Р Е Ш
Е Н И Е №253
Гр.Варна, 15.11 2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на петнадесети октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 518 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на „АЦМ“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу
решение № 241 от 21.03.2019г. по търг.дело № 1067/18г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно
основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за установяване по отношение на длъжника „Сано
и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност при участието на постоянния синдик, че
вземането на кредитора подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ и по въззивна жалба на синдика на несъстоятелния търговец В.Л.Б. срещу
същото решение, но в частта му, с която е прието за установено по отношение на
„Сано и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност съществуването на вземане на „АЦМ“ ЕООД
със седалище гр.Варна в размер на 89 808лв., породено от принудително
изпълнение върху придобит ипотекиран имот за обезпечен дълг на несъстоятелния
търговец.
В жалбата
на синдика се твърди че решението в обжалваната от него част е неправилно,
необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Твърди че
договорът, сключен по нотариален акт за покупко-продажба Х ХХ, том І, рег.№ ХХХХ,
нот.дело № 65 от 06.08.2015г., по силата на който „АЦМ“ ЕООД е закупило общо
пет недвижими имота, сред които и процесния, за сумата общо 10 000 евро е
привиден, а от там и сделката е нищожна. Сочи че този извод се налага от
платената символична цена за петте на движими имота в размер на 10 000
евро при данъчна оценка за тях в размер на 269 490.70лв. и от
обстоятелството че към м.август 2015г. дружеството „Сано и Пи Си“ ЕООД е било
неплатежоспособно и е спряло да обслужва кредита си, като това се отнася и до
съдлъжниците, поради което и изнасянето на ипотекираните имоти на публична
продан е било неизбежно и предстоящо събитие. Твърди също така че продавачите на
имотите и едноличният собственик на капитала на ищцовото дружество са свързани
лица по смисъла на § 1 т.2 и т.3 от ДП на ТЗ чрез „Адре“ АД, в което Русинов е
изпълнителен директора, а Ки
единствените двама акционери. Позовава се и на вписването на самото дружество
"АЦМ“ ЕООД в търговския регистър на 10.07.2015г., предхождащо продажбата
от 06.08.2015г., като твърди че е учредено именно с цел придобиване на имотите
и евентуално конституиране като кредитор в бъдещо производство по
несъстоятелност. Сочи че разкриването на прикритата сделка се осъществява чрез
изследване на конкретни обективни данни, съпоставени по между си и с оглед на
твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията на страните
по симулативната сделка. Твърди че установяването на субективен факт, какъвто е
отношението на страните към конкретен правен резултат е сложно и се извършва
чрез проверка на конкретни обективни данни, съдът е длъжен да разгледа и
провери събраните по делото доказателства, включително и косвените такива,
което не е сторено от първоинстанционния съд.
Оспорва
извода на съда за дължимост на сума в размер по-голям от платената цена за
процесния имот. Твърди че дори и евентуално да се приеме, че ищецът има
основание вземането да бъде включено в списъка на кредиторите, то следва да
бъде в размер на платената от него покупна цена, а не и на тръжната цена, по
която имотът е продаден на публична продан. Сочи че платената цена по
нотариалния акт е обща за петте имота, а цената за процесния имот не е конкретизирана.
Оспорва и
приложимостта на нормата на чл.155 от ЗЗД по отношение на несъстоятелното
дружество, предвид че продавачът по договора Б К е лично задължен към банката,
а законът предвижда встъпване в правата срещу длъжника, но не и срещу който и
да е от длъжниците.
Моли съда
да отмени обжалваното от него решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения от „АЦМ“ ЕООД иск.
Насрещната
страна по жалбата „АЦМ“ ЕООД, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК
отговор, изразява становище за неоснователност на подадената от синдика жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от синдика част.
„Сано и
Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал отговор.
В жалбата
на „АЦМ“ ЕООД се твърди че решението в обжалваната от него част е неправилно.
