Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
09.03.2020г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №2372/20г.,
намира следното:
Производството е по реда на чл.435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК. Подадена е жалба от „Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет“ ЕИК ******* с адрес гр.София, бул.“********чрез юк Ц.В., взискател
по изп.дело №10147/2014г. по описа на СИС при СРС срещу Постановление от 01.03.2019г.
на съдебния изпълнител, с което е прекратено изпълнителното дело на осн.чл.433
ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е
неправилно и в нарушение на законовите разпоредби. Излага доводи, че не е
настъпила перемпция и делото неправилно е било прекратено, тъй като ДСИ не го е
уведомил за принадлежащото движимо и недвижимо имущество на длъжника, като не
му е изпратил уведомление. Иска се отмяна на постановлението за прекратяване на
изп.дело.
Ответникът по жалбата длъжникът ЕТ „Д.-М.П.“
не е взел становище по депозирана жалба.
В свои мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ДСИ
В.Д.е изложил, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че последното
поискано от взискателя действие е на 19.02.2015г., като след тази дата
до момента на издаване на обжалвания акт не е депозирал искания до ДСИ за
предприемане на принудително изпълнение, които да прекъсват преклузивния срок.
Обосновал е, че от приложените справки за имущественото проучване на длъжника
не е установено никакво имущество, собствено на същия, поради което
принудителни действия не са предприемани. ДСИ сочи, че взискателят не е правил
искане да му бъдат изпращани копия от справките за имуществото на длъжника нито е заплатил държавна такса за
това.
За да се произнесе съдът установи от
фактическа страна следното:
От приложеното изпълнително дело се установява,
че то е било образувано на 03.07.2014г. по молба на взискателя „Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет“ въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр.дело №43082/2011г. на СРС.
С образуване на делото взискателят е поискал ДСИ
да извърши цялостно проучване на имущественото му състояние, да прави справки, както и да определи начина на
изпълнението.
В резултат на подадена молба вх.№13357/19.08.2014г.
са били приложени справки за пълно имуществено проучване на длъжника. Със
съобщение изх.№3325/19.01.2015г. ДСИ е дал указания на взискателя да посочи
способ за изпълнение.
С молба от 19.02.2015г. той е изпълнил
указанията, като е посочил способи за принудително изпълнение, които да бъдат
реализирани. В тази молба взискателят е поискал след приключване на пълното
имуществено проучване на длъжника и получаване на данни относно принадлежащото
му движимо и недвижимо имущество да бъде уведомен, за да конкретизира начина на
изпълнение и да заплати необходимите държавни такси за налагане на запори върху
вземанията на длъжника, както и възбрана на недвижимо имущество.
Установява се, че съдебният изпълнител е
извършил пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, но имущество,
което да е негова собственост и срещу което да е било възможно насочване на
принудително изпълнение не е било открито.
След 19.02.2015г. до 01.03.2019г. липсват
всякакви действия от страна на взискателя, които да сочат за интерес от
изпълнителното дело.
Въз основа на така установените факти по
делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
едноседмичен срок от легитимирано да я подаде лице и като такава се явява допустима.
Преценката по съществото на спора по
настоящото дело изисква да се отговори дали в продължение на две години
взискателят е бездействал и е направил възможно прилагане на разпоредбата по
чл.433 ал.1 т.8 ГПК – прекратяване на изпълнителното производство. Отговорът на
този въпрос е положителен.
Съгласно чл.433, ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай,
че в продължение на две години
взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането на изпълнителни действия.
В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и не
е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител. Съдебният – изпълнител следва
само да констатира, че производството е прекратено по силата на закона, да преустанови
изпълнението и да вдигне наложените обезпечения. Предполага се, че при
положение, че взискателят в продължение на две години не е поискал извършването
на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е дезинтересирал от хода
на изпълнителното производство.
Предпоставките за прекратяване на
изпълнението по силата на закона са две - непредприемане на изпълнителни
действия по молба на взискателя и
изтичане на двегодишен преклузивен срок. Изпълнителните действия по дадено
изпълнително дело се извършват по молба на взискателя. Той е този, който трябва
да посочи какви изпълнителните способи
за събиране на вземането да приложи съдебния изпълнител. В някои случаи взискателите
подават молби до съдебния-изпълнител с искане за проучване на имущественото
състояние на длъжника. Проучването на имущественото състояние на длъжника обаче
не е изпълнително действие. След като съдия-изпълнителят направи справка за
имущественото състояние на длъжника взискателят следва да посочи какви
изпълнителни действия иска да бъдат извършени по отношение на длъжника – например да бъде наложен запор или възбрана
върху имущество на длъжника. Извършването на самите изпълнителни действия
прекъсва двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, след което започва да тече
нов срок.
Проучването на имущественото състояние на
длъжника обаче, както и връчването на Покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело са подготвителни действия във връзка с провеждане на
същинското производство, които не прекъсват двегодишния срок, с изтичането, на
който изпълнителното дело се прекратява по силата на закона.
Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да
е налице прекратяване, взискателят следва да е изоставил изпълнението. В случая
такова изоставяне от страна на „Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет“ е налице. Беше установено,
че от образуване на изпълнителното производство и към настоящия момент няма
извършени действия по изпълнението по инициатива на взискателя, които да са
прекъсвали давността.
Следователно разгледана по същество жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 01.03.2019г. на
ДСИ по изп.дело №10147/2014г. по описа на СИС при СРС, с което делото е
прекратено на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.