Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 16.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І
състав, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
председател: РАДОСЛАВА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 8 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Г.А.Т. *** ЕГН ********** е
предявил иск срещу ПК „НАПРЕДЪК“, гр. Долна баня, ул. „Деница“ № 1А ЕИК
********* за установяване на вземане в размер на 3032,00 лева, представляващо
обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. /20
дни/, 2015 г. /20 дни/ и 2016 г. /8 дни/.
Ищецът твърди, че е работил в
ответната кооперация, като със споразумение от 01.05.2016 г. трудовото му
правоотношение е било прекратено. След прекратяването работодателят не му е
изплатил дължимите обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г.
в размер на 20 дни, за 2015 г. в размер на 20 дни и за 2016 г. в размер на 8
дни, поради което и подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Във връзка с постъпило възражение от ответника срещу заповедта за
изпълнение предявява иск за установяване на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответната
кооперация представя писмен отговор, в който оспорва иска, като твърди че обезщетението по чл. 224 КТ е изцяло
изплатено.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Предявен е положителен
установителен иск по чл.415 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 1268/2017 г. по описа на ИРС, по което срещу
ответника е издадена Заповед № 961/08.11.2017 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 3032,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
госдишен отпуск за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.10.2017г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането.
Страните не
спорят, че ищецът е работел при ответника като „специалист контрол разходи“ и
като „председател“, като на 01.05.2016 г. със споразумение с работодателя трудовото
му правоотношение е било прекратено.
От
представените фишове за заплати за месец март 2016 г. и месец април 2016 г. се
установява, че от страна на кооперацията е било начислено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от страна на Г.Т. общо за 87 дни.
От
представените удостоверения, издадени от ПК Напредък, се установява, че брутният доход на ищеца като
Председател на кооперацията за 2014 г.
възлиза на 8919,42 лева, за 2015 г. – на 8963,34, а за периода 01.01.2016 г. –
30.03.2016 г. възлиза на 5245,18 лева.
Съдът не
обсъжда представената квитанция към приходен касов ордер относно сумата от 2700
лева, получена от Г.Т., тъй като в нея не е посочено основанието за издаването
й.
Съобразно
заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна и безпристрастна, общият размер на неизползвания
платен годишен отпуск от стана на ищеца към 31.03.2016 г. е в размер на 105
дни. През месеца март 2016 г. е било изплатено обезщетение по чл. 224 КТ в
размер на 3031,99 лева за неизползвани 85 дни платен годишен отпуск. Според
вещото лице във ведомостите за заплати няма данни да е изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 20 дни, като дължимата сума възлиза на
713,40 лева.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа представеното писмено заключение, като твърди,
че във ведомостта за заплати за месец март и април 2016 г. е отразено
получаване на сумата от 3031,99 лева от ищеца срещу подпис.
От правна
страна:
Според чл. 224, ал. 1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж.
В случая от неоспореното от ищеца
заключение на съдебно счетоводната експертиза бе установено, че Т. към
31.03.2016 г. е имал неизползвани 105
дни платен годишен отпуск, като са му е било изплатено обезщетение за 85 дни.
В случая в представените
ведомости за заплати не е отразено изплатеното през месец март 2016 г. обезщетение
по чл. 224 КТ за кои години се отнасят, поради то работодателят не би могъл да
се позове на разпоредбата на чл. 176а КТ, съгласно която когато платеният годишен
отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на
годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на
ползването му се погасява по давност. В случая сроковете за
погасяване правото на ползване на платен годишен отпуск следва да се тълкуват
изцяло в полза на работника. Освен това давностният срок за отпуска
за 2014 г.
е започнал да тече от 31.12.2014 г. и би изтекъл на 31.12.2016 г. Трудовото правоотношение
обаче е прекратено преди това - 01.05.2016 г. Не е погасен по давност и отпускът за
следващите 2015 и съответната част от 2016 г.
Ето защо настоящият състав
приема, че работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 20 дни, като стойността на това обезщетение в съответствие с
заключението на вещото лице възлиза на 713,40 лева. Това е и установеният
размер на вземането на ищеца, за което искът е основателен.
Ответникът дължи и законната
лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 19.10.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските
Ищецът не претендира разноски,
поради което и такива не следва да бъдат присъждани. Ищецът дължи на ответника
съобразно отхвърлената част от иска сумата от 105,85 лева от изплатеното
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) ответникът следва да заплати по сметка на ИРС сумата
от 50,00 лева - държавна такса по иска за заплащане на трудово възнаграждение, както
и сумата от 120,00 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Потребителна кооперация „НАПРЕДЪК“, гр. Долна баня, ул.
„Деница“ № 1А, ЕИК ********* държи на Г.А.Т. *** ЕГН **********, сумата от 713,40
лв. /седемстотин и тринадесет лева и четиридесет стотинки/, представляващи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ в размер
на 20 работни дни, законната лихва за забава от 19.10.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за главницата до пълния предявен размер от 3032,00 лева.
ОСЪЖДА Г.А.Т.
*** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ПК „НАПРЕДЪК“, гр. Долна баня ЕИК ********* сумата
от 105,85 лв. /сто и пет лева и осемдесет и пет стотинки/ разноски в съответствие
с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ПК „НАПРЕДЪК“, гр. Долна баня ЕИК
********* да заплати в полза на ИРС сумата
от 50,00 /петдесет/ лева държавна такса, както и сумата от 120,00 /сто и двадесет
лева/ – изплатено възнаграждение на вещото лице.
Решението подлежи на обжалване пред СОС с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
(Р. Йорданова)