№ 7
гр. Враца , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка С. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20201420200863 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл АПК.Образувано е по жалба на
П. И. В. от гр.Враца против Заповед за задържане на лице № 1795зз-
323/28.07.20 г., издадена от С.Т. Т.-мл.ПИ при РУ-Враца, с която на
основание чл.72, ал.1,т.2, вр.чл.64, ал.4 ЗМВР жалбоподателят е бил задържан
за срок от 24 часа.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната
заповед, поради отсъствие на материалноправните законови предпоставки за
издаването й и с искане за отмяната й на това основание. В съдебно
заседание, чрез упълномощен процесуален представител-адв.Д.Н. доводите се
доразвиват в насока необоснованост на заповедта, поради липса на всякакви
доказателства относно посочените в заповедта фактически и правни
основания за издаването й.
Ответната страна по жалбата-издател на оспорваната заповед се явява
лично в с.з. и изразява бланкетно становище за неоснователност на жалбата, с
1
молба за потвърждаване на заповедта.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка със становищата и исканията на страните,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1
от АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен
интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК.Същата е изготвена в
необходимата форма и е придружена от необходимите приложения.
Разгледана по същество е и основателна, при следните съображения:
От приложената административна преписка се установява, че
жалбоподателят е бил задържан за срок до 24 ч. на 28.07.20 г. в 9.00 ч. въз
основа на оспорената заповед. В нея е посочено, че издателят й Ст.Т.
изпълнява длъжност „мл.ПИ към РУ-Враца“, а правното основание за
издаването й е „чл.72, ал.1,т.2 от ЗМВР, вр.чл.64, ал.4 ЗМВР“. Все според
изложените в заповедта фактически основания за издаването й,
жалбоподателят е бил задържан за това, че „на 28.07.20 г. около 08.55 ч.
гр.Враца ул. Ст.Савов №6, при извършване на граждански протест същия е
блокирал централен вход на сградата на Община Враца и недопуска граждани
и служители на общината до самата сграда, не изпълнява устно полицейско
разпореждане да преустанови действията си.“. Със задържането, на
жалбоподателя са разяснени съответните му права по този повод, извършени
са му съответни обиск и медицински преглед с протокол и медицинско
направление, приложени към преписката.
С горепосочените писмени материали, представената от ответната
страна преписка се изчерпва, като същевременно в хода на настоящето
съдебно производство други писмени и/или гласни доказателства не са
ангажирани.
Въз основа на възприетите фактически положения и изложен
доказателствен анализ, съдът намери от правна страна, че процесната заповед
за задържане е незаконосъобразна и необоснована и на това основание
подлежи на отмяна, по следните съображения:
2
Както се посочи по-горе, издателят на заповедта, според посоченото в
нея изпълнява длъжност „мл.ПИ при РУ-Враца“. По делото обаче не са
ангажирани никакви доказателства /длъжностна характеристика и/или др./,
установяващи, че въпросната длъжност включва осъществяване на някоя от
функциите по чл.6, ал.1, т.1-9 ЗМВР и които функции на свой ред включват
правомощия за задържане на лице в някоя от хипотезите на чл.72, ал.1 ЗМВР.
В този смисъл компетентността на издателя на процесната заповед, в случая
остава изцяло недоказана.
На следващо място, процесната заповед не съответства на
императивното изискване по чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР да съдържа ясна и
недвусмислена формулировка на фактическите основания за задържането на
лицето. За да бъде задържано лице според посоченото в заповедта правно
основание по чл.72, ал.1,т.2 ЗМВР е необходимо да са изпълнени две
кумулативни предпоставки:- полицейският орган да изпълнява свое
задължение по служба и лицето, въпреки, че е надлежно предупредено,
съзнателно да пречи на този орган, да изпълни служебните си функции.
Смисълът на въпросната разпоредба е да се предостави възможност на
полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба, дори и
когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането на
тези лица, които и след предупреждение, не преустановяват
възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции поведение, има
за цел да отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде възможност
да изпълни възложените му задачи. В случая в заповедта не са посочени
конкретни факти, въз основа на които е прието, че жалбоподателят пречи на
полицейските служители да изпълняват законовите си функции /посочени са
само такива за създадени други пречки – достъп на граждани и служители в
Община-Враца/. Липсва посочване и на другия елемент от фактическия
състав на правната норма-отправено надлежно предупреждение от
полицейския орган до лицето и субективния признак на деянието, което
следва да бъде извършено „съзнателно“. Вместо това, фактически и правно
/чрез привръзка с чл.64, ал.4 ЗМВР/ е посочено, че лицето „не изпълнява
устно полицейско разпореждане да преустанови действията си“, което
поведение принципно е предпоставка за ангажиране на административно –
наказателна отговорност по чл.257, ал.1 ЗМВР, но не и за задържане по чл.72,
3
ал.1, т.2 ЗМВР.С това си съдържание процесната заповед съществено
нарушава изискванията за форма и съдържание по чл.72, ал.2, т.2 АПК, което
ограничава пряко правото на защита на засегнатото лице и препятства
съдебния контрол по проверка на фактите относно основателността на
задържането. В този смисъл е и трайната съдебна практика по приложението
на закона /напр.Р№10415/08.10.15 г. по адм.д.№13348/14 г., Р№12213/13 г. по
адм.д.№14598/12 г., Р№15574/12 г. по адм.д.№425/12 г. на ВАС и др./.
На последно място, в случая не се представиха абсолютно никакви
доказателства /гласни и/или писмени-напр.свидетелски показания, докладни
записки, сведения, протоколи и др./, подкрепящи изложените в процесната
заповед фактически и правни основания за задържането, макар и непълно,
неясно и неизчерепателно изложени, още по-малко за съотовествието между
тях. Затова и заповедта подлежи на отмяна и на това самостоятелно
основание.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №331, дел.№1795зз-323/28.07.2020 г.,
издадена от мл.ПИ при РУ-Враца, с която на основание чл.72, ал.1,т.2 от
ЗМВР, вр.чл.64, ал.4 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа
на П. И. В. от гр.Враца, с ЕГН:**********.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4