Решение по дело №412/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 197
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20221840200412
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Ихтиман, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200412 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „****“ КЧТ, ЕИК ****, представлявано от
****, ***, подадена чрез пълномощника *** срещу Наказателно
постановление № 23-2200221/07.07.2022 г., издадено от директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София област /ДИТСО/, с което на
основание чл. 414, ал. 1 КТ на въззивника в качеството на работодател е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за
нарушение на чл. 152 КТ.
В депозираната жалба са изложени подробни съображения за
процесуална и материална незаконосъобразност на процесните АУАН и НП.
Отправена е молба атакуваният санкционен акт да бъде отменен или при
условията на евентуалност да бъде намален размерът на наложеното
наказание.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна АНО (директор на ДИТСО) чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление, доколкото е издадено при спазване на процесуалния и
материален закон.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект. Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
1
АНО е установил правилно фактическата обстановка.
В периода от 18.04.2022 г. до 04.05.2022 г. свидетелката Д. С. и лицата
К. В. и ****, в качеството им на служители в дирекция „Инспекция по труда –
Софийска област“, осъществили проверка по спазване на трудовото
законодателство на обект модернизация на ж.п. участък Елин Пелин –
Костенец по обособени позиции, участък: междугарие РП Побит камък – РП
Вакарел-изток, находящ се в землището с. Вакарел, извършваща се от
въззивника „****“ КЧТ. Било установено, че същият в качеството си
работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, не е осигурил спазването на
непрекъсната междудневна почивка от 12 часа на ***, изпълняващ към този
момент длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в клона на
чуждестранното юридическо лице, тъй като на 31.01.2022г. г. **** е работил
нощна смяна, която започнала от 20:00 часа и приключила в 04:00 часа на
01.02.2022 г. и на същия ден /01.02.2022 г./ е бил дневна смяна, която е
започнала в 07:00 часа и приключила в 20:00 часа, като по този начин
работникът е разполагал с междудневна почивка от 3 астрономически часа,
която е по-кратка от задължителната 12-часова почивка.
Деянието било установено въз основа на представените от дружеството
в хода на проверката писмени документи – присъствена форма за отчитане на
явяването и неявяването на работа през месец януари и месец февруари 2022
г. и Заповед № 204/26.10.2021 г.
За констатираното свид. Д. С. в качеството на главен инспектор при
ДИТСО съставила срещу въззивника „****“ КЧТ в качеството на работодател
в присъствието на пълномощника *** Акт № 23-2200221 от 04.05.2022 за
установяване на административно нарушение на чл. 152 КТ.
Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление
№ 23-2200221/07.07.2022 г. от директора на ДИТСО, с което на основание чл.
414, ал. 1 КТ за нарушение на чл. 152 КТ на жалбоподателя е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева, връчен лично на
упълномощен представител на въззивника – юрк. Зехра Мехмед на 18.07.2022
г.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства обективирани в показанията на свидетелката Д. С.
(актосъставител), писмените доказателства - протокол за извършена проверка,
АУАН, който на основание чл. 416, ал. 1 КТ има доказателствена сила, която
не е оборена, присъствена форма за отчитане на явяването и неявяването на
работа през месец януари и месец февруари 2022 г., Заповед № 204/26.10.2021
г., Трудов договор № 000201/13.01.2022 г., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, пълномощно, Заповед № ЧР-1573/25.09.2019
г. на ИД на ГИТ, длъжностна характеристика за длъжността директор на
ДИТСО, Заповед №№ 89/24.01.2014 г. на ИД на ГИТ 4 бр. заповеди на ИД на
ГИТ
Доказателствените източници практически са непротиворечиви. От
показанията на свид. С. се установяват обстоятелствата около процесната
проверка и констатираното нарушение. Те намират пълна подкрепа в
писмените доказателства – присъствена форма за отчитане на явяването и
2
неявяването на работа през месец януари и месец февруари 2022 г., Заповед
№ 204/26.10.2021 г., Трудов договор № 000201/13.01.2022 г и протокол за
извършена проверка. Те сочат на единствен възможен извод, че **** е бил на
работа нощна смяна на 31.01.2022г., която започва в 20:00 часа и приключва в
04:00 часа на 01.02.2022г., а на 01.02.2022 г. същият работник е работил
дневна смяна, която започва в 07:00 часа и приключва в 20:00 часа.
Доказателства, които да оборват или разколебават горните изводи
липсват. Предвид факта, че се касае до нарушение, което е изцяло установено
чрез проверка на документи, настоящият състав намира, че за обективно,
всестранно и пълно разкриване на обективната истина, не е необходимо да
бъде провеждан разпит на К. В. и на *, тъй като двете са участвали в
проверката, но не са възприели непосредствено процесното деяние.
Обстоятелствата около съставяне на акта за установяване на административно
нарушение не са спорни. Това означава, че с показанията им им са
производни относно главния факт от предмета на доказване, доколкото двете
единствено могат да възпроизведат какво са прочели в писмените
доказателства присъствена форма за отчитане на явяването и неявяването на
работа през месец януари и месец февруари 2022 г., Заповед № 204/26.10.2021
г. и Трудов договор № 000201/13.01.2022 г.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 –месечен срок. Ето защо
3
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност
на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „****“ КЧТ
е ангажирана в качеството на работодател за неизпълнено правно задължение
по чл. 152 КТ като на основание чл. 414, ал. 1 КТ му е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Съгласно чл. 152 КТ работникът има право на непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
АНО правилно е установил при извършената проверка на 13.04.2022 г.
