№ 16706
гр. **, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110138343 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 211683/25.07.2023 г.,
подадена от К. А. А. и Г. А. А. срещу В. А. Р.. Предявени са искове за заплащане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищците от
действия на ответника. В исковата молба се твърди, че в периода от 5-ти до 6-ти юни
2023 г. В. Р. разрушил изградената от родителите на ищците пристройка (баня с
тоалетна), находяща се в гр. **, район „***“, ул. „** **“ № ** и представляваща част
от сграда с идентификатор **. Ищците поддържат, че сграда с идентификатор ** била
тяхна собственост при равни квоти, като макар да се намирала на границата със
съседен имот, собственост на ответника, същата представлявала търпим строеж.
Сочат, че стойността на разрушената пристройка била около 4000,00 лева. Действията
на В. Р. причинили на ищците и неимуществени вреди, изразяващи се в шок,
притеснения, стрес и неудобство, породени от извършеното без тяхно знание и
позволение посегателство над собствеността им. Въз основа на изложеното отправят
искане ответникът да бъде осъден да им заплати в условията на разделна отговорност
при равни квоти сумата от общо 4000,00 лева (по 2000,00 лева на всеки),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, и сумата от общо
1000,00 лева (по 500,00 лева на всеки), представляваща обезщетение за
1
неимуществени вреди, причинени им от извършеното от ответника събаряне на
собствената им пристройка, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. А. Р. за
отговор, като такъв е подаден в законово установения срок. Ответникът оспорва
предявените искове, като твърди, че не бил разрушавал процесната пристройка.
Поддържа, че същата, като част от сграда с идентификатор **, представлявала
незаконен строеж, поради което премахването не можело да причини вреди, а в
условията на евентуалност - че към тази сграда (лятна кухня) нямало изградени баня с
тоалетна. Заявява още, че пристройката се намирала в собственото му дворно място,
като за нейното премахване била издадена заповед от ДНСК. Оспорва се твърдението,
че ищецът К. А. живеел и ползвал процесния имот, като се поддържа, че същият се
ползвал единствено от ищеца Г. А., който не се съобразял с осъществен от съдебен
изпълнител въвод във владение на ответника в спорната между страните реална част
от имот. Отправено е искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника В. А. Р. да заплати на
всеки един от ищците К. А. А. и Г. А. А. сумата от по 2000,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, и сумата от по 500,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на двамата ищци от
извършеното от ответника на 5-ти и 6-ти юни 2023 г. разрушаване на собствената на
ищците пристройка - баня и тоалетна, част от находяща се в гр. ***, сграда с
идентификатор **, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
увреждането (06.06.2023 г.) до окончателното изплащане.
За основателността на предявените искове, в тежест на ищците е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1/ осъществяването на
процесното деяние и неговия противоправен характер; 2/ наличието на твърдените
имуществени и неимуществени вреди; 3/ причиняването на твърдените вреди от
ответника; 4/ причинно-следствената връзка между претърпените от ищците вреди и
противоправното деяние, осъществено от ответника. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и
възражения.
При цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът
намира, че в хода на производството не се установи в условията на пълно и главно
2
доказване по категоричен начин действителното съществуване на процесната
пристройка, представляваща баня и кухня. Съгласно твърденията на ищците тя е била
част (маркира в жълто на скица на л. 10 от делото) от собствената на ищците сграда с
идентификатор **. По делото са налични доказателства, от които може да се направи
извод, че сграда с идентификатор ** действително е тяхна собственост, придобита по
наследство от майка им ** ** - видно от решение по иск за делба (л. 6 - 9), в неин дял
е поставена „отделна постройка от баня - антре и малка стая в двора“, т. е. т. нар.
лятна кухня. Данни, че до 05.06.2023 г. (твърдяната дата на събаряне) към тази сграда
е имало „залепена“ отделна пристройка, представляваща баня и тоалетна с
приблизителни размери 230/230 см., обаче, се съдържат единствено в показанията на
свидетеля ***, поради което същите не следва да бъдат кредитирани като
противоречащи на останалите доказателства по делото. Постройка с такова описание
не е описана в представеното от ищците съдебно решение по иск за делба от
08.02.1993 г., въпреки че според свидетеля Г.ев той е ползвал „тази баня, дори и в
казармата през 1998 г., … и след 1990 г….“. В противовес на показанията на
свидетеля Г.ев се явяват и показанията на свидетел *** Г.ев ***, който сочи, че не е
виждал към лятната кухня на ищците да е имало „залепена баня и тоалетна“, нито
„друга пристройка“. Описание на подобна пристройка липсва и в Заповед № РД-20-
164/30.09.2009 г. (л. 32 и сл.) за премахване на лятната кухня, където се съдържа
подробно описание на подлежащия на премахване обект (вж. абзац предпоследен на л.
