Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1361 22.11.2022
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на шестнадесети ноември две хиляди двадесет
и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1087 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 172, ал.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Х.М.И. ***, с ЕГН: **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0335-000060/16.06.2022г.,
издадена от началник група към ОДМВР Бургас, РУ Руен, с която на лицето е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а"
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от десет месеца, считано от 15.06.2022г. и са отнети СРМПС №*********, както и два броя регистрационни табели **. Счита, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна,
постановена в нарушение на закона и прави искане за нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.М., който поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.
Ангажира доказателства и пледира
оспорения акт да бъде отменен.
Ответникът – началник група към ОДМВР Бургас, РУ Руен, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.
Административен съд - Бургас намира, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Акт за установяване на административно
нарушение с бл.№085528/15.06.2022 г. е
съставен на Х.М.И. затова, че 14.06.2022
г., около 18.00 часа, на път BGS 1184 с посока на движение
от с.Трънак към с.Соколец, управлява личния си лек автомобил „Ауди А4
Авант“, с рег. **, като водача управлява без да е правоспособен водач .
Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-0335-000060/16.06.2022г.,
издадена от началник група към ОДМВР Бургас, РУ Руен,
на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Х.И. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 10 месеца, считано от 15.06.2022г. В мотивите на заповедта е
посочено, че 14.06.2022 г., около 18.00 часа, на път BGS 1184 с посока на движение от с.Трънак към с.Соколец, управлява личния
си лек автомобил „Ауди А4 Авант“, с рег. **, като водача управлява без да е
правоспособен водач. Заповедта е връчена
на 17.06.2022г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба
вх.№335000-2097/21.06.2022г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. (л.33-34
от делото) на министъра на вътрешните работи, са делегирани правомощия на
изрично посочени длъжностни лица, включително и полицейските инспектори в
сектор „Пътна полиция“, да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
Принудителните административни
мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22,
предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при
липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК.
Оспорената в настоящото
производство заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във
връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК, но е постановена при несъответствие с целта
на закона. Съображенията за това са следните:
Действаща в момента редакция на
чл.171 т.2а. от ЗДвП (в сила от 3.01.2018 г. и действаща и към момента на
нарушението) предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т., или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а
от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за
срок от шест месеца до една година. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.
171, т. 2а, се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Това означава, че заповедта представлява индивидуален
административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за
неговото съдържание. Настоящият съдебен състав намира, че в случая липсват мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ,
а този пропуск съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Констатираният пропуск води до невъзможност да бъде направена проверка от
съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния
административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията
за законосъобразност на акта съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 5 от АПК.
След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за
прилагането на посочената ПАМ, то административният орган е следвало да
обоснове защо е определил срок над минималния, посочен в закона, а именно 10
месеца. Като не е направил това, органът не е обосновал упражняването на
предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона.
Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
определяне на срока на ПАМ, но това не го освобождава от задължението да изложи
мотиви относно определения от него срок.
Освен това съдът не може да
намали предвидения в заповедта срок, за който е наложена принудителната
административна мярка. Съгласно практиката на Върховния административен съд
-решение, постановено по адм.дело № 9379/2017 г., определянето на срока е от компетентостта
на административния орган, а съдът проверява законосъобразно ли е определен
срока за прилагане на принудителната административна мярка, с оглед изложените
мотиви в акта.
Предвид изложеното, съдът намира,
че заповедта е постановена при несъответствие с целта на закона и следва да
бъде отменена. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд - Решение
№ 2852/06.03.2018г., постановено по адм.дело №13240/2017г. по описа на съда,
Решение №15796/20.12.2017г., постановено по адм.дело №10768/2017г. по описа на
съда, Решение №910/23.01.2018г. , постановено по адм.дело №9379/2017г. по описа
на съда.
С оглед изхода на спора, настоящият
съдебен състав намира, че в полза на
И. следва да
се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв., от които 10 лв.-
държавна такса и 40 лв.-депозит във връзка с призоваване на двама свидетели.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд -
Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0335-000060/16.06.2022г., издадена от началник група
към ОДМВР Бургас, РУ Руен, с която на Х.М.И. ***, с ЕГН: **********, е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от десет месеца, считано от 15.06.2022г. и са отнети СРМПС
№*********, както и два броя регистрационни табели **.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Х.М.И. ***, с ЕГН:
**********, разноски по делото в размер на 50 лв., от
които 10 лв.- държавна такса и 40 лв.-депозит във връзка с призоваване на двама
свидетели.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: