№ 20467
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20241110105524 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 195, ал. 1 от ЗЗД от Л. С. П. и В. Н. С. срещу „С.С.И.“ ООД (след допуснато
изменение на исковете по размер по реда на чл. 214 от ГПК) за заплащане на
всеки един сумата 4101,76 лева или общо 8203,52 лева - мораторна неустойка по
чл. 20 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот при
условията на чл. 19 от ЗЗД и строителство от 16.08.2019 г. и предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот при условията на чл. 19 от ЗЗД
и строителство от 04.09.2019 г. за периода от 01.04.2022 г. до 07.07.2022 г.; за
заплащане на всеки един сумата 8498,00 лева или общо 16996,00 лева,
представляваща намаление на платена продажна цена по сключен между
страните договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт №143, т. II, рег. №2146, дело №257/07.07.2022 г. на Нотариус с
рег. №152 на НК, и договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт №144, т. II, рег. №2156, дело №258/07.07.2022 г.
на Нотариус с рег. №152 на НК за неизградени два броя специални технически
съоръжения-подемник за гараж №7 и гараж № Г3 – сумата общо 15430,00 лв., и
за неположен шлайф бетон в гараж №7 и гараж № Г3 - сумата общо 1566,00 лв.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищците, като
купувачи, и ответното дружество, като продавач, са сключили предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и строителство от 16.08.2019 г.
и от 04.09.2019 г., а по-късно и договор за покупко-продажба на недвижим имот
на гараж Г7 и договор за покупко-продажба на недвижим имот на 1/2 гараж Г3.
Купувачите са заплатили продажната цена. Уговорено е, че ответникът в срок от
36 м от датата на издаване на протокол за строителна линия и ниво построява
сградата, респ. обектите, предмет на предварителния договор, и да приеме
сградата с акт 15 при условие, че купувачите изпълнят задълженията си; а в срок
от 3 м от подписване на Акт 15 да внесе всички необходими документи за
1
издаване на разрешение за ползване и пускане на сградата в експлоатация.
Поясняват, че на 12.06.2018 г. е открита строителната площадка, на 19.06.2021 г.
- издаден акт 15, и със забава от 13 м. -на 19.10.2022 г. ответникът е подал
документите за издаване на разрешение за ползване и пускане на сградата в
експлоатация, което е сторено на 02.03.2023 г. Правото на собственост върху ап.
26, находящ се в гр. София, ведно с мазе 20 и гараж Г3, прехвърлено на
07.07.2022 г. Предвид забавеното изпълнение на продавача за прехвърляне на
собствеността, ищците претендират на основание чл. 20 от всеки предварителен
договор плащане на мораторна неустойка. По отношение на Гараж №7 и 1/2 от
Гараж №3 ищците поддържат, че в цената им се включва вещното право и
монтирано в гаражите специално техническо оборудване - хидравлична система
за паркиране на две нива. Твърдят, че в гаражите няма монтиран подемник, в т.ч.
не са получени, предвид което считат, че продажната цена следва да бъде
намалена със стойността на двете съоръжения за всеки гараж - сумата общо 12
хил.лв. Също така, според одобрените инвестиционни проекти (гараж №3
съответства по него на паркомясто 11 и 12; а гараж 7 на паркомясто 19 и 20),
подът на гаражите е трябвало да бъде от шлайфан бетон. При влизане в имотите
ищците установили, че настилката не е според уговореното, чиято стойност е 900
лв. и настояват цената да бъде намалена и с тази сума. Претендира съдебни
разноски.
Ответникът не спори по сключване на договорите. Оспорва исковете по
основание и размер с довод, че по смисъла на цитирания от ищците чл. 20 не е в
забава, евентуално се позовава на наличието на изключващо отговорността
обстоятелство - епидемична обстановка в страната и нормативно спиране на
действието на договорите. По срока се позовава на чл. 10, ал. 1 от договорите, а
именно сключването на окончателен договор е след плащане на 100 % на
продажната цена, но не по-късно от 2 м. след представяне от продавача на
купувача удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата. Договорът е
сключен много по-рано на 07.07.2022 г. Ответникът се позовава на задълженията
на купувачите по чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от предварителния договор за това, че след
заплащане на всички дължими суми от ищците, продавачът прехвърля вещта, и
твърди, че купувачите дълго време са отказвали да платят пълната продажна
цена на имотите. Оспорва, че специални технически съоръжения-подемник за
гараж №7 и гараж №3 са предмет на договорите и са включени в продажната
цена. Те подлежат на допълнително уговаряне и плащане, предвид предвидената
в нот. актове възможност за паркиране на две нива, като в този смисъл са
съображенията и за пода на гаражите, в т.ч. че недовършени СМР няма, а освен
това твърди, че подът действително е шлайфан и настоява ищците да
разграничат вида на пода, напр. в големи търговски центрове. Претендира
съдебни разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между ответното дружество, като продавач и
изпълнител, и ищците, като купувачи и възложители, са сключени
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот при условията
на чл. 19 от ЗЗД и строителство от 16.08.2019 г., предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот при условията на чл. 19 от ЗЗД и
строителство от 04.09.2019 г., договор за покупко-продажба на недвижим имот
на гараж Г7, обективиран в Нотариален акт №143, т. II, рег. №2146, дело
№257/07.07.2022 г. на Нотариус с рег. №152 на НК, и договор за покупко-
2
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №144, т. II, рег.
№2156, дело №258/07.07.2022 г. на Нотариус с рег. №152 на НК.
Не се спори, че предмет на Нотариален акт №143/07.07.2022 г. по нот.
дело №257/2022 г. на Нотариус с рег. №152 на НК е прехвърляне на правото на
собственост върху Гараж №7, а според нот. акт съгласно одобрен инвестиционен
проект, с възможност за паркиране на две нива, едно над друго, със специално
техническо съоръжение, като двете места за паркиране са упоменати в проекта
като паркомясто №19 и 20, находящ се в общия сутерен на двете сгради на кота -
3,45 м. Според пункт III от нот. акт, ответникът се задължава да се снабди с
удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на сградата,
в която се намира гараж №7, в срок до края на м.10.2022 г. С Нотариален акт
№144/07.07.2022 г. по нот. дело №258/2022 г. на Нотариус с рег. №152 на НК
ответникът прехвърля на ищците правото на собственост върху Апартамент
№А26 на ет. III, както и 1/2 ид.ч. от Гараж №Г3, който съдържа четири
паркоместа – две на първо и две на второ ниво, със специално техническо
съоръжение – хидравлична система, находящи се в общия сутерен на двете
сграда, на кота -3,45, като купувачите ще ползват тази част от гаража, описана в
одобрения инвестиционен проект като паркомясто 11 и 12, разположени на едно
над друго. Според пункт III от нот.акт, ответникът се задължава да се снабди с
удостоверение за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на сградата,
в която се намира гараж №7, в срок до края на м.10.2022 г.
Ищците извеждат спорното материално право на неустойка от уговорката
в чл. 20, предвидена в предварителния договор за покупко-продажба на
недвижим имот при условията на чл. 19 от ЗЗД и строителство от 16.08.2019 г., и
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот при условията
на чл. 19 от ЗЗД и строителство от 04.09.2019 г. Съдържанието на клаузата е
идентично, а именно в случай, че продавачът по своя вина не прехвърли
собствеността в уговорения между страните срок, същият дължи неустойка за
забава в размер на 0,2 % на ден върху платената от купувача продажна цена, но
не повече от 10 %. Според двете съглашения „С.С.И.“ ООД, като продавач, се
задължава да построи и да продаде на Л. С. П. и В. Н. С., като купувачи,
Апартамент №26, разположен на трети етаж в жилищна сграда, която ще се
изгради в ПИ №68134.1609.2177 и ПИ №№68134.1609.2178 по КК и КР гр.
София, ведно с мазе 20; паркомясто №11, находящо се в жилищна сграда с
подземни гаражи, в ПИ №68134.1609.2177 и ПИ №№68134.1609.2178 по КК и
КР гр. София, разположено на първо ниво, ведно с приспадащите се 0,14 %, в
размер на 7,19 кв.м ид. ч. от общите части на сградата, и ведно с приспадащите
се 0,14 %, в размер на 1,64 кв.м ид.ч. от УПИ IX 2178, кв. 54A, и УПИ VIII 2177,
кв. 54A; и Паркомясто №12, разположено на второ ниво с площ 13,5 кв.м, ведно
с приспадащите се 0,14 %, в размер на 7,19 кв.м ид. ч. от общите части на
сградата, и ведно с приспадащите се 0,14 %, в размер на 1,64 кв.м ид.ч. от УПИ
IX 2178, кв. 54A, и УПИ VIII 2177, кв. 54A, които паркоместа ще са
разположени в Гараж №3 от подземния (сутеренен) етаж – етаж -1, със застроена
площ 27 кв.м.
