Присъда по дело №4704/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 407
Дата: 20 септември 2023 г. (в сила от 6 октомври 2023 г.)
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20231110204704
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 407
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
и прокурора Г. Людм. К.
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Наказателно дело от
общ характер № 20231110204704 по описа за 2023 година

Въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА В. Б. Б. с ЕГН:**********, роден на *** г. в гр. С., българско
гражданство, българин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи за
ВИНОВЕН в това, че в периода от м.юли 2021 г. до м.ноември 2022 г„ включително, в гр.
С., при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват по
отделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, след като бил
осъден да заплаща на сина си В. В. Б., роден на *** г., месечна издръжка в размер на 120.00
лева, чрез неговата майка и законен представител И. М. Н., съгласно Определение от
11.02.2015 г. за одобрена спогодба по гр. д. № 39580/2014 г. по описа на 86-ти състав на
CPC, III ГО, влязло в законна сила на 17.02.2015 г., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно една частична месечна вноска в
размер на 40,00 лв. и петнадесет пълни месечни вноски в размер на 120,00 лв. всяка, като
1
общият размер на дължимата издръжка възлиза на 1840,00 лв., както следва:
-за периода от м.юли 2021 г. до м. юни 2022 г., включително, в гр. С., ж.к. „М.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, след като бил осъден да заплаща на сина си В. В. Б., роден на *** г., месечна
издръжка в размер на 120.00 лева до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, чрез неговата майка и законен представител И. М. Н., съгласно
Определение от 11.02.2015 г. за одобрена спогодба по гр. д. № 39580/2014 г. по описа на 86-
ти състав на CPC, III ГО, влязло в законна сила на 17.02.2015 г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно една частична месечна
вноска за м. юли 2021 г. в размер на 40.00 лв. и единадесет пълни месечни вноски в размер
на 120.00 лв. всяка, като размерът на дължимата издръжка за посочения период е 1360,00 лв.
-за периода от м.август 2022 г. до м. ноември 2022 г., включително, в гр. С.. ж.к. „М.“,
бл.*, ет.*, ап.*, след като бил осъден да заплаща на сина си В. В. Б., роден на *** г., месечна
издръжка в размер на 120.00 лева до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, чрез неговата майка и законен представител И. М. Н., съгласно
Определение от 11.02.2015 г. за одобрена спогодба по гр. д. № 39580/2014 г. по описа на 86-
ти състав на CPC, III ГО, влязло в законна сила на 17.02.2015 г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно четири пълни месечни
вноски в размер на 120,00 лв. всяка, като размерът на дължимата издръжка за посочения
период е 480.00 лв., поради което и на осн. чл.303 от НПК го ОСЪЖДА в извършването на
престъпление по чл.183, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и на основание чл. 54, ал. 1, чл. 42а, ал.
1, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.4, ал. 3 , т. 1, чл. 42б, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от НК му НАЛАГА наказание
ПРОБАЦИЯ включващо следните пробационни мерки:
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС, изразяваща се в
явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице ДВА пъти седмично за срок от ОСЕМ месеца.
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ месеца.
3.ВКЛЮЧВАНЕ В КУРСОВЕ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ,
ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ за срок от ЕДНА година.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимият В. Н. П. с ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 106,50 лв. по сметка на СДВР.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред СГС по
реда на глава 21 от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на глава двадесета от НПК.
Образувано е въз основа на внесен в СРС, Обвинителен акт срещу В. Б.
Б. за извършено престъпление по чл.183, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание, с протоколно определение от
02.05.2023 г., съдът е оставил без уважение искането на пострадалото лице да
бъде конституирано като граждански ищец и не е приел за съвместно
разглеждане предявения от него граждански иск за сумата от 1840.00лв.,
ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до
окончателно изплащане на същото, както и за сторените по делото разноски.
С Определение №1685/08.06.2023г. по ВЧНД № 3092/2023 г. по описа
на СГС, VIII възз. с-в пострадалото лице В. В. Б., чрез неговата майка и
законен представител И. М. Ч., е конституирано като частен обвинител.
