№ 4
гр. С.З., 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500607 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от В. Д. Г. от гр.С.З.,
чрез адв.И. С. от АК - Пловдив против Решение под № 720 от 05.08.2022г.
постановено по гр.дело № 625/2022г. по описа на Районен съд С.З..
Въззивницата обжалва изцяло първоинстанционното решение. Счита
същото за незаконосъобразно, неправилно и с непълно обсъдени в дълбочина
доводи относно вменените нарушения на трудовата й дисциплина, като излага
подробни съображения. Сочи, че имала сключени два трудови договора с
въззиваемия Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - гр. С.З..
Единият трудов договор за 7-часов работен ден, а другият - за 3,50- часов
работен ден, който в последствие бил намален на четвъртинка. Трудовото й
правоотношение е прекратено считано от 30.01.2022г. на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ - дисциплинарно уволнение, като реално бил прекратен
основният трудов договор - за 7-часов работен ден. Твърди, че заповедта, с
която е прекратено трудовото й правоотношение е връчена едва след като
производството по настоящото дело е започнало. Намира, че това е
съществено процесуално нарушение, водещо до накърняване на правата и
законните й интереси. Въззивницата твърди, че на 29.01.2022г. към 18,30ч. по
време на работа в гр.К. са дошли група хора, които са заявили, че са
1
представители на работодателя и са й съобщили, че е уволнена
дисциплинарно, но не и показали заповед, нито и прочели текста, само са я
попитали дали ще подпише и при отказа й са си тръгнали. Сочи, че на
31.01.2022г. към 15ч. е отишла в ЦСМП - гр.С.З. заедно с нейна приятелка да
търси заповедта за уволнение и да разбере какви нарушения на трудовата
дисциплина е извършила, като твърди, че отново не и била дадена същата, за
което тя е подала нарочна молба с вх.№ 75-28 от 31.01.2022г. Едва тогава са и
предадени трудовите книжки, от които става ясно, че е прекратен първият И
договор за 7-часов работен ден, но не е отразено прекратяването на втория й
договор.
Самата Заповед с № 12-1/28.01.2022г., въззивницата посочва, че
пристига с куриер на 21.02.2022г., но самата Заповед счита за
незаконосъобразна, неправилна и в която липсва каквато и да е мотивация за
уволнението й. Въззивницата счита, че не са спазени основни законови
изисквания, посочени в чл.195, ал.1 от КТ - работодателят не е връчил
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Изброени били седем нарушения на трудовата дисциплина за период около
два месеца преди уволнението, за които са искани и са представени
обяснения. Счита, че тези вменени нарушения са тенденциозно подбрани и
насочени срещу работата й, но същите не са с характер и степен водещи до
съществени нарушения на трудовата дисциплина.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
решение и с което да признае уволнението за незаконно и да постанови
неговата отмяна, да бъде възстановена д-р В. Г. на длъжността „лекар“ и да
осъди ответната страна да И заплати на основание чл.225, ал.1 КТ
шестмесечно обезщетение в размер на 10 864,80 лева по първия трудов
договор, след приспадане на трудовото й възнаграждение по новия трудов
договор и 3 300 лева по втория трудов договор за оставане без работа, считано
от 30.01.2022г., съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, ведно със
законната лихва от завеждане на настоящото дело. Претендира присъждане
на направените разноски в производството.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата
страна Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - гр.С.З..
Въззивникът В. Д. Г., редовно и своевременно призована, явява се
лично заедно с процесуалния си представител адв.И. С., надлежно
упълномощен по делото, като молят Решението на първоинстанционния съд
да се отмени изцяло и да се постанови друго такова, с което да се уважат
изцяло исковете на въззивницата Г.. Подробни съображения за това са
изложени от адв. С. в съдебното заседание по съществото на делото от датата
02.11.2022 год.
2
Въззиваемият ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ -
гр.С.З., редовно и своевременно призовани, чрез процесуалния си
представител, явява се адв. Ц., надлежно упълномощена по делото, като
молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд
да бъде потвърдено. Подробни съображения за това са изложени в съдебното
заседание по съществото на делото от датата 02.11.2022 год.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 и иск по
чл.224 от КТ.
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка: Въззивникът В. Д. Г. към датата на уволнението си е
работила в ЦЕНТЪРА ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - гр.С.З. като
“Лекар”. Приложен по делото е и трудов договор под №59/29.09.2017г.,
сключен между ЦСМП С.З. и въззивницата, по силата на който работодателят
и въззиваем е възложил и работника съответно е приел да изпълнява
длъжността -„лекар“ в ЦСМП С.З. филиал К. с основно месечно трудово
възнаграждение 1491,00лв.
Представено по делото е в копие и извлечението от трудовата книжка
на въззивницата.
Приложено по делото е искане за обяснения по чл. 193, ал.1 от КТ, Изх.
№ 97-00-21/02.12.2021г. отправено до въззивницата от директор ЦСМП С.З.,
по повод пациента К.С. извършените медицински дейности от въззивницата,
непоставянето на Урбазон поради това, че нямало такъв в лекарската й чанта,
приложена е жалба от Е.С., в която се излага, че при посещението на д-р Г. по
повод задух и трудно преглъщане на съпруга й К.С., последната не му
прегледала гърлото, заявила, че няма урбазон в лекарската си чанта по повод
на това, че съпругата на пациента запитала възможно ли е да му се постави
урбазон заради задуха, който пациента имал. Приложено е обяснения от
въззивницата видно от което е, че последната извършила посещение на К.С.
на 26.11.2021 г. след подадена визита на тел. 112, след прегледа установила
остра вирусна инфекция извършила бърз Аg тест, който бил отрицателен, не
бил обсъждан въпроса за поставяне на урбазон.
Приложено по делото е искане за обяснения по чл.193 ал.1 от КТ
отправено до въззивницата, касаещи и пациентите Н.К.Т., С.С., М.Ж.Й., О.М.,
И.С.Д. и предизвикан скандал от въззивницата с м.с. Ю.В.В.. Приложени са
обясненията от въззивницата съответно с Вх. № 75-2922/21.12.2021г.
Приложено по делото е искане за обяснения по чл.193 ал.1 от КТ от
07.01.2022г., отправено до въззивницата, към което са приложени Фиш за
3
спешна медицинска помощ №04084746791/29.11.2021г. с посочен пациент
Н.К.Т., посочено е срещу реквизита: „осъществил визита“-въззивницата, Фиш
за спешна медицинска помощ №04078326881/30.11.2021г. с посочен пациент
С.Е., посочено е срещу реквизита: „осъществил визита“ - д-р Г., Фиш за
спешна медицинска помощ №04077586903/01.12.2021г. с посочен пациент
М.Ж.Й., посочено е срещу реквизита: „осъществил визита“ -д-р Г., Фиш за
спешна медицинска помощ №04077606907/01.12.2021г. с посочен пациент
О.М., посочено е срещу реквизита: „осъществил визита“ -д-р Г., Фиш за
спешна медицинска помощ №04081347137/19.12.2021г. с посочен пациент
И.С.Д., посочено е срещу реквизита: „осъществил визита“ -д-р Г..
Налице са обясненията от въззивницата съответно от датата
19.01.2022г.
Приложено по делото е и Искане за обяснение по чл.193 ал.1 от КТ,
отправено до въззивницата от директора при ЦСМП С.З. във вр. с жалба Вх.
№ 97-00-1/11.01.2022г., представена по делото е и жалба от В.И.И. в същата е
изложено, че на 10.12.2021г. повикали екипа на спешна помощ по повод
влошаване състоянието на свекърва й С.К., която имала проблеми с пикочния
мехур. Излагат се данни за това, че болната не била прегледана от лекарката,
че било измерено единствено кръвното налягане на пациентката, че не бил
оставен никакъв документ за извършения преглед.
Приложени са и обясненията от въззивницата от датата 19.01.2022г.
Налице по делото е Покана по чл.333, ал.1 от КТ до въззивницата от
ЦСМП С.З. и декларация от въззивницата от 19.01.2022г.
