Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………/21.03.2022г .,гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна- ХХХІІІ състав, в
открито съдебно заседА.е, проведено на двадесет и трети февруари две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова с
участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна А А , разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1568/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК.
Образувано е след разделяне на
обективно съединени искове на И. И.В. с
ЕГН ********** и съдебен адрес *** , срещу областна дирекция на МВР гр.
Варна за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. / л. 161-162 от
делото /.
Предмет на настоящото дело е
предявеният иск от И.И.В. *** за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000
лв. /л.
163/. Фактическото основА.е на исковата претенция е формулирано в т. 3.1
на уточняваща молба на ищеца / л. 156/. Видно от цитирА.я писмен документ И.В.
претендира обезвреда на неимуществени
вреди от незаконни действия на
полицейските служители на ОД на МВР – Варна , изразяващи се във
въоръжена обсада на неговия дом в гр.////,
ул. „/// „ № /// на 18.06.2016 г. за около шест часа считано от 9.00 ч. По този
начин ищецът е бил огрА.чен във възможността да упражни правото на
свободно придвижване . Той се е
страхувал за живота си и на своята дъщеря . Притеснявал се е от възможна психологическа
травма на неговото дете при принудително отнемане от бащата.
Поведението на служителите на ответника се твърди, че
нарушава чл. 5, ал.1 от КЗПЧОС, на чл. 30, ал.1 и 2 от Конституцията на РБ .
Периодът , за който се претендира
обезщетение , е от 09.30 ч. до около 16 ч. на 18.06.2016 г / л. 159/.
Съдът присъедини за съвместно
разглеждане в общо производство исковата претенция на И.В. *** , предмет на
съдебното производство по адм. дело № 1571/21 г. на Адм. съд-Варна/ - л. 163 от
цитираното дело/. Фактическото основА.е
на предявения иск за обезщетение е индивидуализирано в т. 3.4 на уточняваща
молба на ищеца / л. 157 от настоящото дело/ . И.В. претендира присъждане на
обезщетение от 4000 лв. заради претърпени неимуществени вреди за времето от
18.06.2016 г. до 31.12.2016 г. заради незаконни действия на полицейските
служители на „СПС“ към ОД на
МВР-Варна по употреба на сила и помощни средства- белезници , при неговото
задържане , като ръцете са му били
извити на гърба , той е бил ударен с коляно и усукан. По този начин се е “провокирала“ скорошна травма – счупен 12 торекален прешлен на 09.12.2015 г. Употребата на физическа сила
е била без предупреждение и без да е
оказана съпротива от В. . Тези действия са довели до увреждане телесната
неприкосновеност и физическо здраве на
ищеца. Вследствие на същите в ареста той е
получил тахикардия, задух и повръщане .
Допълнително в исковата молба
настъпилите неимуществени вреди се индивидуализират като изживени страх, стрес,
обида , унижение, страдА.е, влошено здраве /л.7 от делото/ . Ищецът се е почувствал безсилен , защото полицията, която следва да брА. закона, го е
погазила, оказвайки неправомерна подкрепа на майката на своята дъщеря . В. е изпитал срам за това ,че публично е бил „третиран като
престъпник“, че е „посочен като сексуален насилник – изнасилвач/извършител на
блудство“. При задържането оргА.те на
реда са подходили към него като към „ престъпник“ , към „педофил“ .
В съдебно заседА.е ищецът, чрез
проц. представител , поддържа
предявените искове за обезщетение поради преценка за тяхната
основателност, която теза подробно се аргументира и в депозирА. по делото писмени бележки . Отправя се искане за
присъждане на съдебно-деловодни
разноски съобразно представен
техен списък.
Ответникът – ОД на МВР-Варна ,
чрез процесуален представител , релевира
неоснователност на предявения иск за обезщетение поради недоказаност на същия. Не се доказва
твърдяна незаконосъобразност на действията на полицейските служители
и претендирА.те вреди на И.В.. . В условията на евентуалност се отправя
искане за намаляване размера на
претендираното обезщетение . Иска се присъждане на юриск. възнаграждение. Прави
се възражение за прекомерност по чл. 78 ГПК.
Участващият по делото прокурор
при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата
претенция поради недоказаност .
Безспорен факт е ползването на помощни средства – белезници , при полицейското
задържане на И.В., но това е станало по устно разпореждане на Н.П. , за което няма данни да е отменено
като незаконосъобразен адм. акт.
Съдът, съобразявайки се със събрА.те
доказателствени източници , приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е баща на Д И. В. , родена на *** г., а майка
на детето е Р. К Б- В. / л. 14 от делото/.
По висящо бракоразводно
дело между двамата родители № 56969/2015г.
по описа на Софийския районен съд с определение от 18.12.2015 г. са били
постановени привременни мерки по чл. 323 ГПК : Р. К. Бояджиева е следвало да води
дъщеря си всяка втора и четвърта събота от месеца в дома на
бащата и да я взема на следващия неделен ден / л. 15-16/.
Майката е живеела в гр.
София, а бащата на детето - в гр. Варна и са имали спорове по спазване на
постановените привременни мерки , за
които е била информирана и териториалната служба на ИА „ Закрила на детето“ в гр. Варна - л.
17.
На 12.06.2016 г. Р.Б.
