№ 30
гр. Шумен, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20223600900024 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Мерт-ай“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. Стражец, общ. Разград, ул. „Орел“, № 32,
представлявано от управителя Ф.А.Ф., чрез пълномощника адв. Л.С. С. със съдебен адрес в
гр. Русе, ул. „Д-р Петър Берон“, № 9, ет.2, офис 4 срещу „Автомагистрали – Черно море“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. "Алеко
Константинов“, № 8, представлявано от изп. директор Д.Х.Д. В исковата си молба ищецът
твърди, че на 03.11.2020 г., между страните е сключен договор за превоз въз основа, на
който в периода от 31.03.2021 г. до 30.11.2021 г., ищецът е извършил възложени от
ответника превози на каменна фракция при цена 0.09 лв. на т./км. Цената на превоза е
променена на 0.11 лв. на т./км., с подписаното на 08.07.2021 г. допълнително споразумение
№ 1 към договора за превоз. За извършените въз основа на договора превози през съответния
месец са издадени съответно 9 бр. фактури, посочени в исковата молба и приложени към
нея. Отделно от това през м. април и м. май 2021 г. ищецът е доставил на ответника пясък.
Сделките са обективирани във фактури № **********/30.04.2021 г. и № 00000014
22/31.05.2021 г. Дължимите суми за извършените в процесния период превози и за
доставения пясък са в общ размер на 65 626.84 лв. Ответникът до предявяване на иска не е
заплатил дължимата сума. Дължимите от ответника мораторни лихви върху неплатените
суми по издадените фактури, считано от датата на падежа до 14.12.2021 г. е в общ размер на
2 462.22 лв. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер
на 68 089.06 лв., от които главница 65 626.84 лв., представляваща дължима цена на
извършени превози и доставен пясък въз основа на сключен между тях договор за превоз от
03.11.2020 г., но незаплатени от ответника, конкретизирани в приложените към исковата
1
молба фактури и 2 462.22 лв., представляваща мораторна лихва върху незаплатената
стойност на превозите, считано от падежа по всяка една фактура до 14.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното и плащане, както и направените деловодни разноски, включително и тези
направени в обезпечителното производство.
В своевременно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявения срещу него иск. Признава наличието на облигационни отношения между
страните, обективирани в договора за превоз и процесните фактури. Но оспорва
претенцията по размер. Твърди, че е изплатил на ищеца различни суми в резултат, на което
задължението му към последния е в размер на 43 626.84 лв., поради което предявения срещу
него иск е частично основателен. Счита, че претендираната от ищеца мораторна лихва е
неправилно изчислена, предвид уговорения в договора срок за заплащане на дължимите по
отделните фактури суми, а именно един месец, считано от датата на плащане от страна на
главния възложител на обекта. Моли да се приложи правилото но чл.78, ал.2 от ГПК, тъй
като не е станал причина за завеждане на делото.
В допълнителната искова молба, ищецът признава, че след подаване на исковата
молба и образуване на делото (15.12.2021 г.) с платежни нареждания от 17.12.2021 г. и
23.12.2021 г. е заплатена част от дължимата сума. Оспорва твърдението на ответника, че
между страните е уговорен срок за плащане на дължимите суми, различен от посочения в
исковата молба. Страните са приели, че заплащането се извършва в едномесечен срок от
издаване на фактурата. Това се потвърждава от плащанията, извършени от ответника след
сключване на договора за превоз, преди процесния период.
В допълнителния отговор, ищецът поддържа становището си, изразено в отговора на
исковата молба.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупно- ст, съдът
приема за установено следното:
Страните по делото са търговски дружества. На 03.11.2020 г. между ответника, в
качеството му на възложител и ищеца в качеството му на изпълнител е сключен договор за
превоз. С него ответникът е възложил, а ищецът е приел да извърши срещу възнаграждение
превоз на каменна фракция със собствени технически изправни превозни средства по
посочения в ч.І, чл.1 от договора маршрут. За извършените превози, ответникът се е
задължил да заплаща на ищеца възнаграждение в размер на 0.09 лв. на т./км. (ч.ІV, чл.1). С
допълнително споразумение № 1 към договора за превоз от 08.07.2021 г. са променили
възнаграждението за извършените превози на 0.11 лв. на т./км. (чл.2).