Налице по делото е и Рапорт от д-р А. Т.-зав. ФСМП К. видно от
съдържанието на същия е, че на 26.11.2021 г. във ФСМП К. била подадена
визита за Н.К.Т., осъществена от въззивницата, след докарване на пациента
от визитата, фиш за спешна медицинска помощ не бил попълнен, което не
позволявало приключването на случая в ел. система на 112. На 30.11.2021 г.
във ФСМП К. била подадена визита за С.С., осъществена от въззивницата,
пациента бил докаран във ФСМП без да бъде направена първична хирургична
обработка, а написаното във фиш за спешна мед. помощ не било направено от
въззивницата, а от колегите й във ФСМП. На 01.12.2021г. във ФСМП К. била
подадена визита за пациента М.Ж.Й.. На 01.12.2021г. във ФСМП К. била
подадена визита за пациента О.М. - не бил извършен спешен първичен
транспорт изхождайки от поставената диагноза, имало неадекватно поведение
при обслужването на пациента, не била измерена дихателната честота, не бил
определен типът на дишане, нито поставена кислородна маска, пациента не
бил мониториран по време на транспорта и екзертирал няколко часа след
приемането в МБАЛ Тракия гр. С.З.. На 13.12.2021г. по подадена визита във
ФСМП К. за И.С.Д. осъществена от д-р Г., не била снета анамнеза, пациента
бил транспортиран до ФСМП, където били пуснати изследвания, от които
4
нямало смисъл, дежурен в ХО сложил фолиев катетър на пациента и същия
бил освободен, налице било безсмислено разкарване на 85 годишен човек. На
04.12.2021г. във ФСМП К. имало пореден проблем на колеги с въззивницата.
Приложено е копие на Рапорт от д-р Т. от 04.12.2021г., Рапорт от А. К.
А.-акушер при ФСМП К., Жалба от Ю.В.В. от 05.12.2021г., Рапорт от С.Б.Н.-
лекар при ФСМП К., а също и Фиш за спешна медицинска помощ от
04.12.2021г. за пациент Н.С.К. с отбелязано срещу реквизита: осъществил
визитата -д-р В. Г..
Приложена е по делото и процесната Заповед с №РД-12-1/28.01.2022г. с
която било наложено на въззивницата дисциплинарно наказание „Уволнение“
за нарушения на трудовата дисциплина посочени в седем точки от заповедта,
същата била връчена на 29.01.2022г., срещу реквизита „Подпис на лицето“
липсва поставен такъв, под реквизита „отказал да получи в присъствието на
лицата“ са посочени лицата А.Т.К. и К.А.Т., които и са подписали документа.
Със Заповед №РД-02-2/28.01.2022г. е прекратено трудовото
правоотношение на въззивницата като „лекар“ във ФСМП К. при ЦСМП С.З.
по тр. договор №59/29.09.2017г., считано от деня следващ датата на връчване
на заповедта, постановено е изплащането на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск-19 дни-17 за 2021г. , 2 дни за 2022г. Заповедта е връчена на
29.01.2022г. като срещу реквизита „Подпис на лицето“ липсва поставен такъв,
под реквизита „отказал да получи в присъствието на лицето“ са посочени
лицата А.Т.К. и К.А.Т., които и са подписали документа.
Със Заповед под №РД-02-3/28.01.2022г. е прекратено трудовото
правоотношение на въззивницата и като „лекар-2“ във ФСМП К. при ЦСМП
С.З. по втория трудов Договор №46/04.06.2018г., считано от деня следващ
датата на връчване на заповедта, постановено е изплащането на обезщетение
за неползван платен годишен отпуск-6 дни-5 дни за 2021г., 1 дни за 2022г.
Заповедта е връчена на 29.01.2022г. като срещу реквизита „Подпис на лицето“
липсва поставен такъв, под реквизита „отказал да получи в присъствието на
лицето“ са посочени лицата А.Т.К. и Р.Б.Д., които и са подписали документа.
Налице по делото е известие за доставяне от подателя ЦСМП С.З. до
получателя въззивницата, пратката била доставена лично на 21.02.2022г.
С Молба от датата 31.01.2022г., въззивницата е поискала предоставяне
на копие от Заповед за уволнение от 29.01.2022г. както и трудовите й книжки,
по повод на тази молба видно от писмо от 11.02.2022г. й били предоставени
заверени копия на документи касаещи трудовите й правоотношения с ЦСМП
С.З..
Приложен по делото е рапорт от въззивницата касаещ оплаквания от д-
р Т., Д.И.-шофьор.
Приложени по делото са Удостоверения Изх. № 05-9/23.03.2022г. и Изх.
№ 05-10/23.03.2022г. касаещи получени от въззивницата брутни трудови
5
възнаграждения за длъжностите „лекар“ и „лекар-2“ във ФСМП К. към
ЦСМП С.З. за м. 01.2022г.
Налице по делото е Трудов договор № 00000030/31.03.2022г. между ЕТ
ИППМП д-р М.И. представлявано от М.П.И. и въззивницата, по силата на
който последната приела да изпълнява длъжността „лекар“.
Приложено по делото е Решение от 07.04.2022г. на ДБТ С.З., с което е
прекратена регистрацията на въззивницата.
Приложено по делото е копие от цялото трудово досие на въззивницата.
Видно от показанията на свидетелката М.М.И. е, че се видели с
въззивницата в края на м.01.2022г. последната споделила, че е уволнена, че е
отказала да подпише заповедта, отишли заедно със свидетелката в ЦСМП
С.З., за да се снабдят със заповедта, било им обяснено, че въззивницата
трябва да подаде писмена молба, документа бил получен по-късно, а когато
след няколко дни посетили работното място на въззивницата същата била
посрещната от д-р Т. с грубо и невъзпитано отношение.
Видно от показанията на св. Р.А.Д.-работещ в Общинска болница гр. К.
е, че въззивницата носела с отговорност работата си, вършила си работата,
била отговорна за пациента. Свидетелят допълва, че не се изисквало
постоянно да бъде в Бърза помощ, давал дежурства бил викан за консултация.
Видно от показанията на А.К. Т.-завеждащ ФСМП К. е, че във филиала
работели 4 екипа- 3 мобилни, 1 стационар. Мобилните екипи били:
реанимационен екип, лекарски екип състоящ се от лекар и шофьор и
долекарски екип състоящ се от фелдшер или мед. сестра и шофьор.
Въззивницата била включена в лекарски екип. Свидетеля разяснява, че
обаждането по тел. 112 се регистрирало в Колцентър Бургас, давало се
информация къде е локализацията, същата се подавала от Оперативен център
в С.З., от там информацията се обработвала в районната координационна
система и се предавала до съответния филиал-М., К., или С.З.. Спешноста на
случая се определяла по кодове А, Б и С, което касаело и времето за
реагиране, като код А бил с най-висока степен на спешност. Съставял се
документ-Фиш за спешна медицинска помощ, който се предавал на
съответния медицински служител осъществяващ визитата Осъществяващия
визитата попълвал анамнезата, прегледа се документирал във фиша, оставял
се лист от фиша на място при пациента ако същия не бил докарван във
ФСМП, описвало се всичко какво е направено каква е диагнозата,
лекарствени и други манипулации, подписвал се от медицинското лице.
Пациент, който се нуждаел от лекарска помощ се транспортирал до най -
близко лечебно заведение. Свидетеля твърди, че бил подавал рапорт през
м.12.2021г. за установени нарушения на въззивницата, имало случай, при
който не била попълнила фиша, впоследствие донаписала фиш, но по този
начин спирала работата на колегите си, при друг случай не се била облякла
6
подходящо предвид изискванията при КОВИД. При прегледа на пациента
Н.К.Т.-фиш № 0408474, л. 67 от делото -нямало измерена сатурация, а това
трябвало да бъде направено, посочената сатурация не била реална, защото
била направена през тел.112, свидетеля видял непопълнения фиш, когато
пациента бил докаран във ФСМП, записаните във фиша изследвания не могло
да се извършат на място, а във филиала. Що се касае до фиша отнасящ се до
пациент С.Е. с визита осъществена от въззивницата, свидетеля взема
становище, че абоката и банката били поставени в центъра, диагнозата била
неправилна на латински не съответствала на типа на раната, не била
направено нищо- просто бил транспортиран пациента. Що се касае до
пациента на въззивницата- И.С.Д. според свидетеля му били пуснати
изследвания, които не помагали за нищо, бил извикан дежурен хирург, който
поставил катетър. Свидетеля изнася, че постоянно имало оплаквания от д-р Г.
от пациенти, от персонала. Тя работела във ФСМП К. по два трудови
договора-основен трудов договор и по желание на служителя допълнителен.
На 26.11.2021г. въззивницата за пореден път оставила непопълнен документи
и не можело да се приключи визитата. В линейката имало облекло, което
въззивницата могла да облече при случай на Ковид. Що се касае до
поставянето на катетър всеки лекар трябвало да може да го постави понеже
било лекарска манипулация. Имало и други случаи с пропуски на
въззивницата и санкции наложени й през 2018г. 2019г. Що се касае до
оборудването на линейките и трите такива били максимално оборудвани, а в
случай на липса на консумативи в чантата лекарят трябвало да я прегледа и
ако ги е използвал да бъдат изписани, ангажимента бил на лекаря да си
прегледа чантата за консумативи и лекарства.
От показанията на св. С.Б.Н. е видно, че работи от осем години като
лекар във ФСМП К.. Разказва за случай, при който въззивницата отишла на
адрес по сигнал за мъж със стягане в сърдечната област, пациента бил
докаран необработен във ФСМП К., въззивницата била направила
кардиограма на пациента била установила на место, че е с инфаркт,
анамнезата и състоянието на пациента не били предадени на свидетелката -
която била реанимационен екип- както трябва, въззивницата предала, че
пациента приема лекарства за високо кръвно, но на въпроса какви
отговорила, че не знае. Свидетелката споделя, че пациента е трябвало да бъде
закаран от дома му до най -близкото лечебно заведение Болница Тракия.
Преди да приключи с транспорта на пациента свидетелката получила
обаждане от стационарния екип за друг пациент с остър миокарден инфаркт с
60/40 кръвно налягане, който също бил докаран необработен във филиала, д-р
Г. отказвала да тръгне със съответния пациент за С.З.. И двамата пациенти
нямали абокат, на втория сестрата поставила такъв, а това било задължителна
процедура, защото такива пациенти бързо изпадали в шок, а чрез абокатът се
7
осигурявал път за вливане на лекарствените медикаменти.
Видно от показанията на св. Й.С.Г. е, че работи във ФСМП К. като мед.
сестра от 2013г., разказва за случая от 23.11.2021г. касаещ-младежа с
прободна рана, бил пратен лекарски екип, в който била д-р Г., пациента бил
докаран във филиала с няколко прободни рани в корема, като едната била
голяма и се виждало увиснало черво, раните не били обработени.
Свидетелката поставила марля на виждащото се черво завила пациента с
изотермично одеяло-каквото междувпрочем имало и в линейката.
Видно от показанията на св. Ю.В.В. е, че работела като мед. сестра, на
04.12.2021г. застъпила нощната смяна. Д-р Г. била докарала пациент на
когото търсили личната карта, намерили я после под клавиатура, същата
вечер се обадили на д-р Н., за да я уведомят че брат й е починал, при което Г.
казала на свидетелката цитирам: „И там има място за теб“, което последната
възприела като заплаха. Въззивницата не се държала колегиално с колегите
си, нито добре с пациентите си, при визита в село, извикала пациента в
линейката вместо да отидат в къщата, направили му кардиограма и го
оставила да пътува гол от кръста нагоре до К..
В допълнителни свои показания св. Т. споделя , че имало такъв случай
на подадена жалба от госпожа, в която не било упоменато името на колегата
му който осъществил визитата, след проверка се установило, че това е д-р Г.,
споделя, че е трябвало да бъде оставен фиша при пациента за осъществената
визита: какво е направено, диагноза изписани лекарства, действията на този
стандарт били задължителни за лекаря, при инфаркта трябвало да се хване
кръвоносен път ако е необходимо да има вливания. По протокол пациента
трябвало да бъда закаран в болница Тракия, а не върнат в гр.К. и това било
въпрос също на стандарт.
