Р Е
Ш Е Н
И Е
№ I- 635 18.07.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I-ви въззивен граждански състав, в закрито заседание, на осемнадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при
секретаря.................................., като разгледа докладваното от
младши съдия Марина Мавродиева гр.д. № 927 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 435 и сл. от
ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 07677/07.05.2019г. по изп.д. № 20178000400182
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег. № 800 на КЧСИ с район на действие ОС
Бургас от „ВИНПРОМ – КЮСТЕНДИЛ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Кюстендил, ж.к. Герена 1, представлявано от К. П. чрез адв. Тони Тодоров от САК,
преупълномощен от Адвокатско дружество „Тодоров и Пантелеева“ със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 4, ет. 1, ап. 3 срещу
постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20178000400182. Твърди се,
че с обжалваното постановление съдебният изпълнител за първи път уведомявал
„ВИНПРОМ – КЮСТЕНДИЛ“ АД за дължими
такси и разноски по изпълнението. В хода на производството взискателят получил
само съобщение, с което бил уведомен за
насрочен на 29.03.2017г. опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника
по делото и за дължими такси и разноски в размер на 168 лева, които заплатил.
ЧСИ не бил уведомявал взискателя за изпълнителните действия и дължимите такси
поради което и дружеството било лишено от възможност да изрази становище дали с
оглед на открито производство по несъстоятелност на длъжника желае извършването
на изпълнителните действия. Уведомяването за таксите едва след като било
приключило производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца,
лишавало кредитора от възможност да предяви вземанията си в производството по
несъстоятелност. Отделно от това сочи, че с откриването на производството по
несъстоятелност се спират всички изпълнителни дела срещу длъжника и не било
ясно какви точно изпълнителни действия бил извършвал съдебния изпълнител. Ето
защо намира, че предприетите действия противоречат на закона и не следва да се
вземат предвид. Намира, че прекратяването на производството е поради заличаване
на търговеца, поради което липсва правен субект, който да е страна в
производството и посочената хипотеза не е уредена в текста на чл. 433 ГПК, за
да се приеме, че следва да бъдат заплатени от взискателя. Моли да се отмени
обжалваното постановление за прекратяване.
Постъпило е становище от съдебния
изпълнител, както и копие на изпълнителното дело. ЧСИ намира подадената жалба
за недопустима, а в случай, че се намери за допустима я счита за неоснователна.
След преценка на доводите в жалбата, въз
основа на закона и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд
приема за установена следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело № 182/2017г. по описа на
ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№800 на КЧСИ е образувано по молба от 17.02.2017г. на
„ВИНПРОМ-КЮСТЕНДИЛ“ АД чрез адв. Т. Стайков срещу „ДЖЕМАЙЛОВИЧ“ ЕООД /с
предишно наименование „Зора Палма“ ЕООД/ за събиране на дължими суми по два броя изпълнителни листи,
издадени по ч.гр.д. № 310/2016г. на РС Несебър и гр.д. № 456/2016г. на РС
Несебър. С молбата за образуване взискателят възложил на основание чл. 18 ЗЧСИ
на съдебния изпълнител да предприеме действия по проверка на имущественото
състояние на длъжника и след установяване да запорира банковите му сметки или
да наложи възбрана върху неговото имущество. Моли също така да се извърши опис
на движими вещи на адреса на длъжника.
На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение л. 118 като е уведомен за насрочения опис на движими
вещи.
На взискателя е изпратено съобщение изх.
№ 03699/22.02.2017г. за дължими такси в размер на 168 лева за образуване на
дело, връчване на ПДИ, заповед за изпълнение, пълно проучване и държавни такси
за преписи и за пощенски разходи. Представя се платежно нареждане за сумата в
размер на 168 лева, заплатени от взискателя на съдебния изпълнител л. 70.
С решение № 82/18.07.2017г. по в.т.д. №
128/2017г. на БАС е открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, допуснато
е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото му.
