№ 273
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600285 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
Образувано е по протест, депозиран от прокурор при Окръжна прокуратура
– Пазарджик срещу определение № 198/ 08.06.2022г., постановено по ЧНД
№258/2022г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Със същото е отменено
постановление от 20.05.2022г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик, с което на
основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по преписка № 2002/2021г. по описа на ОП – Пазарджик и
по досъдебно производство №84/2021г. по описа на * – *, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.256 от НК и материалите по делото са върнати на
Окръжна прокуратура – Пазарджик.
В протеста са релевирани доводи за незаконосъобразност и неправилност
на съдебния акт, като с петитума се предлага определението да бъде отменено, а
постановлението за прекратяване на досъдебното производство да бъде потвърдено.
Прокурорът е оспорил изводите на съда, излагайки съображения, че всички релевантни
за правилното решаване на делото въпроси са изяснени в пълен обем, разследването по
делото е обективно, всестранно и пълно, обективната истина е разкрита по несъмнен и
безспорен начин и материалния закон е приложен правилно.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че протеста като
подаден в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е
ДОПУСТИМ, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
1
Прочитът на постановлението за прекратяване на наказателното производство
сочи, че държавното обвинение дори не си е направило труда да изложи установените
в хода на разследването релевантни факти и доказателствата, от които те се извеждат,
както и да извърши дължимият се по закон анализ на доказателствените източници.
Този подход съществено затруднява извършването на ефективен съдебен
контрол върху постановлението относно : съответствието между приетите за
установени от прокурора факти и доказателствения материал; събирането на всички
доказателства от значение за правните изводи, което е изискване за обективно,
пълноценно и всестранно разследване, а логично, и относно законосъобразността на
правните изводи в контекста на приложимия материален закон. Посоченото е
достатъчно основание да се счете, че постановлението за прекратяване е немотивирано,
необосновано и поради това постановено в нарушение на процесуалните правила.
Необосноваността следва и от превратния коментар на доказателствата –
гласните такива, за които в постановлението е декларирано общо, че са еднопосочни и
според тях трудова дейност далите показания свидетели са развивали в дружеството
„*“ ЕООД, респективно, че не са искали и не са получавали от държавата обезщетения
за безработица. Прав е окръжният съд, че в материалите по делото могат да се открият,
дори на пръв прочит, поне 4 – ма свидетели /Н. Б., Р. В., В. Н., Г. М. – т.2, т.9 и т.12 от
дос. пр./, които категорично са заявили, че въпреки формалното им назначаване за
работници в посочената фирма не са положили реална трудова дейност дори за ден.
Налични са и свидетели, които при разпита им са отказали да съобщят фактите, за
които са били разпитани – работили ли са в дружеството, в какъв период, на каква
длъжност, поискали ли са и получили ли са обезщетения от държавата и т.н. Какво е
отношението на прокуратурата към тези свидетелски показания изобщо не става ясно
от постановлението за прекратяване. Видно е също, че в показанията на свидетелите,
които са съобщили, че са работили във фирмата, има толкова много противоречия и
несъответствия, че изводът на прокурора за тяхната обективност и за безрезервното им
кредитиране е напълно необоснован, особено, когато е направен, без да се извърши
анализ на показанията в контекста на останалите доказателства по делото –
констативни протоколи на съответните компетентни органи, трудови договори,
ведомости за заплати и т.н., да не говорим, че са подминати без коментар данните за
упражнен върху част от свидетелите неправомерен натиск / убеждаване, съветване,
подтикване/ да заявят неверни факти. Последното няма отношение само към
евентуално извършено престъпление по чл.293 от НК, както в протеста се твърди, а и
към кредитирането на показанията на свидетелите, което кредитиране от прокурорът е
декларативно без дължимият анализ на тези показания да е извършен. Изобщо е
неглижирано обстоятелството, за изясняването на което не са и предприети никакви
действия, че формалният управител на „*“ ЕООД е престоявал в затвора за един дълъг
период от време, което обективно е създало пречки да извършва каквато й да е
2
търговска дейност, да не говорим да наема работници по трудови договори и да
сключва такива, а за тях не е установено дали действително от него са подписвани,
респективно, дали са подписани от работниците, посочени като наети.
Непълнотата на доказателственият материал също е пречка да се
формират каквито й да е обосновани правни изводи. От извършените проверки от
контролните органи и издадените на тяхна база констативни протоколи и предписания
става ясно, че съмнение е възникнало за изготвяне на трудови договори, отразяващи
неверни обстоятелства за 93 лица, част от които не са разпитани по делото. Не е
направено усилие да се изиска дори официална информация за това колко от тези лица
са заявили, съответно получили държавни средства за обезщетение за безработица,
след като трудовите им договори с фирмата „*“ ЕООД са били прекратени, да не
говорим, че изобщо разследване не е проведено относно евентуално получените от
същите лица обезщетения за заболяване, бременност и майчинство, изплатени поради
наличието на трудови договори с посочената фирма, за които и до днес не е установено
по изискуемият се начин дали отразяват верни обстоятелства.
Съдът не е длъжен да указва на разследващите допустимите процесуални
способи, посредством които да установяват релевантните за разследването факти,
които способи по презумпция следва да са добре известни на органите на досъдебното
производство, но за пълнота на мотивировката ще се отбележи и че учудващо е това, че
в хода на разследването не са ползвани специални знания на вещи лица, имащи
съответното образование и специализация в областта на данъчното и социалното
законодателство, като по този вид дела експертната помощ е винаги ползвана и
решаваща при формиране на крайните изводи. С експертиза би се постигнал пълен
анализ на събраните по делото документи и показания, които да бъдат отнесени към
предмета на образуваното дос. пр.
Посоченото до тук прави невъзможно да се изведат обосновани правни
изводи. Не е невъзможно коректни да се окажат направените от прокурора правни
заключения, но те следват да се изведат, когато необходимият доказателствен материал
се събере и когато съпоставителен анализ на същия се извърши. Към настоящия
момент, изводите, че трудовите договори, сключени между „*“ ЕООД и 93 физически
лица са валидни, че тези лица не са получили неправомерно държавни пари и че щети
за държавата няма, че възможност да получат неправомерно държавни пари
управителят на фирмата не им е дал, са произволни. Следва да се отбележи, че
практиката познава множество казуси при които деяния от този вид се квалифицират
във връзка с чл.18 от НК – като опит, поради което липсата на настъпили реално вреди,
не води автоматично до отпадане на наказателната отговорност за извършено
престъпление от този вид.
Обобщено може да се заключи, че за да се приеме, че прокурорът е изпълнил
3
в пълнота задълженията си по глава седемнадесета от НПК - да проведе задълбочено и
съобразено с процесуалните изисквания разследване, е нужно да се изследват
въпросите, относими към предмета на разследване, по реда и начина, предвиден в
НПК, както и да се постанови акт, който да бъде мотивиран, обоснован и постановен
след анализ на доказателствената съвкупност и приложимите материално – правни
норми.
Като е стигнал до същия краен извод, окръжният съд е постановил правилно
определение, което следва да се потвърди, поради което и на основание чл. 243 ал.7 от
НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 198/ 08.06.2022г., постановено по ЧНД
№258/2022г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4