето има социални постижения и участва в организирани извънкласни
форми. Майката Р. М. заявява, че от м.септември.2021г. работи във Р.Франция, осигурена по трудов договор в
сферата на земедЕ.ето, заета е по осем часа дневно от 08часа до 17 часа, с два почивни дни/събота и неделя/, като
последната и заплата е била 1500.00€. Работела по около два месеца, след което се прибирала в Р.България,
заради дъщеря си М.. Според извършеното проучване се установило, че за детето се полагат необходимите грижи,
основните му потребности са задоволени в семейната му среда. Осигурени са подходящи условия за неговото
отглеждане. Не са констатирани нарушения на правата на М. Л. Ж.а и не е предприемана мярка за закрила,
съгласно ЗЗДетето. Тя се отглежда в семейна среда, за нея се полагат необходимите грижи, осигурени са условия
за нейното израстване и развитие. Извършеното проучване установило, че липсва родителско сътрудничество,
двамата родитЕ. не поддържат конструктивна връзка помежду си, както и М. Л. Ж.а няма никакъв контакт с баща
си - не се срещат и не разговарят. И бащата и детето заявяват желание за срещи и общуване, но не са предприети
стъпки в тази насока.
По делото е приложена психолого-педагогическа характеристика(с изх.№45/07.10.2022г.) на М. Л. Ж.а.
Отбелязано е, че майката полага всички необходими грижи за отглеждането и възпитанието на детето М..
Задоволени са емоционалните и физични нужди на ученичката. Майката проявява интерес за поведението и
образованието на детето в училище, като поддържа постоянен контакт с класния ръководител. Констатирано е, че
бащата на ученичката не проявява интерес към нея, в т.ч. и не е поддържал и не поддържа контакти с класния
ръководител относно обучението на М. Ж.а. М. Л. Ж.а участва в учебните часове, като успехът и е отличен и
активно се включва в живота на класа. Няма неизвинени отсъствия без приложен медицински документ. Няма
наложени санкции и мерки по закона за ЗПУО и ПДУ.
В съдебно заседание по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето и в присъствието на социален работник, детето М.
Л. Ж.а потвърждава, че живее с леля си в къща(с добри условия), находяща се гр.Л. ул.****. Виждала се с майка
си(понастоящем в Р.Франция) предимно през соц.платформи в Internet. Майка и работела и живеела на квартира.
Изпращала пари и подаръци. Баща си не била виждала от 6годишна, когато родитЕ.те и се раздЕ.ли. Твърди, че
баща и не и се обаждал нито за рождени дни, нито за празници. Преди години пътувала в чужбина(в Англия и
Холандия) преди Нова година за по-малко от месец. Желае да посети майка си(подчертава, не да живее в
Р.Франция) през ваканциите. Известно и било, че баща и не искал да дава пълномощно на майка и, защото не
искал да излиза в чужбина. Не знаела причините за оттегляне на предишното пълномощно от баща и.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.Жулиета Р.Георгиева познава ищцата. Твърди, че
детето М. Л. Ж.а е много спокойна и обгрижвана. До миналата година Р. М. се грижила изцяло сама за детето, с
помощта на баща си, майка си и баба си. В момента детето живее при леля си П. М.(сестра на ищцата), като
заедно с дядото отглеждат детето. Детето М. Л. Ж.а ходи редовно на училище. Р. М. е във Франция с леля
3
си(сестра на майка и), като работи във фабрика за чесън. Твърди, че ищцата редовно и изпраща пари, за да се
грижи за детето. Свидетелката заявява, че от 2017г., откакто познава Р. М. и семейството и, не била виждала Л.
Ж.. Ищцата и заявила, че иска детето да завърши образованието си в Р.България и ако бащата разрешал, желаела
да извежда детето на разходки в чужбина. Също така, майката потвърждавала, че бащата плащал редовно
издръжката на детето. Св.П. М.М.(сестра на Р. М.) заявява, че М. Ж.а живеела при нея от почти година и
половина. Майката на М. се намирала в Р.Франция, за да може да събира и праща пари за отглеждане на детето. Р.
М. си идвала в Р.България, когато имала възможност. Желаела вземе М. през ваканциите, за да я разходи.Преди
имало пълномощно от бащата на детето за даване съгласие за излизане в чужбина, което било оттеглено. Твърди,
че бащата нямал никакъв контакт с дъщеря си, макар да си плащал редовно издръжката. Св.Рени Кр.Ж.а(съпруга
на ответника) потвърждава, че преди време Л. Ж. Ж. подписал пълномощно на майката да извежда детето в
чужбина. През 2018г. майката на ищцата поискала да бъде прекратено пълномощното с думите „Ти не знаеш
какво се случва, когато детето пътува с нея в други държави“. Това било притеснително, тъй като не се знаело
къде живее Р. М. и каква среда осигурявала за детето. Твърди, че имало някакви снимки в Internet-пространството
и предавания на живо, където се виждалo, че детето е в някакви нощни заведения и неподходяща компания.
Тогава Л. Ж. Ж. прекратил пълномощното на Р. Maринова. Твърди, че на ответника не му се разрешавало да
вижда детето от Р. М. и нейните родитЕ.. Понастоящем Л. Ж. получавал информация за детето от училище и чрез
майка си(също учител). Сега М. Ж.а се справяла вече по-добре в училище. Показанията и на двете групи
свидетЕ.(всяка доведена от съответната страна) са в голяма степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено
известни им за живота на страните факти, които не са били обект на личните им възприятия, а се явяват
опосредени от възприятията на ищцата, респ.ответника и инициирани от заетите от тях позиция по делото, но
въпреки известната тенденциозност(през призмата на чл.172 от ГПК), у съдът констатира относимост на същите
към предмета на делото. Когато правнолревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът винаги
взема предвид начина, по който свидетЕ.те са узнали тези факти/присъствали са при осъществяването им, имат
впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти
от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетЕ.те вярно да
възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си(Решение№527/15.03.2012г. по
гр.дело№943/2010г. - IVг.о. ВКС).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родитЕ.те да се грижат за детето си, като
полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК
родителските права и задължения се упражняват от двамата родитЕ., заедно и поотделно. При разногласие между
тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родитЕ.те, а ако е необходимо, на детето. С този иск се
цЕ. да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на
родителските права цялостно. Според чл.127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родитЕ.те, като при липса
на съгласие спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, като производството
започва по молба на единия родител. В СК не съществува изискването родителските права да се упражняват
единствено и само на територията на Р.България, нито има забрана родителя, на когото тези права са
предоставени да живее и работи в друга държава.
Следва да се отбележи, че детето не следва автоматично родителя, комуто е предоставено упражняването
на родителските права и че до навършване на пълнолетие, то не може нито самостоятелно, нито със съдействието
само на единия родител да упражнява правото си на свободно придвижване(в т.ч. и да пътува в чужбина). По тази
причина че евентуален спор по чл.127 ал.2 от СК(такъв спор в конкретния случай, все още не е възникнал пред
съдилищата) не е преюдиален по отношение на спора по чл.127а ал.2 от СК. Никой от родитЕ.те не може да вземе
самостоятелно решенията за местоживеенето на детето, за издаване на задграничен паспорт и за извършването на
пътувания с детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване(в т.ч. да пътува в чужбина), но
докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия
от родитЕ.те. Родителят, комуто родителските права не са възложени(все още не е налице такава хипотеза), не е
лишен от тях. Той продължава да ги притежава, но непосредственото им упражняване е ограничено поради
обстоятелството, че двамата родитЕ. живеят разделени. Като титуляр на родителски права той не е ограничен да
преодолее разногласието с другия родител, като поиска заместване на неговото съгласие за промяна на
4
местоживеенето на детето, за издаването на лични документи, както и на разрешение за пътувания в чужбина с
цел да осъществява личните си отношения с детето в своя среда, да посещават заедно близки и роднини, да
участва в обучения, екскурзии и др.
В случая с чл.127а ал.2 от СК е визирана една конкретна хипотеза на разногласие относно пътуване на
детето в чужбина и то във връзка със специфичните изисквания на специалния закон – чл.45 от ЗБЛД и чл.76 т.9
от ЗБЛД. Съгласно чл.45 от ЗБЛД, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и
непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родитЕ., настойници или
попечитЕ., които изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на заместващ го документ в присъствието
на длъжностно лице, като подписват заявлението, т.е. заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на
един от родитЕ.те, освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила съдебно разрешение за
издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без съгласие на отсъстващия родител. В конкретния
случай, липсва писмено съгласие на единия родител – бащата за издаване на задграничен паспорт. Съгласно чл.76
т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родитЕ., като спорът се решава по реда на чл.127а от
СК. За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост детето да
пътува в чужбина. Достатъчно е да е налице разногласие между родитЕ.те и невъзможност да се постигне такова,
за да е налице правен интерес от сезирането на съда. Осъществяване на правото на свободно предвижване е
регламентирано в Конституцията на Р.България. Съгласно чл.35 ал.1 от Конституцията на Р.България, всеки има
право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска
нейните предЕ., като това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност,
народното здраве и правата и свободите на други граждани. Всяко дете има право на свободно придвижване/чл.13
от Всеобщата декларация за правата на човека/, провъзгласена с Резолюция№217А/10.12.1948г. на Общото
събрание на ООН(право на отдих и почивка), чл.31 от Конвенцията за правата на детето, както и правото да
обогатява своята култура, духовност и въобще да развива личността си/чл.29 от Конвенцията за правата на
детето/, т.е. на право на познание/образование/ в най-широк смисъл на понятието. Разбира се упражняването на
правото на свободно придвижване свързано с пътуване в чужбина не може да бъде упражнено самостоятелно,
защото е ограничено от закона чрез изискването за родителска преценка и съгласие. Съгласно чл.10 ал.2 изр.II oт
Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на неговите родитЕ. да напускат която и да е страна
подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на
националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата и свободите на други
лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Следва да се вземе предвид и
разпоредбата на чл.24 ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която, при всички
действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият
интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Доколкото до момента от страна на бащата не е било
дадено съгласие за издаване на задграничен паспорт, то следва същото да бъде заместено по реда на чл.127а от
СК. Това е така, защото според чл.33 ал.1 от ЗБЛД, издаването на паспорт е необходима предпоставка за
упражняване на признатото от закона право на детето да пътува извън страната. Издаването на задграничен
паспорт/или друг заместващ документ без съмнение е в интерес на детето и е съобразено с неговите нужди,
поради което искането следва да бъде уважено. Разпоредбата на чл.36 ал.1 изр.II от ЗБЛД, според която
паспортите на българските граждани, ненавършили 18-годишна възраст, се издават със срок на валидност пет
години и като се вземат предвид интересите на детето разрешението за паспорт за напускане предЕ.те на страната
следва да е именно за срок от 5 години.
За да може детето при определени обстоятелства да напусне страната, то следва да има съгласие от другия
родител и да притежава издаден от компентния орган паспорт. Майката не може да остави детето само и да
осъществява такива пътувания. При това положение, доколкото бащата не желае да прояви активност и между
родитЕ.те има разногласие по този въпрос, което те не можЕ. да преодолеят, в интерес на детето е да се снабди с
разрешение за излизане от страната и с паспорт за задгранично пътуване. Майката, считано от м.септември.2021г.
живее и работи във Р.Франция. Майката не може да вземе самостоятелно решение за пътуване на детето в
чужбина, тъй като по закон това решение се взема от двамата родитЕ.. Детето има право на свободно
придвижване, но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със
съдействието на само единия от родитЕ.те. Майката има осигурени работа и жилище и нямала намерение да
5
емигрира или да извежда детето от страната дългосрочно. В държавите членки на ЕС поначало съществува
спокойна и сигурна обстановка, добре изградена социална мрежа и здравно осигуряване, с поддържане на висок
стандарт на живот и нива на образование.