За извършените от ищеца превози в периода м. март 2021 г. – м. ноември 2021 г. са
издадени съответните фактури №№ **********/31.03.2021 г.; 00000013 63/30.04.2021 г.;
**********/31.05.2021 г.; **********/30.06.2021 г.; **********/ 31.07.2021 г.;
**********/31.08.2021 г.; **********/30.09.2021 г.; **********/31. 10.2021 г. и
**********/30.11.2021 г. на обща стойност 65 761.26 лв.
2
През м. април и м. май 2021 г., с фактури №№ **********/30.04.2021 г. и
**********/31.05.2021 г. ищецът е продал на ответника пясък на обща стойност 5 195.91 лв.
Фактурите са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона
за данък добавена стойност и са подписани от представители на двете страни. В тях са
индивидуализирани извършените превози и дължимите възнаграждения, както и съответно
продадените на ответника стоки по вид, количество, единична продажна цена и общата
стойност на продаденото количество. Във всяка една фактура, изрично е посочена датата на
плащане на дължимите възнаграждения и стойността на продадената му стока.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетовод- на
експертиза, неоспорено от страните се установява, че търговските книги на стра- ните са
водени редовно и записванията в тях са верни. Процесните фактури са ос- четоводени в
счетоводството на „Мерт-ай“ ЕООД като вземане от клиенти сметка 411 в размер на
70 957.17 лв., осчетоводени са приходи от извършени транспортни услуги, приходи от
продадени стоки и начислен ДДС. Издадените фактури са включени в дневниците за
продажби в периодите на издаването им с посочен ДДС в размер на 11 826.21 лв.
Фактурите в счетоводството на „Автомагистрали – Черно море“ АД са осчетоводени
с право на ползване на данъчен кредит. Получените материали са заприходени, като
материални запаси, превоза като външна услуга и ДДС покупки по съответната сметка.
Цялото задължение е осчетоводено по кредитна сметка 401 „Доставчици“, контрагент
„Мерт-ай“ ЕООД в размер на 70 957.17 лв. Фактурите са включени в дневника за покупки
през периода на издаването им с изключение на фактура № **********/31.08.2021 г., която е
включена в следващия период 01.09. 2021 г. – 30.09.2021 г. Ответникът е ползвал данъчен
кредит по процесните фактури за периода от 01.03.2021 г. – 30.11.2021 г. в размер на
11 826.21 лв.
„Автомагистрали – Черно море“ АД е извършило плащания по процените фактури в
общ размер на 27 330.33 лв. с четири платежни нареждания, както следва: на 20.10.2021 г. –
5 330.33 лв.; на 17.12.2021 г. – 10 000.00 лв.; на 17.12.2021 г. – 7 000.00 лв. и на 23.12.2021 г.
– 5 000.00 лв. Неплатената сума по фактурите, към датата на изготвянето на заключението, е
43 626.84 лв. Ищецът е осчетоводил плащанията по фактурите в размер на 27 330.33 лв. и
несъбрани вземания в размер на 43 626.84 лв.
Мораторната лихва върху неплатената стойност, изчислена от датата, следваща
датата на падежа, посочен в съответната фактура до 14.12.2021 г. е в общ размер на 2 462.22
лв.
С платежно нареждане от 26.05.2022 г., ответникът е извършил частично погасяване
на задължението си, като е платил по сметката на ищеца сума в размер на 6 000.00 лв. В
съдебното заседание, проведено на 07.06.2022 г., процекуалният представител на ищеца
потвърди извършеното от ответника плащане.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен
спор относно изпълнението на задължения на ответника в качеството му на товародател и
3
на купувач да заплати дължимото от него възнаграждение за осъществените от превозвача
превози и на цената, за закупената от него стока по сключени търговски продажби. Налице е
и акцесорна претенция за мораторната лихва за периода от падежа на всяко едно от
паричните задължения до 14.12.2021 г. и за законна лихва върху главницата от датата, на
която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно
и комулативно съединени искове са с правно основание чл.372 от ТЗ във вр. с чл.49 от
ЗАвт.П, чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от
ГПК от 28.04.2022 г. Разгледани по същество исковите претенции са частично
основателни, поради следните съображения:
Не се спори между страните, а и от събраните в хода на процеса доказателства се
установява, че са налице валидно сключени между тях договор за превоз и договори за
търговска продажба на стоки.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че въз основа на превозния договор, е
възложил и ищецът е извършил превози на товари през процесния период, като е издавал
фактура за извършените превози през съответния месец. Съгласно чл.372, ал.2 от ТЗ и чл.49
от ЗАвП товародателят е длъжен да заплати уговореното между страните възнаграждение.
Товародателят плаща възнаграждението при сключване на договора, освен ако не е
уговорено друго. В конкретния случай е налице изрична уговорка между страните за
плащане в едномесечен срок, като във всяка една от фактурите е посочена изрично и датата
на плащане С подписването на фактурата от страна на ответника, в качеството му на
товародател, за него възниква задължението да заплати посоченото в нея възнаграждение в
уговорения срок.
Въз основа на договорите за търговски продажби на родово определени вещи,
ищецът-продавач е прехвърлил собствеността, като е предал на ответника–купувач,
уговорените по количество и качество стоки. В изпълнение на вмененото му, от чл.321 от
ТЗ, задължение продавачът е издал и съответните, съпътствуващи отделните сделки,
фактури, които са отразени в дневниците му за продажби за данъчния период, през който са
издадени. По делото не са представени доказателства за предаване, съответно за приемане
на стоката от страна на ответното дружество, но този факт не се оспорва от него. С
приемането на стоката от страна на купувача за него възниква задължението да заплати
цената на получените стоки, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ в уговорения между страните срок,
посочен в издадените от ищеца фактури.
Извършената съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице прегледа не
само приложените към делото доументи, но и тези намиращи се в счетоводствата на
страните, безспорно установи, че ответникът е заплатил само част от дължимата сума за
извършените превози и доставените му стоки, като към момента в който вещото лице е
проверявало счетоводната документация, неиздължените суми по сключените сделки са в
общ размер на 43 626.84 лв. Ответникът в отговора на исковата молба признава, че дължи
сумата, посочена от вещото лице. Но в случая, предвид чл.235, ал.3 от ГПК, следва да се
вземе предвид извършеното след образуване на делото частично погасяване на
задължението със заплащането на сумата от 6 000.00 лв. Следователно дължимата от
4
ответника сума по сключените с ищеца договори за превоз и търговски продажби е в общ
размер на 37 626.84 лв. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, с оглед
разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасило остатъка от
задължението си. С оглед на това съдът, счита, че предявените на основание чл.372 от ТЗ
във вр. с чл.49 от ЗАвт.П и чл.327, ал.1 от ТЗ искове са основателни и доказани и следва да
се уважат за сумата от 37 626.84 лв., а за разликата до претендирания размер да от 65 626.84
лв. да бъдат отхвърлени.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната
акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в раз- мер на
законната лихва върху неиздължените суми по сключените сделки. Ответникът е възразил,
че не дължи мораторна лихва, тъй като уговорения срок за заплащане на дължимите по
превозния договор възнаграждения е едномесечен, считано от датата на плащане от страна
на главния възложител за обекта по реда на основния договор, съгл. ч.ІV, чл.4 от договора.
Така както е формулирана клаузата е практически неприложима, включително и при
тълкуването й във връзка с останалите клаузи от договора. Не става ясно кой е главният
възложител, за кой обект става въпрос и за кой основен договор. Но във всяка една фактура,
ищецът е посочил конкретно датите за плащане. Обстоятелството, че фактурата е
счетоводен документ, в никакъв случай не ограничава възможността да се приеме, че е
материализирано изявлението за съгласие дължимата парична сума да бъде заплатена в
срока, посочен в нея. За да е налице изявление е достатъчно нали- чието на положен подпис
на съответния документ, ако от обстоятелствата чрез под- писа може мълчаливо да се
извлече изявлението. В случая процесните фактури, съдържат всички съществени елементи
на конкретната сделка, а именно вида на услугата която се извършва, вида и количеството
на товара, който се превозва, по уговорения с превозния договор маршрут, размера на
дължимото възнаграждение, вещите предмет на продажбата, количеството, което се продава
с конкретната продажба, единичната цена и общата стойност на продадените вещи.
Документите са подписани от представители на двете страни. Техните подписи, предвид
обстоятелството, че документите съдържат всички съществени условия на конкретната
сделка, са напълно достатъчни за да се приеме наличието на изя- вление, че са съгласни
плащането по нея да се извърши на посочената във фактурата дата.
Действително в хода на процеса не са представени доказателства, че лицето
подписало процесните фактури от името на ответното дружество е било надлежно
упълномощено и е действало като негов представител. Т.е. лицето не е било надлежно
упълномощено да се съгласи плащанията да се извършат на посочените в процесните
фактури дати, поради което не би следвало да са налице правни последици за мнимо
представлявания. Но в случая страните по сделката са търговци – чл.1, ал.2, т.1 във вр. с
чл.64, ал.1, т.3 и т.4 от ТЗ и предвид чл.286, ал.1 и ал.3 от ТЗ, сделката е търговска.
Следователно в случая следва да се приложи установената с чл.301 от ТЗ презумпция, че
при действие без представителна власт търговецът е потвърдил действието, ако не се
противопостави веднага след узнава- нето му. За момент на узнаването в случая следва да се
приеме датата, в който от- ветникът е получил всяка една от фактурите през съответния
месец на 2021 г. и я включва във вторичен счетоводен документ – отчетен регистър по
5
чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС – дневник за покупките. Налице е още един момент, при който
ответникът няма как да не узнае за падежа на задължението. Това е датата на съставяне и
подаване на справката – декларация по ДДС за съответния месец, съгл. чл.125, ал.5 от ЗДДС.