32). Поради изложеното, съдът намира, че от доказателствата по делото не може да се
направи категоричен извод за действителното съществуване на процесната пристройка
с параметри, съответстващи на описанието в исковата молба.
Дори да се приеме, че към съществуващата лятна кухня са били изградени като
пристройка процесните баня и тоалетна, не е безспорно установен моментът на
тяхното разрушаване, нито дали то е извършено именно от ответника В. Р., поради
следното:
В протокол за въвод във владение от 20.04.2023 г. с предмет спорна между
страните по делото реална част с площ от 55 кв. м. от имот с пл. № 223а, кв. 261а по
плана на гр. **, явяващ се съседен на имота на ищците с идентификатор ***, се
съдържат данни за изградена ограда по границата на имота, част от която била
съборена от Г. А., тъй като ограничавала „достъпа до неговата тоалетна“, както и за
съборена сграда, която следвало да се намира в имота по данни от скицата на същия
(вж. л. 51, гръб). При съпоставка на представените по делото скици от Служба по
геодезия, картография и кадастър - гр. **, издадени на 29.05.2022 г. и на 15.07.2023 г.
(вж. л. 10 и л. 15) със скица - извадка, изготвена във връзка с предходен въвод във
владение на същите 55 кв. м. като реална част от имот с пл. № 223а, извършен на
14.01.2011 г., се установява, че единствената сграда, разположена на границата на
имота на ищците с идентификатор *** и навлизаща в имот с пл. № 223а, съответно - в
3
имот с идентификатор ** (съгласно скиците от СГКК - гр. **), е т. нар. лятна кухня.
Съгласно данните от приетото по делото заключение на изслушаната съдебно-
оценителна експертиза (л. 59 и сл.), по терена, където се твърди, че се е намирала
процесната пристройка, има остатъци от строителни отпадъци и от недоразрушен
тухлен зид, а по крайната стена на лятната кухня, към която е следвало да бъде
долепена процесната пристройка, няма видими следи от долепване на стена на баня и
тоалетна, нито от долепен покрив на такава. Следователно, налични са данни по
делото, че евентуално съществуващата пристройка не е била разрушена в началото на
м. юни 2023 г., както твърдят ищците, а в по-ранен момент, включително предхождащ
датата на описания въвод на 20.04.2023 г. Следва да се съобрази, че свидетелят на
ищците (** Г.ев) също не е виждал лично постройката в сравнително значителен
период от време, предхождащ твърдяното събаряне, доколкото твърди, че е ходил в
имота на Коледа и че е видял постройката месец или два „преди събарянето“.
Липсват и категорични доказателства по отношение на обстоятелството дали
именно ответникът е разрушил процесната пристройка. От една страна, както бе
посочено в предходния абзац, налице са несъответствия в данните за момента, в който
е разрушена процесната пристройка. От друга страна, не са ангажирани доказателства,
които по категоричен начин да установяват авторството на процесното деяние,
доколкото свидетелят Г.ев не е бил пряк свидетел на събарянето и пресъздава
информация, споделена му от ищците по делото.
