Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260105 23.10.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ нак. състав
На тридесети септември Година 2020
В открито заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01270 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 193 от 11.03.2020 г. (НП), издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)– Кюстендил, с което на А.А.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) за извършено нарушение на чл. 261, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ).
Жалбоподателят А.А.Д., чрез процесуалния си представител адв. Г.Б. от ПАК, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се доводи, че обжалвания акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не участва лично в хода на съдебното производство, в което се представлява от своя повереник, който поддържа изложените в жалбата съображения. Претендира за присъждане на разноските, направени от жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна РДГ-Кюстендил-редовно призована, не изпраща представител за участие в хода на съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 13.09.20219 г. св. Р.М. - главен горски инспектор при РДГ-Кюстендил, при изпълнение на служебните си задължения по контрол и опазване на горските територии, извършила проверка в информационната система на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). Установила липса на регистрирани документи за имот № 102001, находящ се в землището на с. Лобош, общ. Ковачевци и за имот № 190006, находящ се в землището на с. Ракиловци, общ. Ковачевци, за които били издадени от жалбоподателя, в качеството на лицензиран лесовъд (удостоверение № 13155/07.12.2017 г.), разрешения за сеч съответно с № 496020/20.04.2019 г. и № 506597/29.06.2019 г. Констатациите обективирала в констативен протокол серия ПК07 бл.№ 138100/13.09.2019 г., като с оглед правомощиято си по чл. 197 от ЗГ изискала от жалбоподателя да представи на 16.09.2019г. в офис Перник на РДГ-Кюстендил, намиращ се в гр. Перник, Синдикален дом съответните досиета на сечищата по двете позволителни. С констативен протокол серия ПК07 бл.№ 138188/20.09.2019 г. е удостоверено, че са били проведени няколко телефонни разговори с жалбоподателя, последния от които на 18.09.2020 г. за представяне на изисканата документация, но това не било сторено. С писмо рег. № РДГ07-5221 от 20.09.2019 г., получено на 01.10.2019 г. от А.Д., същият бил поканен да се яви на 08.10.2019 г. за съставяне на АУАН, като му било указано, че при неявяване, актът ще бъде съставен при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
На 08.10.2019 г. , в отсъствието на жалбоподателя, е съставен АУАН бл. № 003049 за нарушение на чл. 261, ал.1, т.2 от ЗГ, като при описание на деянието било посочено, че на 16.09.2019 г. „не е изпълнил разпореждане, дадено с КП ПК07138100 от 13.09.2019 г., с което е възпрепятствал работата на контролния орган. Нарушението е установено с КП ПК07138188 от 20.09.2019 г.”.
Въз основа на така съставения
акт е било издадено и атакуваното НП, в което е прието, че е извъзвършено едно нарушение по чл. 261, ал.1,
т.2 от ЗГ, за което на А.Д. е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 24.07.2020 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства АУАН бл. № 003049 от 08.10.2019 г., констативни протоколи серия ПК07 бл.№ 138100 от 13.09.2019 г. и серия ПК07 бл.№ 138188 от 20.09.2019 г., писмо рег. № РДГ07-5221 от 20.09.2019 г. на РДГ-Кюстендил, заповед № РД49-199 от 16.09.2011 г. на министъра на земеделието и храните, разписка за връчване на процесното НП, пощенски плик, с който жалбата срещу същото е постъпила в пощата, както и на базата на свидетелските показания на Р. К.М..
От правна
страна:
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на санкционираното лице и са основание за отмяна на атакуваното НП, като съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, когато акта е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на Общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от 7 дни от получаването и се връща незабавно. В конкретния случай липсват надлежни доказателства за предявяване и подписване на акта от жалбоподателя. При това положение административнонаказващия орган (АНО) е бил длъжен незабавно да го върне на актосъставителя, според императивната разпоредба на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН. Вместо да изпълни това свое задължение административнонаказващия орган е пристъпил към издаване на НП при непредявен и неподписан от нарушителя АУАН, каквато възможност ЗАНН и конкретно неговите чл. 43 и чл. 52 не допускат. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, понеже е лишило санкционираният нарушител от възможността да се запознае с предявеното му административнонаказателно обвинение, формулирано с акта, да изрази становище по него и да представи доказателства в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и безспорно е неотстранимо в съдебната фаза на производството. Посоченото нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
На следващо
място при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процедурните правила, визирани съответно в чл.42, т.3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Елемент от признаците на административното нарушение е времето на
извършване на същото. АНО е дължен да посочи, предвид спецификата на
конкертното нарушение, кога счита че същото е довършено – реализирано. В
конкретния случай посочването на датата 16.09.2019 г. за дата на
извършеното нарушение е незаконосъобразно, тъй като именно този ден е бил
посочен в констативния протокол за предприемане на конкретно действие от жалбоподателя, поради което и
обективно невъзможно е било на тази дата да бъдат осъществени от
обективна и субективна страна признаците на вмененото на жалбоподателя
нарушение, доколкото на
тази дата е дадена възможност лицето да предприеме съответното активно
поведение. При това положение АНО е
нарушил правото на защита на субекта на отговорностата, ограничавайки
възможнастта му да установи кой е фактът, срещу който следва да се защитава
Посочената дата на нарушението не позволява да се направи извод отсносно
наличието на противоправно бездействие изобщо. Същевремнно в АУАН е
визирано, че нарушението е устаноевно на 20.09.2019 г., каквато формулировка липсва в НП, което също
поставя съда и жалбоподателя пред
невъзможност да установи действителната воля на наказващия орган относно
момента, в който той приема, че е реализирано очертаното в НП бездействие.