В хода на процеса не са представени доказателства, че след която и да е от двете дати датата,
на която е получена фактурата и включена в дневника за покупките и съставянето и
подаване на справката-декларация в срока по чл.125, ал. 5 от ЗДДС, ответникът се е
противопоставил на дата за плащане, отразена в съответната фактура. Нещо повече, не само
че липсва противопоставяне от страна на ответника, но видно от извършената съдебно –
счетоводна експертиза, той се е възползвал от правото на приспадане на данъчен кредит по
процесните фактури. Следователно след като ответникът не се е противопоставил веднага,
следва да се счита, че той е приел да заплати възнагражденията за извършените превози и
стойността на получената стока на посочените във фактурите дати. Към датите, посочени
във фактурите, съответните задължения са били изискуеми и ответникът е изпаднал в забава
и дължи не само неизплатените суми по главниците но и обезщетение в размер на
мораторната лихва, съгласно чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. От направената
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общия размер на дължимата мораторната лихва,
в периода преди образуване на делото, от датата на която е възникнало паричното
задължение по съответната фактура до 14. 12.2021 г., като се вземе предвид извършеното
частично плащане на 20.10.2021 г. е общо в размер на 2 462.22 лв. Следователно
претенцията за мораторна лихва е основателна и доказана и следва да бъде уважена в
претендирания размер.
Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска – 15.12.2021 г. до окончателното й заплащане, поради наличие на
виновно неизпълнение на парични задължения от ответника, по договорите между страните.
С оглед изхода на делото и предвид чл.78, ал.1 от ГПК ищецът е направил искане за
заплащане на деловодни разноски, включващи направените в настоящото дело разноски в
общ размер на 6 123.56 лв. (заплатена държавна такса – 2 723.56 лв., депозит за
възнаграждение на вещо лице – 200.00 лв. и адвокатско възнаграждение –3 200.00 лв.), а
също така, предвид т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012
г. на ОСГТК и направените в обезпечителното производство разноски, в общ размер на
2055.00 лв. (държавна такса за образуване на обезпечително производство – 40.00 лв.;
държавна такса за вписване на възбраната в АВп – 15.00 лв. и адвокатско възнаграждение –
2 000.00 лв.) или в общ размер на 8 178.56 лв. Представени са списък с разноски по чл.80 от
ГПК и писмени доказателства за извършените от ищеца плащания.
На основание чл. 78, ал.5 от ГПК, ответникът е направил възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Но заплатените от ищеца адвокатски
възнаграждения са под минималния размер предвиден в чл.7, ал.2, т.4 и ал.7 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г., поради което възражението е неоснователно. С оглед на това ответникът ще
следва да заплати на ищеца, съобразно уважената част от претенциите му деловодни
разноски в размер на 4 815.32 лв.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.2 във вр. с ал. 1 от
Наредбата за плащането на правната помощ в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер
на 222.06 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъдени да заплати на ищеца де- ловодни
6
разноски в размер на 4 593.26 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Автомагистрали – Черно море“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, ул. Алеко Константинов“, № 8, представлявано от изп. директор
Д.Х.Д. да заплати на „Мерт-ай“ ЕООД, ЕИК 204 154994 със седалище и адрес на управление
с. Стражец, общ. Разград, ул. „Орел“, № 32, представлявано от управителя Ф.А.Ф. сумата от
40 089.06 (четиридесет хиляди осемдесет и девет лева и шест стотинки) лв., от които 37
626.84 лв., представляваща неизплатената част от дължими възнаграждения за извършен
превоз на товари и цена на продадени стоки по фактури №№ №№ **********/31.03.2021 г.;
00000013 63/30.04.2021 г.; 00000014 23/31.05.2021 г.; 00000015 27/30.06.2021 г.; **********/
31.07.2021 г.; **********/3108.2021 г.; **********/30.09.2021 г.; **********/31.10.2021 г.;
**********/30.11.2021 г.; **********/30.04.2021 г. и **********/31.05.2021 г. и 2 462.22
лв., представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на извършените превози
и стоките считано от падежа по всяка една фактура до 14.12.2021 г., като се вземе предвид
извършеното частично плащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.12.2021 г. до датата на нейното окончателно
плащане, както и 4 593.26 (четири хиляди петстотин деветдесет и три лева и двадесет и
шест стотинки) лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковите претенции,
а в останалата част над уважения размер от 40 089.06 лв. до претендирания размер от 68
089.06 лв. отхвърля, предявения от „Мерт-ай“ ЕООД иск, поради неоснователността му.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
7