отново е подала жалба до V РУ при ОД на МВР-Варна с идентично
искане , последвало е повторно посещение на дома на ищеца от полицейски
служител , който е направил сходни
констатации, както при предходната проверка / л. 18/.
С решение №
1071/17.05.2017 г. на ВРС по анд. № 446/2017 г. , проконтролирано от ВОС с решение на внахд. № 793/2017 г. И.В. е бил
признат за невиновен по повдигнато му обвинение по чл. 182 във вр. с чл. 26,
ал.1 НК за това, че периода от
29.05.2016 г. до 18.06.2016 г. е осуетил
изпълнение на привременните мерки на СРС
/ л. 56-67/ . В цитирА.те съдебни
актове е посочено, че бащата не е имал задължение по определението на СРС да връща детето на майката, а последната , на
която са били възложени грижите за детето , е следвало да го взема от дома на
бащата.
На 17.06.2016 г. Р.Б. е
подала молба до Варненския районен
съд по чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие . В нейната молба се твърди ,че И.В.
е упражнявал физическо и
психическо насилие над детето им. Посочила е, че В. е имал връзки с лица от
мъжки пол . Изложила е своите съмнения
за извършено „сексуално и психическо посегателство „ от бащата върху детето във връзка с проведен телефонен
разговор с дъщеря си , от който е узнала за получена рана на нейната дъщеря
заради обличан бански костюм“.
Със заповед №
69/17.06.2016 г. ВРС е задължил И.В. да
се въздържа от домашно насилие
спрямо детето; забрА.л е на бащата да приближава детето на по-малко разстояние от 50 м. , както и
нейното жилище в гр. София. Местоживеенето на детето е било определено при
майката . Било е разпоредено незабавно
изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР-Варна , която да
следи за нейното изпълнение / л.
168-169 от адм. дело № 816/20 г. на Адм.
съд -Варна/.
Проведено съдебно
производство по чл.12 от ЗЗДН е приключило с решение по издаване заповед за защита
срещу И.В. с постановена мярка на закрила по чл. 5, ал.1 т.1 от цитирА.я
закон , а именно същият е бил
задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо своята
дъщеря / л. 171-184 от адм. дело № 816/20 г. на АС-Варна/.
По изпълнение на
издадената заповед за незабавна защита № 69/17.06.2016 г. на РС-Варна служители
на ОД на МВР- Варна са били пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. към 09.00 ч.
Предприели са действия по съобщаване на В. на издадената предния ден заповед,
за който той не е знаел. В. е отказал
връчване на тази заповед, както и предаване на детето на оргА.те на реда. По –
късно той се е съгласил да предаде детето единствено на майката. След като е
узнал за съдържА.ето на заповедта за
незабавна защита на РС-Варна , в която са вписА. твърденията на Р.Б. за негово
сексуално и психическо насилие върху дъщеря им , той е поставил като условие за
връщане на детето гинекологичен преглед на същото и разговор с психолог. Бил е
извикан съдебният лекар Б и психолога Г.М. .
Следобедът майката на
детето се е появила , била е допусната от В. да влезе в дома заедно със
съдебния лекар Бурурянова , психолога М.
и полицай М. П.. Впоследствие В. е заключил входната врата и това е
провокирало нахлуване в дома му на полицейски служители . Последвало е издаване
на заповед № 170 / 18.06.2016 г. , 15.35 ч. от полицейски орган при ОД на МВР-
Варна за задържане на И.В. за 24 часа ,
като той е бил освободен на следващия
ден в 12.15 ч. / л. 29/. Като мотив за задържането е бил вписан чл. 296, ал. 7 НК. Тази заповед е била
обжалвана от В. и с решение № 1533/08.07.2016 г. по адм. дело № 1839/16 г.
Варненският адм. съд я е отменил като незаконосъобразна- поради неспазена форма
на акта /липса на мотиви/ . Това решение
е било оставено в сила по реда на
инстанционния съдебен контрол с решение
№ 2898/07.03.2018 г. на ВАС / л. 98-103/.
При полицейското задържане на В.
са били използвА. белезници. Той е бил отведен в V РУ-Варна за 24 часа.
Събран по делото като писмено доказателство фиш за спешна
медицинска помощ на ЦСМП-
Варна от 18.06.2016 г., сочи за
оказана мед. помощ на ищеца при престоя
му в V РУ на ОД на МВР-Варна от 18.05 ч.
до 18.20 ч. поради оплаквА.я на В. за болки в гърба и чувство на задух.
Направената кардиограма е констатирала синусова
тахикардия. Установен е рефлекс на Бабински, даден е „Аналгин“ / л. 32/.
Личният лекар на В.
също е бил допуснат в ареста да го прегледа , като е изразил мнение за необходимост от
хоспитализация с цел образни изследвА.я
и лечение / л. 34/.
Представени от ищеца
медицински документи сочат за счупване
на негов гръбначен прешлен през м.
декември 2015 г. / л. 35-42/.
Ответникът представя по
делото удостоверение на началника на сектор „ Човешки ресурси“ при ОД
на МВР-Варна , сочещо за липсата на образувА. дисциплинарни производства срещу
служители на ОД на МВР-Варна по
повод твърдените от ищеца незаконни
действия / л. 197/.
От разпита на свид. М.П.П.
се установи ,че на същата е било възложено разследване по досъдебно
производство , образувано срещу И.В. по чл. 182 от НК .
На 17.06.2016г. към 23ч.
устно й е било разпоредено от заместник- директора на ОД на МВР-Варна на
следващия ден заедно с гл. разследващ полицай И И. да посетят дома на И.В. и го
запознаят с издадената съдебна заповед
за незабавна защита с цел нейното изпълнение.
В 9.00ч на другия ден пред
дома на В. са били свидетелката ,гл. разследващ полицай И И., зам.- директорът
на ОД на МВР-Варна А, началникът на охрА.телна полиция към ОД на МВР П, А.С.-психолог
към ОД на МВР, около 10 полицаи от СПС. Свидетелката позвънила на мобилния
телефон на г-н В. и му съобщила за издадената заповед за незабавна защита , за
която той не е знаел . След това се е
появила неговата адвокатка А. Г. , която
се е запознала със съдържА.ето на заповедта.
В. е бил поканен да
изпълни заповедта , включително и от районния
полицейски инспектор, но той е отказвал да предаде детето , защото в
съдебната заповед е имало твърдения за негово сексуално и психическо насилие, поради което е поискал да
се направи съдебно-медицинска експертиза на детето. Свидетелката се е обадила
на съдебния лекар доц. И Б. През това време
бившата съпруга на В. е била пред дома на същия.
След пристигането на доц.
Б , което е станала към 15 ч., В. е допуснал в дома си посочения лекар, бившата си съпруга , психолога М. и
свидетелката П.. При влизането в къщата
свидетелката е поставила крак на прага на вратата, но В. я избутал и заключил
вратата. Майката на детето и г-н В. са спорели помежду си, а дъщеря им е
плачела . Той е отказвал да предаде детето , защото то не е желаело да види
майка си. Разговорът продължил около десетина минути.
П. се е обадила по
мобилния си телефон на прекия си ръководител
И., който е бил отвън, като му е съобщила, че е заключена . След това в
къщата са се появили нейни пет- шест колеги от специализираното звено. Те също
са покА.ха г-н В. да предаде детето, но той е отказал . Обяснили са му , че има
съдебна заповед и че детето трябва да се предаде на майката. Бил е предупреден,
че ще му бъдат поставени белезници . В един момент В. е предал детето на
майката, но е започнал да се дърпа, да се извива на леглото и да отказа да
съдейства. Именно поради тази причина според свидетелката са му били поставени
белезниците- понеже е оказвал съпротива и е отказвал да даде детето. П. твърди,
че след началото на поставяне на белезниците , тя и майката на детето са отишли
на втория етаж, но също така посочва , че е видяла поставянето им от двама нейни колеги. В. е седял на дИа, а те
били прави пред него и се опитвали да му хванат ръцете, които той е криел зад
гърба си . Свидетелката няма точен
спомен дали белезниците са били
поставени отпред или отзад . Тя се е
качила на горния етаж заедно с майката , за да вземат дрехи на детето , след
което са излезли от дома на ищеца .
Свидетелката сочи, че в
момента на поставяне на белезниците,
детето вече е било при майката.
Свид. П. твърди, че на
18.06.2016 г. И.В. не е искал да излезе
от двора си и е нямало негово препятстване от присъствалите
полицейски служители да го пуснат да излезе от имота.
Видно от мотивите на
приобщеното като писмено доказателство
предложение на прокурор при ВОП от 22.06.2016 г. свид. М.П. е отправила
искане за отвод като разследващ полицай по образувано досъдебно производство
срещу И.В. по чл. 182 НК поради факта, че на 18.06.2016 е била заключена от В. в дома му и по този повод е било образувано
срещу него досъдебно производство по чл. 296, ал.1 НК . В постановлението се
посочва ,че с искането се цели
отстраняване на всякакво съмнение за нейна пристрастност при провеждане на
процесуалните действия . Последвало е издаване на прокурорско постановление по
възлагане на разследването на следовател
при ОСлО на ВОП / л. 225-226/.
Ответникът не оспорва
твърдяния от ищеца факт на употреба на физическа сила и на помощни средства –
белезници, при полицейското задържане на
И.В. /л. 213/ и посочва, че няма
съставен писмен доклад за тяхната
употреба по чл. 5 от Инструкция №
8121з-1130/14.09.2015 г.
От разпита на свид. Я.Я.-
младши инспектор в сектор „СпециализирА. полицейски сили“ /СПС/ към ОД на МВР
Варна , се установи , че е бил извикан
през м. юни 2016 г. от колеги за съдействие на адрес срещу резиденция
„Евксиноград“. Изчакал е дълго време
/3-4 часа/ на улицата пред дома да се вземат някакви решения, но никой не им е
обяснявал за какво става въпрос.
След това на полицаите от
СПС е било разпоредено от гл. комисар П - началник на охрА.телната полиция към
ОД на МВР , да влязат в дома , понеже
колежка не е можела да излезе. Влезли са четири-пет полицаи през
отворена врата на терасата на първия етаж на
къщата в стая, в която е имало четири- пет човека. Детето е плачело .
Вътре са били две колежки на свидетеля , майката и бащата на детето, който го е
държал в себе си . Всички присъстващи поне 5-6 пъти са помолили В. да предаде
детето , но той е отказвал . Това е продължило около петнадесет минути.
След това В. се е
съгласил и е предал детето на майката и непосредствено след това е бил задържан
. Всички полицаи от СПС са участвали в поставяне на белезници на ищеца , защото той се е
съпротивлявал. Отказвал е да постави ръце зад гърба . Той се е дърпал ,
буйствал , търкалял се е по дИа, по земята. След това са му поставили белезници
с ръце зад гърба , извели са го от дома и предали на патрулния полицейски екип.
. При поставяне на белезниците В. не е показал ,че изпитва болка, не е охкал
или пъшкал.
Свидетелят не си спомня
кой от полицаите е разпоредил поставяне на
белезници на В. . Не е имало телефонно обаждане на полиции отвън за
поставяне на белезници на В. , докато той е бил в къщата .
Я. посочва, че не са ми
повдигА. обвинения за кражба на часовник на И.В. на 18.06.2016 г. Имало е
подадена жалба , че е откраднал такъв часовник на ищеца , по която е давал
писмени обяснения.
От разпита на свид. О.
Е Ф. , който работи като репортер
към в новинарска агенция „Блиц“
се установи, че през м. юни 2016г. е получил телефонно обаждане от софийския адвокат М. С,
която е представлявала И.В. по някои
съдебни производства. Тя му е съобщила за струпА. полиция пред дома на ищеца.
Обаждането е било към 9-10ч. Свидетелят е бил на място преди обяд. Пред дома на
В. е имало поне три патрулни автомобила, специализираното звено „Сигма“ , шефът
на ІV РУ-Варна , главният разследващ полицай, началникът на всички униформени
полицаи. Имало е и цивилни полицаи , включително тогавашният началник на „ОхрА.телна
полиция“. Приблизително униформените бяха около десет човека, а неуниформени
три-четири лица. Имало е и други лица, като адв. Г. . Това събитие продължило
дълго време през деня. Идвали са и заминавали полицейски автомобили.
При пристигането на
свидетеля пред дома И.В. е бил в двора си . Свидетелят е разговарял с него и
така е узнал , че полицаите искат от В. да предаде дъщеря си , а той е имал
спор с майката на своето дете. Свидетелят е останал пред дома на В. до момента
на полицейското задържане на ищеца . Филоповски твърди , че дълго време е имало
преговори между ищеца и полицаите , продължили до 15-16ч. Преговаряли са как да
бъде предадено детето, защото има издадена незабавна заповед за защита. В един
момент В. се е съгласил да предаде детето на майката. Майката е влязла в дома
на ищеца заедно със съдебен медик и други лица. Униформени полицаи не са
разрешавали на свидетеля да снима. Той е
видял трима униформени полицаи, които да нахлуват в къщата. След около 10-15 минути полицаите са извели В.,
но Ф. не видях дали е бил с белезници или без.
Ф. не си спомня В. да е
искал да излезе от двора и да не са го пускали полицаите.
Тогавашният началник на
„ОхрА.телна полиция“ при ОД на МВР-Варна
е давал разпореждА.я на присъстващи полицейски служители . Свидетелят
няма спомен да е видял свидетелката М. П на място. Ф. не е разбрал г-н В. да е
пострадал физически при задържането .
От разпита на свид. Х Л Щ, който поддържа приятелски
отношения с ищеца, се установи, че двамата се познават от 2014 година , когато Щ
е станал член на СНЦ „Конфедерация за защита правата на децата“ и е бил такъв до 2018 г. От 2015 г. свидетелят е и пациент на В. .
Определя ищеца като скромен, търпелив,
всеотдаен. След случая от м. юни 2016 г. твърди за промяна в държА.ето на В. ,
който се е затворил в себе си, не е отговарял редовно на телефонни му позвънявА.я
, отказвал е покА. за излизА.я на обществени места . Преди случката двамата
веднъж седмично са се чували по телефона
и са се виждахме в месеца поне веднъж, докато след това – при посещения в
лекарския му кабинет или в дома му . В.
е споделил на Щ своите опасения, че всички го мислят за педофил.
На 18.06.2016 г.
двамата не са се виждали , но на
следващия ден свидетелят е закарал ищеца за освидетелстване след
освобождаването му от V РУ-Варна . Тогава В. му е казал следното: „ Нали видя
бабата на Д. какво направи?“/ Бабата на Д. е майката на Р.Б./.
Свидетелят твърди, че на
18.06.2016 г. към 09:00 - 10:00 часа ищецът му се е обадил и го е помолил за
следното: „Можеш ли да дойдеш, цялата полиция на Варна е пред нас, бабата на Д.
явно добре си върши работата“.
Свидетелят дава сведение
, че след случилото се на 18.06.2016 г. И.В. по собствена инициатива не е продължил да работи с деца в
Конфедерацията заради това, че „ е обявен по медиите, че е изнасилил
собственото си дете“.
За поведението на В. свидетелят твърди следното:
„…Той все още не смее да излезе пред обществото, защото го сочат като педофил“.
От разпита на
свидетелката З.Ж.Ч. съдът установи, че същата познава ищеца три или четири месеца преди
18.06.2016 г., понеже е станала
доброволец към СНЦ „Конфедерацията за защита правата на децата“ . Подавала е
заявление за членство през 2013-2014 г.
, но не са я приели и поради тази причина е участвала в тяхната дейност като доброволец.
Преди случая от м. юни
2016 г. В. е споделил на свидетелката, че иска да вижда детето си по-често, но
бившата му съпруга , която живее в София не е изпълнява съдебното решение да води детето в гр. Варна . Ч. твърди, че на 03- 04.06. 2016 г. дъщерята на В. ***.
На 18.06.2016 г. към
09.00 ч. И.В. се е обадил на Ч. , за да й съобщи , че е обсаден от полицаи и е
помолил свидетелката да отиде пред дома му. Тя е била пред къщата на В. към
09.50 ч. , видяла е около 20 -30 униформени полицаи , В. е бил в дома си ,
после е влязла дъщерята на неговата
адвокатка , за да „забавлява“ дъщерята на
ищеца . Свидетелката е стояла пред дома на В. до около 21.00 часа,
когато адв. Г. ***, където е бил задържан В..
Свидетелката посочва ,че не е убедена на 18.06.2016 г. И.В.
да е искал да напусна дома и да е бил препятстван да направи това от присъстващите полицейски служители.
Ч. твърди, че ищецът е
бил стресиран от присъствието на полицейските служители и към 10.30 ч. -11.00
ч. Той е споделил на свидетелката ,че се страхува да не „ подхвърлят наркотици“ в
дома му . Разплакал се е към 11.30 ч. – 12.00 ч. , докато е водил
телефонен разговор с адвокат Б. , който го е посъветвал да предаде детето.
Свидетелката дава
сведение, че сутринта са се „завъртяли“ журналисти- О.Ф. и такива от „Петел“ .
Първият е останал до вечерта , а другите като са „видели каква е ситуацията“,
си заминали .
След освобождаване на В.
на следващия ден към обяд той се е срещнал с Ч. . Ищецът е изглеждал изтормозен и омаломощен . Споделил е , че го
боли гърба и че е повръщал през нощта
.
Ч. посочва, че ищецът е
обществена личност , добър професионалист и
„човек с добро сърце, който помага на болни „. Към 15:20 ч. – 15:30 ч.
на 18.06.2016 г. В. е бил изведен от дома си с белезници . Тя е видяла ищеца
към обяд на следващия ден , когато В. е изглеждал „изтормозен, омаломощен“.
Разплакал се е . Споделил е ,че го боли
гърба и че е повръщал предната нощ . Килията е била мръсна и не са му дали
храна и завивка. . Казал е, че при
задържането полицаите са го натиснали в гърба ,почувствал болка в кръста, както
и през цялото време, докато е бил в ареста .
След 19.06.2016 г.
свидетелката започнала да се чува по-рядко с В. – по празници, за рождени дни.
От м. юли 2016 г. до м. декември.2016 г. са се чували веднъж седмично , а за
този период са се виждали около три пъти
и то по повод нейно явяване като свидетел по негови наказателни дела за „ педофилия“. В. е бил „смазан“ , понеже е бил „обвинен,
омаскарен в интернет и в медиите, че е педофил, че е блудствал с 4-годишната си
дъщеря“.
Ч. посочва ,че В. след случая не участва в
никакви обществени инициативи, „прекратил сам всякаква обществена дейност,
докато не изчисти името си и не докаже, че той не е педофил“. Според
свидетелката „ той живее с мисълта, че е педофил“.
Дори и след отмяна от
съда на заповедта за задържане В. не се е „успокоил“.
Ищецът е лекар по
дентална медицина и има регистрирана
лаборатория за групова първична медицинска помощ по дентална медицина в гр. Варна от 2010 г. /
л. 149-151/.
Към м. юни 2016 г. И.В. е
бил заместник- председател на сдружение
с нестопанска цел „ Конфедерация за
защита правата на децата“ . Контролният съвет на това сдружение е взел решение
на 22.06.2016 г. временно да
преустанови служебните задължения на В.
и да се проведе „вътрешно разследване по отправените обвинения в насилие с цел
да се установи има ли наличие на
рецидивно поведение“. Тази вътрешна проверка
е приключила с мнение за липса на рецидив, поради което са били
възстановени правомощията на В. като заместник- председател / л. 112-116/. Според публикуваната в интернет информация за това
сдружение негови цели са защита правата на децата, и най-вече
на правото им да живеят в своите биологични семейства, при своите родители,
роднини и близки; да отстоява и защитава правата на децата и основните им
свободи;
да е бори срещу нарушаването правата на децата и възпрепятстването на тяхното
развитие под каквато и да е форма и в която и да е сфера на българския
обществен живот.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи :
Обект на съдебна защита по настоящото
дело е претендираното от В.
субективно право на обезщетение ,
отричано от ищеца. Страна по
материалното правоотношение в случая е ОД на МВР-Варна , респективно тя има
правното качество на носител на задължението по
удовлетворяване на претендираното вземане, понеже заявеното основА.е на
исковата претенция е незаконни действия на полицейски служители , част от
структурата на посочената териториална
дирекция на МВР, която предвид чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗМВР има статут на
юридическо лице. Съгласно правилото на чл. 205 от АПК , приложимо на основА.е
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице
, представлявано от органа , от чийто незаконосъобразен акт , действие или
бездействие са причинени вредите.