Според чл. 10, ал. 1 от договора, продавачът се задължава в срок не по-
късно от два месеца, считано от датата на представяне на купувача на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда, да прехвърли
по нотариален ред на купувача правото на собственост върху недвижимите
имоти. Съгласно чл. 10, ал. 1, изр. II от договора, сключването на окончателен
договор за покупко-продажба в нотариална форма преди двумесечния срок е
възможно по инициатива на купувача при условие, че е заплатил 70 % от
продажната цена, като продавачът се задължава да подготви всички необходими
документи, доказващи правото му на собственост. В този случай описанието на
3
продаваемите имоти е в зависимост от степента на тяхната завършеност.
Според чл. 15, ал. 1 от договора, продавачът се задължава да построи
имотите, предмет на договора, в срок до 36 месеца, считано от датата на
издаване на протокол за строителна линия и ниво и да приеме сградата с Акт
образец 15, при условие, че купувачът е изпълнил точно и в срок задълженията
си, в т.ч. плащане на цената. В чл. 15, ал. 2 от договора е предвидено, че
продавачът се задължава в срок от три месеца от подписан от всички
собственици на недвижими имоти в сградата Акт образец №15, да внесе в
съответната служба всички необходими документи за получаване по съответния
ред на Разрешение за ползване и пускане в експлоатация на сградата.
С разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД е регламентирано правилото, че при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки от договора следва да се анализират във връзка
едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Следва да се приеме, че страните по договора са действали съобразно обичаите в
практиката и добросъвестността, доколкото доказателства за противното не са
събрани. Трябва да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на
договарящите, и да не се подменя формираната и обективирана в договора воля.
В съдебната практика предварителният договор се разглежда предимно
във връзка с права върху недвижими имоти, поради което сделката е
неприложима в хипотезите, в които по същината си предварителният договор би
се оказал окончателен. Това са случаите, когато окончателният договор има
писмена форма за действителност или е неформален. Двете процесни
съглашения са смесен договор, тъй като уговорените по него престации касаят,
както предварителен договор за продажба на вещно право, чиято форма за
действителност е писмената по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, така и договор за
извършване на строителство, който по своята правна същност е договор за
изработка по см. на чл. 258 и сл.от ЗЗД, и е неформален. Ето защо уговорките в
предварителния договор за извършване на строителство с определена степен на
завършеност, могат да бъдат изменени или прекратени по взаимно съгласие на
страните, но не и със сключването на окончателен договор, тъй като договорът за
изработка е със самостоятелен характер. Сключването на окончателния договор,
без уговорки относно договора за изработка, има за правна последица само и
единствено приемане на изработеното, защото се прехвърля собствеността върху
резултата от изпълненото.
Преценявайки обективираното в предварителните договори и приетите
актове за строителство, съдът приема, че безспорно е задължението на продавача
за въвеждане на жилищната сграда в експлоатация до три месеца, считано от
подписване на Акт образец №15, на осн. чл. 15, ал. 2, който е съставен на
19.06.2021 г. Това негово задължение касае изпълнение на уговорките по
договора за изработка. В този смисъл е чл. 15, ал. 1 относно задължението да
построи сградата в срок до 36 месеца от съставяне на протокола за строителна
линия и ниво и да приеме сградата с акт образец 15, а именно считано от
12.06.2018 г. до 2021 г. Това негово задължение отново касае изпълнение на
уговорките по договора за изработка. Продавачът се е задължил в срок 2 м.,
считано от датата на представяне на купувача на удостоверението за въвеждане в
експлоатация на жилищната сграда, да прехвърли по нотариален ред на купувача
самостоятелния обект, предмет на договора. Това негово задължение касае
изпълнение на уговорките по прехвърляне на вещното право върху изграден
обект. То е изпълнено по-рано на 07.07.2022 г., предвид че на 19.10.2022 г.
ответникът е внесъл документите за получаване на разрешение за ползване и
пускане в експлоатация на сградата. Следва да се отчете, че прехвърлянето на
4
собствеността изисква годен обект на правото на собственост, който възниква
най-рано при издаване на Акт образец 14 /груб строеж/, а ако страните не са
уговорили срок за това, то законът предвижда покана за изпълнение, съгласно чл.
84 от ЗЗД. Освен това, според пункт III от нот.актове, страните при сключване
на окончателния договор за продажба са постигнали съгласие, че ответникът се
задължава да се снабди с удостоверението за въвеждане в
експлоатация/разрешение за ползване на сградата в срок до края на м.10.2022 г.
