Р Е Ш
Е Н И Е № 59
гр. Силистра, 22.04.2010 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Силистра, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА СЛАВОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА
МАРИНОВА
СВЕТОСЛАВ
СЛАВОВ
при участието на секретаря Румяна Пенева,
разгледа докладваното от административния съдия В. Маринова КА.Н.Д № 49/
Производството по делото е образувано
по жалба на ЕТ „*******”, със седалище и адрес на управление – гр.
Силистра,ул.”******” № ***, ет.***, с управител и представляващ фирмата *****,
представлявана от адв. Т.С., САК, против Решение от
18.02.2010 г. постановено по АНД № 838 /
В законният срок жалбоподателят
обжалва решението на СРС, изцяло, като навежда доводи за съществени нарушения
на материалния закон – касационни
основания по чл.348, ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.63,
ал.І ЗАНН.Искането е да се отмени обжалваното съдебно решение, както и да се
отмени оставеното с това решение в сила НП
.
Ответната по жалбата страна, не се
явява и не взема становище .
Заключението на прокурора е за
неоснователност на жалбата .
Административният съд, като обсъди
доводите на жалбоподателя, събраните по делото доказателства, както и при
служебна проверка на съдебния акт –чл.218, ал.2 АПК, прие за установено следното: жалбата е
подадена от надлежно лице – чл.210, АПК, в сроковете по чл.211 АПК, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Съображенията, за това са
следните :
Предмет
на касационният контрол са сочените пороци на съдебния акт ,както и неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, за което съдът следи
служебно – чл.218, ал.2 АПК.
От
събраните доказателства пред въззивния съд, е била
установена следната фактическа обстановка :Между фирма „*****”ЕООД и ЕТ” *******
„ и двете фирми с управител и представляващ
едно и също лице – ****** е съставен Протокол № 2 / 12.10.2007 г., в
който са описани извършените строително монтажни работи / СМР/, от изпълнителя
ЕТ „******”, по задание от възложителя „*****”ЕООД. В протокола са описани
подробно извършените СМР, които подлежали на заплащане .Протоколът е съставен
съгласно изискванията на Наредба № 3 / 31.07.2003 г. ,съгласно който нормативен
акт всички обстоятелства, свързани със строежа, предаване и приемане на
строителни и монтажни работи, се документират по реда на тази Наредба /чл.5
,ал.1 / .Протоколът е подписан от възложителя и извършилият СМР,така, че той
има доказателствената сила,с която е натоварен от
страните, положили подписите си при съставянето му,т.е. доказва извършените
СМР, към момента на съставянето му .В протокола на отделен ред е посочен и
ДДС 20 %, възлизащ на 3654.63 лв при данъчна основа – 18 273.14 лв.- размера на СМР
посочени като стойност Дължимият ДДС е следвало да бъде начислен в законно установения срок до 14.11.2007 г. Нарушението, което е
допуснато се изразява в неспазване
разпоредбите на чл.86, ал.1 ,т.3 от ЗДДС
Въззивният
съд е счел, че със съставения Протокол № 1 ,е възникнало данъчното събитие,
съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС и е
следвало да бъде издадена съответната фактура, като на отделен ред се посочи и
дължимия ДДС,което по същество не е било извършено от възложителя – ЕТ „ ******
„, касатор в настоящото производство .Няма отразяване
и в дневника за продажбите за м. Х.2007 г, както и не са отразени в подадената
справка – декларация за м.Х.2007 г.,а така също и за следващия данъчен период
.Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС,данъчното събитие възниква от датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена,а според ал.5,на датата на възникване на
данъчното събитие ,данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице
да го начисли. Според чл.8 от ЗДДС,услуга по смисъла на закона е всичко, което
има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута ,използвана като
платежно средство. В конкретният случай ,предмет на начисляването е извършените
СМР, приети от възложителя, със съставянето на Протокол № 2 / 12.10.2007 г..
С
това си деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.86 , ал.1 от ЗДДС, а
именно –не е отразен документа с посочен ДДС в дневника за
продажбите за м.октомври
Освен
това, не е отразен начисления ДДС в подадената справка декларация за ДДС за м.Х.2007 г; Тези данни не са били
отразени и в следващия данъчен период.
Така
изяснената фактическа обстановка по
делото,е подкрепена с писмени доказателства, обсъдени подробно от въззивния съд- приложения ревизионен акт, както и Протокол
№ 2 за извършените СМР.
Направените
правни изводи от СРС кореспондират с доказателствата по делото, които изводи се
споделят изцяло и от настоящия състав .Съгласно чл.9, ал.2,т.3 от ЗДДС, за
доставка на услуга се смята и „всеки физически и интелектуален труд, строеж или
монтаж на материален актив със суровини и материали ,дадени от възложителя в
разпореждане на изпълнителя.В тази връзка чл.113, ал.1 ЗДДС, разписва
императивно, че всяко данъчно задължено
лице – доставчик е длъжно да
издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга ,като на
отделен ред се отрази и ДДС .Независимо дали доставката на стока или услуга се
извършва еднократно или на етапи ,които се приемат от получателя ,на всеки етап
за извършеност на услугата възниква данъчно събитие –
чл.12 ал.2 от ПП ЗДДС, чл. 25, ал.2 ЗДДС-данъчното
събитие възниква на датата ,на която собствеността върху стоката или услугата е
извършена .
Нарушението е квалифицирано по чл.86, ал.1, от ЗДДС,което ангажира административно наказателната отговорност по чл.180, ал.1 ЗДДС.
Възраженията
на касатора, че е нарушен материалния закон, не намират опора в събраните доказателства и
съдът приема, че са неоснователни .
При
служебната проверка правилността на обжалвания съдебен акт, съгласно чл.218,
ал.2 АПК, съдът не констатира пороци, които да водят до
невалидност,недопустимост на съдебното решение или несъответствие с материалния
закон. В касационната инстанция, прилагането на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени
от първоинстанционния съд- чл.220 АПК. Пред настоящата инстанция не се
представят писмени доказателства, допустими по силата на чл.219 АПК, които да
сочат на други изводи, различни от тези, направени от СРС.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2 АПК във вр, с чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение от 18.02.2010 г.,
постановено по А Н Д № 838 /
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.