Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
гр.Плевен, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №896
по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
В Административен съд Плевен е подадена искова молба и
уточнения към нея по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС от л.св.Д.Й.Д., изтърпяващ
наказание в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София, с която се иска изплащане на обезщетение в общ размер на
112000лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия
и/или неадекватните действия на затворническата администрация при затвора
Белене във връзка с лекуване на здравословните проблеми на л.св., а именно:
хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро стомашно разстройство; от
неосигуряване на подходящи дрехи за летния сезон и нехигиенично приготвяне и
сервиране на храната в затвора, както и от подлагане на унизително отношение, вследствие
на които е търпял уронване на човешкото
достойнство, за периода от 01.08.2016г. до датата на подаване на исковата молба
– 31.07.2019г.
В исковата молба се изразява недоволство от
медицинските услуги в затвора, като се твърди, че за процесния период
затворническата администрация бездейства и не лекува по адекватен начин
неговите заболявания – хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро
стомашно разстройство. В тази връзка се твърди нечовешко отношение към него.
Твърди се още, че не му се осигуряват подходящи дрехи за летния сезон. Твърди
се също нехигиеничното приготвяне и сервиране на храната в затвора. Счита се,
че е налице бездействие на затворническата администрация, което представляват
нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. Счита
се, че е поставян в неблагоприятни условия, унижение, уронване на човешкото
достойнство, в резултат на което е търпял болки и страдания.
От ответника е депозиран писмен отговор за
неоснователност на исковата претенция.
В последното открито съдебно заседание ищецът не се
явява лично, представлява се от служебен защитник адв.П.А. ***, който счита
исковата претенция за бездействие на затворническата администрация за доказана,
като се позовава на доказателствата по делото. По отношение на размера на
претенцията моли за присъждане в пълен размер обезщетение, алтернативно да се
определи размер на обезщетението съобразно доказателствата по делото.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт У. с надлежно пълномощно, който счита исковата молба за
неоснователна и недоказана. Представя писмена защита с подробни доводи за
неоснователност на исковата претенция. В заключение моли да бъде отхвърлен
искът и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200лева.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита
исковата претенция за недоказана и моли да бъде отхвърлена.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че от 17.06.2016г. л.св.Д.Д. ***,
като към момента на подаване на исковата молба – 31.07.2019г. продължава да
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора Белене.
От данните по делото се установява,
че през м.ноември 2018г. в затвора Белене е извършена комплексна проверка от
ГДИН, при която е констатирано добро санитарно-хигиенно състояние на
затворническата кухня, като са въведени добри производствени и хигиенни
практики в затворническия хранителен блок при затвора. Установено е, че се
спазва изискването за разделно съхранение на продуктите, навсякъде е чисто и
поддържано, извършване се почистване и дезинфекция. Установява се още, че
постоянно се извършват внезапни проверки в затворническата кухня, при които не
са констатирани нередности /л.80, 83-92/. Установява се също от обясненията
дадени от л.св.Б.С.-бакар на 4гр. и 9гр., че се спазват всички изисквания при
сервирането и отсервирането на храната в затворническата столова, както и че
често л.св.Д. не желае да се храни в столовата и носи собствен съд за храната
/л.100-101/.
Установява се още, че л.св.Д. не е поставял пред
социалния работник въпроса за осигуряване на дрехи през летния сезон /л.98-99/.
Видно от приложена на л.82 вещева ведомост е, че на 17.06.2016г. при
постъпването в затвора Белене л.св.Д. е получил 1бр.лятна куртка и 1бр.летен
панталон, както и 1бр. спортен комплект и 1 чифт спортни обувки на 25.09.2017г.
Установява се още, че ищецът не е подавал писмени молби за предоставяне на
летни дрехи.
Във връзка наведените в исковата
молба оплаквания относно здравословното състояние на л.св.Д. се установява, че
през месец април 2016г. същият е консултиран с гастроентеролог и има поставена
диагноза неинфекциозен гастроентерит и колит, а на 27.07.2019г. има консултация
с уролог и поставена диагноза „хиперплазия на простатата“ с придружаващо
заболяване „циститес хроника“ – възпаление на пикочния мехур. Видно е от
медицинската справка на л.102, че на 19.08.2019г. е проведена консултация с
гастроентеролог и описана клинична картина – ултразвук на коремни органи без
особености и поставена диагноза функционално нарушение на червата.