Нормата на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ
регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на
държавата и общините по
удовлетворяването на правото на
обезщетение на граждА. и юридически лица при следните законови
предпоставки: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни
лица на държавата или общините, постановен при или по повод на извършена
административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Посочените законови условия следва да съществуват в
кумулативно единство, за да се удовлетвори искова претенция за
обезщетение. Съгласно решение № 11892/07.11.2016
г. на ВАС този сложен фактически състав не се
презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това
доказателства. Това доказване е главно
доказване , което означава пълно доказване. Пълното доказване предполага
създаване на сигурно убеждение в съда за съществуването на заявените фактически
твърдения, а не само съмнение за тяхното съществуване . В тази връзка
съдът даде конкретни указА.я на
ищеца /л. 163/. При цялостен анализ на
събрА.те доказателствени източници по делото съдът прецени следното:
И.В. претендира
обезвреда на настъпили за него неимуществени
вреди в резултат на въоръжена обсада на дома му от 9.30 ч. до 16 ч. на
18.06.2016 г. , която обсада е огрА.чила правото му на свобода в смисъл на
свободно придвижване. Тези действия
според ищеца са в нарушение на чл. 5 от КЗПЧОС и на чл. 30, ал.1 и 2 от Конституцията на РБ.
Посочената разпоредба
на цитирА.я общностен акт гласи ,че всеки има право на свобода и сигурност.
Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в
съответствие с процедури, предвидени от закона.
Идентична правна
регламентация се съдържа в чл. 30, ал. 1 и 2 от Конституцията - всеки има право на лична свобода и
неприкосновеност. Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или
на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и
по реда, определени със закон.
От разпита на
очевидците М.П. и Я.Я. , които са били от около 09 .00 ч. пред дома на ищеца до неговото задържане към 16 ч. на 18.06.2016
г. , И.В. не е искал да напусне имота си, свободно се е разхождал в двора си
, не е правил опити да излезе на улицата и поради тази причина не е имало и
действия на полицейски служители , които да не го допускат да излезе от имота
си. Достоверността на тези гласни доказателства
се потвърждава и от разпита на водения от ищеца свидетел - З.Ч. , която е била пред дома на ищеца от
09.50 ч. сутринта до неговото полицейско
задържане . Тя не е възприела действия на В. по излизане от имота и негово препятстване
от страна на полицейските оргА. . Идентична информация дава и свид. О.
Филоповски, който като репортер е присъствал на мястото . И той не твърди желА.е
на В. да излезе от имота си, създаване на пречки за това от присъстващите
полицаи или огрА.чаване на свободното
движение на В. в двора на неговия имот . Това съвпадение в дадените сведения от
посочените свидетели не само убеждава в
истинността на тази информация, но също
така свидетелства за липсата на
заинтересованост или предубеденост на свид. М.П. при даване на показА.я по
делото като свидетел , въпреки че е била разследващ орган по водено досъдебно
производство срещу ищеца, по което е направила самоотвод.
В обобщение няма
активни действия на И.В. по напускане на неговия дом на 18.06.2016 г. и няма
активни действия на полицейски служители, които да го задържат в имота.
Напротив, от събрА.те гласни
доказателства се установи, че В. не е искал да напусне дома си, за да може да
защити своята дъщеря, която не е искал да предаде на полицейските оргА. и на
бившата си съпруга. Твърдяната от ищеца „ въоръжена полицейска обсада“ на
неговия дом на 18.06.2016 г. е полицейско присъствие по изпълнение на даденото
разпореждане на ОД на МВР-Варна от РС-Варна да се следи за изпълнение на
издадената съдебна заповед за незабавна защита , в която заповед е имало
твърдения на бившата съпруга на В. за оказвано от него психическо и сексуално насилие над
малолетното им дете и с която заповед са били постановени мерки по чл. 5, ал. 1 , т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН.
Почти целодневното
присъствие на полицейските оргА. пред дома на В. е било поради нежелА.ето на В.
да изпълни незабавно съдебна заповед за незабавна защита, отказът му с мотив
запознаване с нейното съдържА.е на
неговия адвокат. Полицейските оргА. , които според разпореждането на ВРС е трябвало да
следят за изпълнение на заповедта , са били дълго време пред дома на ищеца,
защото са изчаквали предаването на детето от бащата , за което предаване В. е
поставил условие- разговор на детето с психолог и медицински преглед за следи
от сексуално насилие. Едва след появата
на психолога Г.М. и съдебния лекар доц Б към 15 ч. ищецът е допуснал тези лица и бившата си съпруга в своя дом , за да
стане предаване на детето. В този контекст целодневното полицейско присъствие е
резултат на продължителен отказ на В. да предаде дъщеря си на полицейските оргА.,
на бившата си съпруга и необходимостта
от време да се изпълнят неговите условия по връщане на детето , като за част от тези условия /
преглед от съдебен лекар / полицейските оргА. дори са съдействали .
Предвид
гореизложеното няма незаконни действия на полицейски оргА. по огрА.чаване
свободното движение на ищеца на 18.06.2016 г. от 09.30 ч. до 16 ч. и в този
контекст липсва задължителна предпоставка на претендираното от ищеца и отричано
от ответника субективно материално право на обезщетение за вреди от
административна дейност.
По повод втория иск
за обезщетение със заявено фактическо
основА.е незаконни действия на
полицейски служители по употреба на
физическа сила и помощни средства- белезници , при задържането ищецът аргументира своята правна теза за
тяхната незаконност , позовавайки се на чл. 131, ал.1 НК, чл. 30 , ал.2 от Конституцията на РБ и чл.2, 8 и 9 от Инструкция
8121з-78/2015 г.
Първата правна норма
въвежда като състав на престъпление причиняването на телесна повреда от
длъжностно лице , но в случая И.В. не посочва данни за влязла в сила осъдителна
присъда за нанесена му на 18.06.2016 г. телесна повреда от длъжностно лице .
Цитираната
разпоредба на чл. 30 , ал.2 от Конституцията гласи ,че никой не може да бъде
задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му
неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
Това
нормативно предписА.е има своята детайлизация в чл.2, 8 и 9 от Инструкция №
8121- - 78 /2015 г. , според които при изпълнение на служебните си задължения
полицейските оргА. зачитат правата на задържА.те лица, регламентирА. в
Конституцията на Република България, законите и Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи. Полицейските оргА. не допускат
използването на физическа сила, помощни средства или оръжие спрямо задържА.те
лица освен в изрично предвидените от ЗМВР случаи. Действията на полицейските
оргА. изключват извършване, провокиране или толериране на какъвто и да било акт
на изтезА.е, нечовешко или унизително отношение или наказА.е, както и прояви на
дискриминация спрямо задържА.те лица.
Анализът на
посочената нормативна уредба навежда на извод за възможно огрА.чаване на правото на лична неприкосновеност
, но при определени законово въведени предпоставки , а те се съдържат в
разпоредбата на чл. 85 , ал.1 от ЗМВР,
според която при изпълнение на служебните си задължения полицейските оргА.
могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е
абсолютно необходимо при:
1. противодействие
или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на
правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;
3. конвоиране на лице
или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на
други лица;
4. оказване
съдействие на други държавни оргА. или длъжностни лица, включително на
контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да
изпълняват задълженията си;
5. нападения срещу
граждА. и полицейски оргА.;
6. освобождаване на
заложници;
7. групови нарушения
на обществения ред;
8. нападения на
сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
9. освобождаване на
незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган;
10. вземане на мерки
за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.
Според правилото на
чл. 85, ал.3 и 4 от същия закон белезниците представляват помощни средства , а
редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи. Това е Наредба №8121з-1130/14.09.2015 г.
Изрично в чл. 6 от
този подзаконов нормативен акт е
разписано, че използването на физическа
сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка,
характера на нарушението на обществения
ред и личността на правонарушителя. Това нормативно правило е в
кореспонденция с предписА.ето на чл. 86,
ал.2 от ЗМВР.
Според събрА.те
доказателствени данни И.В. е правонарушител по смисъла на чл. 85, ал.1 т.2 от ЗМВР , защото е отказал да изпълни незабавно
съдебната заповед на РС-Варна и по този
начин е нарушил разпоредбата на чл. 20 от Закона за защита от домашно насилие , която предписва незабавно изпълнение на съдебната заповед за незабавна защита . В
случая В. е отказал незабавно да изпълни
разпоредените от съда мерки за защита от
домашно насилие, включително наложената
му забрана да приближава дъщеря си на по-малко разстояние от 50 м.
Това негово
неправомерно поведение обосновава използването на физическа сила и помощни
средства по аргумент на чл. 85 , ал.1, т.2 ЗМВР.
На следващо място, И.В.
е заключил в дома си неговата бивша съпруга, психологът Г.М. , съдебният
лекар доц. Б и полицейският служител М.П.
и въпреки молбата на последната да отключи входната врата, той е отказал.
Подобно насилствено задържане от И.В. на лица против тяхната воля е станало
причина за нахлуване на служители от специализирА.те полицейски сили в дома
на ищеца и тази конкретика осъществява
хипотезата на чл. 85 , ал.1, т. 6 от ЗМВР , обосноваваща правомерността по
използване на сила и помощни средства.
Освен това, както бе посочено
по-горе при използване на физическа сила
и помощни средства следва да се отчете конкретната обстановка , а тя е следната : през целия ден
на 18.06.2016 г. И.В. е бил под силно нервно напрежение . Още към 09.30 ч. ищецът е бил под влияние на силен стрес ,
защото е разбирал , че е адресат на издадена съдебна заповед за незабавна
защита и че трябва да предаде дъщеря си , а той не е искал това. Стресовото му
състояние се е засилило от факта , че от прочита на съдебната заповед е разбрал
за твърдение на бившата му съпруга , че е оказвал психическо и сексуално насилие над дъщеря им , а това представляват данни за
извършено престъпление . Под влияние на тази силна емоционална възбуда още от
сутринта той се е разплакал няколко пъти- предвид свидетелските показА.я на З.Ч..
През целия ден много пъти полицейските оргА. са настоявали В. да предаде детето, но той е отказвал . После се е
съгласил, но е поставил условие – разговор на детето с психолог и медицински
преглед. Късната поява на съдебен лекар и
психолог едва към 15 ч. допълнително е изтощила емоционално В. и след като той ги е допуснал в дома си , е заключил входната
врата , за да не могат да напуснат жилището без негово съгласие. Подобно
поведение свидетелства за извършени действия под силна емоционална възбуда .
Според свидетелските показА.я на М.П. и Я.Я. дори и в присъствието на полицаи,
психолог и съдебен лекар В. се е карал с
бившата си съпруга, въпреки непрекъснатия плач на дъщеря му и въпреки
многократните настоявА.я на всички присъстващи да предаде детето на майката.
Тази дълга хронология на събитията продължила около 7 часа , характерът на
нарушението- отказ на ищеца да изпълни незабавно разпореждане на съд , видът на
съдебното разпореждане- наложени забрА.
на В. , представляващи мерки за защита
от домашно насилие и то спрямо малолетно дете
според настоящия съдебен състав обосновават законност на предприетите
действия от полицейските оргА. по употреба на физическа сила и помощни
средства- белезници.
От свид. показА.я на М.П. се
установи спазване на правилото на чл. 3 от Наредба № 8121з-********* г. по
отправяне на предупреждение преди поставянето на белезници . Достоверността на това сведение
се потвърждава от факта, че именно поради предварителното отправяне към В. на
предупреждението , той е успял да скрие ръцете се зад гърба, да се извива и
„усуква“ , за да попречи на полицаите да
му поставят белезниците, което е станало причина за употребата на физическа
сила от полицейските служители , за да достигнат до ръцете му , да ги поставят
зад гърба и да му сложат белезниците. В този контекст се налага извод, че за
поставянето на белезниците при оказаната съпротива от В. се е налагала употребата на физическа сила
заради неговото поведение.
Според твърденията в исковата
молба ищецът е почувствал болка от употребата на физическа сила - притискане с
коляно в областта на гърба , на който В. е имал скорошна травма / счупен 12 торекален прешлен / , но тази твърдяна болка е по изключителна вина на постарадалия
. Ако за поставяне на белезниците В. не е оказвал съпротива , не би се
използвала физическа сила , а съгласно чл.
5, ал.1 от ЗОДОВ ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи.
На следващо място ,
изрично на стр. втора от исковата молба се твърди, че ръцете на В. са били зад
гърба му с поставени белезници и така е бил изведен от дома му , което е признА.е
на факта, че белезниците са били поставени с ръце зад гърба . В тази връзка
съдът отчита спазено изискване на чл. 7, ал.2 от Наредба № 8121з-1130/2015
г. белезници да се поставят при положение на ръцете отзад
на гърба.
И.В. твърди , че е изживял страх, стрес, обида , унижение,
страдА.е / л. 7 от делото/.
Законодателят допуска
обезщетяване само на тези имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице / чл. 4 от ЗОДОВ/.
Под „ пряка и непосредствена“ се
разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния адм. акт,
действие или бездействие на компетентен
адм. орган по силата на безусловно
необходимата връзка между тях.
В. ангажира свидетелски показА.я по доказване на
претендирА.те неимуществени вреди . В
уточняваща молба В. твърди , че се е страхувал за своя живот и на дъщеря си, но от разпита на свид. З.Ч. се установи , че ищецът е
изпитвал страх да не би полицаите „ да подхвърлят наркотици в дома му“.
Периодът, за който В. претендира
обезвреда от незаконни действия по употреба на физическа сила и белезници ,
съвпада с времето на неговото полицейско задържане и стресът, който той е изживял
през този период има за пряка и
непосредствена причина изпълнението на издадената заповед за полицейското му
задържане за 24 часа, а не действията на полицейските оргА. по употреба на сила
и помощни средства. За вредите от незаконното му полицейско задържане В. е
възмезден , като частично е удовлетворен неговия иск за обезщетение с решение
по адм. дело № 1224/2021 г. по описа на Варненския адм. съд.
В. твърди, че се е почувствал
унижен , обиден , защото е бил третиран от полицаите като престъпник , „
посочен като сексуален насилник-
изнасилвач / извършител на блудство спрямо 4 -годишното си дете/“. „Посочването „
на В. по конкретизирА.я начин има за своя пряка и непосредствена причина твърденията на бившата му съпруга в молбата за защита от
домашно насилие, подадена до Варненския
районен съд – за оказано психическо и сексуално насилие над детето им , но не и
поведението на полицейските служители на ОД на МВР- Варна . В потвърждение на
този извод на съда е дадената информация
по делото от свид. Ч., като лице от
приятелския кръг на В., която твърди, че ищецът е бил „смазан“ , понеже е бил
„обвинен, омаскарен в интернет и в медиите, че е педофил, че е блудствал с
4-годишната си дъщеря“. В този контекст
пряката и непосредствена причина
за засегнатия обществен авторитет на В. не са
целодневното полицейско присъствие пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. и
употребата на физическа сила и белезници
при полицейското му задържане , а изходяща информация от бившата му съпруга , че е оказвал психическо и сексуално насилие
над своята дъщеря .
В обобщение не се доказа съществуване на елементите от
фактическия състав на претендираното от И.В. материалното право на
обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ .
При този изход на
делото съдът на основА.е чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ следва да удовлетвори
своевременно направеното искане на ответната страна по спора като присъди
юриск. възнаграждение в размер на 360 лв. съобразно чл. 37 от ЗПП във вр. 25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от изложените съображения Административен съд гр.
Варна
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лв. на
И.И.В. с ЕГН ********** *** срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Варна заради незаконни действия на
полицейските служители на ОД на МВР – Варна , изразяващи се във въоръжена
обсада на неговия дом в гр.////, ул. „///
„ № /// на 18.06.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лв. на
И.И.В. с ЕГН ********** *** срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Варна заради незаконни действия на полицейските служители по употреба
на физическа сила и помощни средства-
белезници , при неговото полицейско задържане на 18.06.2016 г.
ОСЪЖДА И.И.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. /// , ул. /// // сумата от
360 /триста и шестдесет / лв. , представляваща дължимо юриск. възнаграждение.
Съдебното решение подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
неговото съобщаване на стрА.те.
Административен съдия :