Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр. София, 20.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
Съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 1268 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № Р-ІІ-73-122/12.11.2015
г. по гр. д. № 23015/2015 г. по описа на СРС, 73 с - в е признато за установено, по искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, че Ю.Т.Г. с ЕГН ********** дължи на ищеца „Т.С." ЕАД, ЕИК ********,
следните суми: 3 201, 64 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия в апартамент в гр. София, ж. к. „********за периода ноември 2011 -
април 2013 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2014 г. до плащането
на главницата, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 500, 71 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на главниците за периода 31.12.2011 г. - 03.06.2014
г. Ответникът е осъден за заплащане на разноски в исковото и
заповедното производства.
Недоволен от решението е останал ответника - Ю.Т.Г., който го
обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК чрез процесуалния си представител, с
основни оплаквания, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон и събраните по делото доказателства. Поддържа, че ищецът е
провел доказване на факта, че страните са в облигационно правоотношение относно
доставката на топлоенергия в имота през процесния
период, както и че ищецът е единствен собственик и ползвател на имота през процесния период. По делото е представен нотариален акт за
договорна ипотека от 2000 г. - преди исковия период. Поддържа се, че в
производството не е доказано, че между страните е сключен писмен договор за
продажба на ТЕ съобразно ЗЗП, както и че ответникът изрично се е съгласил с ОУ
на ищеца, поради което те не могат да намерят приложение за него. Неоснователно
е прието, че ищецът е доказал основанието, размера на вземанията си, както и
обема да реално доставената ТЕ в имота. Твърди се, че договорът с ФДР е с
изтекъл срок. Не е установено конкретното реално доставено количество
топлоенергия, вкл. топла вода. Излагат се доводи, че приетите по делото
експертизи не установяват задълженията на ответника. Поддържа се още, че представените
пред СРС извлечения от сметки на абоната и справки за дялово разпределение са
частни свидетелстващи документи издадени от ФДР и доколкото удостоверяват
изгодни за издателя си факти, не се ползват с материална доказателствена сила,
а само с формална такава, относно авторството им. Не се доказва какви са били
показанията на топломера в АС за процесния период,
както и какви са били одобрените цени на ТЕ за този период. Оспорват се изводите
на СТЕ, че отчитането на уредите в имота на ответника е съобразено със
законовите изисквания. Моли да се
отмени решението и да се отхвърлят исковете изцяло. Претендират се направените
по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД, в срока по чл. 263 ГПК, не е подала възражение по въззивната жалба. В молба от 21.10.2020 г.,
депозирано в съдебно заседание, ищецът е оспорил въззивната жалба по същество,
като е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение и е възразил за прекомерност на разноските на ответника.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД не взема становище
по въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Като съобрази приетите доказателства и установените по делото
факти, както и становищата на страните във въззивното
производство, съдът намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на
цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
процесуално допустимо.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено
понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Същото разрешение на
въпроса е възприето и в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Като се съобразят
посочените норми следва, че страна по договора за доставка
на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е собственикът на имота, физическото лице, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване
или лицето, което изрично са поискало откриване на
партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.
При това, в съответствие с
материалният закон, първоинстнационният съд е приел,
че страните са обвързани от валиден договор за продажба на електрическа енергия
- чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ.
Договорното отношение между главните
страни е възникнало от качеството на
ответника на собственик на топлоснабден имот, апартамент № 7, находящ
се в гр. София, , ж. к. ********,
което е установено с нот. акт за договорна ипотека №
176, т. І, рег. 3938, дело № 183/14.12.2000 г.
Това качество не е било оспорено от
ответника, който единствено е твърдял, че не е налице валидно облигационно
правоотношение с ищеца по доставката на ТЕ в процесния
период обективирано в писмен договор, като ищецът не
е доставил претендираното количество ТЕ в периода в процесния
имот, както и че не се е съгласявал с ОУ на дружеството срещу подпис, поради
което те за неприложими спрямо него.
Във връзка с
възраженията на ответника, поддържани и във въззивната жалба, следва да се
посочи, че облигационното отношение между страните е възникнало по реда на чл.
150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия на ищцовото
дружество, като законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в
сила писмено приемане от страна на потребителите, въпреки, че е предвидено
право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Няма данни
по делото ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия в
периода, поради което СРС основателно е направил извод, че главните страни са
обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на топлинна
енергия за битови нужди. Неоснователно е възражението, че ОУ на дружеството не
са влезли в сила, доколкото са публикувани,
широко известни и страните имат достъп до тях в интернет.
Сградата е етажна собственост и в
исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови
нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода и Наредба № 16 -
334 от 06.04.2007 год.
Законодателят е предвидил
заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение. То включва в
себе си задължението за топлинна енергия за сградната
инсталация, за отопление на имотите и БГВ по арг. от
чл. 142 ал. 2 от ЗЕ, като при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените
имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на ФДР„Т.с.” ЕООД. Неоснователно се поддържа, че срокът на договора
е изтекъл, доколкото такъв договор, сключен на 11.07.2011 г., е представен пред
СРС за нов срок, включително за процесния период.
При съобразяване на разпределената
енергия, включително разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия след прилагане на системата
за разпределение на топлинната енергия, както и при съобразяване на нормативно
регулираните цени на топлинната енергия за периода, обосновано СРС е приел, че установителният иск за цената на ТЕ е доказан по основание,
като относно стойността и количеството на доставена ТЕ в имота основателно е
съобразил заключението на СТЕ, което не е оспорено от ответника. При изготвяне
на заключението вещото лице се е запознало с цялата налична информация относно процесния топлоснабден имот, включително
– с представената от ФДР, като е съобразило, че според главните отчети и
изравнителните сметки на ФДР, в процесният имот са
начислява ТЕ за отопление на база показанията на 4 броя индивидуални
разпределители, щранг лира в баня без такъв
разпределител и показанията на 2 броя водомери за топла вода.
Експертизата е дала заключение, че общият
топломер в абонатната станция се е отчитал по електронен път, в началото на
месеца с помощта на т. н. „терминал“, като от отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи, които са за сметка на доставчика.
Топлинната енергия за разпределение е сбор от тази за отопление и за подгряване
на топла вода, като във фактурите и изравнителните сметки е заложена ТЕ за
разпределение. Дяловото разпределение, съгласно експертизата, е извършвано на
база реални отчети на индивидуалните топломери, съобразено с изискванията на
Наредба № 16-334/2007 г. и при отчета са съставяни протоколи за главен отчет.
Според документите за главен отчет
представени от третото лице помагач - ФДР, които съдържат подпис на ответника,
поради което съставляват годни доказателства за неблагоприятните за него факти,
абонатът е осигурявал достъп за проверка на отоплителната инсталация и на
водомера в имота. Възраженията на ответника срещу кретитиране
на посочените писмени доказателства са неоснователни.
Съдът намира за доказан и размера на задължението за
цена на топлинна енергия за битови нужди във всичките и компоненти в сградната инсталация. Изводът на СРС относно конкретния
размер на задълженията е направен при съвкупна преценка на събраните
доказателства – писмените и заключението на съдебно - техническата експертиза. Възраженията
на ответника в обратния смисъл настоящият състав намира за неоснователни.
Според него дължимите суми за периода м. 11.2011 г. –
м. 04.2013 г. са в размер на 3 223, 17 лв., който е по – висок от претендираният размер от 3 201, 64 лв., поради което
основателно искът е уважен изцяло.
Относно лихвите за забава по чл. 86 ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 6 от
Общите условия от 2008 г. на ищеца, приложими в основната част от процесния период, купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок от 30 дни след изтичане на периода, за
който се отнасят, т. е. задълженията стават изискуеми на 31 - вия ден след
изтичане на съответния период и от този ден ответникът е изпаднал в забава и
без да е поканен, по аргумент от общата норма на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. При забава
в плащането, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата.
Настоящият състав споделя изводите
на СРС относно дължимостта и размера на вземанията за
лихви и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Доколкото изводите на въззивният съд
съвпадат изцяло с изводите на СРС, оспореното решение е законосъобразно
постановено, в съответствие с доказателствата и материалния закон, и следва да
бъде потвърдено изцяло, включително по отношение на присъдените разноски в
тежест на ответника, които са съобразени с доказателствата за реално направени
разноски от ищеца.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора,
право на разноски има въззиваемата страна – ищец. В конкретния случай, такива
не следва да й се присъждат, тъй като липсват предприети процесуални действия
от тази страна. Въззиваемият - ищец е депозирал
единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в
негово отсъствие, в която моли да се потвърди обжалваното решение, без
излагането на каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Молбата на „Т.С.” ЕАД не може да бъде окачествена като отговор
по въззивната жалба, а на още по -голямо основание - като действие на
процесуално представителство. С оглед на изложеното и доколкото въззиваемият не се е явил в проведеното пред настоящата
инстанция единствено съдебно заседание, липсва основание да се приложат
разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК вр. с НМРАВ, респективно, съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца - въззиваем.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-ІІ-73-122/12.11.2015 г. по гр. д. №
23015/2015 г. по описа на СРС, 73 с - в, включително в частта по разноските.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
02.