Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. Габрово, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ПОЛИНА ПЕНКОВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Александър
Александров, като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 32 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба от адвокат П.Д. – повереник на частния обвинител и
граждански ищец Й.Г.М. ***, както и по жалба от адвокат С.Т. – договорен
защитник на подсъдимия П.К.П. ***, срещу присъда № 134 от 06.03.2020 г. по НОХД
№ 1060/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С атакуваната присъда
състав на Районен съд – Габрово е признал подсъдимия П.К.П. *** за виновен в това, че
на 09.07.2019 г. в с. Я., общ. Габрово, отнел от владението на собственика Й.Г.М.
следната чужда движима вещ – мобилен телефон „С.“, на стойност 280 лв., без
нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за
това сила – извил лявата й ръка и издърпал телефона - престъпление по чл. 198,
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил
на пет месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда съдът е
признал подсъдимия П.К.П. за виновен в това, че на 09.07.2019 г. в с. Я., общ.
Габрово, отнел от владението на собственика Й.Г.М. следните чужди движими вещи
– 1 бр. мобилен телефон „С.“ с кожен калъф и 1 бр. мобилен телефон „Н.” със
силиконов гръб на обща стойност 807.20 лв., без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие
откраднатите вещи са върнати - престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. с 194,
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК го е
осъдил на пробация при следните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2
от НК: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с периодичност
два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от осем месеца.
При приложение на чл. 23, ал. 1
от НК съдът е определил на подсъдимия П.К.П. едно общо по-тежко наказание
измежду наложените му с присъдата, а именно пет месеца лишаване от свобода,
което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Със същата присъда, на основание чл.
68, ал. 1 от НК, съдът е привел в изпълнение спрямо подсъдимия П.К.П.
отложеното му с определение за одобряване на споразумение № 8 от 16.12.2015 г.
по НОХД № 364/2015 г. на ОС - Л., в сила от 16.12.2015 г., наказание от две
години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл. 45 от ЗЗД съдът
е осъдил подсъдимия П.К.П. да заплати на Й.Г.М. сумата от 600 лв.,
представляващи обезщетение за нанесените й от престъплението по чл. 198, ал. 1
от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
09.07.2019 г., до окончателното им изплащане, като над този размер до пълно
претендираните 6 000 лв. е отхвърлил така предявения граждански иск като
неоснователен и недоказан. Осъдил е подсъдимия да заплати на частния обвинител
и граждански ищец сумата от 400 лв., направени разноски за повереник.
Съдът е осъдил подсъдимия П.К.П.
да заплати по сметка на Районен съд - Габрово държавна такса върху уважения граждански
иск в размер на 50 лв.
Съдът, на основание чл. 189, ал. 3
от НПК, е осъдил подсъдимия П.К.П. да заплати на държавата по сметка на ОД на
МВР - Габрово направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 84
лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и
да заплати на държавата по сметка на Районен съд - Габрово направените в
съдебната фаза на процеса разноски в размер на 20 лв., както и 5 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивната жалба от частния
обвинител и граждански ищец, чрез повереника адв. Д., както и въззивната жалба
от подсъдимия, чрез защитника адв. Т., са подадени в срок, поради което са
процесуално допустими.
В жалбата от частния обвинител и
граждански ищец Й.М., депозирана чрез повереника й адв. Д., се развива
оплакване за това, че така определения размер на обезщетение не може да
репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди, като е нарушен принципът
на справедливостта. Иска се присъдата да бъде изменена в
гражданско-осъдителната част, като съществено се увеличи размера на присъденото
обезщетение.
В жалбата от подсъдимия,
депозирана от договорния му защитник адв. Т., се твърди, че присъдата е
постановена в нарушение на закона, включително при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и че е необоснована. За основен порок
се посочва фактът, че нито в досъдебната, нито в съдебната фаза на процеса е
установено подсъдимият да е ползвал сила, за да отнеме от владението на Й.М.
единия брой мобилен телефон, за който е предаден на съд с обвинение за
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Излага се, че нито един свидетел не е
потвърдил да е видял подсъдимия да отнема от владението на пострадалата
процесния телефон, чрез ползване на сила по описания в обвинителния акт начин –
извиване на китката на ръката. В жалбата се развиват оплаквания за допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в неуважаване на направени от защитата
доказателствени искания. Искането на подсъдимия е въззивният съд да постанови
съдебен акт съобразно твърдените в жалбата пороци на атакуваната присъда.