Целта на закона е и да защити в максимална степен правата и интересите на детето и да ограничи
възможностите за злоупотреба с права му, с оглед възрастта и превенция срещу неправомерни актове срещу него.
Съдът намира, че в настоящия случай не е налице нито заплаха, нито опасност за здравето и/или сигурността на
детето при пътувания с майката до Ф.Р.Германия и страни-членки на Европейският съюз. Засега това не са места
на размирици и в които временно не е препоръчително пътуване по различни причини, с оглед съществуващ риск
за живота, здравето или сигурността на гражданите. При това положение, съдът счита, че е изключително в
интерес на детето да му бъде разрешено да пътува в чужбина - конкретно до Р.Франция и страни-членки на
Европейския съюз, и извън EC - Р.Турция, заедно със своята майка, но в същото време ще има възможност да се
връща в родната си страна и да осъществява пълноценни контакти с роднините си тук. По този начин ще бъде
обезпечена възможността на детето да не прекъсва връзката с роднините си. Съгласно т.1 на Тълкувателно
решение№1/03.07.2017г. по тълк.дело№1/2016г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши по реда на чл.127а от
СК, пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания
в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем. В
мотивите на същото тълкувателно решение се приема, че при пътуване на детето в чужбина на екскурзия,
почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение и пр., съдът
подлага на преценка причината за искането. Детето М. Л. Ж.а е комуникативно дете, което умее да създава
контакти, както с възрастни, така и с връстниците си. Независимо къде ще живее детето с майка си и нейното
семейство, развитието на неговата личност предполага, че то тепърва ще създава нови контакти и ще обогатява
своята комуникация в обкръжаващата го среда. Съдът не отчита данни за наличието на опасност детето да бъде
трайно установено за постоянно местоживеене в друга държава. Независимо от това, следва да се спомене, че от
ангажираните по делото доказателства не се установява майката да е имала конкретно намерение или да е
предприела реални действия за промяна на местоживеенето на детето в друга държава. От друга страна,
намерението или желанието не означават непременно изпълнение и при липсата на реална опасност(в т.ч. и липса
на желание) детето да бъде установено за постоянно местоживеене в друга държава. В конкретния случай
ответникът не е ангажирал доказателства установяващи, че във вреда на детето е пътуването му в чужбина. Не са
събрани доказателства, обосноваващи поведение на майката, което да застрашава интересите на детето, в т.ч. и
съвместни посещения с детето на нощни заведения. Такива твърдения се съдържат единствено в показанията на
св.Рени Кр.Ж.а(съпруга на ответника), които съдът не кредитира, тъй като свидетелката не възпроизвежда свои
преки възприятия, а споделеното и от бащата на детето, с който живее и които подкрепят неговата защитна теза в
процеса. При липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на
разрешението - за неограничен брой пътувания през периода на лятна ваканция на всяка година: 15.юни.-
15.септември. и през периодите на Коледната и ВЕ.кденската ваканции. По този начин следва да бъде дадено
разрешение, заместващо липсващото съгласие на бащата Л. Ж. Ж., детето М. Л. Ж.а с ЕГН**********, да напуска
предЕ.те на Р.България, придружена от своята майка и законна представителка Р. М. М., като пътува до
Р.Франция и в други държави от ЕС и извън EC - Р.Турция, за неограничен брой пътувания през периода на лятна
ваканция на всяка година: 15.юни.-15.септември. и през периодите на Коледната и ВЕ.кденската ваканции – за
срок от пет години.
Съгласно чл.127а ал.4 от СК съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното
решение. Основанието по чл.127а ал.4 от СК за предварителното изпълнение е самостоятелно и различно от
основанията по чл.242 ал.2 от ГПК. Предварително изпълнение на решението по чл.127а ал.4 от СК се допуска по
преценка на съда и е приложимо за всяко едно решение, постановено по спор при разногласие между родитЕ. за
пътуване на дете в чужбина, включително и за такова, което замества съгласието на родителя и разрешава на
детето да пътува неограничено в чужбина в рамките на определения от съда срок. Така, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта относно: разрешението за издаване паспорт за пътуване в
чужбина/или друг заместващ документ/ на детето; разрешението, заместващо съгласието на бащата за
пътуванията на детето в чужбина.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата
по чл.127 ал.2 oт СК, респ. чл.127а ал.2 от СК. Това разрешение следва от характера на производството на спорна
6
съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права и съответно при разногласие между
родитЕ. за пътуване на дете в чужбина, в случаите, когато родитЕ.те не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права и относно пътуването на детето в чужбина, признати и гарантирани от
закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родитЕ. и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следва да се отбележи, че решенията,
постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански
правоотношения на страните(напр. промяна на упражняването на родителските права по отношение на
малолетни/непълнолетни деца, на тяхното местоживеене и на режима на личните отношения между родитЕ. и
деца, промяна на ползването на съсобствен недвижим имот и др.), която обаче не произтича от упражняване на
конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези
правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по
целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на присъдено нещо.
Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се
отнасят за решаване от съда(настоящото производство е двустранно и спорно), въпросът за присъждане на
разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство, като
това важи за всички инстанции/Определение№18/07.01.2014г. по ч.гр.дeлo№3859/2013г. - ІІІг.о. ВКС;
Определение№306/04.09.2017г. по ч.гр.дело№2722/2017г. - ІІІг.о. ВКС; Определение№162/02.04.2019г. по
ч.гр.дело№2377/2018г. - ІVг.о. ВКС; Определение№359/08.10.2019г. по гр.дeло№2906/2019г. - ІVг.о. ВКС. Няма
правна норма указваща на съда да не присъжда разноски между страните, още повече, че разпоредбата на чл.78 от
ГПК е приложима, както в исковия процес, така и по отношение на особените съдебни производства.
В настоящия случай, разноските представляват адвокатско възнаграждение, за което има доказателства,
че е изплатено на процесуалния представител на ищцата(според договора за правна защита и съдействие с
характер на разписка с отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 350.00лв. е изплатено - т.1 от
Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също така и внесена ДТ по тарифата за ДТССГПК –
30.00лв. В този смисъл, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ищцата сумата 380.00лв.,
която да бъде заплатена от ответната страна.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ да се издаде паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/
на детето М. Л. Ж.а - родена на ****. в гр.Г.О., с ЕГН**********, представлявана от своята майка
и законна представителка Р. М. М. с ЕГН********** – двете с постоянен и настоящ адрес: ул.****
ет.V ап.14, без да е необходимо съгласието на бащата Л. Ж. Ж. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** вх.В ет.II, за срок от пет години от влизане в законна сина на
решението по гр.дело№759/2022г. на ГОРС.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Л. Ж. Ж. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** вх.В ет.II, детето М. Л. Ж.а - родена на ****. в гр.Г.О.,
с ЕГН**********, да напуска предЕ.те на Р.България, придружена от своята майка и законна
представителка Р. М. М. с ЕГН********** – двете с постоянен и настоящ адрес: ул.**** ет.V
ап.14, като пътува до Р.Франция и в други държави от ЕС и извън EC - Р.Турция, за неограничен
брой пътувания през периода на лятна ваканция на всяка година: 15.юни.-15.септември. и през
7
периодите на Коледната и ВЕ.кденската ваканции - за срок от пет години от влизане в законна
сина на решението по гр.дело№759/2022г. на ГОРС.
ОСЪЖДА Л. Ж. Ж. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** вх.В
ет.II, ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул.****
вх.А ет.V ап.14, сумата 380.00лв./триста и осемдесет лева/, представляваща направените разноски
по гр.дело№759/2022г. на ГОРС.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно: разрешението за
издаване паспорт за пътуване в чужбина/или друг заместващ документ/ на детето; разрешението,
заместващо съгласието на бащата за пътуванията на детето в чужбина.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВЕ.котърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
8