В периода от 17.02.2017г. (датата на
образуване на изпълнителното дело) до 18.07.2017г. (датата на постановяване на
решение по в.т.д. № 128/2017г. по описа на БАС, с което е открито производство
по несъстоятелност по отношение на длъжника) съдебният изпълнител е извършил справка
в СВ Несебър чрез системата за отдалечен достъп по партида на длъжника; издадено
е постановление за налагане на възбрана върху девет недвижими имота на длъжника
и е наложена възбрана върху девет броя недвижими имоти, собствени на длъжника,
изискани са преписи на вписани актове; изпратено е искане до НАП за публични
задължения на длъжника като държавата е конституирана като присъединен
взискател за сумата в размер на 1495190,54 лева, за което е изпратено
уведомление до длъжника; извършени са справки в Община Несебър за декларирано имущество
от длъжника, в Общинска служба земеделие за притежавани земеделски земи, в ОД
на МВР Бургас за регистрирани МПС като за извършените справки са заплатени
държавни такси. Съгласно протокол за опис на движимо имущество на 29.03.2017г.
съдебният изпълнител е посетил адреса в гр. Бургас, ул. Булаир № 9, ет. 5, но
дружеството не е установено на този адрес като там се помещава адвокатска
кантора (л. 122). На 03.04.2017г. е изпратено съобщение до Уникредит Булбанк АД
за налагане на запор, за което е уведомен и длъжника. На 10.04.2017г. е наложен
запор върху собствени на длъжника осем броя МПС л. 136, за което длъжникът също
е уведомен. Извършена е справка за банкови сметки като на 25.05.2017г. е
наложен запор в Първа инвестиционна банка АД л. 146 и в Интернешънъл Асет Банк
АД л. 147, за което е уведомен длъжника. Посочените две изпълнителни действия
са последните по изпълнителното дело.
С Решение от 03.01.2018г. по т.д. №
186/2016г. на БОС производството по несъстоятелност на „ДЖЕМАЙЛОВИЧ“ ЕООД е
спряно и на длъжника и на кредиторите е указана възможността да бъде
възобновено по тяхно искане и при условията на чл. 632 ТЗ. С решение № 27 от 25.01.2019г. в сила от 02.02.2019г.
по същото дело е прекратено производството по несъстоятелност по отношение на „Джемайлович“
ЕООД и е заличено от търговския регистър.
На 12.04.2019г. в кантората на ЧСИ е
депозирана молба от трето лице – „ПР Холдинг“ ЕООД за вдигане на наложените по
изпълнителното дело осем броя възбрани върху недвижими имоти, т.к с Решение от 15.12.2017г.
по т.д. № 433/2017г. на ОС Бургас бил
развален сключения между молителя и длъжника по изпълнителното дело договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 151/2015г.
на нотариус Линка Чуткина при НРС. С молбата се представя решение от
25.01.2019г. по т.д. № 186/2016г. по описа на ОС Бургас в сила от 02.02.2019г.,
с което се прекратява производството по несъстоятелност по отношение на
длъжника и се заличава от търговския регистър. Молба за вдигане на възбрана е
постъпила и от третото лице „Биомасс-енерджи-България“ ЕООД поради заличаване
на длъжника.
С Постановление от 19.04.2019г. съдебния
изпълнител е констатирал, че длъжникът е заличен търговец, поради което не
съществува като правен субект и е невъзможно изпълнение върху несъществуващо
дружество след което е прекратил производството по делото поради липса на
правен субект. В същото това постановление е посочил, че са дължими такси по
ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС, които съгласно Тарифата са както следва: 96 лева
такса т. 4 (за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и
книжа); 24 лева такса т. 5 (за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или
от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа);
6 лева – такса т. 3 (за извършване на всяка справка за длъжника и неговото
имущество); 198 лева такса - т. 9 (за налагане на запор без извършване на опис),
162 лева - т.10 (за искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на
възбрана); такса 60 лева - т. 20 (за извършване на опис на движими и недвижими
имущества); 42 лева – т. 31 (допълнителни разноски) и 71,50 лева разноски за
държавни такси.