В допълнение към въззивната
жалба, изготвено от адвокат С.Г. – договорен защитник на подсъдимия П., се развиват
подробни оплаквания в няколко насоки. Първо, излагат се аргументи, че в
нарушение на чл. 107, ал. 3 от НПК съдът отказал да уважи доказателствени
искания на страните – за допускане на допълнителен свидетел и назначаване на
експертиза. Второ, заявява се нарушение на нормата на чл. 29, ал. 2 от НПК,
защото председателят на състава отказал да се отведе от разглеждане на делото,
въпреки че бил предубеден, тъй като променял тежестта на доказване и отказал да
допусне доказателства. На следващо място, аргументира се основание за
необоснованост на присъдата. Твърди се, че липсва цялостен анализ на
доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, което не е дало възможност
на съда да обоснове присъдата Изтъква се, че съдът изцяло кредитирал
показанията на свидетелката М., без да обсъди защо, при наличието на
противоречиви доказателства за едно и също обстоятелство, приема едни и
отхвърля други. Необосновано съдът приел механизма на отнемане на процесния
мобилен телефон само въз основа на гласни доказателства, давайки вяра на
показанията на съпруга на пострадалата и на свидетеля А.Л., без да отчете
противоречията в показания на тези свидетели и на свидетелката М.. Във
въззивната жалба се аргументира виждането на защитата относно вида и характера
извършеното от подсъдимия, както и правната квалификация на деянията. Формулира
се искане подсъдимият да бъде оправдан за извършено престъпление по чл. 198,
ал. 1 от НК, като въззивният съд приеме, че е налице престъпление по чл. 197,
т. 1 от НК и му наложи наказание пробация.
В проведеното съдебно заседание
пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура - Габрово оспорва жалбата
на подсъдимия. По съществото на делото обосновава искане първоинстанционният
съдебен акт да се потвърди в наказателно-осъдителната част, като правилен и
законосъобразен. По отношение жалбата от гражданския ищец във връзка с размера
на обезщетението, прокурорът предоставя на съда да прецени дали е нарушен
принципа по чл. 52 от ЗЗД.
Пред настоящата инстанция частният
обвинител и граждански ищец Й. М. и повереникът й адв. П.Д. поддържат жалбата
си и оспорват жалбата на подсъдимия. Повереникът счита, че присъдата следва да
се остави в сила в наказателно-осъдителната част и да бъде изменена по
отношение размера на обезщетението за вреди, който следва да се увеличи и уважи
до пълния претендират в гражданския иск размер.
Пред въззивния съд жалбата от
подсъдимия се поддържа лично от него, както и от защитниците му адв. С.Т. и
адв. С.Г.. Тези страни се придържат към изложените от тях в писмена форма съображения,
които аргументират и с допълнително събраните пред настоящата инстанция
доказателства. При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият П. изразява
желание да не „влиза в затвора“.
Въззивният
съд, след като разгледа жалбите на частния обвинител и граждански ищец, както и
на подсъдимия и неговите защитници, обсъди становищата на страните в процеса и
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, приема
следното:
Първоинстанционният съд е изградил
фактическите си изводи, като е взел под внимание обясненията на подсъдимия П.К.П.
и останалите доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите Й.Г.М.
– същата конституирана в процеса като частен обвинител и граждански ищец, К.К.К.,
П.Б.Х., Т.Б.Х., А.А.Л., Ц.Ц.П., Т.И.Т., Н.Г.Х., Ц.И.Х., И.М. Й., В.Д.Н., М.М.М.,
И.М.И. и Д.И. Д.; приобщил е чрез прочитането им показанията от досъдебната
фаза на процеса на свидетелите Й.М., К.К., Х.Х., Т.Х. и А.Л.; приобщил е като
писмени доказателства протокол за доброволно предаване и приемо-предавателен
протокол, както и документи относими към здравословното състояние на
пострадалата и на подсъдимия; справка и аудиозапис от обаждане на ЕЕН 112,
както и заключението на съдебната оценъчната експертиза. При проведеното
въззивно съдебно следствие бяха приобщени показанията на допуснатия и изслушат
от тази съдебна инстанция свидетел К.Й.И., както и заключението на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза. При анализа на доказателствата, събрани и
проверени от районния съд, настоящият състав счита, че фактическите изводи на
първата инстанция относно деятелността на подсъдимия П.К.П. във връзка с така
формулираното в обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, преквалифицирано с присъдата по чл. 197, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, са правилно и обосновано изведени от доказателствената съвкупност. Във
връзка с така повдигнатото с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.
198, ал. 1 от НК, обаче, въззивният съд счита, че фактическите изводи на
районния съд са основани на неправилна и превратна оценка на показанията на
някои от свидетелите и игнориране на доказателствената информация, която се
извлича от показанията на други свидетели, както и непопълване на делото с
необходимите за изясняване на обективната истина доказателства, породено и от отказите
да се уважат многократно направените искания от страна на защитата в тази
насока. Анализът на доказателства по делото, включително на събраните в хода на
въззивното съдебно следствие, дават основание за частична корекция на
фактическата обстановка, която се установява, както следва:
Подсъдимият П.К.П. е роден на ***
***. Същият е със средно образование; пенсионер е, но развива търговска
дейност. По силата на споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно
определение от 16.12.2015 г. по НОХД № 364/2015 г. по описа на Окръжен съд – Л.,
подсъдимият П.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 278,
ал. 6 от НК, за което е осъден на две години лишаване от свобода, като при
приложение на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с
изпитателен срок от четири години.
Свидетелката Й.М. живеела заедно със съпруга си - свидетелят
М.М., в с. Я., общ. Габрово. Свидетелят М. работел като международен шофьор,
поради което често и за сравнително дълги периоди от време отсъствал от вкъщи.
Основно той се грижел за финансовото осигуряване на семейството, още повече че
съпругата му не работела.
Около две години преди инкриминирата дата подсъдимият П. и
пострадалата М. се запознали в интернет-сайт за запознанства. Впоследствие
връзката им продължила. През 2018 г. подсъдимият посетил с. Я., където двамата
се срещнали. П. предложил на М. да му съдейства за осигуряване на работници за
строеж, на който той работел, както и да направят съвместна фирма. При гостуванията
си в посоченото село подсъдимият се запознал със свидетелите Н.Х. и Ц.Х., които
били съпрузи и се занимавали с търговска дейност в един от магазините за
хранителни стоки в центъра на населеното място. Подсъдимият започнал периодично
да им доставя месни продукти за магазина. При идванията в селото продължил да
се среща и със свидетелката М.. На няколко пъти, лично или чрез
посредничеството на свидетеля Н.Х., й давал в заем различни парични суми.
В края на 2018 г. отношенията между подсъдимия и
пострадалата се влошили. Впоследствие П. нееднократно търсил по телефона М. с
претенция да му върне дадената според него в заем сума от общо 1 200 лева,
която тя отричала да му дължи.
На 09.07.2019 г., около 08.45 часа, свидетелката Й.М.
седяла сама на маса пред магазин „П.” в центъра на с. Я.. В непосредствена
близост имало още 2-3 маси, на които по същото време седели свидетелите К.К., П.Х., Т.Х., А.Л.
и К.И.. Свидетелите Т.Х. и К.И. били ориентирани с лице към масата, на която се
намирала пострадалата, а останалите били седнали с гръб към нея. Пострадалата имала общо 4 мобилни телефонни апарата.
Два от тях – „С.” с кожен калъф и „Н.” със силиконов гръб, били
на плота на масата; апаратът „С.“ бил в
едната ръка на пострадалата и тя си играела на него, а четвъртият се намирал в
джоба й. По същото време в центъра на селото пристигнал подсъдимия П.. Спирайки,
забелязал, че М. е седнала на маса на намиращия се срещу магазина на
свидетелите Н.. и Ц.Х. друг магазин. Доближил се до нея и взел поставените на масата два мобилни телефона,
след което с друго движение на ръката си хванал и взел и намиращия се в ръката
на пострадалата мобилен телефон „С.”. П. казал на М. да дойде до
другия магазин, за да се разберат за връщането на парите, които счита, че тя му
дължи, след което се отдалечил. Пострадалата не последвала подсъдимия, а от
телефона на свидетеля К. се обадила на ЕЕН 112. Междувременно П. напуснал
селото и тръгнал да се прибира към гр. Л., като изключил отнетите от М.
