Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260303 / 16.3.2021г. 16.03.2021г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На първи март Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Наташа Динева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №03800 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба са предявени обективно съединени искове с правни основания
в КТ от Г.К.Д., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. В. К., срещу Общинско предприятие “Общинска
собственост, спортни и туристически обекти”- гр.П., с ЕИК:0003867511502 и съдебен адрес***, чрез адв. А. А., както
следва:
-чл.128, вр.чл.262 КТ, вр. чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3981,08лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.08.2017г.- 06.04.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 29.07.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
-чл.33 КТД, вр.чл.228 и чл.222, ал.1 КТ, вр. чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5647,70лв.,
представляваща обезщетение в размер на пет брутни заплати за незапочване на
работа в продължение на един месец след прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба- 29.07.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
-сумата от 447,70лв., представляваща разликата до
пълния размер на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 29.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 447,70лв., представляваща разликата до
пълния размер на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 29.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 304,32лв., представляваща разликата до
пълния размер на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 29.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че по процесния трудово договор е
следвало да работи на петдневна работна седмица при осемчасов работен ден, но
всъщност през целия период е полагал труд като „***“ на график: два работни дни
от 11,00ч. до 23,00ч. и два почини дни. При наличие на гости в почивната
станция е започвал работа в 7,00ч. сутринта. При реалният график ищецът е
полагал извънреден труд около 18-20 часа на месец, като работодателят е
следвало да начислява извънредния труд при сумарно отчитане на работното време-
нещо, което работодателят не е изпълнил. Исковете се основават на претенции на
ищеца за заплащане на положения извънреден труд, както и дължимите се
обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение при различна основа.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор,
с който е оспорил исковата молба като недопустима, като счета, че ищецът не е
конкретизирал достатъчно предявените искове. Ответникът оспорва всички
обективно съединени искове по основание и размер, като счита , че същите са
недоказани. Ответникът оспорва всички факти и обстоятелства, изложени в
исковата молба. Ответникът твърди, че всички дължими се възнаграждение и
обезщетения на ищцата са вече заплатени.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно Решение №103/27.07.2012г., постановено по г.д.№299/2011г. на ВКС, IV г.о., когато насрещните страни спорят относно дължимото и съответно заплатеното трудово възнаграждение поради различия в твърденията относно продължителността на работното време, неговото разпределение и възприетия начин за отчитането му, тогава всяка от тях трябва да докаже пълно и главно фактите и обстоятелства във връзка с конкретните си твърдения. Този, който твърди, че отчитането на работното време е било сумарно, следва да го установи, а този, който поддържа, че изчисляването е било подневно – на свой ред да го докаже, същото се отнася и при спор относно начина на разпределение на работното време – дали е било с променливи граници, дали работният ден е бил разделен и по какъв начин, дали работният ден бил нормиран или ненормиран и т.н.
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че през процесния период ищецът е работила по трудово правоотношение в ответното общинско предприятие на длъжност „***“ с място на работа: ***- с.Р..
Видно от Правилника за вътрешния трудов ред в ответното общинско предприятие, както и приложените по делото заповеди на Управителя на ответното общинско предприятие, ищецът е работил на график: два работни дни от 10,00ч. до 22,00ч. и два почивни дни, като е установено сумарно отчитане на работното време за календарен период, посочен в заповедта.
Горепосоченото работно време се потвърждава и от показанията на всички разпитани по делото свидетели. Действително в показанията на част от свидетелите, а именно М.П.М.и А.Л.С.се твърди, че работната смяна е била от 11,00ч. до 23,00ч., но това не променя извода за работна смяна с 12- часова продължителност.
Не се спори по делото, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед №***. на Управителя на ответното предприятие, на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ- спиране на работа за повече от 15 дни, считано от 06.04.2020г.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. положеният извънреден труд от ищцата е начислен и изплатен в месеца в който е положен / часовете, отработени от ищцата по месечния график в повече от нормочасовете по трудов договор са изчислени в работни дни, за които е начислено възнаграждение за отработени дни и начислено и изплатено допълнително възнаграждение за професионален опит и трудов стаж/. Извънредният труд в увеличен размер 50 % е изчислен при сумирано изчисляване на работното време на тримесечно отчитане на отработените часове по график над нормо часовете при подневно отчитане на работното време. Положеният труд от ищцата в почивни и официални празници е начислен във фишовете за заплати в месеца в който е положен като възнаграждение за отработени дни, а увеличеният размер на този труд е отразен във фиша като възнаграждение за работа официални празници СИРВ. Видно от заключението, както и от обясненията на вещото лице В. П. в съдебно заседание на ПРС от 25.01.2021г., за периода 01.08.2017г.- 06.04.2020г. е начислено възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца, в размер на 2758,70лв., като са посочени подробно по години и месеци часовете, съответно начислените суми. Видно от същите доказателства дължимата сума за положен извънреден труд е била начислена и изцяло заплатена от ответника.
Съдът кредитира заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. като компетентно дадено, като намира, че в табличен вид подробно са посочени действително отработените часове по график за съответния период, съответната норма- часове, часовете извънреден труд, съответно начислените суми. Съдът намира, че направеното от ищеца оспорване на заключението е твърде общо, като е направено твърдение, че е базирано на изчисленията на ответното общинско предприятие. В същото време ищецът не е направил искане за повторна или допълнителна съдебно- икономическа експертиза, която да опровергае доказателствената стойност на приетото заключение.
Предвид гореизложеното искът за заплащане на извънреден труд следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 228 ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В трайната практика на ВКС се приема, че за база по чл. 228 ал.1 от КТ се взима пълен отработен месец, или този месец, в който работникът е отработил всички работни дни. Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. в процесния случай последният такъв пълен отработен месец е месец януари 2020г. /доколкото през февруари и март 2020г. ищецът е бил в платен годишен отпуск/.Видно от същото заключение средния дневен размер на обезщетението е в размер на 36,061 лв. В същия месец са отработени 22 дни: и се включва основна месечна заплата в размер на 619,00лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 91,50лв., постоянен бонус 48.00 лв. и възнаграждение в официален празник СИРВ от 43,84 лв., или общо 793,34 лв.: 22 дни = 36.061 лв. Съдът намира, че останалите суми, включени в БТВ за м.01.2020 г. са: 379.98 лв. - представляваща премия за извършения стокооборот от бара, която не е постоянна величина за изчисляване на обезщетенията и сумата 168.68 лв. - еднократен бонус към възнаграждението, отнасящ се за 4-то тримесечие на миналата година.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. в процесния случай ответникът е използвал като база за изчисляване на обезщетенията БТВ за месец март 2020г., в който ищецът има отработени 15дни и според който и средния дневен размер на обезщетението е в размер на 35,8833 лв.
Предвид изложеното съдът намира за основателно възражението на ищеца, че като основа за изчисляване за процесните обезщетения следва да бъде взето БТВ за месец януари 2020г, като средния дневен размер на обезщетението е в размер на 36,061лв.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. ищецът е начислил обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ - една брутна заплата за неспазен срок на предизвестие, което е начислено в разплащателния фиш за м.04.2020г., брутно обезщетение в размер на 681.78 лв. / 35.8833 х 19 неотработени дни/, което е изплатено на ищеца. Съдът обаче намира, че се дължи обезщетение в размер на 685,16 лв. / 36,061 х 19 неотработени дни/ .Поради това и съдът намира искът за основателен за сумата от 3,38лв. За разликата до пълния предявен на иска от 447,60лв. до пълния размер на разликата на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. ищецът е начислил обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ за оставане без работа за един месец при уволнение. Същото обезщетение е начислено в разплащателния фиш за м.04.2020г. и е в размер на 681.78 лв. / 35,88 х 19 неотработени дни/, което е изплатено на ищеца. Съдът обаче намира, че се дължи обезщетение в размер на 685,16 лв. / 36,061 х 19 неотработени дни/ .Поради това и съдът намира искът за основателен за сумата от 3,38лв. За разликата до пълния предявен на иска от 447,60лв. до пълния размер на разликата на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. П. ищецът е начислил обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 17 работни дни /10 дни за 2019г. и 7 дни за 2020 г./. Същото обезщетение е начислено в разплащателния фиш за м. 04.2020г. и е в размер на 610,02 лв. /35.8833 х 17 дни /, което е изплатено на ищеца. Съдът обаче намира, че се дължи обезщетение в размер на 613,04лв. / 36,061 х 17 неотработени дни/ .Поради това и съдът намира искът за основателен за сумата от 3,02лв. За разликата до пълния предявен на иска от 304,32лв. до пълния размер на разликата на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху всички обезщетения се дължи и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 29.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл.33 КТД страните са уговорили размерът на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ да бъде увеличен в посочените размери ако лицето не е започнало работа до един месец след съкращението. Спорен по делото е дали разпоредбата включва само основанието за прекратяване на трудовия договор „съкращение в щата“ или обхваща всички случаи на редуциране на персонал и обхваща и другите основания по чл.222, ал.1 КТ. Съдът намира, че разпоредбата на чл.22, ал.1 КТ предвижда, че същото обезщетение се дължи при шест хипотези на прекратяване на трудовото правоотношение без работника да носи отговорност за това, като съкращението в щата е само една от тях. Съдът обаче намира, че с разпоредбата на чл.33 КТД се цели увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ само при съкращение в щата. Ако страните по КТД имаха предвид всички хипотези биха използвали различна терминология, обхващаща всички основания.
По разноските:
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 0,40лв. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 0,10лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза в съответствие с уважената част от исковете.
Ищецът е бил представляван в настоящето производство от адв. К., като е доказал разноски в размер на 1000,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 0,90лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 700,00лв. за адвокатско възнаграждение и експертиза, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 699,37лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Г.К.Д., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. В. К., срещу Общинско предприятие “Общинска собственост, спортни и туристически обекти”- гр.П., с ЕИК:0003867511502 и съдебен адрес:***, чрез адв. А. А., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3981,08лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.08.2017г.- 06.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 29.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Г.К.Д., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. В. К., срещу Общинско предприятие “Общинска собственост, спортни и туристически обекти”- гр.П., с ЕИК:0003867511502 и съдебен адрес:***, чрез адв. А. А., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5647,70лв., представляваща обезщетение в размер на пет брутни заплати за незапочване на работа в продължение на един месец след прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 29.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Общинско предприятие “Общинска собственост, спортни и туристически обекти”- гр.П., с ЕИК:0003867511502 и съдебен адрес:***, чрез адв. А. А., да заплати на Г.К.Д., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. В. К., сумата от 3,38лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 29.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА за разликата до пълния му претендиран размер от 447,70лв.
ОСЪЖДА Общинско предприятие “Общинска собственост, спортни и туристически обекти”- гр.П., с ЕИК:0003867511502 и съдебен адрес:***, чрез адв. А. А., да заплати на Г.К.Д., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. В. К., сумата от 3,38лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа за един месец след прекратяване на трудовото правоотношение при спиране на работа за повече от 15 дни, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 29.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА за разликата до пълния му претендиран размер от 447,70лв.
ОСЪЖДА Общинско предприятие “Общинска собственост, спортни и туристически обекти”- гр.П., с ЕИК:0003867511502 и съдебен адрес:***, чрез адв. А. А., да заплати на Г.К.Д., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. В. К., сумата от 3,02лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 29.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА за разликата до пълния му претендиран размер от 304,32лв.
ОСЪЖДА Общинско предприятие “Общинска собственост, спортни и туристически обекти”- гр.П., с ЕИК:0003867511502 и съдебен адрес:***, чрез адв. А. А., да заплати на Г.К.Д., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. В. К., сумата от 0,90лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.К.Д., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, чрез адв. В. К., да заплати на Общинско предприятие “Общинска собственост, спортни и туристически обекти”- гр.П., с ЕИК:0003867511502 и съдебен адрес:***, чрез адв. А. А., сумата от 699,37лв., направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Общинско предприятие “Общинска собственост, спортни и туристически обекти”- гр.П., с ЕИК:0003867511502 и съдебен адрес:***, чрез адв. А. А., да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 0,50лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 0,40лв. за държавна такса и сумата от 0,10лв. за експертиза в съответствие с уважената част от исковете.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: