Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 80

        28.01.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на 14 януари през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря ТАНЯ ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  №5512 по описа на съда за 2019 год., за  да се произнесе съобрази следното:

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.  2 от КТ. Производството се движи по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

В исковата си молба ищцата излага доводи за незаконност на уволнението, поради нарушение на чл.195, ал.1 от КТ и липса на извършени нарушения. Иска се уважаване на предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответната страна е представила писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излагат се доводи, че уволнението е законно и се иска отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник. Предявените искове по чл.344, ал.1,т.1 и 2 от КТ се поддържат и се моли за уважаването им.

Ответната страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендират се разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 Ищцата  Т.М.П. е работила  по трудов договор с РУО-Сливен, като е заемала длъжност-директор на  Професионална гимназия по механотехника - гр. Сливен.

Със заповед № РД-18-1/22.08.2019г., издадена от началника на РУО-Сливен, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като по този начин е прекратено и трудовото правоотношение. Заповедта следва да се счита за връчена на наказаното лице в деня на издаването, тъй като е налице отказ за получаване, надлежно удостоверен с положени подписи на свидетели. Налагането на дисциплинарното наказание е предшествано от извършена проверка от служители на МОН, както и след като на ищцата са поискани и съответно представени от нея писмени обяснения по смисъла на чл.193, ал.1 от КТ.

В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са изложени мотиви в тринадесет точки, като за някои от тях е посочено, че се приемат писмените обяснения на директора на ПМГ-Сливен, а за други е посочено, че представляват нарушения по чл.187, т.10 от КТ и чл.187, т.8 от КТ. Никъде в уволнителната заповед няма посочване на разпоредбата на чл.190 от КТ, а също така не са достатъчно конкретизирани датите на нарушенията, за които е наложено дисциплинарно наказание.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото    доказателства, които са допустими, относими, необходими и неоспорени от страните.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:      

Исковата претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението на ищцата със заповед № РД-18-1/22.08.2019г., издадена от началника на РУО-Сливен  за незаконно и неговата отмяна е допустима и основателна.

Безспорно в случая се касае за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се реализира, като се следва едно определено дисциплинарно производство. То обхваща четири основни етапа: установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина; определяне на вида на дисциплинарното наказание; издаване на заповед за дисциплинарно наказание и връчване на тази заповед на лицето, извършило нарушението. Установяването на факта на нарушението се извършва от работодателя. Той установява определено по фактическия си състав нарушение на трудовата дисциплина, извършено от работника/служителя, като е длъжен да събере необходимите за това доказателства, които го потвърждават. В тази фаза от развитието на дисциплинарното производство, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Значението на това задължение е работодателят да събере доказателства относно извършеното нарушение, да си изясни всестранно и пълно фактическата обстановка, при която е извършено нарушението на трудовата дисциплина, да си изясни отношението на работника/служителя към извършеното, да му даде възможност да се защити. Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарната власт представлява от друга страна право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмените си обяснение.

В тежест на работодателя в процеса е да докаже, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на закона, в т.ч. и обстоятелството, че са поискани обяснения от работника/служителя. В конкретния случай ответникът е доказал факта на поискване на обяснения от ищцата тя се е възползвала от правото си да даде  писмени обяснения. Следователно пред настоящата инстанция от ответника са ангажирани доказателства за установяване изпълнението на това задължение. Процедурата по чл.193, ал. 1 от КТ е изпълнена  от работодателя,  поради  което  в  тази  част   не   е  констатирано  наличие  на отменителното основание, въздигнато от закона в абсолютно.

 Уволнението е незаконно поради нарушение на императивната норма на чл.195, ал.1 от КТ, за чието спазване съдът следи служебно. Съгласно посочената разпоредба заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да е мотивирана и да съдържа задължително посочване на нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Предмет на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение  е едно от основните права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни норми. В случая е налице непосочването в заповедта по достатъчно конкретен начин кога е извършено  всяко от нарушенията, за които е наложено наказанието.Този реквизит на заповедта е изрично посочен в чл.195, ал.1 от КТ и липсата му е достатъчно основание за отмяна на уволнението. Липсата дори на един от посочените в закона реквизити е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. /В този смисъл е константната съдебна практика/. Датата на нарушението задължително следва да се посочи от работодателя в заповедта за налагане на наказанието, тъй като това е свързано и с преценката за спазване на сроковете по чл.194 от КТ, а и за да може работникът да организира защитата на правата си. В случая е било необходимо конкретно да се посочат датите, за които се приема, че е осъществено дисциплинарното нарушение от ищцата. Освен това е налице и друго нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, изразяващо се в непосочване в заповедта на разпоредбата на чл.190 от КТ, където са предвидени съставите на дисциплинарните нарушения, за които може да се налага дисциплинарно уволнение. Също така за описаното в уволнителната заповед, при спазване на разпоредбите на чл.190, ал.2 от КТ във връзка с чл.189, ал.1 от КТ не би следвало в конкретния случай да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание, предвид цялостното поведение на ищцата, липсата на данни за предходни наказания и ненастъпването на значими вредни последици.

Предвид изложеното, исковата претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна следва да се уважи.

Поради основателността на главния иск за отмяна на уволнението се явява основателна и акцесорната претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност-директор на  Професионална гимназия по механотехника - гр. Сливен.

 По правилата на процеса на ищцата следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатска защита в размер на 600 лева, а в полза на съдебната власт да се присъди държавна такса в общ размер на 160 лева за двата уважени неоценяеми иска.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                             Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА уволнението на Т.М.П. с ЕГН-********** *** за НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № РД-18-1/22.08.2019г., издадена от началника на РУО-Сливен, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

ВЪЗСТАНОВЯВА Т.М.П. с ЕГН-********** *** на заеманата преди незаконното уволнение длъжност - директор на  Професионална гимназия по механотехника - гр. Сливен.

 ОСЪЖДА Професионална гимназия по механотехника - гр. Сливен,с адрес гр.Сливен, ул.”С. С.” №... ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.П. с ЕГН-********** *** сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по механотехника - гр. Сливен,с адрес гр.Сливен, ул.”С. С.” №... ДА ЗАПЛАТИ в полза съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от днес-28.01.2020г.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: