Р
Е Ш Е Н И Е
№109/21.5.2021г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На седми
май 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 56 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на Р.Г.П. ***, депозирана чрез адвокат
И.С. ***, против Решение № 2153-28-11 от 08.02.2021 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр.
Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. №
1012-28-32/26.01.2021 г. против Разпореждане № 281-00-936-5 от 22.12.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което
на основание чл. 54ж, ал. 3, вр. чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено оспорващата да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от
07.04.2016 г. до 06.04.2017 г. в размер на 4 741,22 лева и дължима лихва в
размер на 2 016,22 лева.
С доводи за
незаконосъобразност на атакувания административен акт се иска неговата отмяна и
на потвърденото с него разпореждане, като се излагат твърдения за нарушение на
процесуалните правила и на материалноправните норми,
както и за несъответствие с целта на закона на произнесеното решение. Твърди се
необоснованост на извода на административния орган, че за съответния период
оспорващата не притежава качеството „осигурено лице“ по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, като счита, че отговаря на всички изисквания за
получаване на парично обезщетение за безработица за спорния период и в тази
връзка сочи, че обезщетението е получено напълно основателно и добросъвестно;
позовава се на влезлите в сила Решение № 146 от 16.09.2020 г. по адм. д. № 184/2020 г. и Решение № 132 от 27.08.2020 г. по адм. д. № 185/2020 г. – и двете по описа на ЯАС.
В съдебно
заседание оспорващата, редовно призована, не се явява, но се представлява от адвокат И.С.,
редовно упълномощен, който поддържа жалбата и иска съдът да я уважи
като основателна и доказана, ведно със законните последици от това. Допълнително
представя писмени бележки и заявява претенция за разноски.
Ответникът по
делото - Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, своевременно и редовно призован,
изпраща процесуален представител старши юрисконсулт А.С., която оспорва жалбата
и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително представя
писмена защита.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена
е цялата административна преписка по издаването на оспорения акт, както и в
цялост адм. д. № 184/2020 г. и адм.
д. № 185/2020 г. по описа на ЯАС. В качеството на свидетел е разпитан и един от
управителите на „Й.“ ООД - Й.Г.Й., който с показанията си установява относими към повдигнатия правен спор обстоятелства.
След като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Със Заявление от
10.05.2016 г. (л. 71), придружено със съответно изискуемите документи, в т.ч. и
копия на стр. 8-9 от трудова книжка, заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение и трудов договор (л. 73-76), Р.Г.П. поискала отпускане на
парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54а от КСО, като декларирала,
че трудовото ѝ правоотношение с „Й.“ ООД е прекратено на 07.04.2016 г.,
към която дата декларирала още, че не упражнява трудова дейност, за която да
подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга
държава; че не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или
за ранно пенсиониране в Република България или пенсия за старост в друга
държава; че не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или
за бременност и раждане след прекратяване на осигуряването. Във връзка с така
подаденото заявление, с Разпореждане № 281-00-936-1 от 13.05.2016 г. на ЗА
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, (оправомощен със Заповед № 274/14.08.2012 г. на Директора на
ТП на НОИ-Ямбол), на основание чл. 54ж, ал. 1, вр.
чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Р.П. е отпуснато
парично обезщетение за безработица (ПОБ), считано от 07.04.2016 г. до
06.04.2017 г., в размер на 18,74 лева дневно (л. 69). Разпореждането е връчено
лично на лицето на 26.05.2016 г. и е влязло в сила като необжалвано.
С Декларация от
07.09.2016 г. за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ лицето е
декларирало, че има сключен договор по чл. 47 от ЗНЗ (л. 64-68). В тази връзка
с Разпореждане № 1059-28-9 от 08.09.2016 г. на ЗА Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ-Ямбол, (оправомощен със
Заповед № 1015-28-104/19.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол), на
основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, вр. чл. 47, ал. 1 от
ЗНЗ, на Р.П. е отпусната еднократна парична сума от фонд „Безработица“ в размер
на 2 811 лева за периода от 07.09.2016 г. до 06.04.2017 г. (л. 61-63). С
Разпореждане № 281-00-936-2 от 08.09.2016 г. (л. 60) на основание чл. 54ж, ал.
1, вр. чл. 47 от ЗНЗ, считано от 07.09.2016 г., е
прекратено изплащането на ПОБ по съображения за сключен договор за отпускане на
еднократна парична сума от фонд „Безработица“. Видно от отбелязванията
в двата акта същите са връчени лично на лицето на 09.09.2016
г. и не са оспорени по надлежния ред, съответно са влезли в сила.
В периода
27.06.2019 г. – 05.07.2019 г. от контролен орган на НОИ е извършена проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Й.“ ООД, ЕИК ****,
резултатите от която са обективирани в Констативен
протокол № КП-5-28-00589191 от 05.07.2019 г. (л. 80). При проверката е
установено, че осигурителят е в трудови правоотношения с 97 лица, в т.ч. и с жалбоподателката, като в собственоръчно подписана
декларация, приложена на л. 81 от кориците на делото, двамата собственици на
дружеството декларират, че не познават въпросните лица, не са сключвали трудови
договори с тях и същите тези лица не са упражнявали трудова дейност във
фирмата. Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169 от 05.07.2019
г. (л. 82) за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за всичките 97
лица, включително и за оспорващата П., за която в т. 18 от ЗП е посочен
периодът 30.03.2016 г. – 06.04.2016 г. Задължителните предписания са връчени на
осигурителя на 05.07.2019 г., видно от отбелязаното в тях, но не са обжалвани и
са влезли в сила. Предвид неизпълнението на така издадените задължителни
предписания са предприети действия за служебно заличаване на подадените данни
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, включително и за жалбоподателката,
като до HAП, офис Ямбол е подадено Заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г., ведно
с Придружително писмо № 1019-28-184#1 от 31.07.2019
г. (л. 112-113). Видно от приложените на л. 114-121 от кориците на делото
писмени доказателства, подадените за оспорващата П. данни са заличени.
С Разпореждане №
281-00-936-3 от 04.03.2020 г. на ЗА Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Ямбол, (оправомощен със
Заповед № 1015-28-81/17.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол), на
основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено предходно издаденото
Разпореждане № 218-00-936-1 от 13.05.2016 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, при излагане на следните мотиви: при извършена проверка от контролните
органи на ТП на НОИ-Ямбол в „Й.“ ООД е съставен Констативен протокол №
КП-5-28-00589191 от 05.07.2019 г., с който е установено, че в търговското
дружество са назначени лица по трудово правоотношение без знанието на
собствениците и не са упражнявали трудова дейност във фирмата; за лицата са
подавани уведомления по чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са
подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО; издадени са Задължителни
предписания № ЗД-1-28-00589169 от 05.07.2019 г. за заличаване на данните по чл.
5, ал. 1, т. 4 от КСО и същите са заличени за 97 лица, между които е и Р.П.;
съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ;
в случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да
упражнява трудова дейност (л. 58). При излагане на същите мотиви и съображения
с Разпореждане № 281-00-936-4 от 04.03.2020 г. (л. 56), на основание чл. 54ж,
ал. 1, вр. чл. 10 от КСО, на Р.П. е отказано
отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО. Двете разпореждания са надлежно връчени на
12.03.2020 г. (л. 57), оспорени са по административен и съдебен ред, като
съответно с Решение № 132 от 27.08.2020 г. по адм. д.
№ 185/2020 г. и с Решение № 146 от 16.09.2020 г. по адм.
д. № 184/2020 г. (и двете по описа на ЯАС) първоначалните и контролните
административни актове са отменени по съображения за неправилно прилагане на
закона; съдебните решения, като окончателни съобразно правилата на чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1 от КСО, са влезли в сила от датата на
постановяването им.
С процесното Разпореждане № 281-00-936-5 от 22.12.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Ямбол (л. 27), на
основание чл. 54ж, ал. 3, вр. чл. 114, ал. 1 от КСО,
е разпоредено оспорващата П. да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от
07.04.2016 г. до 06.04.2017 г. в размер на 4 741,22 лева – главница, и 2 016,22
лева - дължима лихва от датата на неоснователно получено обезщетение за
безработица до датата на издаване на разпореждането. Това разпореждане е
постановено с излагане на мотиви, дословно преповтарящи тези, посочени в
предходните разпореждания на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ–Ямбол, а именно: Разпореждане № 281-00-936-3 от 04.03.2020 г. за
отмяна на Разпореждане № 218-00-936-1 от 13.05.2016 г., с което е отпуснато ПОБ
по чл. 54а от КСО, и Разпореждане № 281-00-936-4 от 04.03.2020 г., с което е
отказано отпускането на ПОБ по реда на чл. 54а от КСО. Разпореждане №
281-00-936-5 от 22.12.2020 г. е връчено по надлежния ред на 18.01.2021 г. (л.
28) и е оспорено по административен ред с Жалба вх. № 1012-28-32 от 26.01.2021
г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол (л. 24). При разглеждането на жалбата решаващият
орган - Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, приел същата за допустима, но по
същество я преценил като неоснователна и я отхвърлил с процесното
Решение № 2153-28-11 от 08.02.2021 г., като изложил подробни съображения.
Решението е връчено по надлежния ред на 09.02.2021 г. (л. 20) и е оспорено по
съдебен ред чрез административния орган с Жалба вх. № 2103-28-12 от 22.02.2021
г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол, въз основа на която е образувано настоящото
съдебно производство.
При тази
фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата се преценя като неоснователна
по следните съображения:
В съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови
факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен
акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочава административния акт и предпоставя неговата отмяна.
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 2153-28-11 от
08.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без
уважение жалбата на Р.П. с вх. № 1012-28-32/26.01.2021 г. против Разпореждане №
281-00-936-5 от 22.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ, гр. Ямбол. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“
от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по
държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за
прихващане по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от същия текст регламентира, че
ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното
решение е издадено от Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с оглед на което съдът
намира, че то е постановено от компетентен орган по чл. 117 от КСО и в
предвидена от закона форма. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от
компетентен по материя, време и място орган.
Съдът не
констатира допуснати в хода на административното производство нарушения на
процесуалните правила, предпоставящи отмяната на
оспорения акт.
ЯАС в настоящия
си състав намира, че решението – предмет на жалбата, е в съответствие и с
материалния закон предвид следното:
Съобразно разписаното в чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на посочените в
т. 1-3 от текста изисквания, а именно: да имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, респ. -
да не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а
или професионална пенсия по чл. 168; да не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Паричното обезщетение
за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение
на Националния осигурителен институт и се изплаща от датата на последното
прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в тримесечен срок от
тази дата или ако лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по
заетостта в срок 7 работни дни от тази дата (чл. 54а, ал. 3 и ал. 4 от КСО),
какъвто е и настоящият случай. По дефиницията на § 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, който текст
повелява, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Паричните
обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват,
възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт (чл. 54ж, ал. 1 от КСО), като това длъжностно лице е и
компетентният орган по смисъла на чл. 54ж, ал. 3 от КСО, който издава
разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за
безработица. Според текста на чл. 47 от ЗНЗ, на лице или лица, които са
безработни с право на парично обезщетение и желаят самостоятелно или заедно да
започнат стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги, се
предоставят за сметка на фонд „Безработица“ еднократни парични суми след
одобряване на бизнеспроект от поделението на Агенцията
по заетостта и заявление от лицето до поделението на Агенцията по заетостта, с
което заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично
обезщетение за безработица при условията и по реда на КСО (ал. 1), като
според ал. 2 право на еднократна парична сума по ал. 1 имат лицата, които
отговарят на изискванията за отпускане на парично обезщетение при условията и
по реда на Кодекса за социално осигуряване, какъвто е и настоящият случай.
В конкретния казус,
оспорващата Р.Г.П. има сключен трудов договор с „Й.“ ООД, който към момента на
получаване на паричното обезщетение по чл. 54а от КСО е бил прекратен - това
обстоятелство се установява от представената Заповед № 59/07.04.2016 г. (л.
74). Съгласно трайната практика на ВАС на РБ обаче, (обективирана
в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015
г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. №
14312/2015 г. и др.), наличието на трудово правоотношение не е достатъчно, за
да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на
обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено
лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Идентичност между
трудовото/служебното и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието
на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и
на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно - изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла
на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да
има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова
дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са
регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО, съобразно която
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5, който текст предвижда следното: за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една
календарна година; през което лицето е получавало обезщетение за безработица;
през което самоосигуряващите се лица, които се
осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо
заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна
неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали
право на парично обезщетение.
В случая, видно от Констативен протокол №
КП-5-28-00589191 от 05.07.2019 г., в хода на извършена в периода 27.06.2019 г.
- 05.07.2019 г. проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
осигурителя „Й.“ ООД с ЕИК *****, със седалище: гр. Ямбол, ул. „**** 28, е
констатирано следното: основната икономическа дейност на дружеството е
производство и търговия със селскостопанска продукция; съдружници
са Й.Г.Й. и Т. Й.Г. (с размер на дяловото участие в съотношение 50 % на 50 %),
като начинът на управление е заедно и поотделно; от Справка „Актуално състояние
на всички трудови договори, вписани от осигурител“ е установено, че „Й.“ ООД е
бил в трудови правоотношения със 100 лица, със 75 от които – за кратък период
от време (по няколко месеца). В тази връзка от осигурителя е изискано
представяне на документи с оглед установяване на осигурителни права и
упражняване на трудова дейност от лицата. На 27.06.2019 г. от двамата
собственици на дружеството е подписана декларация, в която, в качеството си на
управители, декларират, както следва: „от датата на регистрация на дружеството
– 07.03.2011 г., до настоящия момент са назначени само лицата Д.Я. Д., С.Г.И.и Р.Й.Т.
(с посочени ЕГН); всички останали лица, които са назначени във фирмата ни, не
ги познаваме, не сме подписвали трудови договори с тях и не са упражнявали
трудова дейност при нас“. В този смисъл са и дадените от Й.Г.Й. показания при
разпита му в проведеното на 07.05.2021 г. открито съдебно заседание по делото.
Свидетелят сочи, че дружеството, в което участва в съдружие със сина си Т. Й.Г.,
е ООД; същото е учредено през 2011 г. с предмет на дейност земеделие, като от
момента на учредяването счетоводството на фирмата е осъществявано от Й.Д., на
която е предаден и печатът на фирмата (по нейно настояване) и която е подавала
данни за назначените във фирмата лица; в тази връзка свидетелят сочи, че тя не
е упълномощавана от собствениците на дружеството за извършването на тези
дейности. Й. е категоричен, че не познава оспорващата П., както и че единствените
лица, назначени със заповеди във фирмата, са самият той, неговият син Т. Г., Д.Я.
и С.И., а за около два месеца и дъщеря му; категорично заявява, че други лица
не са назначавани; прави изявление, че след телефонен разговор със служител на
НОИ двамата със сина му са посетили институцията, където за пръв път узнали, че
освен горепосочените лица, във фирмата са назначавани и други хора;
впоследствие Й. и сина му са дали показания пред следовател във връзка с образувано
по случая досъдебно производство, в които показания удостоверили, че освен
посочените четирима души, други хора не са назначавани във фирмата, че не
познават нито един от назначените служители, както и че никой не е ходил при
него да работи, защото не го познават и не знаят с какво се занимава. При
предявяване от съда на заверени копия от Трудов договор № 66 от 29.03.2016 г.,
(сключен между Р.Г.П. и „Й.“ ООД, представлявано от Й.Г.Й., с който оспорващата
е приела да изпълнява в „Й.“ ООД длъжността „Технически секретар“ в офис 1 в
гр. Ямбол, ул. „***“ № 16, ет. 5), от трудовата книжка на П. и от Заповед № 59/07.04.2016 г., свидетелят заявява категорично, че подписът, положен
за работодател върху тези документи, не е негов; отрича да е полагал своя
подпис и върху поставения правоъгълен печат в трудовата книжка на оспорващата.