По делото е назначена и
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение /изготвено по документи/ съдът кредитира с доверие като компетентно,
обективно и безпристрастно изготвено. От последното се установява, че за
констатираното заболяване на простатата и пикочния мехур са предписани два
медикамента „Тамсол“ и „Кимокс“, като второто е заменено с „Левофлоксацин“,
което е с идентично действие и са взаимозаменяеми. Вещото лице е направило
заключение, че диагнозите на л.св.Д. са правилно поставени и в съответствие с
правилата на добрата медицинска практика, като предписаното лечение е адекватно
на диагнозите, замяната на лекарствата не може да влоши резултата от лечението.
Вещото лице е посочило още, че изписваните четири вида медикаменти във връзка с
оплакванията от „диарични изхождания“ в резултат на „функционално нарушение на
червата“ и неспазване на предписан диетичен режим, са подходящи за такива
оплаквания и лечението е проведено правилно. Вещото лице е приело, че тъй като
за оплакванията от „стомашно разстройство“ няма абсолютно никакви обективни
болестни изменения във вътрешните органи, те могат да се дължат на наличното
психично заболяване „параноидно личностно разстройство“, проявяващо се с
емоционална нестабилност, или вероятно се касае за най-обикновена симулация на
заболявания и агравация /пресилване на
оплакванията/ с цел извличане на лична облага. В открито съдебно заседание
вещото лице посочва, че синдром на раздразненото черво не е заболяване, а е
симптом на друго заболяване, каквото при Д. не е установено.
От приложената на
л.161 медицинска справка се установява, че тъй като медикамента „Кимокс“ го
няма в спецификацията на лекарствата в затвора Белене е заменен с
„Левофлоксацин“, а „Тамсол“ е назначен с рецептурна книжка, но л.св.Д. не го е
вземал, тъй като лекарството се доплаща, а от негова страна не е правено искане
за дофинансиране.
По делото са разпитани като
свидетели л.св.Н.Т.Н. и л.св Е.М.С., които през по-голяма част от процесния
период са били в едно спално помещение в затвора Белене с ищеца. Св.Н. заявява,
че ищецът е имал проблеми с уринирането, болки в стомаха, болят го очите. Сочи,
че л.св.Д. не е взел редовно предписаните му от лекаря в затвора лекарства, а
предписаните му от лекар в гр.Плевен лекарства не си ги е купил, тъй като няма
пари. Твърди, че от изписаните лекарства ищецът имал още по-силни болки. Твърди,
че за нуждата от лекарства е подавал молби до администрацията на затвора, че
няма възможност да ги закупи. Свидетелят заявява, че някои служители на
администрацията се държат добре към лишените от свобода, но други се държат
унизително, като отказва да сочи имена. Сочи, че не е виждал ищеца през лятото
с летни дрехи, като Д. е отправял искания да му бъдат предоставени такива.
Твърди, че качеството на храната е лошо, а посудата мръсна и остаряла. Твърди
още, че баките се мият само със студена вода и настърган сапун. Свидетелят
заявява още, че след като Д. се обърнал към лекаря на затвора да му бъдат
сменени лекарствата за урологичния проблем, веднага е бил изпратен от
затворническата администрация на лечение в София.
Св.С. заявява, че познава Д. от 2013г, а в една килия
са от началото на 2019г. до м.октомври, ноември 2019г. Твърди, че ищецът е имал
проблем с уринирането, който е започнал през 2019г. Сочи, че е приемал дадените
му лекарства, но не е имал ефект от това. Сочи още, че е подавал молби да му
бъдат закупени подходящи лекарства, тъй като той няма средства. Заявява, че
ИСДВР не обръща внимание на исканията на ищеца, но не го е обиждал. Свидетелят
твърди също, че Д. е подавал молби до затворническата администрация, че е
социално слаб и няма летни дрехи. Заявява, че задължение на лишените от
свобода, работещи в кухнята е да мият посудата. Твърди, че баките за храната са
мръсни и стари. Свидетелят заявява, че хигиената в кухнята не е на добро ниво,
като вътре влизали котки, имало хлебарки. Твърди, че от затворническата
администрация дезинфекцирали столовата веднъж месечно, но това не помагало.
По делото като свидетели са разпитани и С.Б.А.-медицинска
сестра в затвора Белене и д-р Г. Б. Г. – общопрактикуващ лекар, обслужващ
лишените от свобода в затвора Белене. Св.А. заявява, че с ищеца Д. често има
конфликти. Сочи, че л.св. често има оплаквания, най-вече от разстройство, от
което още от Варненския затвор се оплаква. Твърди, че му е предписан медикамента
„Лопедиум“, който има по спецификация в затвора. Свидетелят сочи, че срещу
подпис му се дава лекарството, а дали го приема, не може да каже. Заявява, че
ищецът е изпращан на лекар специалист, където не е установен проблем с чревната
флора. Посочва, че котки и кучета няма в столовата, като поне един път месечно
от ХЕИ се дезинфекцира. Сочи, че дървеници не е виждала, но който от лишените
от свобода се оплаче, му се изписва препарата „Айкън“. Свидетелят твърди, че на
ищеца е давано лекарството „Таниз“, което е „Тамсол“, което е отразено в медицинския журнал. Твърди, че
ищецът е подавал молба за закупуване на това лекарството.
Св.Г. сочи, че Д. няма тежки заболявания, като има
синдром на раздразнено черво, което протича обикновено леко, и за което му е
изписвал „Лопедиум“. Заявява, че няма увеличение на хранителните разстройства
между лишените от свобода лица. Твърди, че поради оплакванията на ищеца е
назначена консултация с гастроентеролог и посещение на СБАЛ София.
По делото като свидетел е разпитан и Д.И.Ч. – социален
работник в затвора Белене. Последният заявява, че лишените от свобода лица
отправят молбите си устно или писмено, като писмените се регистрират. Твърди,
че социалният работник изслушва какви са проблемите на лишените от свобода и
ако може да ги реши, молбата не достига до началника на затвора. Заявява, че
молби на Д. за лекарства и за летни дрехи не са минавали през него. Категорично
заявява, че всички подавани молби от ищеца са приемани, като няма случай в който
да не му е обърнато внимание. Твърди, че в затворническата столова не е виждал
хлебарки, гризачи, както и че до него не е достигало оплакване от лишените от
свобода за наличието на такива.
От приложените по делото медицински
журнал и здравен картон на ищеца се установява още, че при повечето прегледи на
Д. е отразено, че същият е клинично здрав, а според отразеното в здравния
картон л.св. се храни без ограничения, т.е. не спазва диета. Установява се
също, че след преглед на 01.08.2019г. при д-р Г., на 07.08.2019г. по рецептурна
книжка на Д. е изписан медикамента „Тамсол“.
От приложените по делото документи е
видно, че през процесния период в затвора Белене редовно е извършвана ДДД
обработка на помещенията.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 от ЗИНЗС,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и този в гр.Белене, са нейни териториални служби. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно легитимирана
да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца Д.Д..
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на
обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди произтичащи
от незаконосъобразно действие, респ. бездействие на администрацията на затвора
Белене за периода от началото на 01.08.2016г. до 31.07.2019г., изразяващи се в неадекватно
лечение на здравословните проблеми на л.св., а именно: хроничен цистит, синдром
на карпалния канал, остро стомашно разстройство; неосигуряване на подходящи
дрехи за летния сезон и нехигиенично приготвяне и сервиране на храната в
затвора, както и от подлагане на унизително отношение. Ето защо и на основание
чл.204 ал.4 от АПК исковата молба е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
поред
специалната разпоредба на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.),
приложим към настоящото производство, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл.3, ал.1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагат до доказване на
противното, поради което е необходимо да се докаже незаконосъобразното действие,
респ. бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт задължение и това
бездействие да е осъществено от административен орган в това му качество.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС, оборима презумпция.
За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие
като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в
нормативен акт.
Ищецът твърди незаконосъобразно действие, респ.
бездействие на затворническата администрация към затвора Белене изразяващи се
в неадекватно лечение на здравословните
проблеми на л.св., а именно: хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро
стомашно разстройство; неосигуряване на подходящи дрехи за летния сезон и
нехигиенично приготвяне и сервиране на храната в затвора, както и подлагане на
унизително отношение, вследствие на които е търпял уронване на човешкото достойнство, за периода от
01.08.2016г. – 31.07.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата
за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010г. за условията и
реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода,
издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на
основание чл.128 ал.3 от ЗИНЗС. Съгласно чл.12 от наредбата, приемът в
медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или
поправителния дом, като лишените от свобода, които желаят да посетят медицински
специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия
надзирател, а прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок
до 24 часа от вписването. В същият смисъл е и разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗИНЗС. На
лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства, а тяхното получаване
се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга, като
при предписване на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални
медицински цели, които НЗОК напълно или частично заплаща, директорът на
медицинския център уведомява директора на РЗОК и обосновава нуждата от тях. Според чл.137 ал.1 от ЗИНЗС, при несъгласие с определената диагноза или
назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска
консултация със специалисти от други лечебни заведения, като в този случай на
консултанта се осигурява достъп до молителя.
Във връзка с горното следва да се посочи,
че от приобщените по делото доказателства се установява, че на Д. са правени
множество медицински прегледи за различни оплаквания, като за процесния период
лицето вербално се е оплаквало няколко пъти, че изписаните му и предоставени от
затвора медикаменти не оказват добър ефект. Молба за закупуване на предписаните
лекарства по амбулаторен лист и рецептурна книжка, обаче, е депозирал до
началника на затвора, едва след процесния период – на 19.09.2019г. /л.299/. От
заключението на вещото лице се установява, че диагнозите на л.св.Д. са
правилно поставени и в съответствие с правилата на добрата медицинска практика,
като предписаното лечение е адекватно на диагнозите, замяната на лекарствата не
може да влоши резултата от лечението. От свидетелските показания се установява,
че ищецът не е приемал редовно, респ. не е приемал въобще изписаните му
лекарства, или не е спазвал диета във връзка със синдрома на раздразненото
черво. От изложеното се налага извод, че затворническата администрация е
изпълнила задължението си за опазване на физическото здраве на лишения от
свобода. При тези факти и законова регламентация не се установява твърдяното от
ищеца неадекватно действие /лечение/, респ. незаконосъобразно бездействие, т.е.
не се установява неизпълнение на дължима се административна дейност, лишила
ищеца от допустимо, но неосъществено поради такава дейност лечение.
По отношение твърдението, че не са му предоставени
подходящи дрехи за летния сезон, съдът намира, че не е налице незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация. От свидетелските показания се
установява, че Д. е имал нужда от сезонни дрехи и други принадлежности, но не е
получил. По делото, обаче, не се
установява през процесния период затворническата администрация да е сезирана с
писмена молба от Д., регистрирана по надлежния ред, в която да се изразява
искане да му бъдат предоставени летни дрехи. Съгласно чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС,
лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности,
а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно
облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието. Т.е. лишеният от свобода има право на безплатни
дрехи и обувки, но за това затворническата администрация следва да е сезирана.
След като за такова сезиране няма доказателства по делото, то не е налице и
законово задължение на същата да подсигури на Д. безплатни летни дрехи и
обувки, според утвърдени таблица №1 и таблица №2 /л.278-281/.
По отношение твърдението за нехигиенично
приготвяне и сервиране на храната в
затвора Белене, съдът намира, че също не е налице незаконосъобразно бездействие
от страна на затворническата администрация. Не се доказа по безспорен начин,
нито чрез гласни, нито чрез писмени доказателства, че условията, в които се
приготвя и сервира храната на лишените от свобода не отговаря на изискванията
за хигиена. Установява се, че периодично в затворническата столова и в кухненския
блок, както и във всички помещения на затвора, е правена ДДД обработка.
Упражняван е и контрол от страна на длъжностни лица при затворническата
администрация върху задълженията на лишените от свобода лица, които работят в
кухненския блок, да спазват хигиенните изисквания, като при тези проверки не са
констатирани съществени нарушения.
По делото не се доказа и наличие на нечовешко и
унизително отношение на длъжностни лица при затворническата администрация
спрямо ищеца Д.. Напротив, доказа се по безспорен начин, че именно ищецът е имал провокативно отношение
спрямо длъжностни лица от затворническата администрация, за което са му
наложени дисциплинарни наказания, потвърдени с влезли в сила съдебни актове /л.272-277/.
Ето защо не може да се направи извод и за неимуществена вреда, настъпила в
резултата на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, причинена от длъжностни лица при
затворническата администрация.
Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че не е
налице твърдяното незаконосъобразно действие, респ. бездействие на
затворническата администрация, което да е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Т.е. не
е налице първата предпоставка на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, обуславяща
неговата основателност. Не се установи и настъпила, в резултат на нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Ето защо исковата
претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото, не е основателна
претенцията на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата
за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент
от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността
на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът
заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената
част от иска. В този смисъл е съдебната практика - решение №
12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните
текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен,
четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба, подадена по реда на чл.284 и
сл. от ЗИНЗС, на л.св.Д.Й.Д., изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, с която се иска изплащане на
обезщетение в общ размер на 112000лева за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия и/или неадекватните действия на затворническата
администрация при затвора Белене във връзка с лекуване на здравословните
проблеми на л.св., а именно: хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро
стомашно разстройство; от неосигуряване на подходящи дрехи за летния сезон и
нехигиенично приготвяне и сервиране на храната в затвора, както и от подлагане
на унизително отношение, вследствие на които е търпял уронване на човешкото достойнство, за периода от
01.08.2016г. до датата на подаване на исковата молба – 31.07.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|