РЕШЕНИЕ
№ 800
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500609 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Кредит инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД,с
ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Панчо Владигеров“
№21, бизнес център „Люлин 6“,Ет.2,представлявано от Ярослав Орликовски и Томаш
Яжембович против съдебно решение №261017 от 26.07.2021г.,постановено по гр.д.
№7792/2020г.по описа на БРС,с което съдът е приел за установено на основание чл.439
ГПК,че ищецът Х. Х. А. с ЕГН-********** от *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Кредит
инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД,с ЕИК-********* сумата от 14377.81 лева,ведно със законната
лихва от датата на постановяване на арбитражното решение-29.10.2012г. до окончателното
изплащане,737.56 лева-юрисконсултско възнаграждение ,80 лева-разноски по арбитражното
дело и 50 лева заплатена от молителя държавна такса,за които суми е висящо изпълнително
дело №20198030401520 по описа на ЧСИ Таня Маджарова,с рег.№ 803 на КЧСИ и район на
действие района на БОС.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно,постановено в
нарушение на материалния закон,незаконосъобразно и постановено в противоречие с
практиката на ВКС и съдилищата. Въззивното дружество намира за правилно становището
на БРС, че ТР №2/26.06.2015г. следва да се прилага във времето след неговото
постановяване,като преди това релевантно за съществените по делото въпроси се явява
ППВС №3/18.11.1980г.,но счита,че съдът не е отчел последиците от образуваното на
27.09.2019г.изп.дело №1520/2019г.по описа на ЧСИ Таня Маджарова,като неправилно е
прието,че въпреки,че в молбата за образуване на изпълнителното дело се иска
предприемането на конкретни изпълнителни действия,погасителната давност не е
прекъсната. В тази връзка се сочи,че дори самото възлагане на правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ в депозираната молба за образуване на изпълнителното дело прекъсва давността,ако
1
бъде съобразено разбирането в ТР №2/26.06.2015г.относно редовността на молбата за
изпълнение,в която е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. По този въпрос се позовава на
практика на СГС и счита,че давността е била прекъсната с подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело от 27.09.2019г. и същата не е изтекла нито към момента
на образуване на изпълнителното дело,нито към момента на образуване на исковото
производство. Счита,че бездействието на съдебния изпълнител не следва да е санкция за
взискателя,тъй като разпоредбата на чл.433 ал.1т.8 ГПК налага именно такава,но при
личното бездействие на взискателя.Позовава се на съдебна практика на ВКС относно
категоричното разграничение между перемпционния и давностния срокове и посочва,че
дори поисканите от взискателя по перемирано дело изпълнителни действия прекъсват
погасителната давност,което БРС не е съобразил. Моли за отмяна на решението на БРС и
постановяване на решение от въззивната инстанция,с което да бъде отхвърлен предявеният
иск.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
Въззиваемият Х.А.,чрез пълномощника си адв.Събчева е оспорил въззивната жалба в
депозирания отговор,като е изложил правна аргументация в подкрепа на становището,че
правилно районният съд,след подробно обследване на релевантните по делото факти е
достигнал до извод,че 5-годишната давност за процесните вземания е изтекла по отношение
на ищеца през периода от 23.07.2015г.,когато е било прекратено изпълнително дело
№5172/2013г.по описа на ЧСИ Милен Бъзински на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК до
23.07.2020г.,в който период не са били извършвани действия по спиране или прекъсване на
давността. По отношение на образуваното изпълнително дело №1520/2019г.по описа на
ЧСИ Таня Маджарова,въззиваемият посочва,че има данни за насрочен опис на 06.02.2019г.и
изпратено от ЧСИ съобщение до взискателя,че следва да внесе дължимата такса за опис,но
по делото няма доказателства взискателят да е изпълнил дадените указания и да е извършен
опис. Намира за неправилно становището на въззивника,че с образуването на новото
изпълнително дело е прекъсната давността. Посочва се,че съдът се е мотивирал подробно в
решението си и с прилагането на трайната съдебна практика,като се е позовал на т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. Изтъква,че давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието,а прекъсването е едно –с предприемането на действието,но
се счита да е настъпило с обратна сила,ако след поискването давността е изтекла,в какъвто
смисъл счита,че е разбирането в съдебната практика. Намира,че правилно БРС е приел,че
давността не е била прекъсната с искането за насрочване на опис и със самото насрочване на
описа,тъй като описът не е бил осъществен поради невнасяне на дължимата от взискателя
авансова такса и по този начин той не е оказал необходимото съдействие и е осуетил
извършването на описа. Моли решението на БРС да бъде потвърдено,няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не изпраща
представител.Няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззиваемият Х.,редовно уведомен,не се явява.Представляват
се от адв.Събчева, която оспорва въззивната жалба,няма доказателствени искания.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
С обжалваното съдебно решение БРС е уважил предявеният иск с правно основание
чл.439 ГПК,като е приел за установено ,че ищецът Х. Х. А. с ЕГН-********** от *** НЕ
ДЪЛЖИ на ответника „Кредит инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД,с ЕИК-********* сумата от
14377.81 лева,ведно със законната лихва от датата на постановяване на арбитражното
решение-29.10.2012г. до окончателното изплащане,737.56 лева-юрисконсултско
възнаграждение ,80 лева-разноски по арбитражното дело и 50 лева заплатена от молителя
държавна такса,за които суми е висящо изпълнително дело №20198030401520 по описа на
ЧСИ Таня Маджарова,с рег.№ 803 на КЧСИ и район на действие района на БОС.