На 19.04.2019г. съдебния изпълнител е
изпратил съобщение до СВ Несебър за вдигане на наложените възбрани върху девет
броя недвижими имоти.
До взискателя е изпратено съобщение с
постановление за прекратяване и за дължимите такси, връчено на 25.04.2019г.
като настоящата жалба е депозирана по поща на 02.05.2019г.
Междувременно на съдебния изпълнител са
били заплатени от третите лица такси за вдигане на възбрани и са издадени
сметки № 27929 от 10.05.2019г. в полза на „Биомасс-енерджи-България“ ЕООД за 18 лева и сметка № 27928 от 10.05.2019г. в
полза на „Пр Холдинг“ ЕООД за 144 лева.
До взискателя е изпратено съобщение с
изх. № 11988/29.05.2019г. връчено на 31.05.2019г., с което е уведомен, че
поради извършени плащания от трети лица на част от дължимите от взискателя
такси за заличаване на обезпеченията дължимата от дружеството сума е редуцирана
и за дължимите суми са издадени сметки по чл. 79 ЗЧСИ с № 28293/28.05.2019г. за
450 лева без ДДС и 540 лева с ДДС и сметка с № 28294/28.05.2019г. за 71,50 лева
с посочване на основанието, на което се дължи съгласно ТТРЗЧСИ. По делото не са
налице доказателства срещу редуцираните разноски да е подадена жалба от
взискателя.
Съдът след преценка на представените
писмени доказателства, доводите и възраженията, намира, че други относими към
предмета на делото доказателства не са представени. Предвид възприетата
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена от страна, която има
интерес да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена e дължимата
държавна такса, поради което се намира от съда за редовна и допустима. Съдебният
състав не споделя становището на съдебния изпълнител за недопустимост на
жалбата, предвид това, че по същество с нея се обжалват определените разноски,
а не самото прекратяване на изпълнителното производство. Действително жалбата е
насочена срещу постановление за прекратяване, което на основание чл. 435, ал.
1, т. 3 ГПК е акта, който може да се обжалва от взискателя, но по същество
жалбоподателят не е изложил аргументи относно незаконосъобразност на
прекратяването. Спрямо търговеца-длъжник по делото е прекратено производството
по несъстоятелност и е заличен от търговския регистър. На основание чл. 739
непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените
права се погасяват. Предвид посочените законови разпоредби и липсата на
възражения относно основанието за прекратяване, съдът намира, че прекратяването
е законосъобразно. Аргументите в жалбата са насочени изцяло срещу определените
разноски и това, че същите не следва да се понесат от взискателя. Съгласно т. 2
от Тълкувателно решение № 3/2015 г. по
Тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската
колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд на обжалване по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера
на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Съгласно чл. 435 ГПК
възможността да се обжалват разноските е предоставена на длъжника, но не и на
взискателя и не е изрично визирана като възможност за подлежащо на обжалване от
взискателя действие на съдебния изпълнител. Отговорността за разноските,
обаче, не съставлява същинско изпълнително действие и въпросът се поставя
във всяко съдебно производство, поради което и уредбата му в новия ГПК е в част
първа „Общи правила”. Тази част важи както за исковия процес, така и за
изпълнителното производство като задължението на взискателя за разноските е
уредено в чл.79, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Именно защото произнасянето на
съдия-изпълнителя за разноските не е насочено към осъществяване на притезанието
по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за
разноски, то и жалбата срещу това действие е допустима на общо основание (в
този смисъл Определение № 346 по ч.гр.дело № 310/
Не се споделя становището на
жалбоподателя, че не са възлагани изпълнителни действия на съдебния изпълнител.
Още с молбата за образуване на делото взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл.
18 ЗЧСИ, съгласно който текст частният съдебен изпълнител може във връзка с
изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнението. Изрично взискателят е поискал да се извърши запор и да се наложи
възбрана, както и да извърши опис на движими вещи. Несъстоятелни са аргументите,
че ЧСИ е следвало да изисква становището на длъжника за предприеманите
изпълнителни действия, тъй като с възлагането по чл. 18 ЗЧСИ напрактика
взискателят е предоставил права на съдебния изпълнител да предприеме
действията, които сметне за необходими за събиране на дълга. Неоснователни са
аргументите, че не е бил уведомен за разноските, за да ги предяви в
производството по несъстоятелност. Кредиторът е имал процесуалната възможност
по всяко време да изисква изготвяне на сметка за размера на дълга и да предяви
вземането си в производството по несъстоятелност. Съвсем отделен е въпросът, че
всъщност вземания не са предявявани, тъй като производството по несъстоятелност
е било прекратено поради липса на средства за покриване на началните разноски за
производството.
Именно в изпълнение на своите правомощия
по чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е извършил проучване на имущественото
състояние на длъжника, изпратил му е покана за доброволно изпълнение, за които
действия на взискателя е изпратено посоченото в жалбата съобщение за дължими
разноски общо в размер на 168 лева, но същите не са достатъчни, за да покрият разходите
за всички последващи изпълнителни действия. Извършените впоследствие справки за
имущественото състояние – от Община Несебър, ОД на МВР, НАП, Общинска служба земеделие,
заплатените държавни такси, както и изпълнителните действия по налагане на
запор върху МПС, запори върху банкови сметки на длъжника, налагане на възбрани
върху имоти, както и изпращането на
съобщения до третите лица и уведомяване на длъжника не са били включени в първоначалните
разходи. Конкретно жалбоподателят не посочва кои от всички описани в
постановлението разноски не дължи и не сочи кое точно изпълнително действие не
е извършено. Не може да се сподели и становището, че изпълнителните действия са
били предприети незаконосъобразно. Не се установи след датата на откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника – 18.07.2017г. да са били
извършвани изпълнителни действия срещу него.
Таксите по изпълнението се дължат от
взискателя авансово, поради което същият е задължен за тяхното заплащане. Това
следва и от факта, че изпълнителни действия са извършени именно по негово
възлагане, съдебният изпълнител е предоставил услуги, които следва да му бъдат
заплатени и не следва да останат за негова сметка предвид заличаване на
длъжника, в който смисъл са възраженията на жалбоподателя. Съдебният изпълнител
има право на възнаграждение за извършените по възлагане на взискателя услуги и
разноските са дължими.
Следва обаче да се има предвид, че след
издаване на постановлението за прекратяване част от разноските са били платени
от трети лица, поради което и съдебният изпълнител е отчел извършените от тях
плащания за погасяване и е изготвил сметки за размера на дълга съгласно чл. 79 ЗЧСИ, в които е посочил техния актуален размер. Същите заедно с уведомление за
извършената корекция са получени от взискателя на 31.05.2019г. В изпълнителното
производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител
трябва да се произнесе за разноските като размерът им може да се променя
предвид извършваните в хода изпълнителни действия. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК
"постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл,
а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Ето защо с изготвените сметки
по чл. 79 ЗЧСИ и уведомяване на взискателя за задълженията по тях съдебният
изпълнител напрактика е коригирал размера на дължимите съгласно постановлението
за прекратяване разноски. В изпълнителното дело липсват данни в законния срок
взискателят да е обжалвал посочените сметки, поради което следва извод, че разноските
съгласно актуализирания им размер са дължими, а предвид извършената корекция от
ЧСИ жалбата срещу постановлението и в частта за разноските е неоснователна. Ето
защо съдът намира, че жалбата е неоснователна.
По изложените съображения и така мотивиран Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 07677/07.05.2019г. по изп.д. № 20178000400182
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег. № 800 на КЧСИ с район на действие ОС
Бургас от „ВИНПРОМ – КЮСТЕНДИЛ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Кюстендил, ж.к. Герена 1, представлявано от К. П. чрез адв. Тони Тодоров от САК,
преупълномощен от Адвокатско дружество „Тодоров и Пантелеева“ със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 4, ет. 1, ап. 3 срещу
постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20178000400182.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.