и в този смисъл са изменили по-рано постигнатата уговорка, но не само,
потвърждават, че разграничават престациите по прехвърляне правото на
собственост и пълното изпълнение на договора за строителство.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно
неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са уговорили
предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно
определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите от
неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение,
за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора.
Свободатата на договаряне дава възможност страните да определят
съдържанието на договора. Съдът счита, че страните са диференцирали
престациите по всяко облигационно правоотношение – по обещанието да се
прехвърли ограниченото вещно право на строеж и за построяване на сградата,
респ. самостоятелните обекти, предмет на съглашенията. В конкретния случай
уговореният между страните срок за прехвърляне правото на собственост е два
месеца, който започва да тече от снабдяване с разрешение за ползване на
сградата. Неизпълнението на това задължение от продавача е санкционирано с
предвидената неустойка по чл. 20. Тази неустойка не е за неизпълнение на
задължението да се завърши строителството с последния етап по снабдяване с
Акт 16. Не е предвидено неустоечно вземане за забавено изпълнение на
продавача на останалите поети с клаузите на този договор престационни
задължения за построяването и/или за предаването на имота, в сроковете на
различни етапи на строителството. Съдът счита, че доколкото не е уговорено
друго, двумесечният срок по чл. 10, ал. 1 е краен срок за прехвърлянето на
правото на собственост в изискуемата от чл. 18 ЗЗД писмена нотариална форма
за действителност на върху построените обекти, предмет на предварителния
договор. Това е така, тъй като страните са предвидили възможност това да стане
и по-рано, на осн. с чл. 10, ал. 1, изр. II от договора, а именно сключването на
окончателен договор за покупко-продажба в нотариална форма преди
двумесечния срок е възможно по инициатива на купувача, при условие, че е
заплатил 70 % от продажната цена, а продавачът се задължава да подготви
всички необходими документи, доказващи правото му на собственост. В този
случай описанието на продаваемите имоти е в зависимост от степента на тяхната
завършеност. Последното е формален аргумент, че задължението за прехвърляне
на собствеността не е обвързано с изпълнението на продавача за снабдяване с
разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация на сградата, а клаузата за
неустойка не следва да се тълкува разширително извън този контекст. Ето защо
съдът приема исковете по чл. 92, ал 1 от ЗЗД за неоснователни.
Съгласно чл. 193 от ЗЗД, продавачът отговаря, ако продадената вещ има
недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление. В този случай и на
осн. чл. 195, ал. 1 от ЗЗД купувачът може да задържи вещта и да иска намаляване
на цената. От предметното съдържание на договора за продажба, обективиран в
Нотариален акт №143/07.07.2022 г. по нот. дело №257/2022 г. на Нотариус с рег.
№152 на НК и Нотариален акт №144/07.07.2022 г. по нот. дело №258/2022 г. на
5
Нотариус с рег. №152 на НК се изясни, че правото на собственост се прехвърля
върху гаражи, които са изградени на две нива. Предвид тази характеристика на
вещта и целта на договора да се прехвърли вещ, която да се използва според
предназначението й, то специалното техническо съоръжение – хидравлична
система, се явява вложена от изпълнителя движима вещ, чрез която е обособил
една нова вещ със специално предназначение, а по арг. от чл. 94 и сл. от ЗС
продавачът и строител става неин собственик. С описанието на вещта по
нотариалните актове се потвърждава този извод и че продажната цена е за
прехвърлянето на точно тази вещ в този й вид.
От заключение на съдебна техническа експертиза, преценено от съда по
реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че средната пазарна цена за доставка и
монтаж на ново специално техническо съоръжение за паркиране на два
автомобила в рамките на определените паркоместа е сумата 7715 лв./бр. или
общо 15430 лв. Вещото лице, след оглед на място в сградата, в която се намират
гаражите, установява, че не е положен шлайфан бетон, а вместо това настилката
е бетонна, без обработка, с множество неравности по нея. След запознаване с
инвестиционен проект част „Архитектура, фаза „Технически проект“, вещото
лице е установило, че за всички паркоместа/гаражи в сградата е предвидена
подова настилка от шлайфан бетон и обективните находки не съответстват на
проекта. Средната пазарна цена за полагане на шлайфан бетон на пода в Гараж
Г3 (паркомясто №11 и 12) е сумата 126 лв., а в Гараж 7 (паркомясто №19 и 20) –
1440 лв.
При съобразяване експертното заключение съдът счита, че е налице
основание за намаляване на продажната цена със сумата 7715 лв./бр. по всеки
договор за продажба или общо 15430 лв., представляваща цената за доставка и
монтаж на ново специално техническо съоръжение за паркиране на два
автомобила в рамките на определените паркоместа, чиято липса съществено
намалява стойността на гаражите за предвиденото в договора употребление. По
отношение на положената настилка съдът намира, че макар да е недостатък на
изработената и продадена вещ, то той не е съществен, каквото изискване е
поставено в чл. 193, ал. 1 от ЗЗД, защото не води до невъзможност за
ползването на гаражите по предназначение, а именно за паркиране на
автомобили, особено че касае качеството на извършването на отделна монтажна
работа. Предвид това не са налице предпоставките на чл. 193, ал. 1 ЗЗД за
ангажиране отговорността на продавача чрез предвидената в чл. 195, ал. 1 ЗЗД и
избрана от купувача възможност за намаляване на продажната цена по
окончателния договор за покупко-продажба, поради което осъдителни искове по
чл. 195, ал. 1 от ЗЗД се явяват неоснователни за сумата 1566,00 лв.
При този изход на спора, всяка страна има право на съдебни разноски.
Ищците претендират сумата 4721,99 лв. за платени държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и на адвокат, последното сумата 3500 лв., срещу
което ответникът навежда възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В
договора за правна помощ на ищците не е посочено по кой иск каква част от
възнаграждението е заплатено, поради което съдът приема, че е поравно или по
1750 лв. за защита на всеки ищец по всички предявени искове. Предвид
защитавания материален интерес и очакваните процесуални действия, които е
било необходимо да бъдат извършени от адвоката на ищците, с оглед на
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира сторената от всеки
един разноска за необходима и разумна. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съразмерно на уважената част от исковете, ответникът трябва да заплати на
ищците съдебни разноски сумата 2891,34 лв. или на всеки един 1445,67 лв. По
правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 80 от ГПК, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, ответникът има право на съдебни разноски за платено
6
адвокатско възнаграждение – сумата 775,36 лв. и спрямо всеки един ищец -
387,68 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. П., с ЕГН:**********, и В. Н. С., с
ЕГН:**********, срещу „С.С.И.“ ООД, с ЕИК:*********, осъдителен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на всеки един сумата 4101,76
лева или общо 8203,52 лева – мораторна неустойка по чл. 20 от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот при условията на чл. 19 от ЗЗД
и строителство от 16.08.2019 г. и предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот при условията на чл. 19 от ЗЗД и строителство от 04.09.2019 г.
за периода от 01.04.2022 г. до 07.07.2022 г.
ОСЪЖДА „С.С.И.“ ООД, с ЕИК:*********, да заплати на Л. С. П., с
ЕГН:**********, и В. Н. С., с ЕГН:**********, на основание чл. 195, ал. 1, пр. II
от ЗЗД, сумата 15430,00 лева или на всеки един сумата 7715,00 лева,
представляваща намаление на платена продажна цена по сключен между
страните договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт №143, т. II, рег. №2146, дело №257/07.07.2022 г. на Нотариус с
рег. №152 на НК, за недостатък – липса на специално техническо съоръжение –
хидравлична система в гараж №7; и договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт №144, т. II, рег. №2156, дело
№258/07.07.2022 г. на Нотариус с рег. №152 на НК, за недостатък – липса на
специално техническо съоръжение – хидравлична система в гараж №Г3; като
исковете за заплащане на сумата общо 1566,00 лева или на всеки един сумата
783,00 лева, представляваща намаление на платена продажна цена по сключен
между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт №143, т. II, рег. №2146, дело №257/07.07.2022 г. на Нотариус с
рег. №152 на НК, за недостатък – неположен шлайфан бетон на пода в гараж №7;
и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт №144, т. II, рег. №2156, дело №258/07.07.2022 г. на Нотариус с рег. №152 на
НК, за недостатък – неположен шлайфан бетон на пода в гараж №Г3 –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „С.С.И.“ ООД, с ЕИК:*********, да заплати на Л. С. П., с
ЕГН:**********, и В. Н. С., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата 2891,34 лева или на всеки един 1445,67 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Л. С. П., с ЕГН:**********, и В. Н. С., с ЕГН:**********, да
заплатят на „С.С.И.“ ООД, с ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата 775,36 лева или всеки един по 387,68 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7