на обект: Модернизация на ж.п. участък Елин Пелин – Костенец и
междугарие РП Побит камък – РП Вакарел – изток, в землището на с. Вакарел
и на 18.04.2022г. – 04.05.2022 г., че жалбоподателят „****“ КЧТ, в качеството
си работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ не е осигурил спазването на
непрекъсната междудневна почивка от 12 часа на ***, изпълняващ към този
момент длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“, тъй като на
31.01.2022 г. **** е работил нощна смяна, която започнала в 20:00 часа и
приключила в 04:00 часа на 01.02.2022г. и на същия ден /01.02.2022 г./ е бил
дневна смяна, която е започнала в 07:00 часа и приключила в 20:00 часа. По
този начин работникът е разполагал с междудневна почивка от 3
астрономически часа, вместо императивно предписаните 12 часа.
Възражението, че клонът на чуждестранно юридическо лице не е правен
субект, поради което не може да бъде субект на административнонаказателна
отговорност е неоснователно. Правната уредба на клона на чуждестранно
лице се сдържа в чл. 17а от Търговския закон /Т3/ и е част от общата уредба
на клон на търговците, уредена в глава пета на ТЗ от чл. 17 до чл. 20.
Безспорно е, че вписването на клон на чуждестранен търговец не води до
възникване на нов правен субект, а само на обособена в териториално и
организационно отношение негова част. В случая обаче жалбоподателят не
държи сметка с възражението си, че същият е наказан не в качеството на клон
на чуждестранно юридическо лице, а на работодател, доколкото разпоредбата
на чл. 414, ал. 1 КТ предвижда особен субект. Съгласно § 1, т. 1 ДР на КТ
работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, включително за
извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател. В случая процесният клон
представлява поделение на юридическо лице по смисъла на цитираната
разпоредба, което се потвърждава от обстоятелството, че именно с него е
сключен трудовият договор с работника. Ето защо КЧЮ може да бъде субект
на АНО предвид особеното качество, което притежава – работодател.
4
Въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че
отговорността на жалбоподателя е обективна.
Случаят не може да бъде определен като маловажен или
малозначителен, доколкото междудневната почивка е предвидена за
осигуряване на нормалния биологичен ритъм на работника. Касае се до 4-ри
пъти по-малко часове за почивка от нормативно предписаните, които са
крайно недостатъчни, за да има възможност работникът да се възстанови. Тук
следва да бъде отчетена и спецификата на длъжността му – шофьор на
товарен автомобил, която сама по себе си е високо рискова дейност, тъй като
и най-малката грешка е възможно да доведе до фатални последици. Всичко
изложено идва да покаже невъзможността за приложение на институтите
маловажен или малозначителен случай, като отчетеното не може да бъде
повторно отчетено на плоскостта на идивидуализация на наказанието, тъй
като в този случай би се стигнало до „двойна наказуемост“.
С оглед установеното административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ и е
наказал въззивника за допуснатото нарушение на чл. 152 КТ.
Относно наказанието:
Жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в разпоредбата на
чл. 414, ал. 1 КТ – имуществена санкция.
Въззивният съд намира за основателна жалбата в частта относно явната
несправедливост на наложеното наказание. Касае се типично нарушение на
съответния вид. Действително, както е посочил АНО, то не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от нарушенията от този вид, но и не разкрива
по-висока степен на такава опасност. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се приеме, че от него не са настъпили никакви по-
тежки последици. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
констатират. Ето защо, като е определил имуществената санкция в размер от
2500 лв., АНО е наложил явно несправедливо наказание. Наказанието следва
да бъде определено в законоустановения минимум от 1500 лв., като
наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част.
Нужно е в теоретичен план да се отбележи, че с изменението на ЗАНН
ДВ, бр. 109 от 2020, с оглед въведените в § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН дефиниции, по
законодателен път е изоставено непротиворечивото разбиране, изразено в
правната доктрина и в преобладаващата съдебната практика, че обществената
опасност е присъща единствено на престъпленията, като наличието й прави
деянието престъпление, а не административно нарушение, тъй като
обществената опасност представлява обективно неюридическо качество
характерно само за престъплението, който извод следва при сравнение на
дефинициите, дадени в чл. 9, ал. 1 НК и чл. 6 ЗАНН. С цитираните изменения
това разбиране е загърбено, като очевидно законодателят приема, че и
административните нарушения притежават обществена опасност, макар тя да
не е предвидена като признак от обективна страна на административното
нарушение (чл. 6 ЗАНН). Ето защо това мотивира настоящия състав при
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства да
държи сметка за степента на обществена опасност на деянието.
Ето защо, съдът, намира че така издаденото наказателно постановление
5
следва да бъде изменено в частта относно размера на наложеното наказание и
потвърдено в останалата част като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното, съдът, основание чл. 63, ал. 7, т. 2, пр. 1 вр.
ал. 2, т. 4 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2200221/07.07.2022 г. на
директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна
дирекция „Инспектиране на труда“ в частта относно наложеното на
основание чл. 414, ал. 1 КТ на жалбоподателя „****“ КЧТ, ЕИК: ****
наказание имуществена санкция за нарушение на чл. 152 КТ, като
НАМАЛЯВА размера от 2 500 лв. на 1 500 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд - София област в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6