Решение по дело №2693/2010 на Районен съд - Плевен

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 20. 10. 2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на пети октомври през двехиляди и десета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2693 по описа за 2010 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Л.Л.П., в която се твърди, че по силата на сключен договор за потребителски паричен кредит с номер ***** от 18. 05. 2007 год. дружеството е отпуснало на ответницата А.Б. *** заем в размер на 1 000 лв., представляващи главница, плюс застраховка „Сигурност на плащанията” в размер на 19, 50 лв., или общо сумата от 1 019, 50 лв., която е трябвало да бъде изплатена на 15 месечни вноски. Твърди се, че месечните вноски са били уговорени в размер на 97, 32 лв., а последната– в размер на 97, 24 лв., като са били дължими на падежите, посочени в договорения погасителен план. Ищецът твърди, че считано от            18. 04. 2008 год. ответницата не е заплащала месечните вноски. Твърди се, че съгласно чл. 5 от сключения договор при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събирането на вземането разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и други действия на кредитора. Твърди се, че към настоящия момент задължението на ответницата възлиза на 422, 89 лв. главница и              63, 63 лв. договорена възнаградителна лихва. Твърди се, че отделно от тези суми ответницата дължи обезщетение за забава в размер на 95, 68 лв. за периода от 20. 05. 2008 год. до 03. 02. 2010 год. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но в определения от закона срок срещу издадената заповед е постъпило възражение от ответницата. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи следните суми:

422, 89 лв., представляваща главница;

63, 63 лв., представляваща договорена възнаградителна лихва за периода от 18. 04. 2008 год. до 20. 08. 2008 год.;

95, 68 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 20. 05. 2008 год. до                               03. 02. 2010 год.;

или общо сумата от 582, 20 лв., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, както и всички направени съдебни разноски по делото.

Ответницата А.Б. *** ангажира становище, че исковата молба е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издаден в полза на ищеца изпълнителен лист по ч. гр. д. № 650/ 2010 год. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Вземането на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД произтича от сключен договор за потребителски паричен кредит  № ***** от 18. 05. 2007 год. Безспорно е, че договорът за паричен кредит (договор за заем) намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е от представител на ищеца и от ответницата А.Б.. Редовността и авторството на подписите не са оспорени в хода на съдебното дирене. Задължение на заемателя е да върне сумата в уговорения срок, да заплати уговорената в писмено сключения договор възнаградителна лихва, а в случай на забава да заплати и съответно обезщетение за забава на кредитора.

 

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответницата за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено по надлежния ред, като ищцовото дружество е провело пряко и пълно доказване на твърдените от него факти. Горното позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 125 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Б. ***,                  ЕГН **********, че същата дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Л.Л.П., сумата от 422, 89 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № ***** от 18. 05. 2007 год.,  сумата от 63, 63 лв., представляваща договорена възнаградителна лихва за периода от 18. 04. 2008 год. до 20. 08. 2008 год., сумата от 95, 68 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 20. 05. 2008 год. до  03. 02. 2010 год., и сумата от 125 лв., представляваща деловодни разноски по заповедното производство, ведно със законната лихва върху главницата от 422, 89 лв., считано от 03. 02. 2010 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А.Б. ***, ЕГН **********, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Л.Л.П., направените деловодни разноски в размер на 125 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: