РЕШЕНИЕ
№69
гр. Кюстендил, 08.04.2020 г.
B ИМЕТО HA НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно
заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря: В. Б.,
разгледа докладваното от младши
съдия Симона Навущанова в.гр.д. № 78/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 923 от 01.11.2019 г., постановено по гр. дело № 668
по описа за 2019 г., Районен съд Кюстендил е признал за установено в отношенията между страните, че И.С.В., ЕГН **********, с
адрес ***, има задължения
към „Банка ДСК“
ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ №**, представлявано от В. М. С. – Главен
изпълнителен директор и Д. Н. – Изпълнителен директор, за сума в размер на 273,88 лв. (двеста седемдесет и три
лева и осемдесет и осем стотинки) – дължима главница по Договор за стоков кредит № 284938 от 17.08.2017 г., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2018 г. до
окончателното изплащане, като исковата претенция до пълните предявени размери
от 388,52
лв. главница дължима по Договор за стоков кредит № 284938 от 17.08.2017 г.,
както и исковете за установяване на вземания за договорна лихва в размер на
70,76 лв. за периода от 10.02.2018 г. до 11.10.2018 г., санкционна лихва в
размер на 15,60 лв. за периода от 10.03.2018 г. до 10.10.2018 г., 120.00 лв.
дължими такси и разноски, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 2039 от 2018 г. на КРС, са оставени без уважение като погасени чрез плащане. Със същото решение е осъдил И.С.В. да заплати
на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 211,78 лв. (двеста и единадесети лева и
седемдесет и осем стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото
производство, както и 34,53 лв.
(тридесет и четири лева и петдесет и три стотинки) - деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2039/2018 г. на КРС.
Посъпила е въззивна жалба депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „****“ №**, представлявано
от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д. Н. – Изпълнителен директор, чрез старши юрисконсулт Г. К.,
уточнена с молба с вх. № 2618 от 03.02.2020 г., с която се обжалва
горепосоченото решение само в частта, с която частично е отхвърлена исковата
претенция за дължима главница по Договор за стоков кредит № 284938 от
17.08.2017 г. и то частично с искане да бъде признато, че се дължи и сумата в
размер на 80 лева, представляваща част от отхвърлената главница. Твърди се в
тази връзка, че решението в тази част е неправилно и се претендира неговата
отмяна и да бъде признато за установено, че ответника дължи и тази сума в
размер на 80 лева. Сочи се в тази връзка, че при постановяване на своя съдебен
акт КнРС е взел предвид и плащане извършено на 07.02.2019 г., в размер на 80
лева, направено по сметка на ЧСИ А.. Този извод на КнРС е неправилен, тъй като
с молба по делото от 09.10.2019 г. изрично е конкретизирано, че тази сума не е
преведена от съдебния изпълнител на банката за погасяване на дълга. Претендират
се сторените пред въззивната инстанция разноски. Не са релевирани
доказателствени искания.
При извършване на служебна проверка на депозираната
въззивна жалба, извършена от КнОС по образуваното в.г.д. № 619/2019 г.,
въззивната инстанция е констатирала, че в депозираната жалба е релевирано искане за
изменение на решението в частта за разноските,
с искане за присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК. С
определение № 20 от 14.01.2020 г., постановено по в.г.д. № 619/2019 г., е
прекратила производството, тъй като по това искане произнасяне дължи районният
съд и едва след неговото произнасяне, въпросът за разноските подлежи на
инстанционен въззивен контрол. Въззивната инстанция е счела производство за
преждевременно образувано, доколкото не е налице произнасяне на РС- Кюстендил
по чл. 248 ГПК, прекратила е
производството пред ОС- Кюстендил и върнала делото на РС- Кюстендил. С разпореждане № 67/16.01.2020 г.,
постановено по гр. дело № 668/2019 г. КНРС е дал указания на жалбоподателя да
заяви желае ли изрично изменение на решението в частта за разноските по см. на
чл. 248 от ГПК или искането му е с оглед изхода от въззивното обжалване. С
молба с вх. № 2618/03.02.2020 г., жалбоподателят е уточнил, че направеното
искане следва да се счита като евентуална последица от уважаване на въззивната
жалба. С оглед на това изявление на жалбоподателя, пред КнРС не се е развило
производство по чл. 248 от ГПК и решението в частта за разноските не е предмет
на въззивна проверка. .
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от И.С.В.,
ЕГН **********, с адрес ***.
B открито съдебно заседание на 12.03.2020 г., жалбоподателят „Банка ДСК“ ЕАдД, редовно призован се
представлява от юрисконсулт К., която поддържа депозираната жалба и моли за
отмяна на решението в обжалваната част. Представя
списък по чл. 80 от ГПК и моли за присъждане на сторените разноски.