Оспорва
мотивите на съда че „Търговска Банка Д“ АД е реализирала ипотечното си право
върху процесния недвижим имот, собственост на „АЦМ“ ЕООД. Основанието, въз
основа на което „АЦМ“ ЕАООД се суброгира в правата на удовлетворения кредитор е
различно от изпълненото вземане, като правото му на суброгация се мотивира
именно въз основа на осъществената реализация на обезпечението му.
Сочи че в
производството по несъстоятелност вземанията на банката са приети с поредност
чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. Твърди че за вземането в размер на продажната цена на
недвижимия имот, отстраненият собственик, който не е лично задължен, се
суброгира в правата на кредитора, като за общо заплатеното се ползва от
привилегиите и обезпеченията, акцесорни на дълга. Твърди че към вземането на
суброгиралия се кредитор безусловно принадлежат всички акцесорни права, от
които се е ползвал и кредиторът, за чието вземане се е осъществила
суброгацията. Сочи че това не се променя и от обстоятелството, че вземането на
предния кредитор не е изцяло погасено, т.е. и двамата кредитори имат вземания
към длъжниците от един и същи ред. На това качество на вземането не се отразява
и фактът, че основанието, въз основа на което „АЦМ“ ЕООД се суброгира в правата
на удовлетворения кредитор е различно от изпълненото вземане.
Твърди че
ипотеката върху процесния имот не е била единственото обезпечение на дълга на
несъстоятелния длъжник към банката, за да се приеме, че с неговата продажба
вземането вече не е обезпечено. Твърди че встъпвайки в правата на
удовлетворения кредитор по отношение на сумата, на получената цена на
недвижимия имот, върху „АЦМ“ ЕООД са преминали съответно правата и върху всички
останали обезпечения, дадени на банката по договора за кредит. Поради което и вземането
му следва да получи същата поредност като вземането на банката.
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което
предявеният от него установителен иск по реда на чл.694 от ТЗ да бъде уважен и
по отношение на поредността на вземането като такова по реда на чл.722 ал.1 т.1
от ТЗ.
Въззиваемата
страна „Сано и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност, със седалище гр.Варна, в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор.
Участващият в производството постоянен
синдик на несъстоятелния търговец В.Л.Б. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е
депозирал отговор на жалбата на „АЦМ“ ЕООД.
В депозирана за съдебно заседание молба от
процесуален представител на ищеца „АЦМ“ ЕООД се поддържа неговата жалба и се
изразя становище за неоснователност на жалбата на синдика.
„Сани и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност,
редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание, не изразява
становище по жалбите.
Синдикът на „Сано и Пи Си“ ЕООД в
несъстоятелност в съдебно заседание, чрез процесуален представител, подържа
своята жалба и оспорва жалбата на „АЦМ“ ЕООД, претендира направени по делото
разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е
установителен иск по реда на чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ от „АЦМ“ ЕООД срещу „Сано и
Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност, при участието на синдика на несъстоятелния
търговец за установяване на съществуването на неприето вземане за сумата
89 808лв. с правно основание чл.155 ал.1 от ЗЗД, с която
сума е намаляло имуществото му до размера на погасеното задължение на „Сано и
Пи Си“ ЕООД като кредитополучател по договор за кредит № 1712.1113 от 14.12.2013г.,
предоставен от „Търговска Банка Д” АД и анекси към него в резултат на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20168070400557 на ЧСИ с рег.№
807 върху имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Ген.Колев“ № 102, представляващ
апартамент № 3, на втори етеж, с идентификатор 10135.2558.131.1.3, ведно с
избено помещение № 3.
Не е спорна пред въззивна инстнация
допустимостта на производството по реда на чл.694 ал.2 от ТЗ с оглед откритото
производство по несъстоятелност на „Сано и Пи Си“ ЕООД.
Не е спорна между страните фактическата
обстановка по делото, а именно:
С договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 06.08.2015г., сключен по нотариален акт Х ХХ, том І, рег.№ ХХХХ, дело
№ 61/15г. на нотариус с рег.№ 484 на регистъра на НК, дружеството ищец „АЦМ“
ЕООД е придобило от Боян И. К и
Цветелина Тонева Ка правото на
собственост върху пет недвижими имота, сред които и апартамент № 3,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №
10135.2558.131.1.3, находящ се в гр.Варна, ул.”Ген.Колев“ № 102, ведно с избено
помещение и идеални части от сградата и
от правото на строеж.
С нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека от 17.12.2013г. № 57, том ІІ, рег.№ 4104, дело № 222/13г. на нотариус с
рег.№ 537 на регистъра на НК, праводателите на „АЦМ“ ЕООД Ки са учредили в полза на кредитора „Търговска
Банка Д” АД договорна ипотека за обезпечение на вземанията на кредитора в
размер на максимум 4 000 000лв. по договор за кредит № 1712.1113 от
14.12.2013г. и анекси към него, включващи главница, лихви, такси комисионни,
разноски, наказателни надбавки, разноски по принудително изпълнение и други,
върху собствени на двамата недвижими имоти, включително и апартамент № 3 с
идентификатор № 10135.2558.131.1.3.
Като доказателство по делото е представен
договор за кредит № 1712.1113 от 14.12.2013г. от 14.12.2013г., вземанията по
който са обезпечени с посочените по-горе договорни ипотеки. Кредитополучател по
договора е „Сано и Пи Си“ ЕООД, а праводателят на ищеца Б К, ведно с още две
юридически и едно физическо лице са встъпили като съдлъжници изцяло и солидарно
във всички задължения на кредитополучателя.
Не е спорно че
поради неизпълнение на задълженията за плащане на кредитополучателя и
солидарния длъжник, кредиторът „Търговска Банка Д“ АД е пристъпил към
принудително изпълнение въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист солидарно
срещу „Сано и Пи Си“ ЕООД и всички съдлъжници. По образуваното изпълнително
дело № 20168070400557 е извършена публична продан на ипотекирания в полза на
кредитора недвижим имот апартамент № 3 с идентификатор № 10135.2558.131.1.3. Не
е спорно че постановлението за възлагане е влязло в сила, имотът е възложен на
купувач за сумата 89 808лв. Съобразно представеното по делото разпределение от
20.12.2017г., влязло в сила на 29.12.2017г. за удовлетворяване на взискателя
„Търговска Банка Д“ АД е разпределена сумата 88 553.14лв. Остатък до
пълния размер на тръжната цена е отреден за дължими неплатени такси и разноски
по изпълнителното дело в размер на 485лв. и за неплатен данък на имота към
Община Варна в размер на 769.86лв.
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:
Съдът намира
направеното от синдика на „Сано и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност възражение за
нищожност на договора за продажба, легитимиращ ищеца „АЦМ“ ЕООД като собственик
на ипотекирания и продаден недвижим имот като привиден поради абсолютна
симулация за недоказано поради следното:
Допустимо е в
рамките на исковото производство да се обсъжда възражение за нищожност на
договор, който има преюдициално значение за крайния резултат от делото, ако
единият от съдоговорителите не е страна по това дело. При такава хипотеза,
произнасянето по действителността на този договор е от обвързващо значение за страните
по делото, но няма такова значение по отношение на третото неучастващо лице
нито като обсег на субективните предели на силата на пресъдено нещо, а още
по-малко има изпълнителна сила по отношение на него.
Привидна
/симулативна/ сделка е тази, волеиязявлението по която се нуждае от приемане и
със съгласието на другата страна не се желае нейното правно действие.
Привидните сделки обективират волеизявления в правната действителност, които
стават известни на трети лица, но в действителност те съзнателно изобщо не
желаят настъпването на правните последици (абсолютна симулация) или желаят
настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от
външно изразената им воля (относителна симулация). Самите страни създават по
своя воля и с постигнато между тях съгласие тази двойственост; симулацията е
насочена към трети лица.
В отговора на
исковата молба от синдика на „Сано и Пи Си“ се прави възражение че договорът за
продажба от 06.08.2015г. е привиден, като обстоятелствата на които се основава
твърдението му за привидност е договорената продажна цена по сделката – общо за
пет недвижими имота в размер на 10 000 евро. Действително, сравнена с
посочената в договора данъчна оценка на продадените пет недвижими имота
продажната им цена е многократно по-ниска. На само ниската продажна цена,
особено що се касае за ипотекирани имоти, при данни за неизпълнение на
обезпеченото с ипотеката задължение, не може да доведе до извод, че договорът
за продажба на имотите е привиден. В отговора на въззивната жалба се твърди че
едноличният собственик на капитала на „АЦМ“ ЕООД и продавачите по договора са
свързани лица по смисъла на §1 т.3 от ДП ТЗ, както и че дружеството купувач е
учредено между свързани лица и вписано в търговския регистър с цел придобиване на
имотите и евентуално конституиране като кредитор в бъдещо производство по
несъстоятелност. Тези обстоятелства са въведени едва във въззивното
производство, поради което и за тях е налице преклузията по чл.266 от ГПК. Но дори и същите факти да бъдат съобразени от
въззивния съд изводът за недоказаност на възражението за привидност на договора
остава непроменен.
За да е налице
абсолютна симулация следва да се установяват и двете волеизявления на страните
по сделката: волята за продажба на имота, установена от сключения в нотариална
форма договор за продажба и волята на страните, че не желаят настъпването на
правните последици от продажбата. От нито едно доказателство по делото не може
да бъде направен извод, че съвпадащата воля на страните по договора е била
продажбата да не породи правните си последици. Купувачът по договора е знаел
към момента на покупката за възможността придобитият от него имот да бъде
изнесен и продаден на публична продан за чуждо задължение. Предприемането от
него на последващи действия по реализиране на правата си срещу длъжник по
обезпеченото с ипотека вземане, свидетелства за обратното, а именно за
субективното отношение на купувача, че прехвърлянето на собствеността е
породило действие. Дори и да има уговорки между продавача К – съдлъжник по обезпеченото с ипотеката
вземане и третото лице купувач по отношение на регресната претенция спрямо него
като длъжник по договора, то тези вътрешни отношения, не са установени по
делото, а и биха били относими при претенция на „АЦМ“ ЕООД спрямо К като съдлъжник по договора за кредит.
С оглед на така
изложеното, въззивният съд намира, че ищецът „АЦМ“ ЕООД с договор за продажба е
придобил собствеността на ипотекиран имот от съдлъжник, поради което и на
основание чл.155 ал.1 от ЗЗД с извършването на публичната продан върху
собствения му недвижим имот, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор
до погасената част от дълга, равна на стойността на собствения му имот.
Въззивният съд намира че са налице както специалните предпоставки, регламентирани
в чл.155 от ЗЗД, така и общите изисквания на чл.74 от ЗЗД за встъпване в
правата на кредитора срещу длъжниците. С придобиването на собствеността „АЦМ“
ЕООД е ипотекарен длъжник, който не е лично задължен, поради което и е налице
изпълнение на чуждо задължение. В случая на извършена публична продан на
недвижим имот за чуждо задължение са налице неблагоприятните последици за
собственика на имота, доколкото неговия патримониум намалява с продажбата на
собствения му имот. Налице са и регресните права срещу длъжника – задължението
на длъжника намалява за сметка на намаляване на имуществото на третото лице,
поради което и е налице неоснователно обогатяване на длъжника. С оглед на така
изложеното, въззивният съд намира, че са налице предпоставките за суброгация на
собственика на ипотекирания имот, продаден за чужд дълг.
С осъществената
публична продан не е надхвърлен размера на обезпеченото вземане. С продажбата на ипотекирания имот и на
основание чл.155 ал.1 от ЗЗД „АЦМ“ ЕООД се суброгира в правата кредитора по
договора за кредит от 14.12.2013г., които той има срещу кредитополучателя и
встъпилите солидарно с него съдлъжници, като за общо заплатеното той встъпва в
привилегиите и обезпеченията на кредитора и може да ги упражни в същия ред, в
който те са могли да бъдат упражнени от първоначалния кредитор.
По отношение на
размера на вземането, съдът намира че част от продажната цена в размер на
769.86лв., съобразно представеното по делото влязло в сила разпределение, е
отделена за погасяване на задължение към Община Варна за вземане,
представляващо неплатен данък на продадения имот. Задължението за заплащане на
данък е за собственика на имота, поради което и с тази част от продажната цена
не е погасено чуждо задължение и за този размер не са налице предпоставки за
суброгация в правата на кредитора. Сумата в размер на 485лв., представляваща
дължими неплатени авансово от взискателя разноски в принудителното изпълнение,
с които също не е погасен дълга към кредитора, съдът намира че следва да бъде
включена в размера на вземането към длъжниците, доколкото задължението за
разноски по изпълнението е на длъжника, както и че разноските по принудителното
изпълнение са включени в общия размер на обезпеченото с ипотека вземане. С
оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че „АЦМ“ ЕООД се суброгира в
правата на кредитора „Търговска Банка Д“ АД до размера на сумата
89 038.14лв.
Вземането на
кредитора по договора за б. кредит е срещу солидарни длъжници –
кредитополучател и встъпили в договора съдлъжници и кредиторът може да я иска
изцяло от всеки един от длъжниците, изпълнението от един от тях погасява дълга
и освобождава всички длъжници. Суброгиралото се в правата на кредитора трето
лице, претърпяло принудително изпълнение за чужд дълг, може да иска целия
размер от всеки един от солидарните длъжници. Поради което и претенцията на
„АЦМ“ ЕООД само срещу един от солидарните длъжници – кредитополучателя „Сано и
Пи Си“ ЕООД е основателна и доказана и следва да бъде уважена до размера на
вземането, в което „АЦМ“ се е суброгирал и предявеният по реда на чл.694 ал.2
т.1 от ТЗ установителен иск следва да бъде уважен до размера на сумата
89 038.14лв. За разликата до претендираните 89 808лв. следва да бъде
отхвърлен.
Основателна е и
претенцията на „АЦМ“ ЕООД за установяване на поредност за удовлетворяване на
вземането по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. Третото лице встъпва и в акцесорните права
на кредитора, които имат обезпечителен характер за главницата. Това са:
ипотеките, залозите, привилегиите, поръчителство и други, имащи обезпечителен
характер. Поради което и третото лице встъпва в специалната привилегия на
кредитора, задължението към когото е погасено с продажбата, уредена в чл.722
ал.1 т.1 от ТЗ и за вземането му следва да бъде определен същия ред като този
на вземането на кредитора „Търговска Банка Д“, включено в списъка на приетите
от съда по несъстоятелността вземания. Тази привилегия е специална и следва да
бъде зачетена само при разпределяне на суми от постъпления, резултат от
осребряване на предмета на дадените в полза на банката обезпечения по договор
за кредит от 14.12.2013г. и включени в масата на несъстоятелността на „Сано и
Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност. Поради което и искът за установяване на
поредност на вземането на кредитора „АЦМ“ ЕООД по реда на чл.720 ал.1 т.1 от ТЗ
е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира,
че първоинстанционното решение за установяване на съществуване на вземане на
„АЦМ“ ЕООД следва да бъде потвърдено до размера на сумата 89 038.14лв. За разликата до претендираните
89 808лв. първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Първоинстанционното
решение в частта му касаеща претенцията за поредност на вземането следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде определена
поредност на приетото за съществуващо вземане на кредитора „АЦМ“ ЕООД по чл.720
ал.1 т.1 от ТЗ.
С оглед изхода на спора и на основание чл.694 ал.7
от ТЗ дължимата по делото държавна такса по иска за установяване на
съществуването на вземането в размер на 898.08лв. следва да бъде разделена
между страните съответно на уважената част от иска, а именно на ищеца следва да
бъде възложено плащането на 7.70лв., а на масата на несъстоятелността остатъка
в размер на 890.38лв. Поради което и решението, в частта му, с която масата на
несъстоятелността е осъдена да заплати държавна такса следва да бъде отменено
за разликата над 890.38лв. до присъдените 898.08лв. Съответно за въззивна
инстанция масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена да заплати
дължимите 445.19лв., а кредитора 3.85лв.
От „АЦМ“ ЕООД няма направено искане за присъждане
на разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане
от синдика на „Сано и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност в полза на масата на
несъстоятелността следва да бъдат присъдени направените по делото пред първа
инстанция разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно сумата
27.69лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Доказателства за извършени
разноски пред въззивна инстанция няма представени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 241 от 21.03.2019г. по търг.дело № 1067/18г. по описа на Варненски
ОС, в частта му, с която е прието за установено по отношение на „Сано и Пи Си“
ЕООД в несъстоятелност съществуването на вземане на „АЦМ“ ЕООД със седалище
гр.Варна до размера на сумата 89 038.14лв., породено от принудително изпълнение върху придобит ипотекиран
имот за обезпечен дълг на несъстоятелния търговец при участието на синдика на
„Сано и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност.
ОТМЕНЯВА
решение № 241 от 21.03.2019г. по търг.дело № 1067/18г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частите му с които: е прието за установено по отношение на „Сано
и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност съществуването на вземане на „АЦМ“ ЕООД със
седалище гр.Варна за разликата над 89 038.14лв. до 89 808лв., породено
от принудително изпълнение върху придобит ипотекиран имот за обезпечен дълг на
несъстоятелния търговец; в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за установяване по отношение на длъжника
„Сано и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност, че вземането на кредитора подлежи на
удовлетворяване по реда на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ и в частта му, с която масата
на несъстоятелността е осъдена да заплати дължима по делото държавна такса за
разликата над 890.38лв. до присъдените 898.08лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска по реда на чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ на
„АЦМ“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу „Сано и Пи Си“ ЕООД със седалище
гр.Варна в несъстоятелност при участието на синдика на несъстоятелния търговец,
с който да се приеме за установено съществуването на вземане на „АЦМ“ ЕООД от
„Сано и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност, породено
от принудително изпълнение върху придобит ипотекиран имот за обезпечен дълг на
несъстоятелния търговец на основание чл.155 ал.1 от ЗЗД за разликата над 89 038.14лв.
до
89 808лв.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че вземане на „АЦМ“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу „Сано и Пи Си“
ЕООД със седалище гр.Варна в несъстоятелност в размер на сумата 89 038лв. на
основание чл.155 ал.1 от ЗЗД, с която сума е намаляло имуществото му до размера
на погасеното задължение на „Сано и Пи Си“ ЕООД като кредитополучател по
договор за кредит № 1712.1113 от 14.12.2013г., предоставен от „Търговска Банка
Д” АД и анекси към него в резултат на принудително изпълнение по изпълнително
дело № 20168070400557 на ЧСИ с рег.№ 807 върху придобит ипотекиран имот с
идентификатор 10135.2558.131.1.3, е с поредност за удовлетворяване по чл.722
ал.1 т.1 от ТЗ при разпределяне
на суми от постъпления, резултат от осребряване на предмета на дадените в полза
на „Търговска Банка Д“ АД обезпечения по договор за кредит №
1712.1113 от 14.12.2013г. и
включени в масата на несъстоятелността на „Сано и Пи Си“ ЕООД в
несъстоятелност, по иска на „АЦМ“ ЕООД срещу „Сано и Пи Си“ ЕООД в
несъстоятелност при участие на синдика на несъстоятелния търговец.
ОСЪЖДА „АЦМ“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на
управление гр.Варна, ул.„Никола Вапцаров“ № 5, ет.5, офис 501, ЕИК *********, да
заплати на Сано и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност със
седалище гр.Варна, ЕИК ********* сумата
27.69лв. /двадесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
„АЦМ“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.„Никола
Вапцаров“ № 5, ет.5, офис 501, ЕИК *********, да заплати по сметка на Варненски
апелативен съд сумата 7.70лв. /седем лева и седемдесет стотинки/,
представляваща дължима държавна такса за първа инстанция и сумата 3.85лв. /три
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА
„Сано и Пи Си“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК ********* с адрес на управление за
кореспонденция гр.Варна, бул.”Цар Освободител“ № 109А, ет.1 офис 11 да заплати
по сметка на Варненски апелативен съд сумата 445.19лв. /четиристотин
четиридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща дължима за
въззивно обжалване държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
На
съдия Радослав Славов- член на съдебния състав, постановил съдебния акт по
в.т.д.№ 518/2019год. на ВАпС.
