№ 18548
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110121663 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 01.06.2023г., ищецът
„Т”ЕАД е предявил искове да бъде осъдена ответницата да му плати следните суми:
1 008,87 лв, представляващи стойността на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, район „111111, по договорни отношения между
ищцовото дружество и ответника през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 228,86 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от
15.09.2020г. до 12.04.2023г.; 21,23 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г. , и 5 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 16.05.2020г. до 12.04.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници от
датата на предявяване на исковата молба – 26.04.2023г. до окончателното плащане.
В откритото съдебно заседание на 20.10.2023г. пълномощникът на ищеца е признал
извършеното от ответницата плащане на претендираните суми по делото за главница , за
лихви и за разноски (държавна такса), като претендират само юрисконсултско
възнаграждение. При устните състезания в същото заседание юрисконсултът на ищеца е
пледирал за отхъврляне на исковете поради направеното плащане и за присъждане на
юрисконсулско възнаграждение.
Ответната страна С. М. В. (според уточнението, допуснато с разпореждане №
72557/12.06.2023г. – б.с.) в представения на 14.08.2023г. отговор на исковата молба твърди ,
1
че е платила всички дължими суми , като иска да бъде определено минимално
юрисконсулско възнаграждение , което да плати след постановяване на решението.
В заседанието на 26.04.2023г. ответницата е поддържала твърдението за плащане на
всички претендирани от ищеца суми . При устните състезания в същото заседание
ответницата е пладирала за постановяване на решение съобразно извършеното от нея
плащане.
Подпомагащата страна – „Т.С”ООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК -
б.с.) не е изразила становище по исковете , не е представила доказателства и не е
изпратила представител по делото.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в
исковата молба вземания по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86, ал.1
ЗЗД срещу ответника за сумите : 1 008,87 лв, представляващи стойността на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, район „111111, по
договорни отношения между ищцовото дружество и ответника през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 228,86 лв, представляващи мораторната лихва върху цената
на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 12.04.2023г.; 21,23 лв, представляващи
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2020г. до
30.04.2021г. , и 5 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 16.05.2020г. до 12.04.2023г., заедно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба – 26.04.2023г. до
окончателното плащане, както и че след предявяването на исковата молба ответницата е
изплатила изцяло на ищеца дължимите суми , т.е. че вземанията са погасени поради
изпълнение (плащане). Това се установява от представения от ответницата фискален бон,
удостоверяващ плащането на 11.08.2023г. на сумата от 1 453,92 лв.
Независимо, че плащането на сумата от 1 453,92 лв е извършено след предявяването
на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид
от съда .
Тъй като претендираните вземания за главницата и за обезщетението за забава са
погасени, предявените осъдителни искове по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ
и чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдът отхвърлени изцяло, както и
претенцията за законната лихва от датата на предявяването на исковата молба до плащането
(34,96 лв), тъй като ищецът не поддържа тази претенция , а и тя също е погасена поради
изпълнение (плащане).
Относно разноските по делото :
2
Въпреки че исковете по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1
ЗЗД не са уважени (отхвърлени са поради погасяване на вземанията в хода на съдебното
производство) на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски , тъй като
ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба, доколкото плащанията не
са били извършени до датата на предявяване на исковете , а след това. Според установената
съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на
исковете поради погасяване на вземанията от ответника след предявяването на исковата
молба.
По настоящото дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената
държавна такса (155 лв). Тези разноски обаче са платени от ответника видно от фискалния
бон от 11.08.2023г. , което не се оспорва от ищеца видно от изявлението на пълномощника
му в съдебното заседание на 20.10.2023г. поради което не следва да бъдат присъдени на
ищеца.
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответницата, тъй като исковете са отхвърлени поради
плащане на претендираните вземания след предявяването на исковата молба. Според
съдебната практика в тези случа ответникът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК11111 със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 111111 против С. М. В., ЕГН: ********** ,
град София, ж.к. „11111 обективно съединени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1
ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на
ищеца сумите : 1 008,87 лв, представляващи стойността на неплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, район „111111, по договорни отношения
между ищцовото дружество и ответника през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.;
228,86 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода
от 15.09.2020г. до 12.04.2023г.; 21,23 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.03.2020г. до 30.04.2021г. , и 5 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 16.05.2020г. до 12.04.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници от
датата на предявяване на исковата молба – 26.04.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. М. В., ЕГН: ********** , град София, ж.к. „11111 ДА ЗАПЛАТИ на
3
„Т” ЕАД, ЕИК11111 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 111111 следните
суми: 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.Х.ООД ,гр.
София,ул. „11111
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4