БРС е приел,че твърдението на ищеца,че вземането на ответното дружество е
погасено поради изтекла 5 годишна погасителна давност е основателно и доказано,с начало
2
на давностния срок- 23.07.2015г./когато е било прекратено изпълнителното дело на ЧСИ
Милен Бъзински на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/ до 23.07.2020г.,в който период не са
били извършвани изпълнителни действия по нейното спиране и прекъсване.
Разглеждайки спора по същество, БРС е съобразил и ППВС №3/80г.и Р
№170/2017г.на ІV г.о.на ВКС,като е поддържал становището, че отмяната на ППВС
№3/80г.няма обратно действие и давността върху вземания,за които са образувани
изпълнителни дела преди 26.06.2015г./ датата на постановяване на ТР №2/26.06.2015г.по т.д.
№2/2013г.на ОСГТК на ВКС/ не тече. Тъй като предмет на настоящото производство е
установяване недължимостта на вземане,за което е било образувано изпълнително дело през
2013г. по изпълнителен лист от 2012г., БРС е приел,че ППВС №3/80г.следва да намери
приложение до постановяването на ТР №2/26.06.2015г.Понастоящем по въпроса дали
отмяната на ППВС №3/80г.,извършена с ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на
ВКС има обратно действие има противоречива съдебна практика,включително и на ВКС.С
Разпореждане от 20.02.2020г.на Председателя на ВКС е образувано ново тълкувателно
дело,поради съществуващата противоречива съдебна практика по въпроса: „От кой момент
поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г.,извършена с т.10 от ТР
№2/26.06.2015г.по тълк.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело,което е образувано преди приемането му?“,по което още не
е постановено ТР. Настоящият съдебен състав споделя становището на БРС, че отмяната на
ППВС №3/1980г. няма обратно действие, изцяло по този правен въпрос се споделят
мотивите,изложени в решение № 170 от 17.09.2018г.по гр.д.№2382/2017г.на ІV г..о.,както и
мотивите,изложени в Решение №51 от 21.09.2019г.по гр.д.№2917/2018г.на ВКС,ІV г.о.
От правна страна районният съд е съобразил и т.10 от ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК
на ВКС,съгласно която когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното дело е прекратено на основание
чл.433 ал.1 т.8 ГПК,нова погасителна давност започва да тече от датата,на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие. По отношение прекъсването на
давността БРС е приел,че прекъсването е едно- с предприемане на действието, но се счита
то да е настъпило с обратна сила,ако след поискването давността е изтекла,като в случая
давността не е била прекъсната нито на 16.11.2016г.с искането за налагане на запор,нито на
25.08.2018г.с искането за извършване на опис,нито на 27.09.2019г. с молбата за образуване
на ново изпълнително дело при ЧСИ Таня Маджарова,съдържаща искане за опис на
движими вещи, защото такива действия не са били извършени от съдебния изпълнител,а
само те имат значение за давността. По правния въпрос относно прекъсването на давността
единствено с предприемането/извършването на действието от съдебния изпълнител, БРС се
е позовал на съдебно решение №37 от 24.02.2021г.постановено по гр.д.№1747/2020г.на ІV
г.о. на ВКС.
Настоящият съдебен състав съобрази и съдебната практика на ВКС,обективирана в
решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК по правния
въпрос дали тече давност за вземането когато съдебният изпълнител бездейства и не прилага
поисканите от взискателя изпълнителни способи за събирането му. В това съдебно решение
ВКС е дал разяснения по приложението на закона съобразно постановките на т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съпоставяйки ги и с правните
разрешения, дадени с решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о., ГК. В горецитираното съдебно решение ВКС е дал на поставения правен въпрос следния
отговор:
“В случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /
в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18
ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно,
ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Във всички случаи на нередовност се изисква "надлежно указание на органа"
3
и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК,
според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително
изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК. Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 ГПК
задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните
нередовности. Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на чл. 129 ГПК
– да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за
отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за
него последици. В обобщение давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение
по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при
нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК.“
Приложена към спора по настоящото дело,тази съдебна практика на ВКС,която се
споделя от настоящия съдебен състав, изисква да бъде установено от
доказателствата,събрани по делото дали се установява бездействие на взискателя или на
съдебния изпълнител. Изпълнително дело 5172/2013г.на ЧСИ Милен Бъзински е било
образувано по молба на първоначалния взискател „Профи кредит България“ЕООД.В
молбата взискателят е поискал ЧСИ да извърши проучване на имущественото състояние на
длъжника,като е възложил на ЧСИ всички действия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.ЧСИ Бъзински е
наложил запори на банкови сметки на длъжника в много банки,като повечето запорни
съобщения са били върнати от банките неизпълнени,поради липса на открити сметки на
длъжника. Наложен обаче е бил запорът на сметка на длъжника в СИ Банк ЕАД офис
Несебър,като видно от писмо вх.№35795 от 23.07.2013г. от ЦУ на СИ Банк ЕАД до ЧСИ
Бъзински е,че длъжникът А. е титуляр на разплащателна сметка в тази банка,която е без
авоар и е била блокирана от банката на основание наложения запор.
С молба вх.№77035 от 16.11.2016г.взискателят е поискал ЧСИ Бъзински да
извърши справки в НОИ и съответно да наложи запор на трудовото възнаграждение на
длъжника.По тази молба липсва каквото и да било произнасяне или извършени действия от
ЧСИ Бъзински. По изпълнителното дело не се установява никакво движение до
22.03.2018г.,когато ЧСИ Бъзински е изпратил съобщение до длъжника,имащо характер на
покана за плащане на задълженията му. На 13.04.2018г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение
до ОББ за налагане на запор на сметки на длъжника А. в тази банка,което не е
изпълнено,тъй като банката не е установила открити сметки на това лице. На същата дата -
13.04.2018г. съдебният изпълнител е изпратил уведомление до взискателя да внесе авансово
такса по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева за последващо налагане на запор върху
банкова сметка на длъжника,установена при възложеното му проучване. От документите по
изпълнителното дело не се установява да е било извършено такова проучване и да е била
установена активна банкова сметка на длъжника в някоя банка,освен установената през
2013г. в СИ Банк,която е била запорирана и запорът не е бил вдигнат към 2018г.
Впоследствие първоначалният взискател е цедирал вземането си на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД и с молба вх.№56335 от 25.09.2018г.дружеството е поискало да
бъде конституирано като взискател на основание чл.429 ГПК,в качеството му на цесионер.
С молбата е отправено искане да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на
длъжника,взискателят е възложил на ЧСИ и извършване на всички необходими действия на
основание чл.18 ЗЧСИ. По тази молба също липсва произнасяне на съдебния изпълнител,не
са дадени никакви указания на взискателя. С молба вх.№72332 от 28.11.2018г. новият
взискател е поискал изпълнителният лист да бъде депозиран в деловодството на ЧСИ,тъй
като изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. ЧСИ е изпратил
до всички банки съобщения за вдигане на наложените запори,включително и на
единствения реално наложен такъв в СИ Банк.
С молба вх.№ 28072 от 27.09.2019г. до ЧСИ Таня Маджарова ответното дружество
е поискало да бъде образувано ново изпълнително дело срещу длъжника по същия
изпълнителен лист,възложило е на ЧСИ извършване на всички действия по чл.18 ЗЧСИ и е
поискало извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника. ЧСИ Маджарова е
4
образувала изп.дело № 1520/2019г.,като е насрочила опис на движими вещи на
06.02.2020г.На взискателя е изпратено съобщение за нарочения опис,като му е указано да
внесе такса по т.20 от ТТРЗЧСИ в размер на 60 лева.Съобщението е получено от
взискателя,но няма данни таксата да е внесена,няма данни по изпълнителното дело описът
да е бил извършен.
Въз основа на гореизложените установени по делото факти,въззивният съд
намери,че в периода след постановяване на ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС
започналата да тече от 27.06.2015г. погасителна давност е била прекъсната с подаването на
молба вх.№ 77035 от 16.11.2016г.,с която взискателят е поискал ЧСИ Бъзински да извърши
справки в НОИ и съответно да наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Взискателят е поискал да се предприеме конкретно изпълнително действие-запор на трудово
възнаграждение,което не е било предприето от съдебния изпълнител не поради бездействие
на взискателя. По изпълнителното дело няма данни ЧСИ да е извършил възложеното му
проучване,да е установил,че няма регистриран трудов договор на длъжника и да е уведомил
взискателя,че не може да предприеме исканото изпълнително действие по тази
причина.Няма данни и за установен след проучване трудов договор и дадени указания на
взискателя да внесе авансово такса за запор. Молбата не е била последвана от никакви
действия на съдебния изпълнител и това бездействие е продължило до подаването на молба
вх.№56335 от 25.09.2018г от цесионера и ответник по настоящото дело. Към момента на
подаване на тази молба не е било налице и основанието за прекратяване на изпълнителното
дело по чл.433 ал.1 т.8 ГПК,тъй като не са изтекли две години от подаването на молба вх.№
77035 от 16.11.2016г.,с която е поискано налагане на запор. Новият взискател също е
поискал извършване на изпълнителни действия с молбата си от 25.09.2018г.,- опис на
движими вещи ,поради което изпълнителното дело не е било прекратено еx lege и към
момента,в който взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителният лист. Поисканите
по висящото изпълнително дело на ЧСИ Милен Бъзински изпълнителни действия – запор на
трудово възнаграждение с молбата от 16.11.2016г. и опис на движими вещи с молбата от
25.09.2018г.са били валидни, по висящо и непрекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК
изпълнително дело.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд приема за
установено,че взискателят е поискал извършването на посочените изпълнителни действия,
но същите не са били предприети поради бездействие на ЧСИ Милен Бъзински. Както се
посочи по-горе,съдебният изпълнител не е предприел никакви действия по молбата от
16.11.2016г.,нито по молбата от 25.09.2018г. В случай,че е констатирал някакви
нередовности по подадените молби,ЧСИ е следвало да приложи чл.129 ГПК вр.с чл.426 ал.3
ГПК и да даде надлежни указания на взискателя за отстраняването им,но такива данни по
изпълнителното дело няма. При това положение,течащата погасителна давност следва да се
счита за прекъсната с искането на взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника,обективирано в молбата от 16.11.2016г. ,тъй като се
установява,че поисканото изпълнително действие не е било предприето поради бездействие
на съдебния изпълнител. Започналата да тече нова погасителна давност е била прекъсната
с искането на взискателя за извършване на опис на движими вещи в дома на
длъжника,обективирано в молбата от 25.09.2018г. По това искане отново няма никакво
произнасяне на съдебния изпълнител и никакви указания към взискателя. Бездействие на
взискателя се установява само по отношение на непредприемането на последното поискано
от него изпълнително действие по новото изпълнително дело на ЧСИ Маджарова с молбата
му от 27.09.2019г.,но изтеклият срок през периода от 25.09.2018г. до датата на предявяване
на иска- 03.12.2020г.е по-малък от изискуемия съгласно чл.110 ЗЗД петгодишен давностен
срок,тъй като съгласно чл.117 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова
давност.
Водим от горните мотиви,БОС достигна до извод,че неправилно БРС е приел ,че
установеното по делото непредприемане на поисканите изпълнителни действия през 2016г.и
2018г.не е прекъснало течащата погасителна давност,в резултат на което вземанията на
5
ответното дружество са били погасени по давност. Взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия,които не са били предприети по причина бездействие на съдебния
изпълнител,а не негово бездействие, поради което и следва да се счете,че давноста е била
прекъсната с поискването им.
Решението на БРС,с което предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК е бил
уважен,следва да се отмени,а искът- да се отхвърли от въззивната инстанция като
неоснователен.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №261017 от 26.07.2021г.,постановено по гр.д.№7792/2020г.по
описа на БРС като незаконосъбразно и неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Х. А. с ЕГН-********** от *** с правно основание чл.439
ГПК за установяване по отношение на ответника „Кредит инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД,с
ЕИК-*********,че ищецът Х. Х. А. с ЕГН-********** от *** не дължи на ответника
Кредит инкасо Инвестмънт БГ“ЕАД,с ЕИК-********* следните вземания,за които е
издаден изпълнителен лист от 30.05.2013г.по т.д.№ 2799/2013г. на СГС въз основа на
арбитражно решение по в.а.д.№998/2012г.а именно: сумата от 14377.81 лева,ведно със
законната лихва от датата на постановяване на арбитражното решение-29.10.2012г. до
окончателното изплащане,737.56 лева-юрисконсултско възнаграждение ,80 лева-разноски по
арбитражното дело и 50 лева заплатена от молителя държавна такса,за които вземания е
висящо изпълнително дело №20198030401520 по описа на ЧСИ Таня Маджарова,с рег.№
803 на КЧСИ и район на действие района на БОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата
на връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6