№ 94
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000503512 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2602 от 27.04.2020 г., постановено по гр.д. № 10050/2018
г. от Софийски градски съд, ответникът – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, ЕИК ********* е осъден да заплати на Т. Д. К., ЕГН **********, на
основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
- сумата от 4 800 /четири хиляди и осемстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
11.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2018 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 30 000 лв.;
- сумата от 30 /тридесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.07.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.06.2018 г., като е отхвърлил прекия иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 50 лв.;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:
- ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* да
заплати на Т. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
деловодни разноски в размер на сумата от 240 лева;
1
- ищеца Т. Д. К., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ , ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
сумата от 250 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 11621 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. №
10050/2018 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд е
отхвърлил молбата с вх. № 48207 от 04.06.2020 г., подадена от ищеца за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Т. Д. К.,
ЕГН ********** в частта, в която всеки един от преките искове, имащи за
предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди
е отхвърлен, за разликата над уважения до пълния предявен с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че определеното от първоинстанционния
съд обезщетение за неимуществени вреди е занижено по размер и не
съответства на действително претърпените.
Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че като водач
на мотоциклета, с който е участник в ПТП е допуснал нарушение на
правилата за движение и с това си поведение пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 25 200 лв. и допълнително
обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 20 лв., ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от 13.08.2018 г.
Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.
Моли въззивния съд да осъди ответника да заплати адвокатско
възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* с
доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд, че
поведението на застрахования при него водач осъществява деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД, както и ищецът да е претърпял вреди – имуществени и
неимуществени, които да са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо
2
това отхвърли изцяло предявените искове.
Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Определение № 11621 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. №
10050/2018 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд се обжалва
с частна жалба от ищеца, чрез неговия процесуален представител с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че е представил договор за правна помощ и
ответникът следва да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Моли възззивния съд да отмени обжалваното определение и вместо
това да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като
осъди ответника да заплати на неговия представител дължимото адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби и частната жалба са допустими, тъй като са подадени
в срок от надлежни страни срещу валидни и допустими съдебни актове, които
подлежат на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Т. Д. К., ЕГН ********** е предявил против ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
11.07.2017 г., около 01:20 часа в гр. Бургас, на ул. „24-ти Пехотен
Черноморски полк“ е настъпило ПТП между него, като водач на и мотоциклет
„Сузуки GSXR 750“ с рег. № *** и лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № ***,
управляван от К. Г. Н., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил „БМВ
3
318“, който предприел маневра завой наляво без да пропусне попътно
движещия се мотоциклет, вследствие на което между двете превозни средства
настъпил удар;
- за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за
ПТП, регистриран под № 38972 от 11.07.2017г., като по случая е образувано
ДП № 765/2017г. по описа на 5-то РПУ - Бургас;
- вследствие на удара е получил счупване на дясната ключица, което е
било установено в МБАЛ АД - Бургас
- за лечението е разходвал сумата от 50 лева;
- лекият автомобил „БМВ“ е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП;
- на 16.04.2018 г. е предявил писмената претенция по чл. 380, ал. 1 от
КЗ, с която е поискал застрахователя да обезщети вредите, по която
последният е образувал щета, писмено е поискал да се представят
допълнително доказателства, но не е заплатил обезщетение;
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от
ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2018 г., както и
обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 50 лв., ведно със
законната лихва, считано от дата на разхода.
Поискал ответникът да му заплати направените деловодни разноски.
Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 38/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените към
исковата молба писмени доказателства не установяват поведението на
застрахования водач да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, че
пострадалият е управлявал мотоциклета си с превишена скорост и е
предприел изпреварване в нарушение на правилата за движение по пътищата,
с което е станал причина за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна:
4
От събраните по делото доказателства се установява, че на 11.07.2017
г., около 01:20 часа в гр. Бургас, на ул. „24 -ти Пехотен Черноморски полк“ е
настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № ***, управляван от
К. Г. Н., ЕГН ********** и мотоциклет „Сузуки GSXR 750“ с рег. № ***,
управляван от ищеца Т. Д. К., ЕГН **********.
Лекият автомобил „БМВ 318“ с рег. № ***, управляван от К. Г. Н., ЕГН
********** се движил по ул. „24-ти Пехотен Черноморски полк“ в посока от
ул. „Адам Мицкевич“ към бул. „Константин Величков“ в попътната лента за
движение. Пътното платно е с двупосочно движение и с по една лента за
движение в двете посоки.
Непосредствено след лекия автомобил „БМВ“ се е движел лек
автомобил „Тойота“, управляван от К. М. Т. със същата скорост на движение
и на необходимата дистанция.
След лекия автомобил „Тойота“ се е движел управлявания от ищеца
мотоциклет.
К. М. Т. е разпитан от първоинстанционния съд /л. 94/, като е признал за
приятелските отношения с ищеца, а показанията му имат особено съществено
значение за изясняване на механизма на настъпване на ПТП.
В първата инстанция като свидетел е разпитана К. Г. Н., която е водачът
на лекия автомобил „БМВ“, а дадените показанията се кредитират изцяло от
настоящия състав.
От показанията на свидетеля Н. и в частност на Т., се установяват трите
МПС, които са били на мястото на ПТП, тяхното разположение на пътното
платно и приблизителна скорост на движение.
От показанията на свидетеля Н. се установява, че е управлявала
автомобила със скорост около 30 км/ч, която е по-ниска от максимално
разрешената за движение в населено място.
Предприела е маневра завоя наляво, като преди това се е убедила, че
няма насрещно движещо се превозно средство, което е длъжна да пропусне, а
движещия се след нея лек автомобил „Тойота“ не е подал светлинен сигнал за
изпреварване.
При вече извършена маневра и в момент, в който лекият автомобил
„БМВ“ е бил изцяло в лентата за насрещно движение, ищецът е управлявал
мотоциклета движейки се в същата лента и зад лекия автомобил „Тойота“.
5
Съобразно тази ситуация на МПС на пътното платно е извършен завой
наляво е настъпил удара между двете МПС.
Ударът е настъпил по средата на ширината на лентата за насрещно
движение, като пораженията по лекия автомобил са в лява задна странична
част.
Свидетелят Н. и нейният спътник са подали сигнали за настъпилото
ПТП и предложили помощ на ищеца, който отрекъл да е получил
наранявания и споделил, че е възприел мигащият ляв светлинен сигнал
/пътепоказател/, като сигнал за аварийно спиране, поради което е започнал
изпреварване.
На местопроизшествието са пристигнали двама полиции с патрулен
автомобил, които съставили двустранен констативен протокол за ПТП.
Същият ден – 11.07.2017 г. ищецът посетил МБАЛ АД – Бургас, където
е извършена рентгенография, установила счупване на дясната ключица.
На 13.07.2017 г. ищецът е заверил пред нотариус с териториална
компетентност Районен съд пълномощно /л. 23/, с което е овластил адвокат да
го представлява като пострадал пред физически и юридически лица,
съдилища и институции.
От показанията на свидетеля Н. се установява, че при съставянето на
двустранния констативен протокол ПТП не е признала ПТП да е настъпило
по нейна вина, поради което клетка № 16 е останала непопълнена.
От показанията на свидетеля Н. се установява, че два или три дни след
ПТП е била намерена на работното си място от ищеца, който й обяснил, че ще
може да получи от застрахователя обезщетение за претърпените по
мотоциклета щети само ако попълни посочената клетка, в която да впише, че
тя е виновна за настъпване на ПТП.
Записът в клетка № 16, че Н. е виновна за настъпването на ПТП е
извършен от нея при тази среща с ищеца и цел да обслужи неговите
намерения за обезщетяване на щетите по мотоциклета.
Впоследствие по инициатива на ищеца е образувано ДП № 765/2017 г.
по описа на V РУ-МВР- ОДП – Бургас – МВР за престъпление по чл. 343, ал.
1., б. „б“ от НК, във връзка с получената от него средна телесна повреда от
ПТП с участието на Н..
6
Копие от ДП е приложено към настоящото дело и от него се
установява, че назначена тройна АТЕ е дала писмено заключение, че водачът
на лекия автомобил /Н./ не е създал опасност за движението, а ПТП е
настъпило по причина, че ищецът, като водач на мотоциклета е предприел
едновременно изпреварване на автомобила на Т. и автомобила на Н..
Ищецът след изпреварването на първото МПС не се е върнал обратно в
предназначената му за движение лента, както и не се върнал в тази лента след
като е видял завилия лек автомобил „БМВ“, но е продължил да се движи в
лента за насрещно движение, където е настъпил удар между двете МПС.
С постановление от 07.06.2018 г. на прокурор в Районна прокуратура
Бургас е било прекратено досъдебното производство, което не е обжалвано от
ищеца.
Ищецът на 16.04.2018 г. е предявил писмената претенция по чл. 380, ал.
1 от КЗ /л. 18 от първоинст. п-во/, с която е поискал от ответника, като
застраховател на К. Н. да изплати обезщетение за претърпените по нейна вина
вреди.
Ответникът е образувал щета и с изпратено до заявителя писмо е
поискал да се представят допълнително доказателства, но не е заплатил
обезщетение.
Настоящият въззивен състав при посочените доказателства приема, че
ищецът вследствие на ПТП е получил счупване на дясната ключица, която по
своите медико-биологични характеристики представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Ищецът в продължение на един месец е носил мека превръзка и е
търпял болка през първите две седмици след ПТП. Ключицата е зараснала без
негативни последици, а общият лечебен и възстановителен период е
приключил за срок до два месеца.
Настоящият въззивен състав при посочените писмени и гласни
доказателства изключва изцяло и не кредитира писменото заключение на
вещото лице, извършило автотехническата експертиза в първата инстанция.
Това е така, защото вещото лице не е съобразило, описало и формирало
своите фактически констатации за настъпване на ПТП с отчитане на фактите
7
за наличието на формирана колона от попътно движещи се три МПС;
предприетото от ищеца последователно изпреварване и на двата движещи се
пред него леки автомобили; подадения от първия водач в колоната светлинен
сигнал за завой наляво; дистанцията между първия и втория автомобил, както
и освободената от лекия автомобил „БМВ“ лента за движение, в която
ищецът, като водач на мотоциклета е бил длъжен и е могъл да се върне
обратно.
Настоящият въззивен състав, предвид установените приятелски
отношения между ищеца и свидетеля Т. дава вяра само на тези показания,
които установяват неизгодните за ищеца факти, а имено, че лекият
автомобил, управляван от Т. се е движел със същата скорост на движение на
лекия автомобил „БМВ“ и държал дистанция, която да му позволи да избегне
удар при внезапно спиране или намаляване на скоростта от водача на лекия
автомобил „БМВ“.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че осигурената от него
дистанция е позволявала на ищеца да се върне след изпреварването
безпрепятствено в предназначената му лента за движение.
Настоящият въззивен състав формира извод, че водачът на лекия
автомобил при неговото управление и при извършения завой наляво е спазил
всички правила за движение, установени В ЗДвП и ППЗДвП.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца и от ответника жалби, като спорът се концентрира до
наличието/отсъствието на предпоставките, при които ответникът, като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
е длъжен да обезщети третите лица, претърпели вреди от деликтното
поведение на застрахования при него водач на лек автомобил „БМВ“; до
размера на обезщетенията за претърпените вреди при основателност на
искове; до наличието/отсъствието на поведение, с което пострадалият пряко и
непосредствено е допринесъл за настъпване на вредите.
ПТП е настъпило на 11.07.2017 г. с участието на МПС, които са имали
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена след
датата 01.01.2016 г., поради което приложим за разрешаване на правния спор
е Кодексът на застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
8
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и
имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „БМВ“, управляван от К. М. е имал
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по
силата на която ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, но само при доказано поведение на
застрахования водач, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Наказателното производство, което е било образувано във връзка
получената от ищеца средна телесна повреда е било прекратено и няма
постановен съдебен акт от наказателен съд, който да бъде ценен при
условията на чл. 300 от ГПК.
Няма данни да е издадено наказателно постановление по отношение на
К. Н., с което на нея да е наложено административно наказание за извършено
административно нарушение.
9
Доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност обосновават извода на настоящия съдебен състав, че К. Н., като
водач на лекия автомобил „БМВ“ при неговото управление и извършената
маневра завой наляво е изпълнила всички предписания на ЗДвП, включително
и на разпоредбите на Чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите
на релсовите пътни превозни средства.
В случая не е имала насрещно движещо МПС, К. Н. за да предупреди
останалите участници в движението за нейното намерение да извърши
маневрата е подала сигнал - светлинен ляв пътепоказател, така както
повелява чл. 28, ал. 1 от ЗДвП.
Посоченото обосновава извода на настоящия състав, че поведението на
Н. е правомерно и не е виновно, поради което не осъществява състава на
непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ не са
доказани по основание, поради което са неоснователни и подлежат на
отхвърляне, а неоснователността на главните искове влече неоснователност и
на акцесорните искове за заплащане на законната лихва с начална дата,
определяема по реда на чл. 496 и чл. 497 от КЗ.
С оглед на изложеното от двете жалби единствено основателна е тази,
която е подадена от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2018 г., до
размер на сумата от 4 800 лева и вместо това да се отхвърли прекия иск в тази
част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на
10
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
18.06.2018 г., за разликата над сумата от 4 800 лева до пълния предявен
размер от 30 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 18.06.2018 г., до размер на сумата от 30
лева и вместо това да се отхвърли прекият иск в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
18.06.2018 г., за разликата над сумата от 30 лева до пълния предявен размер
от 50 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за първата
инстанция, в размер на сумата от 240 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски
/юрисконсултско възнаграждение/, в размер на сумата от 250 лева;
По частната жалба срещу определението, постановено по реда на чл.
248 от ГПК:
Ищецът има правото на деловодни разноски само при условията на чл.
78, ал. 1 от ГПК, както и ответникът има задължение да заплати адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца при условията на чл.
78, ал. 1 от ГПК и доказан фактически състав по чл. 38, ал. 1 от ГПК, които в
случая не са налице.
Предявените искове са изцяло неоснователни, поради което ищецът
няма право на деловодни разноски.
Процесуалният представител на ищеца при посочения изход на делото
също няма право да получи адвокатско възнаграждение от ответника, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Освен това ищецът /л. 26 от първоинст. п-во/ е декларирал добро
здравословно състояние и притежавани в собственост лек автомобил „Ауди
11
4“ и мотоциклет „Сузуки“, поради което не попада в кръга на лицата по чл.
38, ал. 1 от ЗАдв.
Подадената частна жалба е неоснователно и следва да се потвърди
атакуваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът дължи на ответника, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, направените във въззивното производство деловодни
разноски, съобразно списъка, приложен на л. 103, в размер на сумата от 462
лева, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, в размер на сумата от 300 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2602 от 27.04.2020 г., постановено по гр.д. №
10050/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* да
заплати на Т. Д. К., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД, сумата от 4 800 /четири хиляди и осемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 11.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2018
г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. К., ЕГН ********** против ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.07.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 18.06.2018 г., до размер на сумата от 4 800
/четири хиляди и осемстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2602 от 27.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 10050/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявените от Т. Д. К., ЕГН ********** против ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ и иск по чл. 86 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.07.2017 г., ведно
12
със законната лихва, считано от 18.06.2018 г., за разликата над сумата от 4
800 /четири хиляди и осемстотин/ лева до размер на сумата от 30 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 2602 от 27.04.2020 г., постановено по гр.д. №
10050/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* да
заплати на Т. Д. К., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД, сумата от 30 /тридесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.07.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.06.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. К., ЕГН ********** против ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на
претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.07.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.06.2018 г., до размер на сумата от 30
/тридесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2602 от 27.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 10050/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявените от Т. Д. К., ЕГН ********** против ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ и иск по чл. 86 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на
претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.07.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.06.2018 г., за разликата над сумата от 30 лева
до пълния предявен размер от 50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2602 от 27.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 10050/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ищеца Т. Д. К., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 250 лева.
ОТМЕНЯ решение № 2602 от 27.04.2020 г., постановено по гр.д. №
10050/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* да
заплати на Т. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 240 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11621 от 21.07.2020 г., постановено
по гр.д. № 10050/2018 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд,
с което е отхвърлил молбата с вх. № 48207 от 04.06.2020 г., подадена от
ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
13
ОСЪЖДА ищеца Т. Д. К., ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.3
и ал. 8 от ГПК, направените във въззивното производство деловодни
разноски, съобразно списъка, в размер на сумата от 462 лева, както и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, да заплати юрисконсултско възнаграждение, в
размер на сумата от 300 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14