Р Е
Ш Е Н
И Е
№260129 09.08.2021г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, в публичното заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря В.Г. и в присъствието на
прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов
АНД №136 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е на
основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Т.П.Т. ***,
ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление №254р-30/19.01.2021г.
на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 26.12.2020г. около 01:00
часа в гр.Димитровград, на бул.“Г. С. Раковски“№5, в обект намиращ се до
автобусната спирка в близост до „Неохим“АД, в условията на въведена извънредна
епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на
Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра
на здравеопазването- въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това,
че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че Т. не е изпълнила посоченото
в заповедта, като се намира в горепосоченото закрито обществено място и не е
поставила защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата му,
с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, във
връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед №
РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 (триста) лева.
Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност
и необоснованост на наказателното постановление, липса на установеност на
извършеното. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Упълномощения процесуален представител изпраща
писмени становища, с които поддържа жалбата, счита издаденото наказателно
постановление за необосновано и незаконосъобразно, изтъква разминаване в
установена фактическа обстановка, процесуални нарушения при вменяване на
конкретното адм.нарушение, маловажност на случая. Пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково-
редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната
жалба.
Районна Прокуратура- Хасково,
ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща представител и не взема
становище по депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 25 срещу 26.12.2020г. бил получен сигнал в
РУ-МВР-Димитровград за събиране на множество хора в сграда до автобусна спирка
до „Неохим“АД, като се нарушават въведените противоепидемични мерки в страната.
Около 01,00 часа св.Х. Христозов– полицейски служител при РУ-МВР-Димитровград
заедно с негови колеги посетили мястото, като по силната музика се ориентирали
към сграда, намираща се до автобусна
спирка, разположена на бул.„Г.С.Раковски“ в гр.Димитровград, в близост до
„Неохим“АД. Влизайки в помещението, полицейските служители установили, че вътре
има над 30 човека, като всички били без предпазни маски на лицето, имало силно
пусната музика, диско-светлини, бар-плот, маси и столове, като присъстващите
консумирали алкохол и танцували, част от тях седели на масите. Били извикани
още полицейски служители, като били затворени двата вход-изхода от помещението,
докато се установят присъстващите там, след което същите били извозени до
сградата на РУ-МВР-Димитровград, където им били съставени актове за
установяване на административно нарушение. Сред присъстващите на празненството
бил и настоящият жалбоподател Т.Т. – на 29г.
На същата бил издаден протокол за полицейско
предупреждение по чл.65, ал.2 от Закона за МВР да спазва стриктно
противоепидемичните мерки.
Наред с това бил съставен и АУАН №254р-30/26.12.2020г.,
като в акта св.Б.М. описал, че Т.Т. се намира в закрито обществено място, като
няма поставена защитна маска за лицето. Като нарушена е описана разпоредбата на
чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдравето, вр. т.7 от Заповед
№РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването.
Актът е връчен на същата дата на жалб.Т.Т., която го
подписала, като собственоръчно описала, че няма възражения.
Въз основа на така съставеният
акт за установяване на административно нарушение, е издадено предметното на
делото наказателно постановление №254р-30/19.01.2021г. на Директора на
ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
във връзка с
чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед №
РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето на жалб.Т.Т. е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 300 (триста) лева.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 22.02.2021г.,
видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е получена
в съда на 01.03.2021г.- видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения
7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от акт за установяване на административно нарушение №254р-30/26.12.2020г.,
наказателно постановление №254р-30/19.01.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково,
показанията на актосъставителя Б.М., тези на свидетеля по установяване на
нарушението и съставянето на акта Х.Х., от приетите като доказателства писмени
документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по
начин и в обем- описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт
за установяване на административно нарушение №254р-30/26.12.2020г., като цяло са
спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.63,
ал.4 от Закона за здравето гласи: „При обявена извънредна епидемична обстановка
по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област.“.
Противоепидемичните
мерки са въведени със Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването, като в т.7 от заповедта е посочено: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се
използват съгласно препоръките в приложение № 3.“.
Съобразно т.10 от същата
заповед „По смисъла на т.7 и 8 „обществени“ са местата, които са достъпни за
гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.“.
Съгласно разпоредбата на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето „Който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв., а
при повторно нарушение–от 1000 до 2000лв.“.
От събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 26.12.2020г. около
01,00 часа жалб.Т.Т. е заварена на закрито място, на което е имало множество
хора. По отношение на това дали тази постройка е обществено място или не, Съдът
намира, че същото отговаря на понятието за обществено място. В Закона за
здравето, § 1а от допълнителните разпоредби, е дадено определение за
„обществени места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или
предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на
достъп. Направеното изброяване на обществените места в посочената разпоредба е
примерно, а не изчерпателно.
Според показанията на
разпитаните свидетели, помещението, в което са били заварени всички тези хора се
използвало преди като заведение, а при проверката е имало характерните елементи
за работещ обществен обект- маси и столове, диско-светлини, ди-джей, като
заварените множество лица са употребявали алкохол и са танцували. Не може да се
приеме, че е имало ограничаване на достъпа до това място, доколкото показанията
на полицейския служител Х. свидетелстват за това, че вратата на помещението не е била заключена
и е нямало лице или лица, които да контролират кой може да влезе и кой не.
Следва да се отбележи
също така, че в полицията е бил получен сигнал за това събиране. Предвид
отдалечеността на сградата на събирането от жилищни квартали и липса на
движение в този район по това време на денонощието, очевидно не е имало
възмутени съседи. При празнуване на познати и приятели трудно би се приело, че
някой от събралите се би се оплакал от неспазването на противоепидемичните
мерки. Всички тези обстоятелства говорят за събиране на неограничен кръг от
хора, без да има предварителна установеност кой е следвало да присъства, на
място, което преди е било използвано за заведение и в което са били налице
множество от елементите за работещо питейно заведение. В случая е без значение
дали това помещение има съответните разрешителни, персонал, работно време, касов
апарат и т.н. Твърденията за „частно парти“, неработещо заведение, частен имот
на който са се събрали приятели да се повеселят, в случая не могат да дерогират
описаното в заповедта на Министъра на здравеопазването, доколкото приемането на
обратното би означавало на практика всяко едно питейно заведение да продължи
работата си въпреки противоепидемичните мерки към този момент, под предлога, че
не работи или че се провежда частно парти, както и решилите да не спазват
противоепидемични мерки празнично настроени хора да не бъдат санкционирани,
доколкото не са в заведение и са приятели.
Същественото в
настоящият случай е, че помещението, в което са заварени празнуващите се
използва като обществено място и отговаря на характерните елементи на такова в
процесния период от време. Поради което това помещение и намиращите се в него
посетители не остават изолирани или недосегаеми от цитираната заповед на
Министъра на здравеопазването, като за тях също важат въведените
противоепидемични мерки, независимо от собствеността на постройката, от
роднински или приятелски отношения между присъстващите.
В тази връзка е
осъществен единия от елементите на състава на адм.нарушение по чл.209а, ал.1 от
ЗЗдравето- а именно жалб.Т.Т. е била на закрито обществено място по време на
действие на заповед на Министъра на здравеопазването с въведени
противоепидемични мерки в страната.
Следващият елемент от
състава на нарушението е присъстващото на такова място лице да е без предпазна
защитна маска, каквото задължение е въведено в т.7 от цитираната заповед на
Министъра на здравеопазването.
В случая показанията на
св.Х.Х. са категорични, че в това помещение не са открили лица с поставени
маски, доколкото сред множеството лица без маски би направило впечатление лице,
което е с маска. А свидетелят заявява, че не е установил присъстващо лице с
маска. Липсват и възражения в тази насока.
Показанията на
разпитаните по делото свидетели Б.М. и Х.Х. съдът възприе и кредитира като
достоверни и правдиви, доколкото са последователни, безпротиворечиви и взаимно
подкрепени. Дадени са от длъжностни лица- полицейски служители, възприели
ставащото в рамките на своите длъжностни права и задължения, чието внимание е
било насочено в тази насока.
Прави впечатление
опитите да се представи събирането на значителен брой хора на частен имот със
заявен (но не и установен) контролиран достъп, че не нарушават законови и
подзаконови разпоредби, всъщност се опровергават от действията на присъстващите
в момента на проверката- при навлизането на полицейските служители в
помещението е настанала суматоха, при която една част са се опитвали да си
сложат предпазни маски, друга част са се опитали да излязат от друг изход на
помещението. При убеденост в правилността на действията си, събралите се над 30
души в това помещение не би следвало да пускат завесите и да се опитват да
поставят маски или да напускат заведението през друг изход, а да предоставят
безпрепятстван достъп за проверка. Всъщност са сторили обратното.
При установено и
доказано пребиваване на закрито обществено място без предпазна маска, е налице
установеност на неизпълнение на Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването, в която с т.7 е въведено задължението за поставяне на защитна
маска за лице на всички присъстващи на закрито обществено място.
Тази забрана е действала
към датата, на която е извършено деянието. По този начин жалб.Т.Т. е осъществила
състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето.