B съдебното заседание пред КнОС въззиваемата страна И.С.В., редовно призована не се явява лично,
представлява се от адв. А., който моли за потвърждаване на решението в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и
прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи
на обжалване, съгласно чл. 258 и следващите от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с
правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт
Районен съд - Кюстендил.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от
съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването
е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че
обжалваното решение е неправилно в обжалваната част. Съображенията за това са
следните:
Пред Кюстендилския
районен съд е развито производство по депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД изкова
молба, подлежаща на разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., с която са
предявени обективно кумулативно предявени искове с правна квалификация чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД вр.
чл. 430 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД против И.В., с която се
иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
има задължения към ищеца за сумата в размер на 594, 88 лв, от които 388,52 лв.
главница дължима по Договор за стоков кредит № 284938 от 17.08.2017 г.,
договорна лихва в размер на 70,76 лв. за периода от 10.02.2018 г. до 11.10.2018
г., санкционна лихва в размер на 15,60 лв. за периода от 10.03.2018 г. до
10.10.2018 г., 120.00 лв. дължими такси и разноски, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
11.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2039 от 2018 г. на КРС.
Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в
мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Пред настоящата
съдебна инстанция не са събрани други гласни и писмени доказателства, които да
бъдат заложени като допълнение на изградената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената
част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се
основава исковата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на
исковите претенции.
Въззивната
инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от
първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора,
определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно
доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират
доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са
направени възражения. B развилото се производство е
осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита. След анализ
на представените по делото доказателства, районен съд в оспорваното решение е
приел за установено в
отношенията между страните, че И.С.В. има
задължения към
„Банка ДСК“ ЕАД, за сума в размер на 273,88
лв. – дължима главница по Договор за стоков
кредит № 284938 от 17.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 11.10.2018 г. до окончателното изплащане, като исковата
претенция до пълните предявени размери от 388,52 лв. - главница, договорна лихва в размер на
70,76 лв. за периода от 10.02.2018 г. до 11.10.2018 г., санкционна лихва в
размер на 15,60 лв. за периода от 10.03.2018 г. до 10.10.2018 г., 120.00 лв.
дължими такси и разноски, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 2039 от 2018 г. на КРС, са оставени без уважение като погасени чрез плащане. Със същото решение е осъдил И.С. да заплати и
сторените раззноски, съобразно уважената част от исковите претенции.
Предмет
на въззивна проверка е решението на КнРС, в частта, с която частично е отхвърлена исковата претенция за дължима главница
по Договор за стоков кредит № 284938 от 17.08.2017 г. и то частично с искане да
бъде признато, че се дължи и сумата в размер на 80 лева, представляваща част от
отхвърлената главница. Жалбоподателят твърди, че сумата в размер на 80 лева,
заплатена от ищеца на 07.02.2019 г., не следва да бъде съобразявана от
първоинстанционния съд като такава заплатена в хода на процеса, тъй като същата
е принудително събрана в хода на образуваното изпълнително производство. Изтъкнатите във въззивната жалба
оплаквания за неправилност на постановения от първата инстанция съдебен акт в
обжалваната част са основателни. Правните изводи На КнРС относно тази част от
претенцията не се споделят от настоящата съдебна инстанция. От анализа на
събраните по делото доказателства не би могло да се обоснове извод за
отхвърляне на претенцията в тази част. Съображенията за това са следните:
За изясняване на делото от фактическа страна, в хода на първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на
която се установява, че
сумата по кредита в размер на 728 лв. е била усвоена еднократно, безкасово с
превеждането й по банковата сметка на търговеца. Извършени са 8 превода към
кредитодателя в общ размер на 414,28 лв, от които погасена главница – 339,48
лв., погасена лихва – 74,29 лв. и погасена наказателна лихва за закъснение –
0,51 лв. Съгласно заключението неизплатената част от задължението възлиза на
388,52 лв. главница, 70,76 лв. – договорна лихва за периода 10.02.2018 г. до
11.10.2018 г., 15,60 лв. санкционна лихва за периода 10.03.2018 г. – 10.10.2018
г. и 120.00 лв. дължими такси и разноски. Вещото лице е посочило, в т. 6 от
заключението, че след проверка на ИД № 5/2019 г. (което е образувано от
жалбоподателя на 09.01.2019 г.) в кантората на ЧСИ А. е
констатирал, че е постъпила сума от ответника на 07.02.2019 г., в размер на 80
лева. Това се потвърждава и от приложената и приета по делото операционна
бележка (л. 77 от производството пред КнРС), от която е видно, че ответникът е
внесъл в брой сумата от 80 левапо сметка, с титуляр ЧСИ В. А..
Както
правилно е отбелязал в мотивите си КнРС от ангажираните по делото доказателства (експертно заключение на в.л. и
вносни бележки, депозирани от ищеца) са установени извършени плащания от страна
на ответника, след образуване на изп.д. №
5/2019г. по описа на ЧСИ В. А.а, рег. № *** както следва: на
07.02.2019 – 80.00 лв.; на 10.06.2019г. – 100.00 лв.; на 08.08.2019 г. – 47.00
лв.; на 09.09.2019 г. – 47.00 лв; на 07.10.2019 г. 47.00 лв. Неправилно обаче е
приел, че постъпилата на 07.02.2019 г. сума в размер на 80 лева следва да бъде
взета предвид на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК и съображенията за това са
следните:
Съгласно
т. 13 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК, в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът взема
предвид факти, относими към погасяване на задължението, настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения 439 изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Под „удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес” следва да се има предвид
следното: а/ в изпълнителното производство са проведени изпълнителни действия,
въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми,
подлежащи на разпределение, включително и
при плащане от длъжника по сметката на съдебния изпълнител, и б/ от така
получените постъпления съдебният изпълнител е превел суми на взискателя –
кредитор за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения изпълнителен
лист. Фактите, относими към погасяване на
задължението и взети предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК от съда в исковото
производство, са факти, свързани с доброволното погасяване на вземането от
длъжника извън изпълнителното производство. Под „доброволно погасяване на
вземането” се имат предвид плащания от длъжника на кредитора /без сумите първоначално да са постъпили по
сметката на съдебния изпълнител/, както и осъщественото погасяване чрез
други погасителни способи - прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване.
С
оглед на изложеното, правилно са взети предвид от КнРС постъпилите на 10.06.2019г.
– 100.00 лв., на 08.08.2019 г. – 47.00
лв., на 09.09.2019 г. – 47.00 лв и на
07.10.2019 г. 47.00 лв., суми. Същите са постъпили след образуване на
изпълнителното производство, но са постъпили чрез добровлно плащане извършено
от ответника, в полза на ищеца по силата на сключено между тях на 10.06.2019 г.
споразумение за разсрочване на дълга. Неправилно е взето предвид обаче
извършеното на 07.02.2019 г. плащане в размер на 80 лева. Същото е извършено в хода на изпълнителното производство
по сметката на съдебния изпълнител и не може да се третира като „доброволно
погасяване на вземането” по смисъла на посоченото тълкувателно решение.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
въззивната жалба е основателна, а решението в обжалваната част като неправилно
и незаконосъобразно следва да бъде отменено и да бъде признато за установено между
страните, че се дължи и процесната сума в размер на 80 лева.
По разноските:
При
изхода на спора пред въззивния съд, право на разноски има въззивникът „Банка ДСК“ ЕАД. Същата е направила своевременно
искане и сторила разноски за заплатена пред въззивната инстанция ДТ в размер на
50 лева и й се дължи заплащане на юрисконсултскуско възнгражение в размер на 100
лева на
основание чл. 78,
ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г., който
размер съдът определи съгласно чл. 78,
ал.8 ГПК вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на
въззиваемата страна И.В..
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно
решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3 от ГПК.
Водим от горното и на
основание чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС
P ЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение
№ 923 от 01.11.2019 г., постановено по гр. дело № 668 по описа на Районен
съд Кюстендил, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлена като погасена чрез плащане исковата претенция
за главница, дължима по Договор за стоков кредит № 284938 от
17.08.2017 г. за разликата над 273,88 лева (двеста седемдесет и три лева и
осемдесет и осем стотинки) до 353,88 лева (триста петдесет и три лева и
осемдесет и осем стотинки), като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.С.В., ЕГН **********, с
адрес ***., има задъжения
към „Банка ДСК“
ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ №**, представлявано от В. М. С. – Главен
изпълнителен директор и Д. Н. – Изпълнителен директор, за сума в размер на 353,88 лв. (триста петдесет и три лева
и осемдесет и осем стотинки) – дължима главница по Договор за стоков кредит № 284938 от 17.08.2017 г., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2018 г. до
окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА
решението в частта, с която исковата претенция за главница е отхвърлена над
353,88 лева (триста петдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) до пълния
предявен размер от 388,52 лева (триста осемдесет и осем лева и петдесет и две
стотинки) като погасена чрез плащане.
ОСЪЖДА
И.С.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „***“ №***, представлявано
от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д. Н.– Изпълнителен директор сумата от 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
В необжалваните части решението е влязло в законна
сила.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.