Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2020г., гр. В..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно
заседание на шести февруари 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Мая Вълева
и прокурора
Силвиян Иванов,
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова КНАХД № 3482/2019г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело“ гр.С., чрез процесуален представител ст.ю.к.Хр.А.,
против Решение № 2041/13.11.2019г. по АНД № 4738/2019г. на Варненски районен
съд, ХХХVІІІ състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
В-0047157/24.09.2019г. на Директор на РД за областите В., Д. Ш., Р., Т. и С.
при Комисия за защита на потребителите, с което на лицето за нарушение на чл.27
ал.2 от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. на осн. чл.200
от ЗЗП.
Касаторът
твърди, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, като необосновано и
постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Сочи, че съдът се
е произнесъл по неизяснена фактическа обстановка, доколкото не е съобразил
обстоятелствата посочени във възражението депозирано пред
административнонаказващия орган /АНО/, като не е взел под внимание и Заповед №
ОХ-122/31.01.2019г. на Министъра на отбраната, в която са изрично са посочени
цените на предлаганите услуги и начина на формирането им. В тази връзка счита
за необосновани мотивите на съда, че клиентите са били заблудени относно
действителната стойност на услугите. Оспорва изводите на съда, че не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Счита, че в случая не са отчетени тежестта на
конкретното нарушение, както и смекчаващите обстоятелства. На изложените
основания моли за отмяна на решението и на НП. В съдебно заседание и в
депозирана по делото писмена защита, чрез процесуален представител ст.ю.к.А.,
поддържа жалбата и моли съдада я уважи.
Ответникът
- Директор на РД при КЗП – редовно призован, не се явява представител. В
депозирано по делото чрез процесуален представител – гл.ю.к.Н.Н. писмено становище,
оспорва касационнната жалба. По подробно изложени в същото съображения, моли
решението на ВРС като правилно и законосъобразно, да се потвърди. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява
становище, че решението на ВРС е постановено при спазване на процесуалните
правила и закона, поради което няма основание за неговата отмяна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. По нейната основателност, съдът
съобрази следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на ИА „Военни клубове и военно-почивно
дело“ гр.С. против гореописаното НП. За да се произнесе по
спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 14.08.2019г.
служители на КЗП, сред които св.Х. извършили проверка на търговски обект – хотел „Ф.“, находящ се в
гр.В., к.к.”Св.Св.К. и Е.“, стопанисван от касатора. След извършване на
проверка на поставения в обекта ценоразпис било установено, че в същия са
посочени цени на услугите, предоставяни в обекта: нощувка, закуска, обяд и
вечеря, ведно с дължимия ДДС, но без в същите да са включени туристически данък
в размер на 0.65 лева и туристическа застраховка 0.07 лева, за които в същия ценоразпис
било описано, че се дължат допълнително и се заплащат задължително.
Проверяващите като приели, че посочените в ценоразписа цени не включват всички
данъци и такси, дължими от потребителя, както и цените на всички стоки и
услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя, съобразно
изискванията чл.27 ал.2 от ЗЗП, счели, че е допуснато нарушение на цитираната
разпоредба и на това основание на 21.08.2019г. съставили АУАН. Актът бил
надлежно предявен и връчен на
представляващ ИА „ВКВПД“. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили
възражения. Като счел същите за неоснователни и приел изцяло описаната в акта
фактическа обстановка и дадената правна квалификация, АНО издал процесното НП,
с което наложил имуществена санкция в размер на 300 лв., на осн. чл.200 от ЗЗП.
В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз
основа редовно съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е мотивирано;
съставено е от компетентен орган и в законоустановения, преклузивен срок; както
АУАН, така и НП отговарят на изискванията на чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН. Приел
е, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните в хода на административното и на съдебното производство
доказателства, в т.ч. свидетелски показания – св.Х., която е възприела
нарушението. Въз основа на същите е счел за безспорно установено вмененото
нарушение и в тази връзка постановяване на НП в съответствие с материалния
закон – при дадена вярна правна квалификация и наложена съответна санкция в
минималния предвид от закона размер, при отчитане особеностите на конкретния
случай.
Въззивният съд е обсъдил наведените от въззивника възражения, като
е изложил мотиви за тяхната неоснователност. Посочил е следното: В НП са описани всички елементи
от състава на нарушението, състоящо се в липса на конкретна
информация
в ценоразписа; Нарушението е конкретизирано по своето местоизвършване и дата,
както и по своята правна квалификация; По администартивнонаказателната
преписка се съдържа категорично
доказателство относно нарушението, в т.ч. и копие от ценоразписа; АНО е възприел
наличието на възражение, но е прецененил същото неоснователно; Доколкото
месечният срок за произнасяне по преписката по смисъла на чл.52 ал.1 от ЗАНН е
инструктивен, то неспазването му не е от характер да преклудира издаването на
НП; Правилно от страна на АНО не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид.
Настоящата
инстанция намира така постановеното решение за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на
страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от
тях правни изводи. Настоящият състав счита
тези изводи за съобразени с приложимите материално-правни разпоредби,
поради което възприема същите като свои на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК,
без да е необходимо тяхното преповтаряне.
Възраженията
на касатора съдът намира за неоснователни:
-Твърдението
за допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения е само бланкетно, без
някаква конкретика, а при извършената от настоящата инстанция проверка такива
не се констатираха.
-Депозираните
пред въззивния съд и пред настоящата инстанция заповеди на Министъра на
отбраната, съответно № ДХ-121 и № ОХ-122 и двете от 31.01.2019г., не променят
горните изводи. Тези два акта имат вътрешно-ведомствен характер и не изключват
задължението на ИА да спазва изискванията на закона, а именно: продажната цена
на услугата да включва както ДДС, така и всички други данъци и такси, дължими
от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат
заплатени допълнително от потребителя. Макар в случая обявените от касатора,
подлежащи на заплащане туристически данък и туристическа застраховка, да са
посочени под ценоразписа, то това не покрива изпълнение на вмененото с разпоредбата
на чл.27 ал.2 от ЗЗП императивно задължение продажната цена да включва
/калкулира/ всички елементи, формиращи крайната /обща/ цена на потребителя,
която той дължи за предлаганата услуга.
- Настоящата инстанция напълно споделя извода на ВРС, че в случая не са налице основания за
прилагане на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. Допълнително намира за необходимо да посочи, че задължението за ясно формиране на продажната цена на съответната услуга,
в която следва да са включени ДДС и всички други данъци и такси, дължими от
потребителя, е предвидено от законодателя с цел гарантиране правото на
информация и защита на икономическите интереси на потребителите при покупки на
стоки и услуги, при нелоялни търговски практики и способи за продажба,
неравноправни договорни условия. Целта на ЗЗП е именно да осигури основните
права на потребителите,
включително и правото им на информация за стоките
и услугите. Безспорно, по делото е установено,
че в случая това
изискване не спазено.
Обстоятелството, че на видно място е посочено, че допълнително се дължи и
туристически данък не променя този извод. Обратното би означавало, че маловажно
нарушение ще е налице и когато всеки елемент от цената на услугата е обявен на
видно място, което ще доведе до игнориране разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗЗП, каквито не са целите на ЗЗП.
Безспорно
АНО е взел предвид всички смекчаващи вината обстоятелства, поради което и е
наложил санкцията в размер на предвидения от закона минимум.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че наведените в
жалбата доводи за незаконосъобразност на оспореното решение не са налице. При постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален
закон, поради което като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид актуалната редакция на чл.63 ал.3 от ЗАНН с ДВ
бр. 94/2019г. основателно се явява направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на ю.к.възнаграждение. Касаторът следва да се осъди да заплати на ответника такова в
размер на 100 лв. на основание чл. 143 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от НЗПП.
Воден от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2041/13.11.2019г.
по АНД № 4738/2019г. на Варненски районен съд, ХХХVІІІ състав, с което е
потвърдено Наказателно постановление № В-0047157/24.09.2019г. на Директор на РД
за областите В., Д. Ш., Р., Т. и С. при Комисия за защита на потребителите, с
което на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ гр.С.,
за нарушение на чл.27 ал.2 от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на
300 лв. на осн. чл.200 от ЗЗП
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ гр.С., ДА
ЗАПЛАТИ на РД за областите В., Д. Ш., Р., Т. и С. при Комисия за защита на
потребителите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.