№ 106
гр. Ловеч, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200161 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 543122-F572321 от 19.10.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП е наложено
на „Бета Траур 84” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ж.к.”Младост”,
бл.322, вх.Г, ет.2, ап.6, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя П. В. Б.,
административно наказание на основание чл.185, ал.2, предл.последно, във връзка с чл.185,
ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.26, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез управителя П.Б.
са го е обжалвали, като неправилно и незаконосъобразно издадено. В жалбата се сочи, че
погледнато строго формално е налице неизпълнение на изискването на чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., но е налице само неизпълнение на част от посоченият текст,
което не е довело до ощетяване на потребителя или фиска. Развити са доводи за
маловажност на нарушението, като изтъква и че същото е първо за дружеството и не е било
необходимо да се налага санкция, а достатъчно е било дружеството да бъде предупредено
писмено.
В съдебно заседание дружеството се представлява по пълномощие от адвокат
С.Тихолова от АК Ловеч, която пледира жалбата да бъде уважена и се отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно издадено. Поддържа изцяло изложените в нея
доводи за маловажност на нарушението, като ги развива и допълва.
1
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт П.Събев,
който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно
издадено. Изтъква, че посоченото в НП нарушение е безспорно установено, а и
жалбоподателят не отрича този факт. Възразява против доводите на жалбоподателя касаещи
приложението на чл.28 от ЗАНН, като изтъква, че наказващият орган е изложил подробни
съображения защо е приел, че случаят не е маловажен.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Хр.
Кр. Д. и В. М. П., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
„Бета Траур 84” ЕООД било със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,
ж.к.”Младост”, бл.322, вх.Г, ет.2, ап.6 и се представлявало от управителя П. В. Б..
Дружеството стопанисвало търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС –
траурна агенция „Бета“, намираща се в гр.Ловеч, на ул.„Цачо Шишков“ № 38.
На 27.09.2020 г., в 10:09 часа, в обекта на търговеца била извършена проверка от
служители на ТД на НАП Велико Търново –свидетелките Х.Д. и В.П.. На проверката
присъствала и управителката на дружеството П.Б.. В обекта имало налично и въведено в
експлоатация фискално устройство модел Datecs DP-150, с индивидуален номер на
устройството DT762214 и индивидуален номер на фискалната памет 02761124. Преди
започване на проверката е била извършена контролна покупка – изработка на 5 броя
некролози на единична стойност 0,70 лева на брой, или обща стойност на покупката в
размер на 3,50 лева. При заплащането на сумата била издадена фискална касова бележка №
0001759/27.09.2020 г. /л.л.14/ от наличното и работещо в обекта фискално устройство, на
която е било изписано наименованието и общата стойност на закупената стока/услуга, но не
било изписано брой и единична стойност на закупената стока/услуга.
За резултатите от проверката бил съставен протокол № 0294199 от 27.09.2020 година
/л.9-11/, който бил съставен и в присъствието на управителката П.Б.. Последната също
подписала протокола от проверката. В графата за бележки и възражения не е вписала такива.
В така издаденият протокол, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК бил
поканен представляващият търговеца или негов упълномощен представител да се яви на
28.09.2020 г. в офиса на НАП в гр.Плевен и с указания да представи документ за
самоличност с оглед съставянето на АУАН.
На 29.09.2020 г. в офиса на НАП в гр.Плевен се явила управителката Б., където
свидетелката Х.Д. съставила АУАН серия АN, № F572321 на дружеството, в присъствието
на управителката Б.. Относно констатираното в деня на проверката за издадената касова
бележка актосъставителката приела, че задълженото лице не е осигурило фискалните касови
бележки, издавани от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално
2
устройство, да съдържат задължителните реквизити, регламентирани в чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, а именно : брой и единична стойност на всяка закупена стока/услуга.
Квалифицирала така установеното като нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като свидетел при установяване на нарушението и
съставянето на акта се подписала В.П..
Актът бил връчен на управителя на дружеството П.Б.. Тя го подписала, като в
графата за възражения не е отразила такива.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от дружеството да са
представили писмени възражения.
Наказващият орган, въз основа на акта за нарушение издал обжалваното наказателно
постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена и в
него. Произнесъл се и по въпросите за маловажност на случая, като е приел и декларирал, че
при преценката тежестта на случая са били взети под внимание всички смекчаващи и
утежняващи отговорността обстоятелства и се констатирало, че не са налице предпоставки
за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на обществена
опасност. Дружеството било санкционирано на основание чл.185, ал.2, предложение
последно, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, а и жалбоподателят не оспорва визираните в акта и
наказателното постановление фактически констатации, а навежда аргументи застъпващи
тезата за маловажност на случая.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради
което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповеди № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. и № 2264/11.06.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.18-21/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, които да
3
водят като последица до отмяната на наказателното постановление на формално основание.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, въвежда
задължителните реквизити, които следва да съдържа фискалната касова бележка. В т.7 от
същата е отразено, че касовата бележка следва да съдържа наименованието на
стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Безспорно се
установи по делото, че в издадената в търговския обект на жалбоподателя фискална касова
бележка не са се съдържали точно тези реквизити, като по този начин не е била спазена
разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Тези обстоятелства
категорично се установяват от свидетелските показания по делото, които безусловно се
подкрепят и от събраните писмени доказателства. Не на последно място и самия
жалбоподател не ги оспорва.
С оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че извършването на
нарушение на нормата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от
жалбоподателя е безспорно установено от обективна страна. При това положение, правилно
актосъставителят, съответно и наказващият орган са квалифицирали нарушението по този
текст от Наредбата на МФ. Правилно също така, наказващия орган е приложил за това
нарушение санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с ал.1 от ЗДДС. Същата,
в една от хипотезите си предвижда санкция за лице, което наруши реда и начина на
отчитане на фискалното устройство, пред какъвто случай сме изправени в настоящия казус,
но това не е довело до неотразяване на приходи.
Що се отнася до размера на имуществената санкция, то тя е индивидуализирана в
минималния предвиден от закона размер, като явно е отчетен фактът, че нарушението е било
извършено за първи път, макар и подобно обстоятелство да не е отразено в НП.
Във връзка с това, следва и да се обсъди наведените с жалбата и в хода на съдебните
прения доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице
административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН
въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично
противоправно поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин
от събраните и анализирани доказателства по делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия
орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административно-наказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се
налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната административно-
наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на
целесъобразност. Ето защо, в административно-наказателното производство преценката
4
относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от
наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до
извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи
отговорността обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на
законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол.
Наред с понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи и
с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на
чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е задължението на наказващият орган да приложи
правилно закона при извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от
ЗАНН, отграничавайки „маловажните” случаи на административни нарушения от
нарушенията, съдържащи се в обхвата на чл.6 от ЗАНН. „Маловажен случай“ ще е налице
само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от същия вид.
В настоящият случай, наказващият орган е отчел обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път и с оглед на това смекчаващо отговорността обстоятелство е
наложил на дружеството минималния размер на предвидената в закона санкция. Но не е
съобразил обстоятелството, че при проверката в търговския обект други нарушения на
данъчното законодателство не са били констатирани, което обстоятелство до голяма степен
навежда на извод за по-скоро проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова
на целенасочено поведение от негова страна, целящо да увреди интересите на фиска.
Показателен в това отношение е фактът, че към момента на контролната покупка касовият
бон е отразявал точно стойността на закупената стока. В този смисъл, няма реално
възникнала щета за фиска, както и препятстване на правилната отчетност на дейността на
дружеството. Действително, издаденият касов бон не съдържа всички предвидени в
разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредбата реквизити, но доколкото, както беше коментирано
и по-горе в изложението, не е ощетен фиска и не са засегнати други права на потребителите,
то съдът намира, че констатираното нарушение се явява с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.
ЗАНН не съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, поради
което приложимите критерии се извеждат съгласно бланкетната норма на чл.11 от ЗАНН,
която препраща към НК. Легално определение се съдържа в нормата на чл.93, т.9 от НК,
съгласно която „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление
(административно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
В разглежданият случай, липсват каквито и да било доказателства дружеството да е
5
санкционирано за други идентични нарушения и въобще за нарушения на данъчното
законодателство, т.е. същото е първо по рода си. Безспорно е, че се касае за извършено
административно нарушение, което явно е с по-ниска и незначителна степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените и често срещани случаи на нарушения от подобен вид.
В тази връзка следва да бъде отбелязано и че не бяха констатирани отегчаващи
отговорността обстоятелства. Ето защо, може да се заключи, че налагането на имуществена
санкция макар и в минималния размер, би имало по-скоро негативно, отколкото
поправително, възпитателно и възпиращо действие, съобразявайки и икономическата
обстановка в страната.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради
своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена
опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид при
предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на
чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно
незаконосъобразно постановление и като такова същото следва да бъде отменено. Не е било
необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага, още от първия
път да се налага предвидената от закона санкция, а наказващият орган е могъл да упражни
правомощията си по чл.28, б.„а“ от ЗАНН, като предупреди дружеството, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 543122-F572321 от 19.10.2020 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление
на НАП, с което е наложено на „БЕТА ТРАУР 84” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч, ж.к.”Младост”, бл.322, вх.Г, ет.2, ап.6, БУЛСТАТ *********,
представлявано от управителя П. В. Б., административно наказание на основание чл.185,
ал.2, предл.последно, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на
500 лева, за нарушение на чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
6
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7