Действително, както в
АУАН, така и в НП е посочено в допълнение към тази нарушена разпоредба и
разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗдравето. Последната обаче не може да бъде
нарушена, доколкото не въвежда забрани или задължения за гражданите, а
единствено правомощия на Министъра на здравеопазването. Тази препратка в случая
не влияе на възможността един нарушител да разбере нарушението, което му е
вменено като извършено, нито води до объркване, неразбиране или превратно
тълкуване. Поради което съдът не възприе цифрово описаното по този начин
адм.нарушение за съществено процесуално нарушение, доколкото не засяга по
съществен начин правото на жалбоподателя да разбере какво е административното
обвинение. Препратките към чл.63, ал.4 от ЗЗдравето и т.7 от цитираната заповед
са били излишни, доколкото състава на административното нарушение съобразно
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е неизпълнение на заповед на Министъра на
здравеопазването, която заповед е описана в обстоятелствената част. Тези
допълнения към цифрово изписаната част на административното нарушение не влияят
върху възможността нарушителят да разбере правилно вмененото му като извършено
административно нарушение, нито въвеждат съмнения или неразбиране.
В обжалваното НП
нарушението е описано достатъчно ясно от фактическа страна. Наказаното лице е
разбрало ясно какво нарушение му се вменява във вина и е упражнило правото си
на защита в пълен обем.
Описанието на мястото на
извършване на нарушението е достатъчно ясно и изчерпателно, без да създава
възможности за объркване или неразбиране на самото нарушение. В случая както
контролните органи, така и адм.-наказващият орган са конкретизирали мястото на
извършване на нарушението по възможния като конкретика вариант, който Съдът
приема за достатъчно ясен и разбираем.
По отношение
възражението за съставен нечетлив АУАН, е налице утвърдена съдебна практика за
такива случаи. При самото съставяне на АУАН, същият е бил прочетен и
предоставен за запознаване на нарушителя, поради което и същият е запознат с
констатираното и описаното. Още повече, в конкретния АУАН жалб.Т.
собственоръчно е описала, че няма възражения. Поради което и няма как да бъдат
възприети възраженията, че чрез връчване на нечетливо копие от акта са нарушени
съществено правата на нарушителя.
Позоваването на чл.63,
ал.9 от ЗЗдравето относно въведените задължения на държавните и общински органи
да създадат необходимите условия за изпълнение на мерките, като средствата за
осъществяването им се осигурят от държавния, съответно общинския бюджет, не може
да бъде възприето като оневиняващо поведението на жалбоподателя. В цитираната
заповед на Министъра на здравеопазването не са предвидени изключения за
граждани, очакващи държавни или общински органи да им предоставят по някакъв
начин предпазна маска и да проявяват активност вместо тях, за да предвидят
намерения, липса на минимални възможности за закупуване и т.н.
Налице са достатъчно и
конкретни доказателства за компетентността на актосъставителя за възможността
да съставя АУАН по ЗЗдравето. Видно от представената и приета като
доказателство по делото писмена справка от адм.-наказващият орган,
актосъставителя Б.М. заема длъжността „полицейски инспектор“ при
РУ-МВР-Димитровград. Съобразно представената заповед №272з-940/25.03.2020г. на
Директора на ОД-МВР-Хасково, „полицейски инспектор“ във всички звена на
ОД-МВР-Хасково са упълномощени да съставят актове за установяване на
административни нарушения по чл.209а от ЗЗдравето. В тази връзка са налице
достатъчно и ясни доказателства за това, че актосъставителят Б.м. разполага с
пълномощията да състави АУАН на жалбоподателя Т..
От всички събрани по
делото доказателства липсват такива, които да поставят под съмнение извода, че жалб.Т.Т.
е извършила нарушението, за което й е наложено административно наказание.
Поради което правилно е
реализирана административно-наказателната му отговорност на основание чл.209а,
ал.1 от ЗЗдравето, съдържаща в себе си материална норма, която може да бъде
нарушена, и санкционна такава, въз основа на която е наложено съответното
административно наказание.
В същото време съдът
намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява ЗЗдравето и
по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение,
имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че правилно е
било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата
на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие
сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и
обявената на практика глобална пандемия, свързано е със създаване опасност за
здравето на неограничен кръг от лица. Нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от
същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е формално,
на просто извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му състав
не е необходимо да са причинени реални вреди.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно
постановление намира, че същото е законосъобразно, обосновано и доказано, като
в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на
жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да реализира правата си по
един адекватен начин. Предвид описаното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Посочената разпоредба чл.209а,
ал.1 от ЗЗдравето, предвижда налагане на административно наказание „Глоба“ от
300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000лв. Наложената
санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид
нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №254р-30/19.01.2021г. на
Директора на ОД-МВР-Хасково, с което на Т.П.Т. ***, ЕГН **********, за това, че
на 26.12.2020г. около 01:00 часа в гр.Димитровград, на бул.“Г. С. Раковски“№5,
в обект намиращ се до автобусната спирка в близост до „Неохим“АД, в условията
на въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и
удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена заповед №
РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването- въвеждаща противоепидемична
мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото
здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), е
установено, че Т. не е изпълнила посоченото в заповедта, като се намира в
горепосоченото закрито обществено място и не е поставила защитна маска за лице
или друго средство покриващо носа и устата му, с което за виновното нарушение
на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за
здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева – като
законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)