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо
ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че
същото е било прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са
безспорни и ненуждаещи се от доказване/. В тежест на ответника е да
установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е
издадена от компетентен орган, носител на работодателската
/дисциплинарната власт/; че заповедта притежава изискуемите от закона
реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение; че ищецът е
извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че
същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на
тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на
наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на
8
чл. 194 от КТ срокове.
Константна е съдебната практика, постановена в решения по чл. 290
ГПК от ВКС /например решение под № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. №
7424/2013 г. III г.о./, че съдът е длъжен да се произнесе само по отношение
на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява
предмета на делото по отношение на фактите, които не са въведени в
процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради
което и въззивният съд ще разгледа единствено и само фактите, посочени в
исковата молба и които най-условно биха могли да се групират както следва:
липсата на достатъчно ясни и пълни мотиви в заповедта /чл. 195 КТ/; липса на
извършените тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл. 187 и чл. 190
КТ/.
По отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта /чл. 195 КТ/:
Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е
посочен като нарушител именно въззивницата и ищец В. Д. Г. /чл. 195 КТ/. В
оспорената заповед са изложени достатъчно подробни обстоятелства относно
вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина, както чрез техните
фактически, така и чрез техните правни описания, нарушените норми и
правила /заповед/, дата на извършване на всяко едно от нарушенията на
трудовата дисциплина, т.е. заповедта е мотивирана съобразно формалните
изисквания на закона. Поради това съдът намира възражението на ищеца, че
заповедта не е мотивирана за категорично неоснователно.
Ясно и точно са посочени в заповедта за уволнение и всички
нарушения, вменени във вина на ищцата и въззивница. Посочена е точната
дата и часа на извършване на всяко едно от нарушенията, как е извършено
всяко от тях и в какво се състои, като същите нарушения са описани ясно,
категорично и изчерпателно в атакуваната Заповед на работодателя-
въззиваем.
Дисциплинарното наказание е било наложено след проведената и
надлежна процедура по чл. 193 от КТ и при съобразяването на критериите по
чл. 189 от КТ и в срока по чл. 194 от КТ. В издадената заповед работодателят
подробно и обосновано е мотивирал решението си за налагане на най-тежкото
наказание, като конкретно и подробно са били описани и допуснатите от
ищцата нарушения на трудовите й задължения като „Лекар“ в ЦСМП. Всяко
едно от посочените в заповедта нарушения представлява грубо нарушение на
задълженията, произтичащи от заеманата от ищцата длъжност и
приложимия за това медицински стандарт за „Спешна медицина“, който
ищцата е била длъжна да прилага като лекар, работещ именно в
лечебната заведение за спешна медицинска помощ. Неизпълнението на
вменените й задължения е рефлектирало пряко върху здравето и живота на
9
пациентите, на които ищцата е била длъжна да окаже спешната медицинска
помощ, а техният системен характер обуславя и извода за тежестта на
допуснатите нарушения и съответното за наложеното именно за тях
наказание. Решението на работодателя за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание и прилагането на произтичащите от това последици
е било прието въз основа на обективните данни и същевременно с това и на
цялостното поведение на ищцата, които са изключвали всяко съмнение
за тенденциозно или дискриминиращо към ищцата отношение и/или
действия. В тази насока съвсем несъстоятелно и необосновано се явява
твърдението на въззивницата във въззивната й жалба ищцата за нарушеното й
право на защита, при положение, че с отказа да получи връчените й
документи, тя на практика сама се е поставила в ситуация на неузнаването на
причините за наложеното наказание и последиците от него.
Не се спори по делото относно това, че ищцата и ответната страна са се
намирали в трудово правоотношение, като същото е възникнало на основание
трудов договор № 59/29.09.2017г. , като на 04.06.2018г. бил сключен втори
трудов договор за заемане на длъжността „Лекар-2“ във ФСМП К. сключен
при условията на непълно работно време.
По делото е приложена длъжностна характеристика-за длъжността
„лекар“ подписана лично и собственоръчно от ищцата.
Изготвена по делото е съдебно-икономическа експертиза, видно от
заключението по същата е, че ищцата е работила в ЦСМП по два трудови
договора: трудов договор №59/29.09.2017г. и трудов договор под
№46/04.06.2018г., по трудов договор №59/29.09.2017г. евентуално дължимото
й обезщетение по чл.225 КТ за шест месеца след приспадане на трудовото й
възнаграждение по новия й трудов договор възлизало на 10864,80лв. По
трудов договор №46/04.06.2018г. евентуално дължимото й обезщетение по
чл.225 КТ за шест месеца възлизало на 3300 лв.
По трудов договор №59/29.09.2017г. за длъжността „лекар“ не се
дължало обезщетение по чл.224 от КТ, същото било начислено и изплатено с
трудовите възнаграждения на персонала за месец 02.2022г.
По трудов договор №46/04.06.2018г., за длъжността „лекар-2“ не се
дължало обезщетение по чл.224 от КТ, същото било начислено и изплатено с
трудовите възнаграждения на персонала за месец 02.2022г.
В конкретния случай съдът приема, че ищцата е извършила описаните в
атакуваната заповед и вменените й във вина нарушения на трудовата
дисциплина - видно от подписаната длъжностна характеристика, е че сред
задълженията на работещия в лекарски екип е: да попълва стриктно
необходимата документация за обслужването на пациента като след
приключване на случая същата се отчита на мястото за приключени
случаи, работи с определеното за ЦСМП работно облекло, следва да
10
попълва данните за пациента във фиш на пациент, фиш за спешна
помощ реанимационен лист или фиш за суицидни случаи взависимост от
случая изпълнява и други функции и задължения вменени с вътрешни
правила на ЦСМП , осъществява необходимите диагностични лечебни и
реанимационни мероприятия на нуждаещите се.
Установи се от събраните по делото доказателства и пред двете съдебни
инстанции-писмени и гласни, че на датата 26.11.2021г. ищцата не е попълнила
своевременно фиш за спешна медицинска помощ касаещ визита на пациента
Н.К.Т.-в тази насока са показанията на св. Т., на 30.11.2021 г. в съставен фиш
за спешна медицинска помощ ищцата отразила, погрешна работна диагноза,
не извършила необходимите медицински дейности-в тази насока са
показанията на св. Т., на 01.12.2021г. ищцата не поискала необходима
информация от близки на пациента М.Ж.Й., не обработила пациента не
извършила необходимите медицински дейности- не хванала периферен
венозен път, състоянието на пациента изисквало спешна болнична
медицинска помощ, което не било оценено от ищцата, на 01.12.2021г.
въпреки поставена диагноза ОМИ на пациента О.М. ищцата не разпоредила
спешен първичен транспорт до най-близко лечебно заведение а
транспортирала пациента до ФСМП К., при прегледа не осигурила периферен
венозен път-показания на св. Н., на 13.12.2021г. ищцата осъществила визита
на пациента И.С.Д., били назначени неадекватни изследвания, които не били
необходими, фишът за спешна медицинска помощ ищцата попълнила след
консултация с дежурен лекар от ХО при МБАЛ „Д-р Хр. Стамболийски“, на
04.12.2021г. ищцата предизвикала скандал със св. В. по показания на
последната, а на 10.12.2021г. при осъществена визита ищцата се държала
грубо и неетично с близка на пациентката-горното е видно от приложена по
делото Жалба и от показанията на св. Т..
Що се отнася до употребените от ищцата думи по отношение на св. В.
съдът приема, че същите са непристойни по отношение на лице явяващо се
член от екипа на ФСМП и представлява действие, действително нарушаващо
трудовата дисциплина.
В обсъждания случай ищцата не е спазила изисквания регламентирани
именно в длъжностната си характеристика. В тази насока показанията на св.
Д. се явяват изолирани от събрания доказателствен материал, но би могло да
бъдат обяснени с това, че същия твърди, че не се изисквало постоянно да
бъде в Бърза помощ, където бил викан за консултация.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, не е основателен и не следва да
бъде уважен, до който правилен и законосъобразен извод е достигнал и
първостепенния съд.
Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване
11
незаконността на уволнението, не предпоставя разглеждането на акцесорните
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Доколкото тук
съдът прие, че главният иск е неоснователен, предявеният от ищцата иск за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност, също се явява
неоснователен и не следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от
КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца. За да възникне правото на обезщетение в посочената
хипотеза, следва да са налице следните предпоставки: незаконосъобразност н
а уволнението и отмяната му, наличие на понесени от работника или
служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от трудово
възнаграждение за периода, в който той е останал без работа в резултат на
уволнението, като оставане без работа по смисъла на чл. 225 от КТ
представлява единствено липсата на последващо трудово правоотношение, по
силата на което работникът или служителят да е получавал трудово
възнаграждение, респ. единствено доходите от трудово правоотношение са от
значение за отговорността на работодателя по чл. 225, вр. с чл. 344, ал.1, т.3
от КТ , в случая обаче не е налице първата предпоставка предвид изводите на
съда относно неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ.
Ето защо и претенцията се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на иска по чл. 224 КТ въззивната инстанция приема
следното: От отразеното в отговора на иск. молба, че претендираното от
ищцата обезщетение по чл.244 от КТ е било изцяло изплатено, както видно и
от Заповед с № РД-02-2/28.01.2022г. т.2 и Заповед под № РД-02-
3/28.01.2022г. т.3 и от заключението на вещото лице по изслушаната по
делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че от страна на
ответника са били изплатени претендираните обезщетения по чл.244 КТ,
поради тази причина и не следва да бъдат присъждани.
В хода на първоинстанционното съдебното производство е била
назначена, изслушана и надлежно приета като доказателство по делото
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение и въззивният съд
намира за компетентно и добросъвестно изготвено. Същото заключение
установява, че са изплатени своевременно претендираните обезщетения от
въззивницата на основание чл.244 КТ. Наличието на редовните счетоводни
записвания, извадки от които има приложени и по делото, и които не са
оспорени от ищцата изключват тази нейна претенция и поради тази причина
и тези претендирани от въззивницата суми не следва да бъдат присъждани.
Първостепенният съд в мотивите към обжалваното решение подробно и
12
задълбочено е разгледал и проследил както приложимите към настоящия
случай правни норми /чл.190 във връзка с чл.187 от КТ/, така и приложимата
и константна практика на Върховните съдилища на Републиката по
аналогични случаи, като е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че
решавания въпрос за наличието на дисциплинарните нарушения се явява
самите действия или съответно бездействия на работника или служителя /в
случая тези на жалбоподателката д-р Г./. Когато дисциплинарната
отговорност е ангажирана за действието на работника, това действие следва
да бъде изцяло установено от обективна страна, както е именно в конкретния
случай. В същият смисъл се явява и решение под № 967/18.12.2009г. на ВКС-
ІІІ ГО. Нарушението на трудовата дисциплина, което работодателят свързва с
негативния резултат, трябва да бъде доказано по несъмнен начин. Всеки
пропуск в доказването ползва работникът, тъй като такива са правилата на
санкционните производства – дисциплинарно, административно или
наказателно. В този смисъл е и решение № 1158/26.07.2004г. на ВКС-ІІІ ГО.
По конкретното дело безспорно се установи, че подробно посочените в
процесната Заповед по № 12-1/28.01.2022г., дисциплинарни нарушения на са
извършени именно от въззивницата д-р Г. и същите са категорично доказани
от ответника и въззиваемия по делото ЦСМП гр.С.З..
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че
въззивницата не е изпълнявала своите основни функции и същевременно с
това е нарушила също така и свои основни трудови задължения, подробно
посочени по-горе и в атакувана и процесна Заповед под № 12-1/28.01.2022г..
Въззивният съд в заключение намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Районният съд правилно е присъдил и направените по делото разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените от въззивницата искове, поради
което и в тази част оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Пред въззивната инстанция не е направено искане съответно за
присъждането на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззиваемия, като настоящата въззивна инстанция намира, че от една страна
не са налице доказателства за направените от въззиваемия разноски по
делото, а от друга страна не е направено никъде в хода на въззивната
производство искането за присъждането на разноски или на адвокатското
възнаграждение. В тази насока съдът намира, че разноски по производството
пред въззивната инстанция за адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемия не следва да бъде присъждано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА решение № 720 от 05.08.2022г., постановено по
гр.дело № 625/2022г. по описа на Районен съд С.З., като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна обжалване с касационна жалба
в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ чрез ОС-С.З.
при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14