Не съм
съгласен с извода на мнозинството от съдебния състав, за основателност на иска
в частта за установяване, че вземането подлежи на удовлетворяване по реда на
чл.722 ал.1 ТЗ.
Считам,
че регресното вземане на ищеца не е обезпечено с ипотека, за да бъде
удовлетворено по реда на чл.722 ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на
„САНО И ПИ СИ“ЕООД /в н./, поради следното:
Не
е спорно, че поради неизпълнение, целият дълг по
договора за кредит е обявен за предсрочно изискуем като, банката се снабдява
със ЗНИ и ИЛ, издадени по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. № 12469/2015г. на ВРС,
по силата на които „САНО И ПИ СИ» ЕООД /в н./ ЕИК *********, „Сано
България“ АД, „Смарт“ АД, М И К и Б К са осъдени да заплатят солидарно на
кредитора парични задължения, формирани от главница, възнаградителна лихва и
такси за обслужване.
Установява се, че по образувано по молба на
взискателя Търговска банка Д“ АД
гр.София пред ЧСИ №807 срещу „САНО И ПИ СИ» ЕООД /в н./ ЕИК *********, „Сано
България“ АД, „Смарт“ АД, М И К и Б К изп.д. № 557/2016г. е насочено
принудително изпълнение срещу имота, представляващ апартамент №3, ведно с изба
№3, предмет на договорната ипотека, съответно на прехвърлителната сделка по
която е придобит от ищеца «АЦМ» ЕООД ЕИК *********. От
доказателствата по делото се установява, че публичната продан е проведена
успешно; постановлението за възлагане е влязло в законна сила; извършено е
разпределение на постъпилата от публичната продан цена в размер на 89 808
лева, което също е влязло в законна сила. Определената по разпределението сума
в полза на банката е наредена по сметка на взискателя. Или, ищецът «АЦМ» ЕООД ЕИК ********* е трето
лице –приобретател, претърпяло принудително изпълнение по см. на чл.155 ал.1 ЗЗД.
Следователно налице са елементите на фактическия
състав на суброгацията по чл.155 от ЗЗД, при което ищецът успешно упражнява
чуждото, а именно на кредитора Търговска
банка Д“ АД гр.София – срещу длъжника материално право. Следва да се отбележи,
че действително на ищеца следва да бъде признато вземане в размер на 89 808лв.-стойността
на продадения по реда на публичната продан имот, но същото вземане не е
обезпечено с ипотека. Това е така, понеже съобразно чл.175 ал.1 ЗЗД публичната
продан на имота погасява ипотеките. Следователно, след извършената публична
продан, банката не се явява ипотекарен кредитор с обезпечено с ипотека вземане
в размер на 89 808лв., респективно и ищецът не е придобил и не може да
претендира права на ипотекарен кредитор в производството по несъстоятелност.
Ако не се споделят изложените съображения, би следвало да се признае на ищеца, че той става
обезпечен с ипотека кредитор и стъпва в правата на банката по останалите
вземания, обезпечени с ипотека. Но останалите ипотеки обезпечават различни
суми, от претендираната и присъдена на ищеца сума от 89 808лв., освен това
е недопустимо ищецът да встъпва в правата на друг обезпечен с ипотека кредитор,
ако не са налице условията на суброгация за обезпеченото вземане. А както се
посочи вече, ипотеката, обезпечаваща вземането от 89 808лв. е погасена с извършената
публична продан, поради което ищецът се явява хирографарен, а не обезпечен с
ипотека кредитор.
По изложените съображения искът в частта , че
вземането подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ следва
да бъде отхвърлен.