телефонни апарати. Впоследствие на място пристигнали полицейските служители -
свидетелите Т.Т., И. Й. и В.Н.. Тримата провели разговор с установените на
място свидетели А.Л. и Й.М., като последната им посочила данни за самоличността
на подсъдимия. П. бил идентифициран и по снимки, показани на пострадалата от
пристигналите на място служители на полицията, сред които и свидетелят И.И..
Със случая се ангажирал и свидетелят Ц.П. - зам. директора на ОД на МВР –
Габрово, който успял да се свърже по телефон с подсъдимия и му указал да се яви
в гр. Габрово за изясняване на всички факти по случая. В ранния следобед на
09.07.2019 г. П.П. се явил в сградата на ОД на МВР – Габрово и доброволно
предал на свидетеля И.И.и трите процесни телефона. На 12.07.2019 г. с приемо-предавателен
протокол отнетите мобилни телефони били върнати на пострадалата М..
Според заключението на
съдебно-оценъчната експертиза мобилен телефон „С.” е на стойност 280 лв., мобилен
телефон „С.“ – 688 лв., мобилен телефон „Н.“ – 60 лв., калъф за телефон – 56
лв. и прозрачен силиконов гръб – 3.20 лв., или общо 1087.20 лв.
Свидетелката М. разказала по
телефона за случилото се на съпруга си – свидетелят М.М., който по същото време
се намирал в чужбина, както и на приятелката си - свидетелката Д. Д.. На
13.07.2019 г., придружена от съпруга си, пострадалата посетила ортопед в гр.
Севлиево – д-р И.У., който в издаденото след преглед медицинско свидетелство вписал
диагноза: Контузия на лявата мишница и лявата раменна става. Охлузване на
лявата мишница. Оток в областта на лявата раменна става.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р С.Р., което беше приобщено
към доказателствената съвкупност в хода на въззивното съдебно следствие, в
издадения от д-р У. медицински документ е описано увреждане, изразяващо се в
мекотъканна увреда на опорно-двигателния апарат, която най-често се получава
при индиректна травма и по-рядко при директна травма в областта на ставата.
Вещото лице приема, че описаното увреждане е възможно да се получи при извиване
на ръката в китката и назад, зад тялото. При проведения разпит в съдебно
заседание д-р Р. пояснява, че само чрез извиване на ръката в китката и при
усукване не може да се получи оток в предмишницата така, както е описано в
заключението на д-р У., защото трябва да има надвишен обем на движение в
раменната става.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира за установена от доказателствата, събрани пред
първоинстанционния и въззивния съд. Тези обстоятелства на практика не са
предмет на оспорване от подсъдимия П., който в обясненията си не отрича, че на
посочената дата, време и място е отнел трите телефона от свидетелката М., като
заявява, че сторил това, защото въпреки многократните му настояване тя
отказвала да му върне дължима според него сума в размер на 1200 лв. Подсъдимото
лице признава, че два от телефоните са били поставени върху масата, до която
седяла пострадалата, а третият взел от ръката й. Възприетите от настоящия
състав фактически положение, освен от обясненията на подсъдимия, се установяват
по несъмнен и категоричен начин от всички останалите гласни доказателствени
източници, както и от протокола за доброволно предаване, с който П. е предал
вещите на служител на полицията, и от приемно-предавателния протокол за връщане
на телефоните на свидетелката М..
Основният според въпрос се свежда
до начина, по който подсъдимият П. е установил своя фактическа власт върху един
от трите телефона – „С.“, оценен на 280 лв., и употребил ли е сила. По
отношение на това обстоятелство настоящият състав не възприема фактическите
изводи на първата инстанция, като намира, че същите са извлечени чрез избирателното
кредитиране на показанията на свидетелите Й.М. и А.Л., без да се подложи на
задълбочен анализ тяхната достоверност, като тези гласни доказателствени
източници не са съпоставени с обясненията на подсъдимия и показанията на
другите свидетели, които също имат възприятия за посочените обстоятелства.
Въззивният съд не се съгласява с изводите в присъда, според които показанията
на посочените двама свидетели по изключително убедителен начин установяват, че
подсъдимият хванал лявата ръка на пострадалата, извил я и издърпал телефона,
след което тя започнала да вика за помощ. Преди всичко, по делото не е спорно,
че П. и М. са се познавали. Отначало между тях били изградени добри отношения.
След приключване на приятелството им подсъдимият започнал да търси пострадалата
с настояване да му върне дадени пари в заем, които тя твърди, че му е върнала. От
една страна този спор за пари стои в основата на поведението на подсъдимото
лице, а от друга страна - следва да се има предвид при оценка на показанията на
свидетелката М., доколкото тя има личен мотив да преекспонира случилото се. В
тази насока следва да се посочи, че пострадалата е разпитана като свидетел в
деня на деянието – 09.07.2019 г., но едва при депозиране на показания в съдебната
фаза на процеса за първи път съобщава, че П. й извил ръката „наобратно“ и на няколко
пъти пояснява, че той й хванал ръката в китката и малко по-нагоре и я извил
навътре, както и че имало „усукване и извиване на ръката ми зад гърба, с китка
към вътрешната страна, както и повдигане на лакътя“. Няма как да не направи
впечатление, че описаният механизъм не е съобщен от М. при първоначалния й
разпит, когато и спомените й са били най-ясни и точни, а се появява като
твърдение при следващ разпит и то след като вече е съставено медицинското
свидетелство. Както е отбелязал и районният съд, медицинското свидетелство от
проведения преглед при ортопед е издадено четири дни след датата на деянието –
на 13.07.2019 г., и описаното в него не може автоматично и безусловно да се
приеме като резултат от действия на подсъдимия. Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, един от възможните механизми за получаване на
описаното в медицинското свидетелство увреждане е чрез извиване на ръката в
китката и назад, зад тялото, като такава травма не може да се прояви само чрез
извиване на ръката в китката и усукване. Настоящия състав счита, че посочената
част от показанията на пострадалата, депозирани в съдебното производство, не следва
да се кредитират, тъй като очевидно са недостоверни и не се подкрепят от нито
едно друго доказателство. Наред с това, проявената от тази свидетелка
необективност при възпроизвеждане на действителното положение съществено
разколебава достоверността и на първоначалните й показания, в които е твърдяла,
че е имало извиване на ръката й със сила (без да съобщава за извиване на ръката
й назад зад тялото) и издърпване на телефона. Освен от показанията на
пострадалата, първоинстанционният съд приема за установено наличието на
извиване на ръката и издърпване на телефона кредитирайки показанията на
свидетеля А.Л.. Въззивният съд счита, че показанията на посочения свидетел не
следва да се ценят еднозначно, тъй като са противоречиви. На досъдебното
производство разпитът му е проведен изключително повърхностно. Не може да се
поставя под съмнение обаче фактът, че при разпита си, проведен на 10.07.2019
г., т.е. един ден след случилото се, свидетелят Л. недвусмислено е заявил, че
„мъжът“ – явно визирайки подсъдимия, взело от масата два телефона и започнал да
дърпа телефона от ръцете на пострадалата, като е бил категоричен, че не е
виждал той да я удря или да извива ръцете й. При провеждане на съдебното
следствие същият свидетел е значително по-обстоятелствен, но в същото време
изпада в съществени противоречия във връзка с вече съобщените от него факти,
свързани с основен предмет на доказване по делото, доколкото започва да първи
път да твърди, че „май“ имало извиване на ръка в китката. Анализирайки
показанията на свидетелите М. и А.Л. настоящият съд намира, че същите не са
убедителни и не установяват по несъмнен начин подсъдимият да е извил ръката на
пострадалата и да й е издърпал телефона. Кредитираните от районния съд
показания на свидетелите М.М. и Д. Д. – съответно съпруг и приятелка на
пострадалата, съставляват производни доказателства, които не са достатъчни, за
да се изгради извод за несъмненост относно упражняването на сила от подсъдимия.
В показанията на свидетелите П.Х., Т.Х. и К.К. също не се съдържат данни за
извиване на ръце, като само свидетелката Х. твърди да е видяла дърпане на
телефона, който обаче посочва, че се намирал върху масата, като пострадалата го
покривала с дланта си. Не се потвърждава приетото в атакуваната присъда обстоятелство,
че свидетелката М. започнала да вика за помощ, като повечето свидетели са чули
само отделни реплики, разменени между подсъдимия и пострадалата, съдържащи
искане за връщане на пари, от едната страна, и съответно на телефони – от
другата страна. Разпитаният за първи път при провеждане на въззивното съдебно
следствие свидетел К.Й.И. - очевидец, който бил седнал на съседна маса, ориентиран
с лице към пострадалата, съобщава, че отначало възприел кратък разговор между П.
и М., след което подсъдимият взел телефона, който бил върху масата (свидетелят
твърди, че видял само един телефон върху масата), направил няколко крачки, след
което се върнал и взел телефона, който бил в отворената и обърната нагоре длан на
пострадалата. Свидетелят И. е категоричен, че мъжът, който взел телефоните, не
е извивал ръката на М., както и че тя не е викала за помощ.
В обобщение на база анализа на
доказателствата по делото, обсъдени по-горе, настоящият съдебен състав намира,
че по делото не се доказа подсъдимият П. да е стискал или извивал ръката на
пострадалата Й.М. при установяване на своя фактическа власт върху телефона й „С.“.
При така изведения фактически анализ на база на събраните
по делото доказателства, въззивният съд достига до следните правни изводи:
В конкретния случай настоящият съд намира за неправилен
подхода, възприет още от прокурора във внесения обвинителен акт, да отдели
деятелността на подсъдимия, чрез обосноваване наличието на две отделни
престъпления. Изначално не е била налице реална съвкупност от кражба и грабеж,
а единна престъпна дейност, осъществена с едно деяние, довело до вредоносния
резултат. Обстоятелството, че подсъдимият е извършил няколко телодвижения, насочени
към отнемане на различни вещи, едно от които обвинението счита, че е
съпроводено с упражняване на принуда, не води до разкъсване на обективната и
субективната връзка между тях, съответно не е давало основание за отделни
правни квалификации. Този пропуск обаче, и при положение, че в атакуваната
присъда е прието осъществяването на състава и на по-тежкото от двете
престъпления – грабеж, не е възможно да бъде коригиран от въззивния съд.
Съставът на Районен съд - Габрово
е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият
П.П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния
състав на чл. 197, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, след като на
09.07.2019 г. в с. Я., общ. Габрово, отнел от владението на собственика им Й.М.
чужди за него движими вещи – посочените два мобилни телефона, единият от които
с кожен калъф, а другият със силиконов гръб, на обща стойност 807.20 лв., без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Правилно и
законосъобразно е приложена намалената отговорност по чл. 197 от НК, тъй като
се установява, че вещите, предмет на престъплението са предадени от подсъдимия
с протокол за доброволно предаване и след това са върнати на пострадалата. Законосъобразен
е изводът, че престъплението е осъществено при пряк умисъл на вината, тъй като
подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал настъпването им. Безпротиворечива е
съдебната практика, че деецът извършва кражба и в случаите, когато отнема
вещите, за да компенсира задължение на пострадалия към него или да го принуди
да изпълни свой дълг. Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд,
че в случая не са налице основания за квалифициране на престъпната дейност по
друг престъпен състав, както е настоявала защитата. Напълно съобразен с нормата
на чл. 55, ал. 1 от НК е изводът на контролирания съд, че по отношение на
подсъдимия П. са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, при наличието на
които предвиденото наказание лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко –
напреднала възраст, тежко здравословно състояние, съдействие на разследването,
ниска стойност на предмета на престъплението и минималния период на лишаване на
собственика от вещите. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б“ от НК, ката наказанието лишаване от свобода е заменено с
пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.
1 и т. 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем
месеца при периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
По изложени по-горе съображения,
въззивният съд счита, че подсъдимият П. не е упражнил принуда под формата на
сила при отнемането на собствения на пострадалата М. мобилен телефон „С.“. Анализът
на доказателствата по делото не позволява да се изведе с дължимата по
процесуалния закон степен на несъмненост извод, че подсъдимото лице е извършило
действия спрямо телесната неприкосновеност на пострадала, за да отнеме
процесната вещ. Не е изпълнен и субективния състав на престъплението грабеж.
Действията на подсъдимия са били насочени само към установяване на своя
фактическа власт върху вещта, за да накара свидетелката да изпълни дълг към
него, но не се установи и доказа същият да е формирал умисъл за принуда, още
повече че двамата се познават от преди, а случилото се развива на публично
място и пред погледите на много хора. В случая присъдата следва да се измени,
като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Осъщественото деянието
изпълва признаците от обективния и от субективния състав на престъплението
кражба, поради което извършеното от подсъдимия П.П. се преквалифицира от
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК в престъпление по чл. 197, т.1, във вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 09.07.2019 г. в с. Я., общ.