Датата на реализиране на нарушението не би могла да бъде извеждана по
тълкувателен път или по предположения, тъй като това обстоятелство се явява
елемент от обективната страна на деянието.
Съдът констатира, че в АУАН, в разрез с императивната разпоредба на чл. 42, т.4 от ЗАНН, твърдяното нарушение е бланкетно описано като „не е изпълнил разпореждане, дадено с КП ПК07138100 от 13.09.2019 г., с което е възпрепятствал работата на контролния орган. Нарушението е установено с КП ПК07138188 от 20.09.2019 г.”, като е въведено недопустимо от процесуална гледна точка препращане относно конкретните му параметри към документи, които стоят извън съдържанието на акта - в случая към цитираните два констативни протокола. Наред с това е недопустимо относно описанието на фактическия състав на нарушението да се констатира ярко несъответствие между издадения АУАН и НП, тъй като с акта за установяване на административно нарушение се поставят рамките на административнонаказателното обвинение, съобразно които се гарантира упражняването на правото на защита на жалбоподателя.
Друго процесуално нарушение е допуснато при описание на нарушението в обжалвано НП, което е съществено и е довело до нарушаване на императивните разпоредби на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В процесния документ е описано, че противоправното поведение се изразявало в това, че жалбоподателят „не е изпълнил разпореждане, дадено с констативен протокол КП № 138100 от 13.09.2019 г., като в качеството си на лицензиран лесовъд (удостоверение № 13155/07.12.2017 г.) не е представил досието към позволително за сеч с № 496020/20.04.2019 г. за имот № 102001, находящ се в землището на с. Лобош, общ. Ковачевци и досието към позволително за сеч № 506597/29.06.2019 г. за имот № 190006, находящ се в землището на с. Ракиловци, общ. Ковачевци, с което е възпрепятствал работата на контролния орган”, т.е. АНО е приел, че нарушението на жалбоподателя се изразява в това, че не е представил изискани му документи и по този начин не е изпълнил разпореждане на компетентния контролен орган и е възпрепятствал изпълнението на неговите задължения. От съдържанието на разпоредбите на чл. 256, ал. 1 от ЗГ и чл. 261, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ, се установява, че възпрепятстването на изпълнението на задълженията на длъжностните лица е един състав на нарушение (арг. от чл. 256, ал. 1 ЗГ), втори отделен състав на нарушение е предвиден за неизпълнението на разпореждане на компетентен орган (чл. 261, ал. 1, т. 1 от ЗГ) и трети, самостоятелен състав на нарушение е непредставянето на необходимите документи на контролните органи ( чл. 261, ал. 1, т. 2 от ЗГ). В процесния случай, обаче, АНО е приел от фактическа страна, че жалбоподателят не е представил поисканите му документи, без да посочва конкретни фактически твърдения в какво се изразява въпрепятстването на контролния орган и в какво се изразява неизпълнението на разпореждане на същия, различни от непредставянето на документи. Като е действал по този начин, АНО е допуснал съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице, предвид допуснатите противоречия между фактическото описание на нарушението, описвайки извършването на три нарушения, и тяхната правна квалификация за едно такова по чл. 261, ал.1, т.2 от ЗГ. Излагането на съставомерни признаци от състава на три нарушения, по начин по който същите не могат да бъдат възприети правилно от нарушителя с оглед на възможността да защити свои права, оспорвайки ги касателно едно противоправно деяние, безспорно води до нарушаване неговото право на защита, а и ограничаване възможността да бъде упражнен съответния съдебен контрол.
С оглед на изложеното, съдът намира, че посочените по-горе съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя са абсолютно основание за отмяна на обжалваното НП изцяло като незаконосъобразно.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.6 договор за правна защита и съдействие от 28.07.2020 г. се установява, че жалбоподателят А.А.Д. е възложил на адвокат Г.Б. *** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП в настоящето производство. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева (под минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, бул. България № 33 следва да заплати на А.А.Д., ЕГН ********** процесната сума.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 193
от 11.03.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите –
Кюстендил, с което на А.А.Д., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) за извършено нарушение на чл.
261, ал.1, т.2 от Закона за горите.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите - Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, бул. България № 33 да
заплати на А.А.Д., ЕГН ********** сумата
в размер на 200 лв (двеста лева), представляваща направени от лицето в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС