№ 599
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Г. И.
Д. Мирчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Д. Мирчев Въззивно гражданско дело №
20231000502234 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК и е образувано по обща въззивна
жалба на Д. Х. В., И. Х. В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д.
Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. (всички, чрез адв. С. А. от САК) против Решение 209 от 13.04.2023 г.
по гр.д. 457/2022 г. по описа на Благоевградския окръжен съд (БлОС), с което е признато за
установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на въззивниците, че ищцовата
страна в първата инстанция „Хотели Лион” ЕООД с ЕИК: ********* е собственик въз
основа на апорт от 31.08.2017 г. на следните две сгради: сграда с идентификатор
02676.13.35.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със
заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата:
гр. Банско, м. „Грамадето“, която сграда е разположена в поземлени имоти с
идентификатори 02676.13.32 и 02676.13.35 и принадлежи към поземлен имот с
идентификатор 02676.13.35, със застроена площ: 2693 кв. м., брой етажи: 5, с
предназначение: хотел, стар идентификатор 02676.13.32.1, която сграда представлява
Хотелски комплекс „Лион“, с ресторант със 150 места, лоби бар, спортен комплекс с басейн,
механа със 100 места, пиано бар със 70 места, подземен паркинг, фризьорски салон и
магазин, който комплекс се състои от три корпуса: „А“ - хотелски блок /север/, „В“ -
хотелски блок и обществено обслужване /юг/, и „С“ - басейн, разположен на партера, и 5
етажа с разгърната застроена площ от 9049,40 кв. м., находящ се в гр. Банско, ул. „Г. Настев“
11, както и сграда с идентификатор 02676.13.35.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния
1
директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м. „Грамадето“, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, със застроена площ: 7 кв. м.,
брой етажи: 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство /трафопост/. Поради това,
въззивниците са осъдени да заплатят съответните такси и разноски, дължими в
производството на основание чл. 78, ал. 1 и 6 ГПК.
Дванадесеттте физически лица оспорват решението на БлОС по съображения,
подробно развити във въззивната жалба. Излагат доводи в осем пункта, както следва: а) за
неправилна преценка на окръжния съд относно доказателствената стойност на две писма,
изхождащи от праводателя на ищеца – „Транскапитал” ЕООД; б) за необоснована преценка
на първоинстанционния съд, че признанието на правата на въззивниците върху съответните
идеални части от построения хотел, би имало значение и би породило действие само, ако е
предмет на сключена между страните спогодба, както и че от съдържанието на процесните
две писма се налагал извод за направен отказ от изтекла давност; в) неправилна преценка на
БлОС, че направеното признание от ищеца на правата на ответниците върху съответните
идеални части от построения хотел, не установявало липсата у ищеца на намерение за
своене на процесния хотел; г) неправилност на извода, че е недоказано това, че ответниците
не са се противопоставили на построяването на хотела, като съдът преценил техните
действия само с оглед прекъсване на давността; д) непроизнасяне от БлОС относно това
какво е значението на факта на противопоставяне от ответниците на построяването на
хотела за определянето на основанието за установяване на владение от страна на ищеца
върху построената сграда; е) първоинстанционният съд неправилно и необосновано приел за
осъществен факта за упражнено от ищеца и неговия праводател еднолично владение върху
построения хотел, без да изложи доводи дали обективно е било възможно терена да се
ползва самостоятелно и отделно от построената в него сграда или следва да се счита за
прилежаща (обслужваща) хотела част; ж) БлОС не съобразил действието на нормите на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, относими към казуса и не се произнесъл от кога счита, че е започнала да
тече давност в полза на ищеца и; з) неправилно БлОС не се произнесъл какво е значението
на влязлото в сила решение за установяване на съсобственост върху поземления имот по
отношение упражняваната от ищеца фактическа власт върху построените в същия имот
сгради.
В заключение, се моли САС да отмени първоинстанционното решение и вместо
това да постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни,
както и да се приеме, че въззивниците са съсобственци на процесните сгради на основание
осъществено строителство и приложение на разпоредбата на чл. 92 ЗС - при квотите,
подробно посочени за всяко лице в петитума на въззивната жалба. Претендират се разноски.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ищеца в първата инстанция
„Хотели Лион” ЕООД с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК. Излагат се твърдения, че
първоинстанционното решение следвало да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Също се претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Пред
2
настоящата инстанция е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) по искане на
въззивниците относно оплакването им, че не било ясно от атакуваното решение дали
поземленият имот (незастроената част от същия), в който са построени сградите, би могъл
да се ползва самостоятелно от построеното, т.е. дали терена се счита за обслужваща част, но
от инженерно-техническа гледна точка съгласно съответните технически параметри за
застрояване на имота. Тази експертиза ще бъде обсъдена на съответното място във
въззивния съдебен акт.
От материалите по делото САС намери следното:
Производството пред БлОС е образувано по искова молба на „Хотели Лион”
ЕООД против физическите лица, посочени по-горе като въззивници по настоящето дело.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба № 57, том IX, peг. № 7566 от
29.12.2003 г. на нотариус К. М., „Транскапитал“ ЕООД придобило от И. В., К. В., Л. В. и Е.
Р., правото на собственост върху ливада с площ от 5,189 дка в местността „Грамадето“,
представляваща имот № 013016 по картата на землището на гр. Банско и ливада с площ от
0,524 дка в местността „Грамадето“, представляваща имот № 013017 по картата на
землището на гр. Банско. Сделката била сключена в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма, а към
момента на сключването й, праводателите на „Транскапитал“ ЕООД се легитимирали като
единствени собственици на имотите с решение 1146В от 08.12.2003 г. на ОСЗ Банско. След
закупуването на двата поземлени имота, същите били обединени в общ имот с
идентификатор 02676.13.32 по КККР на гр. Банско. Впоследствие, с оглед реализиране на
инвестиционни намерения, купувачът „Транскапитал“ ЕООД се снабдил с необходимите
строителни книжа и в имота започнало изграждането на хотелски комплекс. С акт-образец
14 от 06.04.2005 г. била установена степента на завършеност на започнатите обекти - груб
строеж. С разрешения за ползване с № ДК-07-68 от 07.12.2005 г. и ДК-07-69 от 07.12.2005 г.,
в експлоатация били въведени сграда с идентификатор 02676.13.35.1 по КККР на гр. Банско,
одобрени със заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
адрес на сградата: гр. Банско, м. „Грамадето“, която сграда е разположена в поземлени
имоти с идентификатори 02676.13.32 и 02676.13.35 и принадлежи на поземлен имот с
идентификатор 02676.13.35, със застроена площ от 2693 кв. м., предназначение на сградата:
хотел, стар идентификатор: 02676.13.32.1, при съседи: от три страни –поземлен имот с
идентификатор 02676.13.35, и поземлен имот с идентификатор
02676.13.32, която сграда представлява хотелски комплекс „Лион“, с ресторант със 150
места, лоби бар, спортен комплекс с басейн, механа със 100 места, пиано бар със 70 места,
подземен паркинг, фризьорски салон и магазин, който комплекс се състои от три корпуса:
„А“ - хотелски блок /север/, „В“ - хотелски блок и обществено обслужване /юг/ и „С“ -
басейн, разположен на партера, и 5 етажа с разгърната застроена площ от 9049,40 кв. м.,
намиращ се в гр. Банско, ул. „Г. Настев“ 11 и сграда с идентификатор 02676.13.35.3 по
КККР на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, адрес на сградата: гр. Банско, м. „Грамадето“, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, със застроена площ от 7 кв. м.,
3
брой етажи: 1, предназначение: сграда за енергопроизводство /трафопост/. На 31.08.2017 г.
„Транскапитал“ ЕООД извършило апорт на въпросните имоти в капитала на „Хотели Лион“
ЕООД, с което същите станали собственост на последното. От възникването на тези
недвижими имоти при изграждането им на степен „груб строеж“, заверено с акт-образец 14
от 06.04.2005 г., фактическата власт върху тях се осъществявала последователно от
„Транскапитал” ЕООД и „Хотели Лион“ ЕООД. Поради възникнал спор относно правото на
собственост върху недвижим имот № 013016 по картата на землището на гр. Банско /част от
новообразувания недвижим имот с идентификатор 02676.13.32 по КККР на гр. Банско/, в
който били построени процесните 2 сгради, ответниците и техните праводатели предявили
срещу „Транскапитал“ ЕООД иск с правно основание чл. 54 ЗКИР. С влязло в сила решение
№ 3016 от 03.07.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 842 от 2018 г. на
Окръжен съд-Благоевград, било признато за установено, че ответниците, съответно - техните
наследодатели, са собственици на 3/5 идеални части от недвижим имот № 013016 по картата
на землището на гр. Банско, въз основа на наследствено правоприемство. С оглед на това,
нотариален акт за покупко-продажба № 57, том IX, peг. № 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус
К. М., не бил породил действие по отношение на тези 3/5 идеални части от поземления
имот, съответно „Транскапитал“ ЕООД /праводател на „Хотели Лион“ ЕООД/ не било
придобило същите. С решението било установено и че в КККР е налице непълнота, като
недвижим имот № 013016 не бил заснет. Предвид това, в границите на поземлен имот с
идентификатор 02676.13.32 по КККР на гр. Банско бил нанесен имот с идентификатор
02676.13.35, при квоти от 2/5 за ищеца и 3/5 за настоящите ответници. С оглед установената
между страните съсобственост върху поземлен имот с идентификатор 02676.13.35 /част от
предишния имот с идентификатор 02676.13.32, в който са построени процесните сгради/ и
невъзможността те да я прекратят доброволно, от страна на „Хотели Лион“ ЕООД бил
предявен иск за делба на същия. По него било образувано гражданско дело № 988 от 2020 г.
на Pайонен съд-Разлог. С отговора на исковата молба ответниците заявили искане за
включване в производството по делба и на процесните две сгради, с твърдение, че те също
са съсобствени между страните. С оглед на това, за „Хотели Лион“ ЕООД била налице
правната възможност да избере дали да предяви иска в производството по делба, или извън
него. По този въпрос съдебната практика била безпротиворечива и приемала, че спорът за
собственост на делбен имот може да се развие както в делбения процес, така и извън него.
Предявяването на такъв самостоятелен иск било допустимо, независимо че в решението по
допускане на делбата съдът ще се произнесе по принадлежността на спорното право.