Габрово отнел от владението на собственика Й.М. чужда за него движима вещ –
мобилен телефон „С.“ на стойност 280 лв., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд открадната вещ е върната.
Подсъдимият следва да бъде
признат за невинен и оправдан да е извършил престъпление грабеж, квалифицирано
по основания състав по чл. 198, ал. 1 от НК.
Присъдата следва да се измени и в
частта за наложеното наказание за престъплението, което е било квалифицирано по
чл. 198, ал. 1 от НК. Въззивният съд намира, че доколкото в случая не са били
налице основания за разкъсване на престъпната дейност, наказанието, което
следва да се определи за това престъпление, квалифицирано отново по чл. 197, т.1,
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, не следва да се различава като вид и
продължителност от наказанието, определено за другото престъпление със същата
правна квалификация. Проявени са и предпоставките за приложение на чл. 55, ал.
1 от НК, тъй като спрямо подсъдимия П. са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, при наличието на което предвиденото наказание лишаване от
свобода се явява несъразмерно тежко. Както е приел и районният съд, наличието
на предходно осъждане следва да се вземе под внимание при индивидуализация на
наказанието, като същото не се определя в минимален размер. По изложените
съображения съдът намира, че в тази част присъдата следва да се измени, като
вместо наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца на подсъдимия П.П.
се наложи наказание пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от осем месеца при периодичност на явяването и подписването пред
пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител.
Присъдата следва да се измени и в
частта за определеното по реда на чл. 23,
ал. 1 от НК общо наказание от пет месеца лишаване от свобода, което да
се търпи при първоначален строг режим, като се определи общо наказание
пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.
1 и т. 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем
месеца при периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Изменението на присъдата в частта
за вида на наказанието предпоставя отпадане на предпоставките за приложение на
чл. 68, ал. 1 от НК. Поради това атакуваната присъда следва да се отмени в
частта, в която е приведено в изпълнение определението за одобряване на
споразумение от 16.12.2015 г. по НОХД № 364/2015 г. по описа на Окръжен съд – Л.,
с което на подсъдимия П. е наложено наказание от две години лишаване от свобода
и е постановено същото да се изтърпи при първоначален строг режим.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е
приет граждански иск от пострадалата Й.М. против подсъдимия П.П. за заплащане на
обезщетение за причинени от престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК неимуществени
вреди в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.
С атакуваната присъда районният съд е уважил частично иска и е осъдил
подсъдимия да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.07.2019 г., до
нейното окончателно изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД, като е отхвърлил
иска до пълния претендиран размер от 6000 лв., като неоснователен и недоказан. Деянието,
предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени вреди,
обуславя основанието за реализиране на гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Настоящият състав на въззивния съд счита, че гражданският иск е
неоснователен и недоказан. Подсъдимият П. следва да се бъде признат за невинен
и оправдан по обвинението за извършен грабеж. От това следва, че липсва
осъществено от него деяние, което да е довело до причиняване на неимуществени
вреди на гражданската ищца и не са налице основания за уважаване на гражданския
иск. Не се установи подсъдимият да е извършил действия спрямо телесната
неприкосновеност на пострадалата, които да са довели до болки и страдания.
Според тази съдебна инстанция още при разглеждане на делото от
първоинстанционния съд ищцата не е доказала и причинно-следствена връзка между
поведението на дееца и усложненото й психично здраве, още повече че по делото
са налице индиции, обективирани чрез показанията на нейния съпруг - свидетелят М.,
че Й.М. е провеждала лечебна терапия във връзка със страдания от спектъра на
психичните и преди 09.07.2019 г. По изложените съображения присъдата на
районния съд следва да се отмени и в частта, в която е уважен гражданския иск,
като претенцията на гражданската ищца се отхвърли, както и да се отмени в
частта за присъждането на държавна такса върху размера на гражданския иск
размер на 50 лв.
Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е определил разноските по делото, които е възложил
върху подсъдимия П.П..
Правилно и в съответствие с
нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия П.П. да заплати на
частния обвинител Й.М. направените от нея разноски за повереник в размер на 400
лв.
При този изход на делото
подсъдимият П. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител Й.М.
