МОТИВИ към
присъда по НОХД № 1460/2019 г. по описа на на РС
Сливен, изготвени на 04.01.2021 год.
Подсъдимият И.Н.К. е предаден на съд за извършено от него престъпление
по чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият К. заявява, че е получил препис от обвинителния акт,
дава обяснения. Не се признава за виновен.
В хода на
съдебните прения представителят на РП Сливен поддържа обвинението и го намира
за установено и доказано по несъмнен начин. Относно вида на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, счита, че следва да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, както и наказание
„глоба“ в размер на 5 000 лева.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна
присъда. Подсъдимият иска от съда да бъде оправдан.
От цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и
гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на
последните с обясненията на подсъдимия К.
съдът приема
за установено следното от фактическа
страна.
Подсъдимият К. е роден на *** ***, не работи, не е женен, осъждан, с
постоянен адрес ***.
На 08.01. срещу 09.01.2019 год. за времето от 19.00ч.
до 07.00 часа, свидетелите С.Й., В.К. и Д.С.
– всички към този период полицейски служители в РУ Сливен, били на смяна. Около
01.20 часа във връзка с изпълнение на служебните си задължения тримата се
намирали на ул. „Г.С.Раковски“, в гр. Сливен, пред игрална зала „Колор бет“. Пред входа на
игралната зала свидетелите видели подсъдимия К., за който знаели, че е
криминално проявен. Решили да му извършат полицейска проверка. Приближили се до
него, като му поискали документ за самоличност. В този момент обаче К. побягнал
в посока Новоселски мост. Полицейските служители побягнали след него,
настигнали го, като му поставили белезници, заради оказваната от подсъдимия
съпротива. След това, К. бил отведен в полицейското управление. Там, при извършения
му личен обиск по ЗМВР съставен от св. Й., в подгъва на шапката, с която бил
подс. К. още от задържането му до казино „Колор бет“ и за която заявил на св. К., че е негова, полицейските
служители установили, че се намира полиетиленово самозатварящо
се пакетче с размери около 4x5 см, което съдържало бяло кристалообразно
вещество и което пакетче било оставено на масичка, находяща се в коридора на първия
етаж на сградата на РУ Сливен. На място пристигнал разследващ полицай, който в
присъствието на поемни лица – свидетелите Н.Н. и Д.Д.
огледал пакетчето, поставено на масата. Бил извършен полеви тест, като
веществото в пакетчето реагирало на метамфетамин. То било иззето с огледния протокол, запечатано, като били направени и необходимия
брой фотоснимки. По образуваното досъдебно производство било извършено и престърсване в дома, където живеел К. ***, като от там били
иззети открити и иззети следните вещи: един брой
пластмасов контейнер - бял на цвят със зелена капачка, с вместимост 1 кг. с надпис „Сода каустик
на люспи“ и един брой контейнер - бял на цвят със зелена капачка и залепен
зелен стикер „оксалова к-на“. Било извършено също
така претърсване на л.а. Рено Туинго, с per. № *****, ползван от подс. И.К., като не били открити и
иззети вещи от значение за производството. И двете процесуално-следствени
действия били одобрени от съдия при РС Сливен.
В хода на разследването била
изготвена химическа експертиза, от заключението на която било установено, че държаното
от подсъдимия К. вещество представлява метамфетамин с нето тегло 0,706 грама и активен
наркотично действащ компонент с концентрация на същия 0.15 %. В откритите в дома
на подсъдимия контейнери били установени съответно 886.890 гр. натриева основа,
и 712.650 гр. оксалова киселина.
Намереният метамфетамин бил
предаден с приемо-предавателен протокол на ЦМУ Отдел „МРР-НОП“.