Дори, обаче, да се приеме за установено, че именно ответникът е осъществил
процесното деяние, съдът намира, че в хода на производството не се установи
неговият противоправен характер. Ищците поддържат, че сграда с идентификатор **,
съответно - процесната пристройка, представлява търпим строеж и не подлежи на
събаряне. В тази връзка следва да се съобрази, че със Заповед № РД-20-164/30.09.2009
г. на директора на Дирекция „Контрол по строителството“ към ** община е наредено
на ** ** (наследодател на ищците), на ответника В. А. Р. и на трети за спора лица да
премахнат находящата се в поземлен имот с пл. № 223 и в поземлен имот с пл. №
223а, кв. 104а по плана на гр. **, лятна кухня като неподходяща по местонахождение,
на основание чл. 195, ал. 5, вр. ал. 1 ЗУТ и чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. Противно на
твърденията на ищцовата страна, тази заповед е влязла в сила, видно от писмо на **
община, Направление „Архитектура и градоустройство“, от м. май 2024 г. и
приложените към него доказателства (вж. л. 91 и сл.). Заповедта е съобщена на
нейните адресати, включително и на наследодателя на ищците ** А.а (на 22.12.2009
г.), като подадената от същата жалба срещу заповедта е оставена без разглеждане с
Определение № 727/10.03.2010 г., постановено по адм. д. № 368/2010 г. на АССГ и
влязло в сила на 17.05.2010 г. Следователно, в заповедта процесната лятна кухня е
определен за премахване като неподходящ по местонахождение обект по смисъла на
чл. 195, ал. 5 ЗУТ, предвиждащ правомощие на кмета на общината да задължи
4
собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или
ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали
огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти, за които не се
изисква разрешение за строеж на основание чл. 151, ал. 1, т. 1 - 15 ЗУТ. Ищците са
правоприемници (наследници по закон) на ** **, имала качество на страна в
производството пред административния орган, поради което те не могат да инициират
косвен контрол за законосъобразност на заповедта в хода на настоящото производство,
по аргумент за противното от чл. 17, ал. 2 ГПК, съответно - са обвързани от така
издадената заповед за премахване на лятната кухня като неподходяща по
местонахождение.
В чл. 159, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 225, ал. 2 ЗУТ е дадено легално определение
на понятието „незаконен строеж“, като това са строежи, които са изградени без
необходимите строителни книжа (инвестиционен проект, разрешение за строеж или
акт за узаконяване, протокол за определяне на строителна линия и ниво) или в
отклонение от издадените строителни книжа. Съдебната практика приема още, че
незаконен е и строеж, който е изпълнен в съответствие с издадените строителни
книжа, които обаче противоречат на строителните правила и норми. Разпоредбата на
чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ определя като незаконен и строежът, извършен в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Именно
такава е и разглежданата хипотеза, доколкото съгласно влязлата в сила за страните по
делото заповед за премахване, процесната лятна кухня се явява неподходяща по
местонахождение, тъй като с подробния устройствен план, действащ към момента на
издаване на заповедта, поземлени имоти с пл. № 223 и с пл. № 223а са определени за
„нови недефинирани функционално сгради“.
Обстоятелството, че процесната пристройка, част от лятната кухня,
представляваща незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, води до извод,
че собственикът на съседен имот, в който незаконният строеж попада (в случая -
ответникът като собственик на поземлен имот с пл. № 223а - вж. Протокол № 94-В-
95/03.08.2009 г. на л. 28 и изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по гр. д. № 8703/2001 г.
на СРС на л. 42), не е длъжен да търпи незаконното строителство, подлежащо на
премахване, съответно - не носи отговорност за извършеното от него премахване.
Въз основа на изложеното, се налага извод за недоказаност и неоснователност
на предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. В негова полза следва да се присъдят разноски в общ размер от 800,00
лева за платено в брой адвокатско възнаграждение от 700,00 лева (вж. л. 27) и депозит
за вещо лице в размер на 100,00 лева. Неоснователно е възражението на ищцовата
5
страна за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, с
оглед общия размер на предявените срещу него искове, фактическата и правна
сложност на делото, както и установените минимални размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от К. А. А., ЕГН:
**********, и Г. А. А., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. **, ул. „***“ № ** срещу
В. А. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. **, ж. к. „**“, бл. **, осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки
един от ищците сумата от по 2000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, и сумата от по 500,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на двамата ищци от извършеното от ответника на 5-
ти и 6-ти юни 2023 г. разрушаване на собствената на ищците пристройка - баня и
тоалетна, част от находяща се в гр. ***, сграда с идентификатор **, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането (06.06.2023 г.) до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. А. А., ЕГН: **********, и Г. А.
А., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. **, ул. „***“ № ** да заплатят на В. А. Р.,
ЕГН: **********, с адрес гр. **, ж. к. „**“, бл. **, сумата от 800,00 лева,
представляваща сторени от ответника разноски в хода на първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6