направените от нея разноски за повереник пред настоящата инстанция в размер на
300 лв.
При извършената
служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата да е постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната ѝ.
Въззивният съд намира, че не са налице основания, за да се приеме, че
първоинстанционният съд е бил предубеден и пристрастен при разглеждането и
решаването на делото. Поначало субективната безпристрастност на съдиите,
включително в контекста на чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС, се презумира. В случая тази
презумпция не е опровергана. Липсва основание, за да се приеме, че делото е
разгледано от незаконен състав, поради това, че първият съд не е уважил всички доказателствени
искания на защитата. Разпоредбите на чл.
107, ал. 2 и ал.
3 от НПК задължават съда да събира доказателства по искане на страните и по
свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина, да
събира и проверява доказателства в подкрепа както на обвинителната теза, така и
на защитната теза на подсъдимия. Отказът за събиране на определени
доказателства, поискани от защитата, не е основание за отвод на съдебния
състав. Следва да се посочи и, че според константната съдебна практика това не
представлява процесуално нарушение по събиране на доказателствата, тъй като
право на решаващия съд е да прецени относимостта на дадено доказателство към
предмета на доказване.
В обобщение, въззивният съд
приема, че присъдата следва да се измени в наказателно-осъдителната част, като
се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и извършеното от подсъдимия П.П.
се преквалифицира от престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК в престъпление по чл.
197, т.1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и същият бъде признат за невинен и
оправдан да е извършил престъплението грабеж, квалифицирано по основания състав
по чл. 198, ал. 1 от НК, както и да се измени в частта за наложеното наказание
от пет месеца лишаване от свобода, като се наложи наказание пробация, включващо
двете задължителни пробационни мерки, всяка с продължителност от осем месеца,
при периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два
пъти седмично. Присъдата следва да се измени в частта за наложеното по реда на
чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание от пет месеца лишаване от свобода,
което да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, като на подсъдимия се определи общо наказание пробация,
включващо двете задължителни пробационни мерки, всяка с продължителност от осем
месеца, при периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител
два пъти седмично. Първоинстанционният съдебен акт следва да се отмени в частта
за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК. Присъдата следва да се отмени в частта,
в която е уважен гражданския иск, като същият бъде отхвърлен, както и
да се отмени в частта за присъждането на държавна такса върху размера на
гражданския иск. В останалата част присъдата следва да се потвърди.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител направените
за тази съдебна инстанция разноски за възнаграждение на повереник.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, във вр. с чл. 337,
ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3 предл. второ и чл. 338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 134 от 06.03.2020
г. по НОХД № 1060/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово в частта, в която подсъдимият П.К.П.
е признат за виновен в това, че е осъществил състава на престъплението по чл.
198, ал. 1 от НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
извършеното от подсъдимия от престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК в
престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което му
налага наказание ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.
1 и т. 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца
при периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като го
признава за невинен и го оправдава по първоначалното обвинение за престъпление
по чл. 198, ал. 1 от НК.
ИЗМЕНЯ
присъдата в частта за определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия
П.К.П. общо най-тежко наказание от пет месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“
от ЗИНЗС, като му ОПРЕДЕЛЯ общо
наказание наказание ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2,
т. 1 и т. 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем
месеца при периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
ОТМЕНЯ
присъдата в частта, в която на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение
определение за одобряване на споразумение № 8 от 16.12.2015 г. по НОХД №
364/2015 г. по описа на Окръжен съд - Л., влязла в сила на 16.12.2015 г., с
което на подсъдимия П.К.П. е наложено наказание от две години лишаване от
свобода.
ОТМЕНЯ
присъдата в гражданско-осъдителната част, съгласно която подсъдимият П.К.П. е
осъден да заплати на гражданската ищца Й.Г.М. сумата от 600 лв., представляваща
обезщетение за причинени й от престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
09.07.2019 г., до окончателното им изплащане, вместо което ОТХВЪРЛЯ уважения граждански иск, като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ
присъдата в частта, в която подсъдимият П.К.П. е осъден да заплати по сметка на
Районен съд - Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останала й част.
ОСЪЖДА
подсъдимия П.К.П. да заплати на частния обвинител Й.Г.М. *** направените от нея
разноски за повереник пред въззивната инстанция в размер на 300 (триста) лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.