В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена
комплексна ДНК и дактилоскопна експретиза, извършен е
оглед и е предявено на страните, иззетото пакетче, в което се е намирало
наркотичното вещество.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите С.Й., В.К., Д.С., П.Д., И.Г., Н.Н. и Д.Д., чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и взаимнодопълващи се,
както и подкрепени от останалия събран в хода на производството доказателствен
материал
От показанията на свидетелите С.Й., В.К. и Д. С.се
установява, че на 09.01.2019 год., в гр. Сливен, докато те, като полицейски
служители при РУ Сливен, са изпълнявали служебните си задължения, след опит да
направят проверка на подсъдимия, са го задържали, тъй като той е отказал да
изпълни полицейско разпореждане да представи документ за самоличност и се е
опитал да осуети полицейската проверка. Установява се, че при извършения му
личен обиск в шапката на подсъдимия е намерено процесното наркотично вещество,
което било поставено в самозалепващо пакетче. Установява се също, че при
извършен оглед на местопроизшествие в коридора на първия етаж на сградата на РУ
Сливен, при провеждане на полеви тест на намереното вещество, поставено върху
масичка в коридора, веществото е реагирало на метамфетамин. Съдът кредитира показанията
на свидетелите Й., С. и К. относно намерението им да извършат полицейска
проверка на подсъдимия и опита му тя да бъде осуетена, тъй показанията в тази
им част са последователни и взаимнодопълващи се. Относно опита да бъде осуетена
извършената проверка от страна на подсъдимия, показанията им се подкрепят от
намереното впоследствие у последния наркотично вещество, което косвено сочи, че
К. е имал и причина да направи опит да избегне полицейската проверка - за да не
бъде намерено наркотичното вещество у него. Показанията на цитираните трима
свидетели относно факта на държането на наркотичното вещество се подкрепят и от
съдържанието на изготвения протокол за личен обиск, видно от който именно у
подсъдимият е намерено самозатварящото се пакетче,
съдържащо бяло кристалообразно вещество, както и от протокола за оглед на
местопроизшествие и съдебно-химическа експретиза,
видно от които намереното вещество е метамфетамин.
От показанията на тези свидетели съдът намира за
доказан факта на държане на наркотичното вещество от К.. Съдебният състав
намира, че е без съществено значение именно за този факт дали св. К. е свалил
шапката от главата на К. и тогава е намерил в подгъва й процесното пакетче или
подсъдимия сам я е свалил от главата си. Безспорен остава факта, че за шапката
подсъдимият е заявил на св. К., че е негова, че още при задържането му до
казино „Колор бет“ той е
бил с нея, както и че наркотичното вещество е намерено в пакетче, което е било
поставено в подгъва й.
Съдът не споделя възраженията на защитата относно
това, че деянието не е доказано да е извършено от подсъдимия, тъй като в
процесния протокол за личен обиск липсва описание на шапката, с която е бил К.,
тъй като по същество в този протокол се отразяват намерените у обискираните
лица вещи, без съответно да се описват дрехите, обувките и аксесоарите, с които
са били облечени и обути. Свидетелство за това е и липсата на описание на
дрехите и обувките, с които е бил подсъдимият, като не се събраха доказателства,
а и самият той не твърди, че при обиска му не е бил облечен и обут.
Показанията на св. Н. и Д. съдът кредитира, доколкото
от същите се установява, че са присъствали при извършването на огледа на
местопроизшествие, което се подкрепя и от съдържанието на протокола за оглед на
местопроизшествие, в който същите са вписани и са положили подписите си – не
само върху самия протокол, но и върху плика, в който е запечатано иззетото
наркотично вещество. Съдът намира за напълно житейски логично, заявеното от тях
в съдебно заседание, че не си спомнят конкретния случай предвид продължителния
период от време, който е изминал между двете следствени действия, а и предвид
множеството процесуално-следствени действия на които, според показанията на
двамата свидетели, те присъстват. Още повече, че за да се даде вяра на
извършения оглед на местопроизшествие е необходимо и достатъчно, освен
задължителните реквизити, които следва да съдържа протоколът, поемните лица да са присъствали и положили
подписите си, които удостоверяват, че описаните процесуално-следствени действия
са извършени в тяхно присъствие, което в настоящия случай не се оспорва от
свидетелите.
Съдът кредитира показанията на св. Д., доколкото от
тях се установява действително, че той работи на пост номер 1 в РУ Сливен, в
кабинка, която се намира на входа. Съдът намира за логично да не си спомня дали
подсъдимият на 09.01.2019 год. е доведен районното управление, предвид периода,
изминал от тогава.