Изложеното до тук недвусмислено сочи, че изводът на административния орган досежно липсата на осъществявана от страна на Р.П. трудова
дейност по силата на сключения и впоследствие прекратен трудов договор, е
напълно обоснован; установените от административния орган факти по реда на
контролните производства по КСО, които се възприемат и от настоящия състав,
обосновават правилната му преценка досежно соченото в
акта обстоятелство, че жалбоподателката фактически не
е полагала труд за съответния осигурителен период; събраните в подкрепа на този
извод доказателства не се опровергават по никакъв начин от оспорващата.
При положение, че
в процесния период Р.П. реално не е упражнявала
трудова дейност и в този смисъл за нея не е възникнало основание за осигуряване
при осигурителя „Й.“ ООД, следва извод, че същата не е имала и право на парично
обезщетение за безработица по реда на чл. 54а от КСО, съответно - на
изплатената впоследствие еднократна парична сума по чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ.
Доказателствата по делото недвусмислено сочат, а и тези факти не са спорни
между страните, че на П. е отпуснато ПОБ в размер на 18,74 лева дневно и същото
е изплащано считано от 07.04.2016 г. до 06.09.2016 г., а за времето от
07.09.2016 г. до 06.04.2017 г. ѝ е отпусната и изплатена еднократна
парична сума от фонд „Безработица“ в размер на 2 811 лева, като общо
изплатените суми в посочените периоди са в размер на 4 741,22 лева, видно и от
съдържащата се в административната преписка Справка за изплатени обезщетения за
безработица (л. 59). Според
регламентацията на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги
получили, заедно с лихвата по чл. 113. Ал. 2 на чл. 114 от КСО пък
регламентира, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на следните
случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока
за доброволно изпълнение: по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2;
когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, какъвто не е
настоящия случай; на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в
резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен
договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти
за координация на системите за социална сигурност. От анализа на цитираната
нормативна уредба се налага извод, че добросъвестността по смисъла на чл. 114,
ал. 2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство,
погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция за нея обаче в
разпоредбите на КСО липсва, поради което според общите принципи на правото следва
да се приеме, че такава е налице, когато получателят е със съзнанието и
субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е
съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е
във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Това отношение може да се
дължи на неправилна преценка както на фактите, така и на правото, което обаче е
без значение за наличието на добросъвестност. В тази връзка предпоставките,
даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него
осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и
недобросъвестност при получаването им. Това са фактите и обстоятелствата от
значение за случая, които административният орган, съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК трябва да изясни, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния
административен акт.
В конкретния казус Р.П. твърди, че е получила сумите
добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение, по
което обаче, видно от данните по делото, реално труд не е полаган –
обстоятелство, което е известно на оспорващата и както правилно е приел
административният орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност у нея при
получаването на паричното обезщетение по чл. 54а от КСО, вр.
чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Подадената жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Водим от горното, Я А С, трети административен състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.П.
против Решение № 2153-28-11 от 08.02.2021 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата ѝ с вх. № 1012-28-32/26.01.2021 г. против
Разпореждане № 281-00-936-5 от 22.12.2020 г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 3, вр. чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено
П. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 07.04.2016 г. до 06.04.2017 г. в размер на 4 741,22 лева и дължима
лихва в размер на 2 016,22 лева.
ОСЪЖДА Р.Г.П. ***, с посочен съдебен адрес:***, кантора 7, адвокат И.С. ***, да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, ГРАД
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
По аргумент от
чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО
решението ПОДЛЕЖИ на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се чете