РЕШЕНИЕ
№ 12805
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110171580 по описа за 2021 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Г ф против С. Т. Й. с искане да му бъде
заплатена сумата от 1850,07 лева – заплатено обезщетение на трето лице.
Ищецът твърди, че на 26.12.2016г., около 13:00ч., в гр. София настъпило ПТП
с участието на л.а „Ауди А6“ с рег. № СА, собственост на И Д Ц Виновен за
катастрофата бил ответникът, който под въздействието на алкохол и след
употреба на наркотични вещества, управлявал л.а „ с рег. № В и при
движение в на кръстовището с “ ударил спрелия пред него на червен сигнал
на светофарна уредба л.а „Ауди А6“. В нарушение на чл. 490 от КЗ
ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Поради това и на
основание чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане ищецът
изплатил по щета № 110690/23.11.2018г. обезщетение за имуществени вреди
на третото лице Иван Дианов Цекин в размер на 1850,07 лева. Ищецът счита,
че тази сума му се дължи и моли съда да осъди ответника да му я заплати.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва
факта на настъпване на ПТП и вината си, както и липсата на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а „Мазда 323“ с
рег. № Оспорва наличието на действително причинени вреди по лекия
автомобил л.а „Ауди А6“ с рег. № , стойността на същите и причинно-
следствената връзка между тях и процесното ПТП. Счита, че между момента
на настъпване на ПТП и момента на подаване на Уведомление за
имуществени вреди от страна на третото лице Иван Дианов Цекин са
1
изминали близо две години и че щетите са настъпили вследствие на друг
инцидент. Оспорва съдържанието на част от представените от ищеца
доказателства. Моли съда да отхвърли иска.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани,
явяват се и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите на липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
на л.а „Мазда 323“ с рег. № настъпването и механизмът на ПТП, вината на
ответника. От представения препис на доклад по щета за имуществени вреди
№ 110690 от 23.11.2018 г. (л. 16 от делото) се установява, че ползвател на
процесното МПС е бил Ив Д Ц както и че нему трябва да се заплати сумата
от 1850,07 лева. Тази сума е изплатена на това лице от ищеца, видно от
представения по делото препис от платежно нареждане (л. 20 от делото).
По делото беше изслушана и оспорена от ответника съдебно-
техническа експертиза. Потвърждава механизма на ПТП, установява, че
причинените на процесния автомобил вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП, както и размера им – 3212,74 лева.
След анализ съдът намира, че не са налице основания експертизата да
не бъде ценена. Това, че е извършена на база документи, които са били
оспорени с отговора на исковата молба, не е основание за нейната
неправилност. Обектът на проверката от страна на вещото лице се определя
от самото вещо лице, тъй като именно то разполага със специалните знания
от науката и техниката, необходими за достигане до обективната истина и е
въпрос на негова дискреция каква информация и каква документация ще му е
необходима. При изготвянето на експертизата на вещото лице също така е
известна наказателната отговорност, която носи за представяне на невярно
заключение и съдът счита, че рискът от понасяне на такава отговорност в
достатъчна степен обезпечава добросъвестността на вещите лица при
изготвянето на експертизи. Поради това не намира нередности в експертизата
и я цени като годно доказателство.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 558, ал. 7, КЗ след изплащане на обезщетението по чл.
557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му. За да се възникне това право следва да се
осъществи следния фактически състав: липса на застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност по отношение на
увреждащото лице, противоправно поведение, вреди, причинно-следствена
връзка между това поведение и вредите, вина, заплащане на обезщетение на
увреденото лице от Гаранционен фонд. В случая липсата на застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност по отношение на
увреждащото лице, противоправното поведение, вредите, и вината са
безспорни между страните. Наличието на причинно-следствена връзка и
размерът на вредите се установяват от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, а заплащането на сумата от 1850,07 лева се
установява от представеното платежно нареждане. Всички необходими
юридически факти са осъществени, искът е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен в цялост.
2
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
същия са заплатени 74 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за особен
представител, 350 лева – депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото
съдът определя в размер на 150 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. Й., ЕГН: ********** със служебен адрес г да заплати
на Гаранционен фонд, код по БУЛСТАТ с адрес сумата от 1850,07 лева –
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в
резултат на ПТП, осъществено на 26.12.2016г., около 13:00ч., в гр. София с
участието на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № и лек автомобил „Мазда
323“ с рег. № ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА С. Т. Й., ЕГН: ********** да заплати на Г ф код по
БУЛСТАТ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в настоящото
производство: 74 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за особен
представител, 350 лева – депозит за експертиза и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3