Съдът кредитира и показанията на св. И.Г. относно
обстоятелството, че работи в РУ Сливен, което се подкрепя от приложената по
делото справка от Началник РУ Сливен. Касателно обаче
показанията му, че би следвало да е извършил и обиск на подсъдимия, съдът не им
дава вяра, доколкото самият свидетел не е категоричен, че това се е случило, а
и предвид обстоятелството, че на подсъдимия е бил извършен личен обиск по ЗМВР,
протоколът за който е изготвен от св. Й., непосредствено след задържането му и
довеждането му в сградата на РУ Сливен, какъвто е законовия ред, което би
направило един последващ личен обиск най-малко безпредметен.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия относно
обстоятелствата, при които е задържан и появата на наркотичното вещество,
доколкото същите са изолирани и неподкрепени от останалия събран по делото
доказателствен материал. Не се събраха доказателства за нанесени телесни
повреди на подсъдимия при задържането му от полицейските служители, самият той
в обясненията си заявява, че няма медицински документ и че не му бил извършван
медицински преглед. Не се събраха и доказателства, че у него не е намерено
наркотичното вещество и че пакетчето, в което е било процесното вещество е било
донесено от св. С.Й.. Тези обяснения относно главния факт на доказване –
държането на наркотичното вещество от К., не се подкрепят от показанията на
нито един от полицейските служители, участвали при задържането му, не се
подкрепят и от съставения протокол за личен обиск. Не се събраха и
доказателства за твърдяните от подсъдимия. „не добри отношения“ между него и
св. Й.. Ето защо съдът намира, че освен липса на доказателства, то липсва и
мотив у когото и да било от тримата полицейски служители да нанася телесни
повреди, да набеждава подсъдимия в извършване на престъпление, както и да лъжесвидетелства.
Предвид изложеното, съдът намира обясненията на подсъдимия, както тези в
досъдебната фаза на процеса, така и тези, дадени в хода на съдебното следствие,
за защитна теза.
Изложеното, като факти и
обстоятелства, се подкрепя освен от събраните гласни доказателствени средства, така
и от събрания по делото писмен доказателствен материал ,
а именно: протокол за личен обиск, който
отговаря на изискванията на ЗМВР, а и извършването на самото действие и
отразеното като намерено в него, най-вече относно саммозалепващото
пакетче с бяло кристално вещество, се подкрепя от показанията на св. К., Й. и С..
Съдът не споделя възраженията на защитника на подсъдимия, че тъй като обискът е
извършен във фоайето на РУ Сливен, то това противоречи на процесуалните
правила, тъй като за мястото на извършване на личен обиск законът не поставя
изрични изисквания. Личният обиск по ЗМВР обикновено следва задържането на лице
за срок до 24 часа и неговата цел е да не се допусне задържаното лице да носи в
себе си забранени от закона или застрашаващи живота или здравето му, както и
тези на околните, вещи и предмети. Описаната фактическа обстановка се подкрепя и
от изготвения в хода на досъдебното производство протокол за оглед на
местопроизшествие, който съдът намира съставен по съответния процесуален ред и
с оглед на това приема като годно доказателствено средство. Съдът не споделя
възраженията на защитника на подсъдимия, че поемните лица са заявили, че не са
чели протокола за оглед, тъй като в показанията си св. Н., заявява, че не си
спомня дали го е чел, а св. Д. категорично заявява, че когато присъства като поемно лице прочита протокола и тогава го подписва. Още повече,
че личното прочитане на протокола за извършване на което и да е било действие
по разследването не е задължителен елемент, видно от разпоредбите на чл.
128-130 и чл.137 от НПК, при съставянето на съответния протокол за него.
Изложената като факти и обстоятелства обстановка се подкрепя и от приложените
протоколи за претърсване и изземване, изготвени и одобрени по реда на НПК,
заповедта за задържане на подсъдимия, свидетелство за съдимост, характеристична
справка, приемо –предавателен протокол № 60507 ОТ 28.01.2019 год., и останалите писмените документи, приложени по делото.
Подкрепя се от и заключението на изготвената съдебно
химическа експертиза в хода на досъдебното производство което съдът кредитира
изцяло като изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност
няма основания да се съмнява. На същите основания, съдът кредитира и
изготвената в хода на съдебното следствие комплексна ДНК и дактилоскопна експретиза, заключението по която е поддържана от вещото
лице и в съдебно заседание. Съдът намира че от липсата на годен за изследване
ДНК материал, както и от липсата въобще на дактилоскопни следи не може да се
направи извод, че подсъдимият не е извършил деянието, за което е обвинен. Липсата
на дактилоскопни следи въобще може да бъде противопоставена и на тезата на
подсъдимия, че процесното пакетче е поставено на масата от св. Й., доколкото се
предполага, че в този случай евентуално би могло да бъдат открити и следи и от
св. Й..
