№ 187881
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110110420 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Д. А. срещу Б. С. Б., И. Н. Б., С. И.
Щ., „К. Б. С. Б. Б.“ ЕАД /с правоприемник „О.Б. Б.“ АД /, „П. И. Б.“ АД. „С.О.“ АД, „Т. С.“
ЕАД и С., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 440,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на Апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 64, ет. 2,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.514.179.1.2 съгласно КККР
одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на изп. директор на АГКК.
Ищецът твърди, че закупил имота през месец април 2003г. по следния начин: ищецът
извършил всички действия по намиране на имота, преговори с продавача и събиране на
необходимите документи. С негови средства била платена и продажната цена на имота.
Имотът бил закупен на името на неговата дъщеря – отв. Б. Б., като ищецът сключил с отв. Б.
Б. и отв. И. Б. /неин съпруг/ прикрито съглашение, съгласно което имотът да бъде закупен на
името на Б. Б., за да бъде ползван като седалище и адрес на управление на фирмата на
двамата ответници, имотът да бъде във владение на ищеца, за да го ползва за своята дейност
и в случай на неблагополучно развитие на стопанската дейност, да бъде върнато на ищеца
формално правото на собственост върху имота. Имотът бил предоставен във владение на
ищеца, за да можел, ако се наложело, да придобие собствеността върху него по давност.
Ищецът сочи, че той е собственик на имота по силата на прикритото съглашение, а също
така и по силата на своето добросъвестно владение. Ответниците Б. Б. и И. Б. все още не
били изпълнили условията на прикритото съглашение, докато ответниците С. Щ. и ЧСИ С.
С. предявявали претенции срещу имота.
С молба-уточнение от 31.03.2022г. ищецът е посочил, че действителната обща воля
на страните по договора за покупко-продажба на имота била ответникът Б. Б. да бъде
вписана като привиден купувач по нотариалния акт, без да придобива собственост върху
него, докато в действителност собственик на имота да бъде ищецът. Извежда интереса си от
иска срещу И. Б. от обстоятелството, че двамата с Б. Б. били придобили имота в режим на
съпружеска имуществена общност. Извежда правния си интерес от иска срещу ответника С.
Щ. от обстоятелството, че този ответник се опитвал да придобие собствеността върху
процесния имот чрез публична продан на имота по изп.д. № 20168590400313 по описа на
ЧСИ С. С.. Извежда интереса си от иска срещу ЧСИ С. С. от обстоятелството, че същата
провеждала принудително изпълнение върху процесния имот, без да се съобразява с правата
на ищеца. Посочва, че началната дата на твърдяното от него добросъвестно владение върху
имота била 03.04.2003г.
1
С молба-уточнение от 14.04.2022г. ищецът сочи, че взискател по изпълнителното
дело, по което е насочено изпълнение срещу имота, бил „Райфайзенбанк“ ЕАД, а длъжници
– ответниците Б. С. Б. и И. Н. Б.. Освен това по изпълнителното дело имало и следните
присъединени взискатели: ЧСИ Милен Бъзински по негово изп.д. № 20128380409548, ЧСИ
Сия Халаджова по негово изп.д. № 20128630402849 и ЧСИ Стоян Якимов по негово изп.д.
№ 20158440402930, както и С. – ПАМДТ район „Сердика.
С определение от 23.06.2022г. /влязло в сила в тази част/ исковата молба е върната в
частта по предявените искове срещу ЧСИ С. С., ЧСИ Милен Бъзински, ЧСИ Сия Халаджова
и ЧСИ Стоян Якимов.
С последващи молби-уточнение от 25.01.2023г. и 20.03.2023г. ищецът е насочил иска
си и срещу останалите взискатели “С.О.“ АД, „Т. С.“ ЕАД и „П. И. Б.“ АД.
С определение от 21.09.2022г., постановено по гр.д. № 8842/2022г. по описа на СГС,
делото е върнато на СРС с указания да се установи дали постановлението за възлагане на
процесния недвижим имот е влязло в сила, с оглед установяване правния интерес на ищеца
от предявения иск.
В съответствие с дадените от СГС указания, настоящата инстанция е указала на
ищеца да заяви дали постановлението за възлагане на процесния имот е влязло в сила, като с
молба от 15.11.2022г. ищецът е посочил, че същото не било влязло в сила и ищецът имал
правен интерес от предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Б. С. Б. и И. Н. Б. са подали отговор на
исковата молба, с който признават предявения иск, а ответниците „О.Б. Б.“ АД, „П. И. Б.“ АД
и „С.О.“ АД развиват съображения за неговата недопустимост като заявяват, че
постановлението за възлагане било влязло в сила преди вписване на исковата молба по
настоящото дело.
От служебно изисканото от ЧСИ С. С. Постановление за възлагане на процесния
имот от 19.03.2021г. по изп.д. № 20168590400313 по описа на ЧСИ С. С. се установява, че
постановлението е влязло в сила на 02.02.2022г. – преди датата на депозиране на исковата
молба по настоящото дело.
Съдът, като взе предвид така изложените обстоятелства намира, че предявеният иск е
процесуално недопустим.
Съгласно изложените твърдения в исковата молба и молбите-уточнение, в частност
тази от 15.11.2022г., в която ищецът сочи, че постановлението за възлагане на имота не е
влязло в сила, същият обосновава правен интерес от защита срещу изпълнението на трето
лице – собственик на имот, върху който е насочено принудително изпълнение за чуждо
задължение по реда на чл. 440, ал. 1 ГПК. От служебно изискания заверен препис от
постановлението за възлагане, обаче, се установява по категоричен начин, че същото е
влязло в сила още на 02.02.2022г. – преди завеждане на исковата молба по настоящото дело.
Както е изяснено с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, за да
е допустим искът по чл. 440 ГПК /независимо дали е заведен като положителен или
отрицателен установителен иск/ изпълнението върху процесния имот не следва да е
приключило с влязло в сила постановление за възлагане. Целта на защитата е при
уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този
начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово
задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това, за да е
допустим искът се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило.
Предвид гореизложеното и доколкото принудителното изпълнение върху процесния
имот е приключило още преди завеждане на иска, противно на изложените от ищеца
твърдения, предявеният установителен иск е процесуално недопустим и исковата молба
следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от С. Д. А. срещу Б. С. Б., И. Н. Б., С. И. Щ., „К.
Б. С. Б. Б.“ ЕАД /с правоприемник „О.Б. Б.“ АД /, „П. И. Б.“ АД. „С.О.“ АД, „Т. С.“ ЕАД и С..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3