Лицето, което претендирало, че е изключителен собственик на някой от делбените имоти,
имало правен интерес да предяви установителен иск по чл. 124 ГПК, за да защити това свое
право, понеже при отхвърлянето на иска за делба съдът няма да се произнесе със сила на
присъдено нещо относно принадлежността на спорното право. Искът по чл. 124 ГПК
относно правото на собственост на имот, предмет на делбата, можел да бъде предявен в
отделно производство и след първото по делбеното дело съдебно заседание - до влизане в
сила на решението по допускане на делбата. Актуалната съдебна практика приемала, че
дори искът да не е предявен в производството по делба в срока по чл. 342 от ГПК, това не
4
лишава страната от възможността да защити правата си в отделен процес. Преклудирането
на непредявените в делбеното производство възражения не означавало, че правата, върху
които те се основават, са отречени със силата на присъдено нещо. Съобразно влязлото в сила
решение № 3016 от 03.07.2019 г. на Окръжен съд-Благоевград, със сила на присъдено нещо,
обвързваща страните по настоящото дело, било установено, че ответниците са собственици
на 3/5 идеални части от недвижим имот - ливада с площ от 5,189 дка в местността
„Грамадето“, представляваща имот № 013016 по картата на землището на гр. Банско, с
настоящ идентификатор 02676.13.35 по КККР на гр. Банско. Това било така, тъй като към
датата на съставяне на нотариален акт за покупко-продажба № 57, том IX, peг. № 7566 от
29.12.2003 г. на нотариус К. М., продавачите не били собственици на тези 3/5 идеални части
от недвижимия имот, съответно -купувачът „Транскапитал“ ЕООД не придобил
собствеността върху тях. Въпреки възникналите впоследствие спорове за собственост върху
единия от недвижимите имоти, предмет на нотариален акт за покупко-продажба № 57, том
IX, peг. № 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус К. М., ответниците не оспорвали, че още със
съставянето на нотариалния акт „Транскапитал“ ЕООД установило фактическа власт върху
същите - по отношение на ливадата с площ от 0,524 дка в местността „Грамадето“,
представляваща имот № 013017 по картата на землището на гр. Банско - в качеството на
собственик, а по отношение на ливадата с площ от 5,189 дка в местността „Грамадето“,
представляваща имот № 013016 по картата на землището на гр. Банско - в една част - в
качеството на собственик, и владелец - за останалата. Непосредствено след сключването на
нотариалния акт, „Транскапитал“ ЕООД предприело действия по застрояване на имотите.
Първоначално същите били обединени в един имот с идентификатор 02676.13.32 по КККР
на гр. Банско и било променено предназначението им. На 13.10.2004 г., на „Транскапитал“
ЕООД било издадено разрешение за строеж на обект „Хотелски комплекс „Лион“. С
разрешение за строеж от 02.09.2005 г., на „Транскапитал“ ЕООД било позволено
изграждането на обект „Външно ел. захранване на „Хотелски комплекс „Лион“. Съгласно
акт-образец 14 от 06.04.2005 г., обектите, за които били издадени споменатите разрешения за
строеж, били изградени до степен „груб строеж“, а с разрешения за ползване от 07.12.2005 г.,
строежите били въведени в експлоатация. С всички тези действия, насочени към
реализиране на правото на строеж върху поземления имот, „Транскапитал“ ЕООД
осъществило давностно владение върху ограниченото вещно право на строеж, а
впоследствие - върху новопостроените имоти. Съгласно чл. 85 ЗС, разпоредбите относно
придобИ.ето на правото на собственост се прилагали и по отношение на другите вещни
права, включително на правото на строеж. С оглед това и съобразно предвиденото в чл. 79
ЗС, с упражняването на непрекъснато владение в продължение на 5 години, съответно-10
години, върху правото на строеж, а след реализирането му-върху построените имоти,
праводателят на ищеца - „Транскапитал“ ЕООД, придобил правото на строеж върху
поземления имот, а след изграждането на постройките в него - и правото на собственост
върху тях. Налице били двата признака на владението по отношение на ограниченото право
на строеж и изградените въз основа на него постройки - обективен /corpus/ и субективен
/animus/. Обективният признак бил характеристиката на владението като фактическо
5
упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност /факт/ за
непосредствено въздействие върху вещта. От започването на действията по застрояване на
недвижимия имот през 2004 г. и възникването на сградите при изграждането им до степен
„груб строеж“ през 2005 г., до настоящия момент, фактическата власт върху поземления
имот, съответно - правото на строеж и построените сгради, се осъществявала от
„Транскапитал“ ЕООД, а след 31.08.2017 г. - от ищеца. През този период владението било
поС.но, спокойно, явно, несъмнено и непрекъсвано, като друго лице не било установявало
свое владение при условията на чл. 75 ЗС. Субективният признак бил характеристиката на
едно субективно /лично/ поведение на владелеца да упражнява вещното право като свое.
Всички действия на „Транскапитал“ ЕООД, и след това - на „Хотели Лион“ ЕООД,
несъмнено показвали намерение за своене. След установяване на фактическата
власт върху двата поземлени имота, тяхното предназначение било променено, били
обединени и в тях били построени процесните две сгради. От възникването на сградите и до
настоящия момент, с тях непрекъснато се осъществявала стопанска дейност като хотелски
комплекс. Видно от имотния регистър, сградите многократно били ипотекирани, а на
31.08.2017 г. същите били апортирани в капитала на ищеца „Хотели Лион“ ЕООД. Това
категорично показвало, че ищецът, а преди това - праводателят му, се отнасяли към тези
вещни права като към свои и изключвали чужди права върху процесните сгради. Към
настоящия момент бил изтекъл и предвиденият в закона срок. Съгласно чл. 79 ЗС, правото
на собственост върху недвижим имот се придобивало с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владелецът е добросъвестен - 5 години. Придобивната
сделка по отношение на двата имота била сключена в предвидената в закона форма, а
праводателите се легитимирали като единствени собственици на имотите, включително и на
процесната част от тях. Приобретателят нито знаел, нито могъл да знае, че с последващ акт
на поземлената комисия, който има конститутивно действие, щяло да се окаже, че имотът е
собственост и на други лица. На основание чл. 79 ЗС, „Транскапитал“ ЕООД можело и се
ползвало от кратката 5-годишна придобивна давност по отношение на процесните части от
имотите. Доколкото праводателят на ищеца - „Транскапитал“ ЕООД, владеел имотите от
08.12.2003 г., а процесните сгради възникнали на 06.04.2005 г., то давността била изтекла
още през 2010 г. Дори „Транскапитал“ ЕООД да не бъдело признато за добросъвестен
владелец, към настоящия момент бил изтекъл период, много по-дълъг от предвидените в чл.