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира че с деянието си подсъдимият И.К.
е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 354а, ал.3, т.1
от НК, за което следва да бъде признат за виновен и да носи наказателна
отговорност. От обективна страна безспорно се
установи, че подс. К.,***, без надлежно разрешително е държал високорискови
наркотични вещества - 0,706
грама метамфетамин, с процентно съдържание на активен
наркотично действащ компонент метамфетамин 0,15% на стойност 17,65 лева.
Съдът намира, че подсъдимият е държал
наркотичното вещество, тъй като безспорно се установи, че то е намерено в
шапката, която е била носена от самия него на главата му.
Метамфетаминът е
наркотично вещество и като такова се намира под контрол. Дейността на
държавните органи, осъществяващи контрола в тази сфера е уредена в ЗАКОН за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Този наркотик е
в списъка по Приложение №1 към чл.3 ал.2,
т.1 ЗКНВП
включващ растенията и веществета с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарна медицина. Правилно е определена и
стойността на иззетото количество на базата на специалните разпоредби на
Постановление № 23 на МС от 1998
г. за определяне цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството.
Съдът намира, че в процесния случай е неприложима
разпоредбата на чл. 354а, ал.5 от НК и инкриминираното деяние не представлява
маловажен случай предвид предишните осъждания на подсъдимия именно за държане
на наркотични вещества.
Що се касае до субективната страна на престъплението,
то е осъществено от подсъдимия умишлено, като същият е съзнавал
общественоопасния му характер, разбирал е и е целял настъпването на
общественоопасните му последици. Съдът не споделя възражението на защитника на
подсъдимия, че не е доказано, че наркотичното вещество е държано с престъпно
намерение, тъй като законодателят не е поставил като изискване за осъществяване
състава на престъплението от субективната страна и наличието на специален
субективен признак какъвто би бил държането с цел престъпно намерение.
За извършеното от К. престъпление
материалния наказателен закон предвижда наказание лишаване от свобода за срок
от една до шест години, както и наказание „глоба“ в размер от две хиляди до десет
хиляди лева.
При определяне на вида
и размера на наказанието „лишаване от свобода“ и „глоба“ съдът при съвкупната
преценка на обстоятелствата, обуславящи отговорността на подсъдимия, взе
предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства факта, че се касае до
наркотично вещество, което е в малко количество - под един грам, на много ниска
парична стойност и с много нисък процент на активно действащия компонент. Като
отегчаващи отговорността обстоятелство съдът отчете предишните осъждания на
подсъдимия и лошите му характеристични данни.
Анализирайки
обстоятелствата, обуславящи отговорността на подсъдимия, съобразно разпоредбата
на чл. 54 от НК, съдът достигна до извода, че следва да се определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства,
като му определи наказание "лишаване от свобода" за срок от една
година и шест месеца, което съобразно правилата на чл. 57, ал.1 от ЗИНЗС
постанови да изтърпи при първоначален строг режим. Относно кумулативно
предвиденото наказание „глоба“, съдът определи минималния размер от 2000 лева,
изхождайки освен от гореизложеното и от факта, че подсъдимият не работи, по
делото не се събраха данни за получавани от него доходи, както и притежавано от
него движимо и недвижимо имущество.
Съдът намери,
че с така наложените като вид и размер наказания ще бъде
постигнат максимален поправително-превъзпитателен и предупредително - възпиращ
ефект, както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото
С оглед правилата на процеса, съдът отне в полза на държавата иззетите
веществени доказателства - - 0,706 грама
нето тегло метамфетамин, 2 бр. пластмасови контейнера, бели, със зелени капачки, 886.890 гр.,
натриева основа и 712.650 гр., оксалова киселина,
прозрачен плик с вакуумно запечатване с червена лента, поставен в хартиен плик
с мокър печат с надпис ОДМВР Бургас, сектор БНТЛ, прикрепен към Протокол №
20-ДНК-304, като постанови след влизане на присъдата в сила същите да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
С
оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 131.03 в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОДМВР – Бургас и направените в
хода на съдебното производство разноски в размер на 271, 12 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
В този
смисъл съдът постанови своя съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :