№ 185
гр. Габрово, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Административно
наказателно дело № 20214210200576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ЕДИТ 12”
ЕООД гр.Габрово, представлявано от И.К.П. - управител против Наказателно постановление
№ 07-001373 от 22.06.2021г. издадено от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” -
Габрово.
В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно,
постановено в разрез със събраните в хода на административно наказателното производство
доказателства и при нарушение на процесуалните правила. В жалбата се твърди, че не е
налице административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя. Налице
било нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсвало ясно описание на
нарушението. Налице били предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира се отмяна на наказателното постановление или намаляване на
наложената санкция до законовия минимум.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представителят на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ответната Д”ИТ” Габрово оспорва жалбата, счита
същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид жалбата и наведените в нея доводи, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок е и процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
По делото се събраха писмени и гласни доказателства от съвкупната преценка на
които съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
На 05.05.2021г. за времето от 10,00 часа до 11,00 часа е извършена проверка по
работни места в обект – „Сладскарски цех”, находящ де в гр. Габрово, местност Габровското
1, стопанисван и използван от „Едит 12”ЕООД, от свидетелката Д.Г. и Р.Б., инспектори в Д
„ИТ” Габрово.
На място проверяващите заварили свидетелят Д.О., който редял и опаковал сладки в
тарелки. При изискани обяснения по реда на чл. 402 ал.1 т.3 от КТ, О. декларирал, че
работи в „Едит 12” ЕООД от 08.2020г., като „пакетировач”, с работно време от 08,00 до
17,00 часа, почивни дни – събота и неделя, почивки в работния ден 3 броя, както и че има
сключен трудов договор и му е връчено копие от заверено уведомление и екземпляр от
сключен трудов договор. Отбелязал, е че няма сключен граждански договор.
На 13.05.2021г. в Д”ИТ” Габрово е представена официална документация от „Едит
12”ООД ЕООД Габрово, включително Договор за изработка от 29.04.2021г. между
дружеството и свидетелят О., в качеството му на изпълнител, с предмет изпълнение
изработка на 300 броя петифури със средства и материали на възложителя и за срок 5 и 7
май 2021г. Възложителят се е задължил да изплати възнаграждение в размер на 0,20 лева на
една петифура.
В хода на проверката е констатирано е, че работодателят е допуснал да осъществява
трудова дейност в сладкарски цех свидетелят Д.О., като пакетировач с определено работно
време, определено работно място и трудова дисциплина, без сключен трудов договор в
писмена форма.
За извършената проверка е съставен протокол с изх. № ПР2114512 от 31.05.2021г,
връчен на представляващия.
На 13.05.2021г. е издадено постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение.
За установеното нарущение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл. 1 ал.2 от КТ е съставен АУАН
от 31.05.2021г., надлежно връчен и подписан.
Въз основа на съставеният АУАН е издадено Наказателно постановление № 07-
001373 от 22.06.2021г. от Директора на Д”ИТ” Габрово, с което на „Едит 12” ЕООД гр.
Габрово за нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл. 1 ал.2 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000лв. на осн. чл. 414 ал.3 от КТ.
Приложен е Договор за изработка от 29.04.2021г. между „Едит 12” ЕООД и св. Д.О..
Приложен е Договор за обучение по чл. 230 ал.1 т КТ от 18.08.2020г. между „Едит
12”ЕООД гр. Габрово и Д.О., със специалност Пакетировач. Със Заповед № 46 от
19.02.2021г. Договорът е прекратен по подадена молба от Д.О. от 18.02.2021г. , която е
приета и е постигнато взаимно съгласие. Заповедта е връчена лично на Д.О. на 19.02.2021г.
По делото бяха изслушани показанията на свидетелката Д.Г., които в пълна степен
2
потвърдиха констатациите направени в хода на проверката, както по работни места на
05.05.2021г., така и по представена документация, които констатации са намерили
отражение в протокола за извършена проверка и съставения АУАН
Изслушани са показанията и на свидетеля Д.О., който заявява, че е работил в
дружеството в периода август 2020г. – януари 2021г. на трудов договор по програма за
ученичество. След изтичането на периода договорът бил прекратен. Когато дошли
инспекторите на Д „ИТ” в цеха, бил извикан да помогне за правенето на петифури за два
дни. Когато го помолили да попълни декларацията се притеснил и объркал. След
прекратяването на договора за ученичество не бил ходил на работа. Сега работел в
дружеството на два часа.
Други доказателства не бяха ангажирани.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда намира, че жалбоподателят, в качеството му на работодател е осъществил нарушение
на чл. 62 ал.1 от КТ, като е допуснал Д.О. да работи с определено работно време, определено
работно място и трудова дисциплина, без да е сключен писмен трудов договор. Писмената
форма е установена за сключването на всеки вид трудов договор, независимо от неговия
вид: срочен, безсрочен, със срок за изпитване, ученически и др. Формулировката на чл.62 от
КТ визира трудови договор изобщо, а не само отделни негови видове, като спазването на
писмената форма е задължение преди всичко на работодателя. Че действително лицето
Д.О. е бил допуснат да работи в обекта, без да има сключен писмен трудов договор, в тази
насока съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелката Д.Г., както и на приложените
по делото писмени доказателства – договор за ученичество, заповед за прекратяването на
трудовия договор за ученичество, декларация по чл. 402 ал.1 т.3 от КТ.
Представеният Договор за изработка противоречи на фактите установени при
извършената проверка. Противоречи и на договора за обучение, в който е записано, че
свидетелят О. придобива знания и умения на специалност пакетировач, а не сладкар.
Именно такава трудова дейност – пакетиране на сладки, са установили да изпълнява при
проверката по работни места, инспекторите от Д”ИТ” Габрово, а не изработка на петифури.
Освен това не може да се приеме, като достоверно изявлението на свидетеля О., че поради
притеснение е записал в декларацията, че има трудов договор, както и че няма граждански
такъв, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение по договора за обучение,
съгласно отразеното в заповедтта е станало по подадена молба от О. и заповедта му е
връчена лично на 19.02.2021г. Не може да се кредитира с доверие, че пак поради
притеснение не е декларирал наличието на сключен договор за изработка, който би трябвало
да е сключен на 29.04.2021г., видно от самия договор, както и че на 05.05.2021г. би трябвало
да е първия ден от изпълнението на възложената му работа. От декларираните
обстоятелства в декларацията по чл. 402 ал.1 .3 от КТ може да се направи извод, че дори
след прекратяване на договора за обучение, работникът е продъжил да полага труд в
дружеството жалбоподател, но фактически без да е имал сключен писмен трудов договор.
Видно е от събраните по делото доказателства, че са налице признаците на трудово
3
правоотношение, тъй като е налице полагане на труд, създадена организация, контрол от
страна на работодателя при полагането на труда, които работникът следва да изпълнява.
Налице е многократно и повтарящо се изпълнение на трудовата операция, като тяхното
повтарящо се изпълнение запълва предоставянето и прилагането на работната сила на
работникът или служителя и налага сключването на писмен трудов договор.
В случая се установява, че О. е извършвал възложената му работа в помещение, част
от материалната база на дружеството жалбоподател, в установеното за цеха работно време
от 8:00 до 17:00, с ползването на определените в работно време почивки, като О. се е
подчинявал на определена в цеха трудова дисциплина и организация на труда.
За работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62 ал.1 от КТ в чл. 414 ал.3 от КТ е
предвидено да се наказва с имуществена санкция от 1 500 лв. до 15 000лв.
В случая наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 2 000лв.
Съдът счита, така определеното наказание за правилно и законосъобразно.
Деятелността не разкрива белезите на "маловажно нарушение", тъй като не се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите простъпки от този
вид, а не са налице и доказателства, при анализа на които да се достигне до извод за по-
ниска тежест на поведението на работодателя. Нарушението от вида на процесното засягат в
значителна степен обществените отношения, свързани с трудовите права на гражданите.
Освен това предоставянето на труд от страна на работника О. без наличие на сключен
трудов договор се отнася за дълъг период от време, преди самото му установяване при
извършената проверка.
Не са налице основания за намаляване размера на наложената имуществена санкция.
Същата е определена при спазване изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като наказващият орган
е извършил анализ на всички обстоятелства имащи значение за определяне вида и размера
на наказанието.
С нарушенията от този вид се засягат в значителна степен обществените отношения,
свързани с предоставянето на работна сила, права произтичащи от договорни отношения
свързани и със заплащане на дължимите осигуровки и зачитането на трудов стаж.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство
приключило с издаването на наказателното постановление.
Съгласно чл. 63 ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37
ал.1 от ЗЗП, е посочено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за
4
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
Искане в тази насока е направено от процесуалният представител на Д „ИТ” Габрово
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразявайки дейността по
осъщественото процесуално представително по настоящото дело, съдът намира, че следва да
бъде присъдено възнаграждение в минимален размер от 80 лева.
Съобразно изложеното съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на Д
„ИТ” Габрово направени по делото разноски в размер на 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 07-001373 от 22.06.2021г. издадено
от Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” - Габрово, с което на „ЕДИТ 12” ЕООД гр.
Габрово, местност „Габровското” №1, ЕИК *********, в качеството на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на осн. чл. 414 ал.3 от
КТ,като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА “ЕДИТ 12” ЕООД гр. Габрово, местност „Габрвоското” №1, ЕИК
*********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово сумата в размер на
80 лева представляваща направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение,
на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен
срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5