79, ал. 1 ЗС 10 години. „Транскапитал“ ЕООД, а по-късно - „Хотели Лион“ ЕООД, владяли
процесните имоти, при условията на чл. 82 ЗС, от възникването им до настоящия момент.
Предявяването на иск за собственост на поземления имот не прекъсвало давността по
отношение на построените в него сгради. С оглед това, водените до момента съдебни
спорове относно собствеността на недвижим имот № 013016 по картата на землището на гр.
Банско, не били прекъснали хода на давността по отношение на построените там сгради.
Правото на собственост на ищеца върху недвижимите имоти било оспорено чрез иск едва в
производството по делба, развиващо се по гражданско дело № 988 от 2020 г. на Pайонен
съд-Разлог. С молба по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК, настоящите ответници поискали
включване в делбата и на процесните сгради. Те претендирали, че последните са тяхна
6
собственост по приращение, тъй като били собственици на ¾ от поземления имот, в който
са построени. Тези им претенции били неоснователни. Правото на строеж било ограничено
вещно право, което позволявало на носителя му да построи сграда в чужд имот и, в
отклонение от правилото на приращението по чл. 92 ЗС, да придобие собствеността върху
постройката. След изграждането на постройката до степен „груб строеж“, възниквал нов
недвижим обект и правото на строеж се трансформирало в право на собственост върху него.
С това, обаче, правото на строеж не се погасявало, а притежателят му имал възможност, ако
сградата погинела, да я построи отново. Оттук следвало, че правото на собственост върху
построеното и правото на строеж представлявали единен обект на разпореждане. Заедно със
собствеността на построеното, върху приобретателя преминавало и имплицитно
съдържащото се право на строеж. С оглед на това, с придобИ.ето по давност на правото на
собственост върху процесните сгради и следващото от него право на строеж, ответниците
изгубили правата си по чл. 92 ЗС и следвало да търпят правата, възникнали при условията
на чл. 63 ЗС. От изложеното следвало, че към 31.08.2017 г. „Транскапитал“ ЕООД е
притежавало правото на собственост върху процесните сгради, въз основа на осъщественото
от него давностно владение. С оглед това, с извършения на тази дата апорт, същите станали
собственост на ищеца. Доколкото от датата на апорта до настоящия момент, „Хотели Лион“
ЕООД владеело процесните сгради при условията на чл. 82 ЗС, то те станали негова
собственост и на основание осъществено давностно владение. За ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на искове с правно основание чл. 124 ГПК. Същият претендира да
бъде признато за установено спрямо ответниците, че сгради с идентификатори 02676.13.35.1
и 02676.13.35.3 по КККР на гр. Банско, са негова собственост, въз основа на апорт от
31.08.2017 г., а при условията на евентуалност - въз основа на осъществено давностно
владение.
Ответниците са подали общ отговор, с който оспорват претенциите на ищеца.
Твърдят, че общо притежават ¾ идеални части от процесните сгради, тъй като са
собственици общо на ¾ идеални части от поземления имот, върху който са построени те.
Ищецът бил собственик само на ¼ идеална част от сградите, понеже притежавал ¼ идеална
част от поземления имот, върху който били построени същите. Правата на ответниците
произтичали от наследствено правоприемство от общата им наследодателка К. И. В. и
осъществена реституция на имота. Ищецът бил собственик на неговата идеална част на
основание покупка от „Транскапитал“ ЕООД на ¼ идеална част от имота, от част от
наследниците на общата наследодателка К. И. В., и извършен апорт от „Транскапитал“
ЕООД на тази идеална част в капитала на „Хотели Лион“ ЕООД. През 2003 г. само една част
от наследниците на К. И. В. продали поземления имот на праводателя на ищеца -
„Транскапитал“ ЕООД. Сделката произвела действие само до размера на притежаваните от
продавачите по нея идеални части от наследствения имот. „Хотели Лион“ ЕООД придобило
правото на собственост само върху ¼ идеална част от поземления имот, тъй като
праводателят му „Транскапитал“ ЕООД придобил само частта от поземления имот,
собственост по наследство на наследниците на Д. И. В., един от наследниците на общата
наследодателка К. И. В.. Останалите идеални части били наследени от наследниците на
7
другите деца на К. И. В., а именно - наследниците на Х. В., К. Н. и М. З., които са ответници
по делото. Последните били съсобственици с ищеца и на построените сгради в имота, на
основание чл. 92 ЗС, в същото съотношение - общо ¾ идеални части към ¼ идеална част.
Ответниците станали собственици на поземления имот, в който са построени сградите, по
силата на решение 1146В от 26.03.2004 г. на ОСЗ -Банско, издадено вследствие влязлото в
сила решение по гражданско дело № 961 от 2000 г. на Pайонен съд-Разлог. Собствеността
върху имота, в качеството на наследници на К. И. В. те придобили на основание
осъществена в тяхна полза реституция по реда на ЗСПЗЗ и осъществено в тяхна полза
приращение съгласно чл. 92 ЗС. Без тяхно съгласие и независимо от непрекъснатото им
противопоставяне, праводателят на ищеца - „Транскапитал“ ЕООД, инициирал изменение
на ПУП и построил хотелски комплекс върху имота. С решение № 175 от 28.06.2006 г. по
гражданско дело 282 от 2005 г., Окръжен съд-Благоевград постановил спиране на
строителните работи. Независимо от активните действия на ответниците, „Транскапитал“
ЕООД, без тяхното съгласие и въпреки тяхното изрично и многократно противопоставяне,
построил хотелския комплекс и върху техните идеални части от мястото. Ето защо, на
основание чл. 92 ЗС, страните станали съсобственици и на построените в имота сгради. В
същия дух била и трайната съдебна практика. След влизане в сила на решението по
гражданско дело № 842 от 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, между страните били
проведени преговори във връзка с предложението на „Хотели Лион“ ЕООД да изкупи дела
на ответниците от имотите. Била проведена среща между представители на страните, на
която било взето решение ищецът да отправи, по електронна поща, конкретно предложение
за изкупуване на идеалните части от имотите. На 04.08.2020 г., на имейла на адвоката на
ответниците пристигнало официалното предложение от „Хотели Лион“ ЕООД за изкупуване
на притежаваните от ответниците идеални части от поземления имот и хотела, за цена от
200 000 евро. В това предложение ищецът „Хотели Лион“ ЕООД изрично признавал, че
притежава и счита за своя само ¼ идеална част от поземления имот и сградата в него, както
и че ответниците притежават останалите идеални части от тях. След това предложение, в
офиса на „Хотели Лион“ ЕООД в гр. София била проведена втора среща. На 31.08.2020 г.,
ответниците отговорили на предложението, като поискали по-висока цена. На 09.09.2020 г.
било получено ново предложение от „Хотели Лион“ ЕООД, наречено „окончателно“, в което
предложената цена била коригирана. На 15.09.2020 г. ответниците изпратили ново,
коригирано предложение до „Хотели Лион“ ЕООД, на което не било отговорено и вместо
това било заведено гражданско дело № 988 от 2020 г. на Pайонен съд-Разлог за делба на
поземления имот, независимо че страните били в преговори за продажба на частите от
поземления имот и от хотела, като било заведено и настоящото производство, без
ответниците да бъдат уведомени, че преговорите са прекратени. След като самият ищец през
2020 г. изрично считал и посочвал в своята писмена кореспонденция тези обстоятелства, то
нямало как да се приеме, че в негова полза тече придобивна давност. Настоящото
производство и това в Pайонен съд-Разлог били заведени единствено с цел шиканиране на
преговорите между страните и забавяне на възможността ответниците да получат реалната
власт върху идеалните си части от имотите или тяхната парична равностойност. Ищецът
8
осъществявал само държане върху процесните имоти от построяването им и до настоящия
момент. Същият никога не бил осъществявал владение върху тях сам за себе си, а го
осъществявал от името и за сметка на ответниците. Ищецът никога не демонстрирал
намерение спрямо ответниците да придобие само за себе си построените в поземления имот
сгради и по никакъв начин не осъществил давностно владение върху ограниченото вещно
право на строеж. Не били налице признаците на владението. Ищецът се явявал само
държател на сградите, но не и самостоятелен владелец на същите. Ищецът и неговият
праводател многократно декларирали, че считат ответниците за собственици на ¾ идеални
части от процесните сгради. В тази връзка се моли за отхвърляне на предявените от
„Хотели Лион“ ЕООД искове, като неоснователни, до размера на притежаваните от
ответниците идеални части от сградите.
Правната квалификация на претенциите се съдържа в нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 73 ТЗ и чл. 79 ЗС, а тази на възражението - в разпоредбата на чл. 92 ЗС. След
приемане на писмени и гласни доказателства и изслушване заключение на вещо лице, БлОС
е уважил изцяло предявените от търговското дружество главни искове – за собственост
върху процесните сгради въз основа на осъществен апорт.
Във втората инстанция, в.л. инж. Г. Г. е посочила в изготвената от нея СТЕ, че след
направен оглед на място, в обхвата на поземлени имоти с идентификатори – процесния
02676.13.35 и съседния от юг 02676.13.32, няма свободен терен, неизползван от хотелски
комплекс „Лион”, който да може да бъде отделен за самостоятелно ползване или
застрояване, т.е. доколкото са налице свободни площи, всички са прилежащи и обслужват
съответните сгради. Експертизата е приета без възражения от процесуалните представители
на страните и следва да се определи като професионално изготвена и обективна.
Според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изречение второ ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
Решението на БлОС е валидно и допустимо – като постановено от правораздавателен орган
в рамките на правомощията му, от и срещу надлежни страни, при допустимост и наличие на
правен интерес от воденето на положителния установителен иск за правото на собственост и
спазване на родовата и местна подсъдност. По същество обаче то се явява частично
неправилно по следните причини:
Първото възражение на жалбоподателите е свързано с представени по делото писмени
доказателства – писма, за които се твърди, че изхождат от ищеца „Хотели Лион” ЕООД и
неговия праводател „Транскапитал“ ЕООД. С тях въззивниците се домогват да установят, че
„Хотели Лион” ЕООД не е бил владелец, тъй като не е упражнявал фактическата власт
9
върху процесните имоти с намерение за своене.
Оплакването е основателно. Въпросните две писма се намират на л. 168-171 и на л. 176-178
от том първи на първоинстанционното дело. Първото изхожда от „Транскапитал“ ЕООД с
ЕИК: *********, а второто – от „Транскапитал“ ЕООД с ЕИК: ********* и от „Хотели
Лион“ ЕООД с ЕИК: *********. Видно от съдържанието на тези две писма, посочените
дружества признават собственически права на въззивниците и/или техни наследодатели
върху поземления имот /стар № 013017, а сега част от ПИ с идентификатор 02676.13.35/, в
който са построени и процесните постройки. Но освен, че се признават права на
съсобственост на въззивниците и права от само ¼ ид.ч. от поземления имот на
„Транскапитал“ ЕООД, а впоследствие и на „Хотели Лион“ ЕООД /поради направата на
непарична вноска в капитала на „Хотели Лион“ ЕООД от „Транскапитал“ ЕООД/, в писмата
се съдържа предложение до физическите лица-съсобственици за изкупуване на
притежаваните от тях идеални части от поземления имот, в който се намират и сградите.
Така или иначе, до изкупуване не се е стигнало поради липса на съгласие за цената, при
която да стане това изкупуване. По-същественото обаче е, че се касае за извънсъдебно
признание на собственическите права на въззивниците с всички правни последици от това.
Въззиваемото дружество не отрича наличието и истинността на тези два документа, но с
отговора на въззивната жалба и в писмената защита по делото прави различна
интерпретация на съдържанието им. Тази интерпретация обаче не би могла да бъде сподЕ.,
доколкото се твърди, че първото писмо не обвързвало „Хотели Лион“ ЕООД, понеже било
направено от трето за спора лице - „Транскапитал“ ЕООД. Това обаче не е така, тъй като
правото на собственост чрез предявяване на положителния установителен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК, се цели да се докаже въз основа на апорт, т.е. непарична вноска в капитала на
дружеството – въззиваем от „Транскапитал“ ЕООД. Ето защо, всички правни последствия,
които са се появили в патримониума на „Транскапитал“ ЕООД следва да се отчитат и в
правната сфера на „Хотели Лион“ ЕООД, още повече, че до 09.09.2022 г., едноличен
собственик на капитала на въззиваемото лице е бил именно „Транскапитал“ ЕООД –
съгласно данните от търговския регистър. Налице е била „свързаност“ между двете
компании на основание § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ до 09.09.2022 г. - на която дата е вписано
промяна относно едноличния собственик на капитала – от „Транскапитал“ ЕООД към
„Лавс“ ЕАД с ЕИК: *********. Поради това, волеизявленията на „Транскапитал“ ЕООД в
двете писма рефлектират и върху правното положение на „Хотели Лион“ ЕООД, доколкото
последното дружество претендира правата си върху сградите, въз основа на апорт, а в
условията на евентуалност – по давностно владение /чрез присъединяване на владението на
предишния приобретател на имота „Транскапитал“ ЕООД/. Следователно, не може да се
твърди, че изявленията на това дружество нямали значение и не обвързвали „Хотели Лион“
ЕООД.
Относно оплакванията по буква „б” от въззивната жалба:
То е свързано с признанието на права на собственост на въззивниците в процесните две
писма от страна на двете търговски дружества, което неправилно БлОС е приел, че би имало
10
значение само, ако се постигне извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. от ЗЗД,
но това виждане на първоинстанционния съд не може да се сподели поради съображенията,
изложени по-горе за значението на двете писма и отговорите от към тях от адвокатското
дружество, представлявало интересите на въззивниците. Извънсъдебното признание няма
правно значение единствено, ако била подписана спогодба между страните, както
неправилно е приел окръжния съд, а може и да се обективира в друг документ – в случая,
писмо с предложение за изкупуване на съсобствена част от поземлен имот.
Относно оплакванията по буква „в” и „г“ от въззивната жалба:
По същество те касаят спор относно това имало ли е смущаване владението на
процесните две сгради от страна на „Транскапитал“ ЕООД и „Хотели Лион“ ЕООД.
Последното е съществено доколкото, за да се признаят последиците от настъпила
придобивна давност, упражняваното владение следва да е било явно, несъмнено,
непрекъснато, несмущавано и т.н. за съответния период от време. Владението е факт, а не
право, но с оглед целите на доказването на това, че е имало противопоставяне на
осъществения строеж на хотелски комплекс от страна на въззивниците, са представени: а/
обезпечителна заповед от 13.01.2005 г. за спиране на строителството върху недвижим имот
в землището на гр. Банско с пл. № 013016 и площ 51289 дка – на л. 148, том първи; б/
протокол от 10.02.2005 г. на съдия-изпълнител по ИД № 9/2005 г. при РС-Разлог /на л. 149,
том първи/, от който е видно, че при изпълнението на обезпечителната мярка, са заварени
обекти в процес на строеж в имот № 013032, който имот е образуван от имотите 013016 и
013017. Ето защо, тези възражения на въззивниците също се явяват основателни.
Останалите оплаквания във въззивната жалба не следва да се обсъждат в пълнота, защото те
касаят само отделни аспекти от спора за правото на собственост върху процесните сгради.
Това, което е съществено за този правен спор може да се обобщи по-накратко, както
следва:
В исковата си молба, ищцовото дружество не отрича, че процесните сгради са възникнали
въз основа на строеж върху поземлен имот, който първоначалният собственик и праводател
на ищеца „Транскапитал“ ЕООД е считал за изцяло свой, след осъществена покупко-
продажба на 29.12.2003 г. Впоследствие, се установява, че въззивниците /или техни
наследодатели/ са собственици на идеални части от недвижим имот – ливада с площ 5.189
дка, представляваща имот № 013016 по картата на гр. Банско с идентификатор 02676.13.35,
поради което и това дружество не е станало собственик на тези идеални части. По този
въпрос спор между страните няма.
За процесните сгради е представено Разрешение за ползване № ДК-07-68 от 07.12.2005 г. /л.
11 от том първи/, а се твърди в исковата молба, че давността е започнала да тече от
06.04.2005 г., когато сградите били изградени във фаза „груб строеж“. Въззиваемото
дружество не доказва този факт – че сградите са били в „груб строеж“ към 06.04.2005 г. с
някакъв документ, напр. с удостоверение /протокол/ по чл. 181, ал. 2 ЗУТ, издадено от
общинската администрация, при което и не може да се приеме, че давност тече от
11
посочената дата. В най-добрия случай, тя е започнала да тече от 07.12.2005 г. – датата на
издаване на разрешението за ползване. Но придобивна давност за процесните две сгради не е
изтекла в полза на дружеството-ищец, нито при условията на добросъветно владение, нито
при тези на недобросъвестно владение, най-малкото по два аргумента – първо, липса на
несмущавано владение и наличие на противопоставяне на осъществяваното владение /видно
от посочените обезпечителна заповед и протокол за опис от съдия-изпълнител при
реализирането на обезпечителната мярка още през 2005 г./, както и второ - наличието на
съдебни производства между „Транскапитал“ ЕООД и физическите лица-въззивници
/придобили права на съсобственост при условията на земеделска реституция по реда на
ЗСПЗЗ/, приключили едва през 2019 г. /според признанията на самия ищец/. Отделно от
изложеното, преди това, ответниците /а понастоящем въззивници/ или част от тях се е
налагало да установяват съдебно правата си досежно идеални части от поземления имот,
върху който са построени и процесните две сгради. Давност, до тогава не е текла, доколкото
въззивниците /като носители на правото на собственост/ са били възпрепятствани да
предприемат действия за упражняване или защита на правата си спрямо „Транскапитал“
ЕООД и „Хотели Лион“ ЕООД поради теклите междувременно съдебни и извънсъдебни
процедури по признаване на тези собственически права по реда на ЗСПЗЗ.
Следователно, по силата на съдебното установяване на правата си на съсобственост върху
имот № 013016, станал впоследствие част от имот с идентификатор 02676.13.32 с площ от
5 713 кв.м. /вж. Решение № 3016 от 03.07.2019 г. по в.гр.д. № 842/2018 г. на БлОС – на л. 21-
24 от том първи на първоинстанционното дело/, въззивниците са придобили и право на
собственост върху построените сгради върху имота по силата на приращението /чл. 92 ЗС/,
доколкото са изключили по този начин собствеността за съответните идеални части от
поземления имот на „Транскапитал“ ЕООД /праводател на „Хотели Лион“ ЕООД/. Вече бе
пояснено и защо придобивна давност не е изтекла в полза на правоприемника „Хотели
Лион“ ЕООД. Последното дружество установява право на собственост единствено върху ¼
ид.ч. от процесните сгради /въз основа на апорт, осъществен от „Транскапитал“ ЕООД в
капитала на ищеца/. Що се отнася до евентуалния иск за установяване правото на
собственост върху останалите ¾ ид.ч. от постройките въз основа на придобивна давност, то
такава не е изтекла, поради което този иск е неоснователен.
В обобщение, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която
„Хотели Лион” ЕООД с ЕИК: ********* е признат за собственик въз основа на апорт от
31.08.2017 г. на ¾ ид.ч. от следните две сгради: сграда с идентификатор 02676.13.35.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-
81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м.
„Грамадето“, която сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори 02676.13.32
и 02676.13.35 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, със застроена
площ: 2693 кв. м., брой етажи: 5, с предназначение: хотел, стар идентификатор
02676.13.32.1, която сграда представлява Хотелски комплекс „Лион“, с ресторант със 150
места, лоби бар, спортен комплекс с басейн, механа със 100 места, пиано бар със 70 места,
12
подземен паркинг, фризьорски салон и магазин, който комплекс се състои от три корпуса:
„А“ - хотелски блок /север/, „В“ - хотелски блок и обществено обслужване /юг/, и „С“ -
басейн, разположен на партера, и 5 етажа с разгърната застроена площ от 9049,40 кв. м.,
находящ се в гр. Банско, ул. „Г. Настев“ 11, както и сграда с идентификатор 02676.13.35.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-
81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м.
„Грамадето“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, със
застроена площ: 7 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство
/трафопост/, доколкото по пътя на приращението /чл. 92 ЗС/ се установяват права върху
сградите на физическите лица-ответници в първата инстанция, при което за тези ¾ ид.ч.
исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
Не е необходимо да се посочват отделните квоти на съсобственост на съответните
физически лица /понастоящем въззивници/, доколкото това не е заявено като насрещен иск
или по друг начин, изискващ произнасяне на съдебния състав в диспозитива на решението.
Съдът намира, че това ще следва да се извърши от делбения съд в гр. Разлог с акта,
приключващ първата фаза на делбата.
Що се отнася до предявеният в условията на евентуалност иск за признаване на установено,
че тези ¾ ид.ч. от сградите са придобити поради изтичане на петгодишна, съответно
десетгодишна придобивна давност, то той също е неоснователен, доколкото не се
установяват всички елементи от фактическия състав на придобивната давност, в това число
и изтичане на съответния давностен срок.
Разноски:
За първа инстанция: ищецът претендира общо 129 723.47 лв.; ответниците са
заплатили 1200 лв. за съдебно-техническа експертица, а при условията на чл. 38 ЗА се
претендират и 15 532 за Д. Н., 15 532 лв. за Г. Н.; 25 973 лв. за Л. Т. и 25 973 лв. за Г. Т.. При
така установените квоти в собствеността, „Хотели Лион“ ЕООД имат право да получат
32 430.87 лв. разноски, които следва да се възложат на ответниците. Те имат право на 900
лв. от депозита за съдебно-техническата експертиза, а що се отнася до исканото
възнаграждение по чл. 38 ЗА за четирите лица, посочени по-горе, то най-новата практика на
ВКС - Определение 50015 от 16.02.2024 г.по т.д. 1908/2022 г. на първо т.о., ТК, се прие, че
нормата на чл. 38 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не я е приложил.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда, според ВКС. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият
състав на САС намира, че в полза на адв. С. А. следва да се присъди адвокатско
13
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на четирите физически лица по реда
на чл.38 ЗА в размер под минималния по наредбата с оглед горепосочената практика на
ВКС. Въззивният съд прие, че възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер от по 1000 лв. за
защитата на Д. Н. и Г. Н. и от по 2000 лв. за защитата на Л. Т. и Г. Т. /или общо от 6000 лв./
е адекватна за адв. С. А..
Втора инстанция: въззиваемото дружество претендира 48 000 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС, а въззивниците са направили разноски от общо 16 890.67
лв. /л. 90/ и отново се претендира заплащане на възнаграждение по чл. 38 ЗА в същите
размери и за същите лица, както пред БлОС. Като се има предвид уважената и неуважената
част от обжалваемия материален интерес, то „Хотели Лион“ ЕООД има право да получи
12 000 лв. разноски, а въззивниците – 12 668 лв. Възнаграждението по чл. 38 ЗА за адв. А. –
процесуален представител на всички физически лица също следва да се определи в размер
от по 1000 лв. за защитата на Д. Н. и Г. Н. и от по 2000 лв. за защитата на Л. Т. и Г. Т. /или
общо от 6000 лв./ по съображенията, развити в предходния абзац.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 209 от 13.04.2023 г. по гр.д. 457/2022 г. по описа на
Благоевградския окръжен съд, в частта, с която е признато за установено на основание чл.
124, ал. 1 ГПК по отношение на Д. Х. В., И. Х. В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С.,
Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. (всички, чрез адв. С. А. от САК), че „Хотели
Лион” ЕООД с ЕИК: ********* е собственик въз основа на апорт от 31.08.2017 г. на ¾ /три
четвърти/ идеални части от следните две сгради: сграда с идентификатор 02676.13.35.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-
81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м.
„Грамадето“, която сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори 02676.13.32
и 02676.13.35 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, със застроена
площ: 2693 кв. м., брой етажи: 5, с предназначение: хотел, стар идентификатор
02676.13.32.1, която сграда представлява Хотелски комплекс „Лион“, с ресторант със 150
места, лоби бар, спортен комплекс с басейн, механа със 100 места, пиано бар със 70 места,
подземен паркинг, фризьорски салон и магазин, който комплекс се състои от три корпуса:
„А“ - хотелски блок /север/, „В“ - хотелски блок и обществено обслужване /юг/, и „С“ -
басейн, разположен на партера, и 5 етажа с разгърната застроена площ от 9049,40 кв. м.,
находящ се в гр. Банско, ул. „Г. Настев“ 11, както и сграда с идентификатор 02676.13.35.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-
81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м.
„Грамадето“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, със
застроена площ: 7 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство
/трафопост/, като и изцяло в частта за присъдените съдебно-деловодни разноски и вместо
14
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на „Хотели Лион” ЕООД с
ЕИК: ********* за признаване за установено в отношенията между това дружество и лицата
Д. Х. В., И. Х. В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д.
Т. и В. Д. Ч., че „Хотели Лион” ЕООД с ЕИК: ********* е собственик на ¾ /три четвърти/
идеални части от следните две сгради: сграда с идентификатор 02676.13.35.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-
81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м.
„Грамадето“, която сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори 02676.13.32
и 02676.13.35 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, със застроена
площ: 2693 кв. м., брой етажи: 5, с предназначение: хотел, стар идентификатор
02676.13.32.1, която сграда представлява Хотелски комплекс „Лион“, с ресторант със 150
места, лоби бар, спортен комплекс с басейн, механа със 100 места, пиано бар със 70 места,
подземен паркинг, фризьорски салон и магазин, който комплекс се състои от три корпуса:
„А“ - хотелски блок /север/, „В“ - хотелски блок и обществено обслужване /юг/, и „С“ -
басейн, разположен на партера, и 5 етажа с разгърната застроена площ от 9049,40 кв. м.,
находящ се в гр. Банско, ул. „Г. Настев“ 11, както и сграда с идентификатор 02676.13.35.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-
81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м.
„Грамадето“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, със
застроена площ: 7 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство
/трафопост/ въз основа на непарична вноска /апорт/, осъществен на 31.08.2017 г. от
Транскапитал“ ЕООД с ЕИК: ********* в капитала на „Хотели Лион” ЕООД с ЕИК:
*********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на „Хотели Лион” ЕООД с
ЕИК: ********* за признаване за установено в отношенията между това дружество и лицата
Д. Х. В., И. Х. В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д.
Т. и В. Д. Ч., че „Хотели Лион” ЕООД с ЕИК: ********* е собственик на ¾ /три четвърти/
идеални части от следните две сгради: сграда с идентификатор 02676.13.35.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-
81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м.
„Грамадето“, която сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори 02676.13.32
и 02676.13.35 и принадлежи към поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, със застроена
площ: 2693 кв. м., брой етажи: 5, с предназначение: хотел, стар идентификатор
02676.13.32.1, която сграда представлява Хотелски комплекс „Лион“, с ресторант със 150
места, лоби бар, спортен комплекс с басейн, механа със 100 места, пиано бар със 70 места,
подземен паркинг, фризьорски салон и магазин, който комплекс се състои от три корпуса:
„А“ - хотелски блок /север/, „В“ - хотелски блок и обществено обслужване /юг/, и „С“ -
басейн, разположен на партера, и 5 етажа с разгърната застроена площ от 9049,40 кв. м.,
находящ се в гр. Банско, ул. „Г. Настев“ 11, както и сграда с идентификатор 02676.13.35.3 по
15
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-
81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м.
„Грамадето“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.13.35, със
застроена площ: 7 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство
/трафопост/ въз основа на осъществявано давностно владение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 209 от 13.04.2023 г. по гр.д. 457/2022 г. по описа на
Благоевградския окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Х. В., И. Х. В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н., Д.
Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на „Хотели
Лион” ЕООД с ЕИК: ********* съдебно-деловодни разноски за две инстанции в размер на
44 430.87 лв. /четиридесет и четири хиляди четиристотин и тридесет лева и 0.87 ст./.
ОСЪЖДА „Хотели Лион” ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на Д. Х. В., И. Х.
В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебно-деловодни разноски за две инстанции в размер на
13 568 /тринадесет хиляди петстотин шестдесет и осем/ лева.
ОСЪЖДА „Хотели Лион” ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на адв. С. А. от
САК възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер от общо 12 000 /дванадесет хиляди/ лева за две
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16