В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа внесения
ОА, като счита повдигнатото с него обвинение на подсъдимия В. Б. за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Моли да бъде постановена присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено с две деяния, а именно за
неплащане на издръжка в размер на 120.00 лв. на две или повече вноски за
период от месец юли 2021г. до месец юни 2022г. вкл. и за период от месец
август 2022г. до месец ноември 2022г., като моли съдът да определи на
подсъдимия наказание Пробация.
Повереникът на частния обвинител адв. Е. Б.а-Т счита, че от
обясненията на подсъдимия В. Б., от показания на св. И. Ч., от приетата СЧЕ
и от писмените доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 183,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Сочи, че финансовото обезпечаване на
пострадалия В. В. Б. и грижите за него са поети изцяло от неговата майка И.
Ч.. Отбелязва, че с поведението си в съдебното заседание подсъдимият не е
показал, че съжалява за това си деяние, а е демонстрирал безразличие към
постъпката си. Поради това моли съдът да признае подсъдимия В. Б. за
виновен в извършването на престъплението, повдигнатото му с ОА и да му
наложи наказание 4 месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 от
НК.
В съдебно заседание подс.Б., редовно призован се явява лично и с
адв.Сахаров – служебен зашитник.
В хода на съдебното следствие подс.Б. се възползва от правото си да не
дава обяснения, но въпреки това посочва, че до този момент не е разполагал с
парични средства, като има намерение впоследствие да заплати просрочените
задължения за издръжка на своя син.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения
подсъдимият не се явява и не изпраща упълномощен защитник, който да
вземе становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. Б. Б. е роден на г. в гр. С, българин, български
гражданин, неосъждан, с основно образование, неженен, безработен, с
1
ЕГН:**********.
Подс. В. Б. и св. И. Ч. живели на семейни начала в периода от 2004 г. до
2014 г. От съжителството им на 26.12.2009 г.. се родил техният син В. В. Б..
И. Ч. и В. Б. решили да се разделят, като постигнали спогодба, одобрена
с Определение от 11.02.2015 г. по гр. д. № 39580/2014 г. по описа на 86-ти
състав на CPC, III ГО, влязло в законна сила на 17.02.2015 г., съгласно която
упражняването на родителските права над общото им дете се предоставяло на
И. Ч., а В. Б. следвало да заплаща ежемесечна издръжка на сина си, чрез
неговата майка и законен представител, в размер на 120,00 лв., считано от
01.04.2014 г., до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване.
До края на 2020 г. подс. В. Б. плащал редовно издръжката на сина си, а
през цялата 2021 г. платил едва 500 лв. През 2022 г. подсъдимият направил
два парични превода по „Изипей“ за дължимата издръжка - един на
18.07.2022 г. в размер на 120,00 лв., с изрично отбелязване в платежното
нареждане, че касае за издръжка за м. юли 2022 г. и един на 21.09.2022 г., в
размер на 300,00 лв., без да посочва конкретен период.
Посочените по-горе плащания от страна на подс. В. Б. погасили най-
старите по реда на възникването им задължения, като най-обременителни
такива, с изключение на плащането в размер на 120,00 лв., за което изрично
подсъдимият е посочил, че се отнася за м.юли 2022 г., поради
обстоятелството, че за останалите плащания подс.Б. не е посочвал за кой
период се отнася конкретното плащане.
Така подс. В. Б. не изпълнил задължението си за плащане на издръжка
на сина си, чрез неговата майка и законен представител в размер на повече от
две месечни вноски, в общ размер на 1840,00 лв., както следва: за периода от
м.юли 2021 г. до м. юни 2022 г. включително - една частична месечна вноска
за м. юли 2021 г. в размер на 40.00 лв. и единадесет пълни месечни вноски в
размер на 120.00 лв. всяка, като размерът на дължимата издръжка за
посочения период е 1360,00 лв.; за периода от м.август 2022 г. до м. ноември
2022 г., включително - четири пълни месечни вноски в размер на 120.00 лв.
всяка, като размерът на дължимата издръжка за посочения период е 480,00 лв.
Сумата не била платена от подсъдимия до приключване на съдебното
следствие.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото доказателства –показанията на св.Ч. и приобщените
по реда на чл. 283 от НПК протоколи и други документи, съдържащи се в ДП.
Съдът кредитира показанията на св. Ч., тъй като кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства.
При анализ на гласните и писмени доказателства в съвкупност се
установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.
Логично и непротиворечиво свидетелят излага в показанията си,
фактите и обстоятелствата, които са му известни по случая. Съдът приема за
естествено свидетеля да не е в състояние да посочи конкретни дати, но
посоченото от него, че подс. Б. не заплаща издръжка на сина си В. Б.,
еднозначно подкрепя тезата за наличието на бездействие от страна на
подсъдимия за инкриминирания период.
Самият подсъдим признава, че не е плащал дължимата издръжка за сина
2
си, като излага неоснователни причини за това – че не е разполагал с парични
средства.
Субект на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК може да бъде само
лице, което е било осъдено да плаща издръжка на свой близък. В случая
подс.Б. се счита осъден да заплаща на детето си В. Б., чрез неговата майка и
законен представител И. Ч., месечна издръжка в размер на 120 лева, по силата
на съдебна спогодба, одобрена с Определение от 11.02.2015 г. по гр. д. №
39580/2014 г. по описа на 86-ти състав на CPC, III ГО, влязло в законна сила
на 17.02.2015 г., доколкото, съгласно разпоредбата на чл.234, ал.3 от ГПК,
съдебната спогодба има значението на влязло в сила съдебно решение.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез
бездействие. В случая се касае за бездействие от страна на подс.Б. за два
отделни времеви периода, всеки от които многократно надвишаващ 2 месеца.
По своя характер престъплението е резултатно, като престъпния
резултат е отрицателен – подсъдимият е изпаднал в забава в размер на повече
от два месеца по отношение на задължението да заплаща издръжка на детето
си.
Съставът на престъплението се отнася до неизпълнението на точно
определено със съдебен акт задължение с конкретен размер и падеж на
периодичното плащане.
Следва да се посочи още, че за съставомерността на деянието е без
значение размера на задължението, а само и единствено периода на пълно
бездействие – повече от два месеца.
На следващо място за липса на съставомерност може да се говори,
когато неплащането на дължимата издръжка се дължи на обективни причини.
В настоящия случай от доказателствата по делото не се установява
наличието на обективни фактори – т.е. такива извън волята и контрола на
подсъдимия, които да са му попречили да изпълнява задължението си за
издръжка. Соченото от подсъдимия, че не разполагал с парични средства не е
такова обстоятелство /в този смисъл чл.81, ал. 2 от ЗЗД/.
На следващо място, престъплението е извършено при условията на
продължавано престъпление - с две деяния, поради разкъсването на
инкриминирания период с направеното плащане в размер на 120,00 лв., за м.
юли 2022 г., които деяния осъществяват по отделно състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото,
Съдът намира, че подс.Б. е извършил деянието виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
следното: За престъплението по чл. 183, ал.1 от НК се предвижда наказание
до една година „Лишаване от свобода” или „Пробация”.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия (същият е реабилитиран на основание чл. 88а
от НК, независимо, че това обстоятелство не е отбелязано в справката му за
3
съдимост) и изразеното от подсъдимия желание да изплати дължимото. Не са
налице отегчаващо отговорността обстоятелства.
Предвид изложеното съдът определи наказание при условията на чл. 54
от НК, като наложи Пробация, включващо следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване
и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично за срок от осем месеца.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
осем месеца.
3. Включване в курсове за професионална квалификация, програми за
обществено въздействие за срок от една година.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият В. Б. Б. следва да
заплати направените по делото разноски в размер на 106,50 лв. по сметка на
СДВР.
По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът
постанови присъдата си.

4